събития

C.V.

преса

контакт

паладиум

книга

поезия

принт

амбианс

връзки


заниМания с изкУство
 
 
 

живопис

графика

скулптура

рисунки

акварел

снимки

други


амбианс

Книга за похвали и оплаквания от любовта
30.04.2018

ПРЕДВЕРИЕТО

 Появи се   в малкия бял градец откъм сушата…

Там, от където идваше,останаха  оживени , добре отъпкани места, но вече обрулени, останали без  опияняваща  сила за сърцето, така нужна на художника*. Претенциозните  заглавия  на няколкото  изложби през последните десетина години -„Стига с тази любов“, „2/3 в отсамното“, „19 избрани Фата моргани“ ,  „Нелегални легла” в столични престижни галерии ,само доказваха  неуморното и желание  да улови  и назове привидността  на реалността, която сама обитаваше. Добавяше  в нея,  разбъркани  по своему  чужди реалности , коя от коя по пленяващи :

на  любими писатели и  философи, религиозни  пристрастия –и  психологически, и астрологически,  и какви ли още не алкохолни питиета.  Дали само по вина на последно споменатите  или от цялото това мощно сборище ,но  някои от сюжетите на вече нарисуваното  започнаха да се  случват  наистина. Това  доведе до край  съмнението и в истинността на реалността. Или обратно…

Някои картини от онзи период ,сега обитаваха вкупом едно чуждо мазе.Как ли се чувстваха в мрака на влагата и самотата ? Както – така. Тези пък  от „Отражението знае по-вече“,  твърде големи  и важни,не искаха да влязат  в мазето за нищо на света и така останаха да си се рушат гордо на открито.Отразяваха природните стихии - част от собственото  им  изгнание. Независимо  от многобройните  посетители , независимо от вдъхновените  национални и художествени отражения на отраженията,независимо  от сладко- горчивия привкус  на признанието – слава, някъде далече , далече в сърцето на Фанес Ентелехия**  се беше появило  малко мехурче  пустота...Какво означава  това претенциозно име ? Нещо като опит   да се назове  неназовимото,например…ами,вижте бележките.

 И  сега да разкажа  от къде се взе  въпросното  безпринципно  мехурче пустота?

Някакво  суетно отражение, заблудено в  самочувствието  си на национален  художествен  фактор, решило ,че неговата авторка, всъщност, се преструва на щастлива .Било забелязало как някой непрекъснато  изисква от нея несъществуващи чувства. „Смилило” се, и решило да промени това. Защото било дълбоко убедено,че не е добре човек да се преструва на щастлив. Вярно , отражението знае повече,но не всичко.Тогава то  се  допитало,  до висшите отговорници на висшите светове , как да стане поправката така, че Фанес Ентелехия  да бъде щастлива истински.

Така Фанес Ехтехелия напусна  града си  дръпната от невидими обещания  към по малко отъпкани земи с още запазена дива сила. Измина доста километри, смени няколко места  без особен резултат.Когато си тръгваше от някъде винаги си снимаше  неоправеното легло. Все беше едно. С една тъжно оплезена възглавница.Вече не се бунтуваше на уморения и изхабен свят.Бягаше.

Най сетне се спря, защото хареса  едно градче на северното море, обърнато  на юг, с къщи  като диви кози  на бледи стръмни хълмове.На самия край на брега беше кацнал  странен дворец  с минаре и вдъхновяваща градина  на бивша, но истинска кралица,която си  беше избрала това място за утеха приживе. Градчето си имаше пристанище,крайбрежна алея, болница,поща, галерия, и едно сънувалище  побрано в  последния етаж на сграда от края на 19век, проектирана и построена от Анонимното  дружество.Непосредствено  до единствения  добре запазен на балканите храм  на древното свещено женско божество Кибела.

  Фанес пристигна в късен следобед,паркира колата на обширния паркинг пред сградата,излезе от Мона Физа***и замаяна от дългото шофиране ,се  протегна  и огледа. Море,небе, рибарско пристанче, рибарски бараки, рибарите продаваха последната риба, котките  и многото птици обикаляха по земя и въздух около тях с надежда за последни хапки...(                         )

Обажда се на жената, която има ключ от ателието,тя идва доста бързо, дребна, много късо подстригана, нахакана,пушеща любовно  цигара  със  съобщението, че  там горе в сънувалището, непосредствено до птиците в момента няма никой.Така се било случило. Всички си тръгнали , а тези, които трябвало да дойдат не дошли. Фанес Ентелехия поглежда с почуда странната олющена стара  сграда,приличаща  по скоро напусната крепост,вижда кръжащите около  върха  приличащ на бойница, много птици и покорно тръгва след.

Съгласява се с цената, която иска жената на нощувка със сънища, взима  папката и една от чантите от багажника на Мона Физа и я последва.Жената оживено обяснява нещо за птиците, докато се качват, за миризмата им,която сега ги чакала, за някакви мишки, които ходели вертикално  и не се съобразявали с гравитацията, да не се плашела. В асаньора продължи да говори високо ,че нищо не разбира от изкуство, но, че харесва  художниците, защото пият,не разсъждават много , имат много чувствителни  души на които  мъстят за всичките мъки нанесени им от  света на реалното  с чудни произведения.Понякога.Фанес Ентелехия се усмихва на това  и следва жената с ключа.Вратата на нейното царство е на  границата със страната на птиците. Там никой няма достъп без специално оборудване , обикновено - криле.Показва и къде ще спи и къде ще рисува , казва и непременно да се заключва и си тръгва, като   остава само лек  синкав дим.

Фанес Ентелехия разглежда всички ателиета с принадлежащите им стаи за сънуване, огромните черни  греди,които ги подпират,гледката към морето от птичи поглед и решава да остане тук докато не  нарисува всички приказки, които ще и разкажат птиците, градината на кралицата и малкото бяло градче с богато минало. Дали ще и стигнат седем години?

   Ето я най –сетне  нейната  гладка гледка, тя  я гледа докато не се смрачава съвсем и погледът и не потъва  в тъмно- бездънното гладко море на съня. Сънувалището  я поема  и Фанес Ентелехия влиза неусетно в музея на сънищата( му),където пребразуването и  започва.****

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

                   *очарование на сърцето, чрез което съзнанието бива подхванато и издигнато над желание и

                  от­вращение, в светлия застой на естетическото удоволствие. „Ху­дожникът усеща това най-висше качество едва     тогава, когато не­говото въображение да  зачене естетически образ“        

* *Защото , Ентелехия е  особена метафизическа  жизнена сила, действена мощ, която не е сляпа, подобно на природните сили, а действа  целесъобразно. Единствен и неизменен  принцип – мечта за ФАНЕС.

** *Мона Физа –маслено зелена шкода Фелиция модел 1995

**** сънувалище –определено място, обикновенно много силно енергийно, използвано в древността за спане в очакване на пророчески сънища.В настоящето няма такава практика, а няма и извсетни пророци.

 

2

ЗАЛАТА* НА ЗЧЕВАНЕТО НА ЕСТЕТИЧЕСКОТО С ПОГЛЕД

"Ни от плът,нито без плът.Ни от,ни към.Мога да кажа - били сме ТАМ, но не е мога да кажа къде.
И не мога да кажа за колко,понеже то не е място във времето."

                                                                                                     Т.Елиът “ „Четири квартета“

…Акварелите,които Фанес Ентелехия трябваше да нарисува за изложбата си в двореца с минарето  са готови. Разпростряла ги е на пода в обширното си ателие и ги оглежда за последно.Винаги има едно последно поглеждане преди рамкиране.Рамката, на края на сетивното изобразяване и претендира за граница на нереалното с реално.Тогава какво ли значи  – „премина всички граници”, а не например-изпи всички граници.

Сградата на Анонимното дружество от началото на по- миналия век   с основи  вкопани дълбоко в брега, до лодките на рибарите  се извисяваше в олющена светла охра,като се  виждаше отдалеч. Чак от морската столица.

Пететажна,доста занемарена,но оборудвана с асансьор, който дори работеше целогодишно.На фасадата имаше голям указателен знак виден само откъм морето и само при буря на светлината на светкавиците.На етажа под нейния временно бяха настанили  митническа служба на Буграс. Бургас беше доста далеч на юг, но това не притесняваше никого. Най малко птиците.

Ателието –  на Фанес Ентелехия е в етажа над митницата. Никакви митнически закони не  ловяха двете територии от които  се излъчваха необикновени миризми, непонятни за редките посетители и напълно недостъпни за останалите.На изкуство и свобода.

От техните територии  се виждаше и цялото море – до oтсрещният бряг, където обитаваха отсрещните птици –  с тяхна си митница и с техните си миризми.

Фанес Ентелехия  гледаше  морето както  си иска -продължително  и втренчено или  с вдигане на поглед,само  да се увери, че си е още там.Сега го гледа  по първия начин - чака да изсъхнат боите.

Заповяда си да спре вече  безкрайните довършителни нюансчета,чертички,за да не закъснее с рамкирането.

Преживяваща ,преспиваща  и рисуваща в „Преобразувателя“,отдадена на магията на му , насаме с градината,морето и птиците, нарисуваното, щеше да бъде изложено в двореца с минарето на бивша кралица  – Миси. И то в дневната и, превърната  в изложбена зала . Ще се нарича „Приказки от градината на кралицата“.(описание  на изложбата)

Самата кралица рисувала , предимно цветя и пишела приказки, предимно  с тъжен край. Искала  да се различава от другите царски особи.

Денят на откриването наближаваше и Фанес Ентелехия трябваше вече да  рамкира.Къде?  Изведнъж се досети за магазинчето  при ъунелчето с момичето с която я беше  запознала една художничка .

Погледна  отвъд  хоризонта и реши , набързо извади една карта и видя накъде сочи пътя. Ха!Там ще си рамкира акварелите.За първи път ще прави изложба в покои на кралица.Всичко  трябваше да е  бъдат царствено. А  момичето приличаше на мадона на Рафаело…значи, отива там.

Приготви припряно папката с нарисуваното, излезе, спря се да попита  няколкото птици, които се пощеха усърдно пред вратата и, дали ще вали и този следобяд . Получи отговор „да“, слезе и въпреки прогнозата за бъдещ п о р о о й подкара  старата шкода Мона Физа, към  мазинчето за четки, боички  и рамки.

По пътя се излива обещания тропически порой. Той я застига навреме, тъкмо, когато се отбива да види един скален манастир по пътя.Иска да го посети откакто е тук . Все не се случваше.Или не стигаше време; или беше вече тъмно,или  валеше като из ведро.Или не беше сама.Този път си каза, че ще се отбие  поне за малко, ще се помоли на старите богомилски  духове, ще метне монета към нишата  в стената и ако тя се задържи,според поверието, ако е успяла да си пожелае  нещо…то щяло да  се сбъдне? Ох,всички тези мълви…пожелания в този краткотраен свят … и…хоп…монета се закачи , като по чудо. Желанието прилича на болест от която не ни се ще да се излекуваме…(появи ли се то веднага попадаме в юрисдикцията на демона) 

Изчака да премине п о р о я замислена за неназованото желание,което щеше да се сбъдне  и потегли отново.

 Имаше някакъв важен за нея знак във всички изобилни дъждове този юли. Знаци има винаги, но те са, както са били корабите на Колумб за индианците – щом не ги разпознаваш – не ги виждаш.

Успя да паркира близо до магазинчето. Влезе, нямаше клиенти, момичето  стоеше право и гледаше в монитор. Някакво техно звучеше,а климатика го конкурираше , като духаше още по - студено. Тук всичко е шарено и си играе  с пречистената от току спрелият  дъжд светлина. Всички боички от всички рафтове се надвикваха за свободата, която обещаваха, само ако ги вземеш и започнеш да рисуваш.

  --- Здравейте ,правите ли тук рамки  за вълшебни картини - опита да се направи на  интересна суетната Фанес..?

---Ах, Вие ? Здравейте - усмихнато я позна момичето---Мннн…Правим! … и отмята с небивало красив жест косата си,от която нещо остричко проблясва за миг. Погледът и среща очите на Фанес Ентелехия.

Дух забравен отдавна, вероятно повелител  на  живота и, я разтреперва толкова силно изведнъж, че Фанес  Ентелехия го почувства ясно с пулса си!„Какво е това, какво ми става?“ стои и мълчи тя, като току що забодена пеперуда.

   --Това ли са нещата ? - пита момичето и  поглежда към папката -- Дайте ги тук – да им изберем  рамки…нали за това идвате?...или ?- усмихва се отново много очарователно. Има и трапчинка, не една – цели две, и на двете бузи.

Фанес Ентелехия не може да  свали погледа си от нея – така изящна,леко смутена,направо си е красива! И на тази светлина! Плъзва  като приливна вълна – до където може да достигне: цялото и лице ,шия, ръце - проникнати от безчетни фотони – младата и кожа блести. Разходи се светкавично изследователски навсякъде.И в деколтето и в трапчинките бръкна. (погледът** и,де).Даже и в ъгълчетата на изящните устни ,където на невидима кукичка висеше, спотаено най-вероятно още неизползвано, и отскоро приготвено опиянение***за истински жадните сърца.

Опулено -примижали   духовете на зрението, прошепват на италиански:

„Apparuit beatitude vestra…!“„Появява се вече вашето блаженство!

Такова подобно може би  са рекли  и духовете, обслужвали вероятно  зрението на Данте по времето на онази срещата на мостът тогава,когато се е появила ….Б ! 

Въздухът още се разрежда и просветлява и…Въображението на Фанес Ентелехия зачева“красивият образ на момичето!****

…И задухват бурни  кармични ветрове, и нахлуват  през очите и…

Чудото, появило се ненадейно, пристъпва към нея и  я завладява.

Фанес Ентелехия заискрява  като зора и отстъпвайки,се съгласява да задоволява всичките му  следващи  желания.

Напред,напред!!! устремно давай през отворените двери,водещи към неизброими красиви ЗАЛИ.

Но Фанес Ентелехия нито виждаше , нито знаеше за някакви ЗАЛИ, които ще и се налага да преминава, защото птичите клюкарки бяха отишли  да кълват прясна цаца при рибарите под „сънувалището“ и бяха пропуснали  да  я предупредят .

Но сега,сега не се знай какво и  защо; тържествувай,вей се  въображение!Сега ти е паднало! Вече имаш нов плод. Вземи го  с боен вик АМОР!

И с примирение на  жертвено животно тя бавно поставя папката с акварелите си на кристалния тезгях пред така вече създаденото от нея красиво в момичето от магазина за четки, боички и рамки,започва незабавно работа.

Моста на истинските желанияи „ Преди нещо да се случи, е било мечта- са двата  акварела  поставени най отгоре

Забравената поговорка „ от красотата се пази“ обидена си тръгва.Направо си премина през стъклената врата без да се обръща като леко  бутва стоящия наблизо статив,на който вместо картина важно стоеше надпис от син  флумастер “ ИМА МУКАВА.“

Най- хубавите неща не могат да се разкажат, тези на второ място биват погрешно разбрани.

----------------------------------------------------------------------------

*залите са  прозрачни  и символизират тънката преграда, която отделя състоянието и събитията които ни се случват тук ( в сегашното) от чистата сияйна светлина на  съществуването без форма.

**Гълъбът  е птицата символ на Венера – Афродита-Ищар-Астарта-Амор олицетворява в „Розариумът на философите“ левия път преминаващ през сетивата: очите , сърцето и спонтаността на тялото.  

***когато римският император Адриан среща младият Антиной,станал негов обожествен  любим, представлявал  неговия човешки идеал, и много бързо се случва това опиянение… нещата вървят прекалено добре. Те вървят толкова добре, че направо вървят лошо.

****Белите чапли зачевали като се гледали една друга , а зениците са им са неподвижни.

 В СТРАНАТА  Феите* под прикритие 

в ЗАЛАТА на ОТРАЖЕНИЕТО – ПОСРЕДНИК

;Фанес Ентелехия попита скучаещия сервитьор къде е тоалетната и тръгва в указаната посока.  Обута  е в ярки за възрастта и оксидно – зелени памучни шалвари; стъпва уж небрежно, като се стъпва по видима само за  нея  очертана както писта за излитане вълшебна пътека,която сега  леко кривеше благодарение на изпитото вино и джин в почти празната,но озвучена  с отчайващо силна техно музика дискотека. Свърна след парапета и след около четиридесет стъпала понадолу ,се озовава най -неочаквано пред ЗАЛАТА на черните огледални отражения.

Внимателно пристъпва лъскавото  черно пространствои се вижда като в детски калейдоскоп навсякъде. Горе,долу,отстрани. Продължи внимателно и си избира третата от  седемте  също така лъскаво - черни врати изрязани отдолу,( за да може бъде видян някой,„пренесъл“ и свлякъл  се след спринцовка с нещо за „пренасяне“ в други светове).Всичко е черно и лъскаво в това интимно място;отраженията,техните отражениякоито се отразяваха в следващите отражения,които се отразяваха  в тях и те в тях… Като в предверието на някой твърде луксозен ад.Само шалварите  и се държаха още в отровното си зелено самочувствие в този черно-лъскав свят който ги умножаваше  в целия си фрактален  свят. Силното техно продължаваше и тук.

 При влизането и в тоалетната, ято скрити млади отраженйца,откъснали се за малко от големите,любопитни да видят туй онуй,се разбягаха уплашени. Странния шум от изчезването им накара Фанес Ентелехия да вдигне  глава, за да ги проследи и така изведнъж  вижда замаяно – опуленото си отражение  на черния блестящ таван,а около главата и току що разположило  се,самостойно и окръгленичко,синтетично отражение.Прилича на ореол, но не съвсем, има вид на изискан посредник  на незнайно божество – рядък бляскав вид. Потреперва лекичко  и всеки момент можеше  да изчезне.

 

--Аййй…!?Възкликна очарована Фанес Ентелехия

---Извинете,кое сте Вие? Приличате на изключителен представител на някое божество?

--- Или ...на сила…и смелост?... което….вероятно …се е …ех!

--- На АБСОЛЮТА съм представител прекъсна  я набързо то и стига си пелтечила…не ме ли помниш?

В едната си ръка държи някаква лъскава кремава хартия с леко блестящи краища и  неясен воден печат,а в другата стара черна писалка със златен писец( вуйчо и някога имаше такава ) пълна с нещо червено.Червено мастило? Кръв? Нима?… но защо?

---Не , не Ви помня, а какво носите? oсмели се да опита плахо Фанес Ентелехия

 ---Договор. За незабавното ти влюбване и ощастливяване!

---Това е то ! Дойде ти поръчката!

---Моля?!

Ти вече имаш предварителен договор, нали?  Там в магазина, оня ден като се появи онуй блаженство с онзи вятър след дъжда, когато занесе акварелите за рамки …или забрави, а?

А на подреждането на изложбата ти „Отражението знае по-вече“? колко жалка беше , като седяхте на огледалната спалня  с онзи младеж  и ти му говореше за любовта,че всеки с неизхабена сексуалност  може да спи даже с възглавница? И за любовта му говореше , че е друга работа, а ти и от къде знаеше какво е, за да му казваше какво не е?

----Сега следва да видиш какво Е!

---Ама , не съвсем… не съм…ама то това ли е? И как така?

----Да! Така!

---А, и нямаме  никакво време! До полунощ  днес 29 ти юли  и времето отредено да подпишете това изтича след малко .Фанес поглежда часовника  на телефона си.

Оставаха  тридесет и две  минути до полунощ!

---Ама …аз  сега ли?

---Няма ама ! Едвам успях да те намеря! Нали ти се занимаваш  с рисуване , картини  правиш,все придзърташ нещо? На тази възраст в дискотека?

Ох, Божичкоо! И ще ме караш да се чудя  къде си и да се правя на…

--- Бързо отивай горе и идвайте с момичето.

Фанес Ентелехия хич не обичаше да и говорят на ти непознати макар и особени  отражения,които даже знаеха с какво се занимава,ама от този повелителен тон се стресна и забрави даже да се възмути.

 ---Виждала съм я два пъти, да,много странно  нещо се случи тогава,когато занесох акварелите, за кратко стана  много , много свето и я видях  стана една красива, нежна  прозрачна, вярно , като че ли духна нещо …много е красива нали? Художничка  съм, харесва ми много,ама иначе не я познавам  ХИЧ…! Като отидох да си взема рамкираните картини тази вечер  се разбра , че любимият и дядо умрял , а тя след погребението вместо да кара по магистралата поне до Шумен,дошла специално за мен , за мойта поръчка  до магазинчето защото знаела , че ще дойда да си ги взема акварелите . Така се притесних , питах я дали с дядото са си казали важните неща. ..каза да, и че искал банани преди да умре и тя му донесла…

И я поканих да дойде с нас, където имах уговорена  китайска вечеря с чай…Бях в Китай и го донесох от там и на пушек мирише. ..чай от пушек в червена  метална кутия. Каза не. Почнах да я уговярям не иска и не иска .

Едвам се съгласи да дойде с нас, а сега сме случайно  тук…да си допием…аз предложих, а тя ох, защо ли се съгласи. След погребение кой ходи на дискотека с непозната обута в оксиднозелени шалвари, която като разбра за дядо и първо попита , дали са си с него казали важните неща преди да напусне този свят.

---Случайно! ХИЧ…Ох,нищо не разбираш…

----Тя е родена, за да  те обучава ! отсече то. Отивай! Бързо!

Фанес Ентелехия успява все пак да свърши това,за което е влязла набързо и стремглаво се затичва нагоре,но в бързината забравя да попита, все пак за условията на договора, който щеше да подписва…

  Горе красивото момиче от магазина за бои,на което разтри студените стъпала  преди слезе в залата на отражението – посредник –още седеше  в единия край на същата нелепа за лятна дискотека позлатена двойна маркиза* в стил рококо с евтина дамаска на едри винени цветове и дребни маслено - зелени листа. Допиваше мартинито си.И си беше със същите  ¾ къси тъмносини панталонки с маншет,черна блуза  и смешни  джапанки носени от босите и класически крака.

„Тази ли точно да  ме обучава“**?...помисли  си учудено Фанес Ентелехия

Та тя е твърде  красива  за това, както вече се разбра от първата им среща,ще я разсейва със сигурност , но  уверено се приближава, навежда  се хващая за ръка и я задърпва по онази видима само за нея пътека, смутолевайки развълнувано ,че иска тя да видят нещо особено  интересно там долу.

 

* Феите се намесват по свръхестествен начин в делата на  хората. Името им идва от латинската дума fatum (провиде­ние, съдба). Казват, че те са най-многобройните, най-краси­вите и най-незабравимите от низшите божества. Не живеят на едно-единствено място, нито в една-единствена епоха. Древните гърци, индианците и други  разказват истории за герои и героини , които са спечелили любовта на тeзи фантастични създания. Такива приключения са опасни; щом феята утоли страстта си, може да умъртви любовниците си, както се е случвало не веднъж. „Х .Л  Борхес

 

**двойно  кресло

***Когато божествата обичат някого и искат да  и прекроят и„развият“  душата му  и го направят подобен на тях , му измислят меко казано, странни на пръв поглед преживявания. Ако сте интроверт, например, можете да  бъдете подложен на особено външно преживяване. Типичен пример с пророк Исая – Бог му казва, да се ожени за блудница и той го прави, като понася всички последствия. Това е извън осъзнатото обсъждане  на човешкият рационален начин. Истинската тайна на Бога е извън това.

 

 

Понякога е мъчително хубаво..
даже не понякога, а постоянно.
Започна в същия миг в който непознатият ти поглед се плъзна по кожата ми за първи път.
Усещам безтегловност, няма ме вече там където съм била.
Никъде, където съм била някога, ме няма.
Дълбоко в дупките останали от присъствието ми се чува само като от вътрешността на рапан.
Дори и там сякаш гравитират полу-измислени, не съвсем реални, но доста плътни очертанията на някакво мое друго аз.
Дори там, всичко е така измислено както и в претъпканото от мечти бъдеще.
Вероятно, само погледът ти ме задържа помежду им.

Публикувано от Spotв 13:26от Феята под прикритие кръстоска със заек 0 коментара

 

                    ЗАЛА НА на подписването на  ДОГОВОРА С АБСОЛЮТА

                    И ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА СКРЕПЕНА С КРЪВВ

--- Какво има …? Къде ме водиш? Задърпа се учудено момичето.

---Ела бързо да видиш нещо изумително.Едно странно отражение.Разположило се е на е на тавана на една от тоалетните.

Блести със необичайна светлина,но ако се бавим още може и да си отиде!

---Да бе! Вярно?Е, и...?

--Важно е! Трябва непременно да го видиш…нещо трябва да направим… има едни закони*,не се говори много за тях, дошло е време  ги спазим …изговаряше Фанес Ентелехия задъхано .

---Какви отражения,какви закони…какво ще правим? Ах, не мислех, че ще стане толкова…скоро, след като си го пожелах ? – си мърмореше и леко  неспокойно и  се противеше момичето.В тази дискотека,накрая на тъмната суша?По нататък е само морето, сега и там е тъмно.Страх ме е!

А пък и интересните отраженияне  не са тук!Те са …мнн…те са - в другият бар.Може би утре, след няколко дни, когато порасна…Сега съм млада още…

Но Фанес Ентелехия не я чуваше и мислеше за договора на отражението и за срока който изтичаше.

 ---Идвай, идвай…сломява крехката  и съпротива Фанес, и те набързо се вмъкват в третата поред от ляво на дясно тоалетна, както се влиза в убежище в последния момент, преди задъхано лигаво чудовище от кошмара да ги спипа.Има ги още само  в старите трогателни неми филми.

И в рисуваните детски филмчета. Вече вътре, плътно една до друга,Фанес Ентелехия вижда, че момичето е по- високо и главата и е малко под нейната.

---Ето виж! Поглеждайки рязко нагоре,за да  и покаже  новооткритото съдбовно чудо,неволно удря главата на момичето със своята, то изохква, хваща се с ръка за устните си,навежда се, потича малко кръв,а Фанес Ентелехия се сеща за  писалката която държеше отражението.

--- Аууу, извинявай…!Какво стана?

---Заболя ли те много? Без да  искам!

Момичето отмята коси, отново слага пръсти на устните си, после  ги вижда изцапани с кръв.

---Е, не е много. Нищо ми няма – усмихва се  любезно - извинително.

Имам белег тук отляво, сега това ще е от дясно, за равновесие…

--- Я, да видя…! Няма страшно !

--- Дай, да го целуна, да ти мине по – бързо, прошепва Фанес Ентелехия загрижено.

Момичето сваля неуверено ръка,как сега,тази непозната ще я целува,Фанес Ентелехия се повдига леко на пръсти и я леко я целува по раничката.

Усеща вкуса на кръвта и - онзи вечен вкус на безсмъртното питие. Всичко спира, земята спира да се върти. Всичко освен тъпото техно СПРЯ! Целувката продължава, момичето не се отръпва, продължават все по страстно, Фанес Ентелехия поглъща кръвта настървено, за да  успее и влезе  бързо и навсякъде в дезоксирибонуклеиновите и същества и киселини, и в основите и в нервите и да влезе, изцяло преди полунощ на 29 -ти. Да се установи,а после,  се влее във всичките и останали  съставки - да се засели там и ги вдъхнови за нови небивали художествени подвизи.

Задухалите в магазинчето кармични ветрове се усилват и подкарват  колелото  на съдбата. И те продължават  да се целуват така три, четири даже НЯКОЛКО години.** Изпива цялата кръв от старата черна писалка, минути  преди полунощ и така успява да „подпише“ договора с Абсолюта за своето най- неочаквано влюбване, ощастливяване, превлюбване, извисение ,отхвърляне,падение,отчаяние,омерзениеи обучение с последващо вдъхновение с кръвта на избраната. Като че ли, древният  ритуал - кръвната клетва – обред за кръвно родство на подобните се случва!

Бяха вече тайно трайно зависими една от друга. С тайна мисъл. Ето защо, древните са мислили ,може би,  че се мисли чрез кръвта, си помисли с новата си „кървна“ мисъл кръвно смаяната  художничка  насред блестящо черната тоалетната насред  пустата дискотеката, насред града, насред нощта.

Състрадателното отражение - посредник вече можеше доволно да потрие ръчички  и да си вземе процента за добре свършена работа. Като си помисли„работа“ на Фанес Ентелехия отново и се чу странен шум въпреки тъпото техно което дънеше и тук и продължаващата целувка.

Шумът от ненадейно влитащият демон – главен отговорник за  влюбванията,***който пристигна ,за да си  прибере отражението, както сутеньор прибира наемничките си. Фанес Ентелехия и момичето продължават да се целуват без да знаят още защо.Не объръщат внимание  на подозрителният шум,забравили и  отражението  и  договора и къде се намират ,продължаваха  целувката си сред блестящо черни  стени озвучени от все същото еднообрзно тъпо техно.Те нямаше да  обръщат повече внимание на нищо друго през следващите месеци.

 В договора със ситни букви беше записана ясна клауза за преходността на земните явления под формата на същества от видимият свят. И под всички форми.**** за  силата и слабостта  на чувствените възприятия. Ала нямаше кой да прочете. Когато се целуваш страстно, обхваната от четвъртия тип лудост  според Платон, четенето на текстове изпълнени с важни клаузи изписани със ситен шрифт е силно затруднено, ако не и направо невъзможно.

Те продължаваха да се целуват и смятаха искрено, както всички прясно влюбени  вярват,независимо от всичките си различия, че това им състояние ще продължи вечно. Иначе,защо да го правят?

Така в последният момент в който това беше възможно, момичето се превърна***** от обикновена красива продавачка в провинциален град в най прекрасната Фея под прикритие за Фанес Ентелехия.

А Феите са с безмерни амбиции са вдъхновителики и огранизаторки на разнообразни демонични присъствия и подпомогнати от  тях за трудното начинание да се докаже, че светът не е такъв, какъвто ни изглежда.

*законите за метемпсихозата

** По някога месеца ( месец от Месечина) се равняват на година, когато е сърдита месечината и не се явява за да се върти около земята

***Баща и управител на материята –Демиурга , а самата материя създава по нишите си афекти;равнините от печал, планините от ужас,моретата от сълзите си, въздуха от смущението си, а от отчаянието създава демоните.Белет,който причинява цялата любов, която е възможна, както на мъжете, така и на жените". Зепар, чиято „служба е да  кара жените да се влюбват в мъжете и да ги принуждават  дa се обичат". Като правило демоните имат по две и повече чудесни способности.

В  митологията  гениите са демони и участват в живота на хората , но са неуловими и невидими.6 вида –огнени – саламандри, земни – гноми, въздъшни – силфиди , на водата русалки, подземни , луцифуги, въздушните демони много рядко се появяват, докато гномите  живеят прикрити сред хората .Из „Енциклопедия на мистериите“ М.Русков

****Всички митологии са пълни с разкази за метаморфози; богове, които се превръщат или превръщат други същества  в хора, животни, птици, дървета, феи, чудовища, извори , острови планини и статуи.

 

 

 



Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 1995-2019 © Анжела Минкова. Всички права запазени.
Съдържанието на този сайт е под защитата на закона за авторското право. Използването му без разрешение на автора е забранено!
Ако желаете да използвате каквото и да е било от тази страница, моля пишете на автора.