Някои летни размисли по филма "Сталкер" , "Носталгия" на Андрей Тарковски" и "клипотите"

на еврейската Кабаала

По време на еманацията се случило нещо като космическа катастрофа: Светлините, излъчвани от Бог, трябвало да са събрани в отделните сефири, служещи като техни съдове. Първите 3 сефири задържали в себе си своята част от светлината, но светлината за следващите седем се изляла върху тях едновременно и така те се счупили една след друга. Това е „разбиването на съдовете“.

От падналите долу парчета на сефирите се образувал материалният свят на „келипите“ (букв. „черупките“), силите на злото. Те се опитват да задържат светлината, паднала сред тях, защото от нея получават жизнената си сила. Тя, обратно, се опитва да се издигне нагоре като част от процеса на реставрация, започнал след разбиването на съдовете. Една част от нея не успяла да го направи и така светът се оказал разположен по-ниско, отколкото било първоначалното намерение на Бог.По неговия( нейния)план това трябвало да е свят, в който материята не участва. Оказало се, че Бог създал не този свят, който искал.

Всички следващи процеси на Сътворението целят да поправят тази злополука, затова и учението за реставрацията заема най-голямата част от лурианската кабала. Според нея целта на човешката дейност е да бъде подпомогната реставрацията, при която светът ще се издигне до изначално предвиденото си място и ще се отдели от света на черупките. 

Милен Русков „ Джобна енциклопедия на Мистериите“