Любовта те разсича на хиляди късове, които после не можеш да си намериш и събереш ..и на всичкото отгоре въпреки какво ли не няма отърване от нея. Първо е дрога . Дрога с ослепително искряща сърцевина- обекта на твоето безумство. Наркотичната светлина се разстила в широк диапазон от твоя обект. Пираните в акварюма му са интересни красиви екзотични риби. Изкуствената булана върху ложето му е пищна топлогушеща. Сгърбените му пресметливи родители са стройни мъдри божества. Сестра му с огледало пред лицето й по рождение е красива генийка или гениална красавица- по избор. Изобщо изборите които ти оставя любовта е между набори от лъжи. Но на теб не ти пука, с широко отворени, слепи от щастие очи ти вървиш към окончателното си пленничество, сърдит единствено на всяко забавяне...

Изглежда наранените сърца създават повече съобщтителни отколкото въпросителни изречения, кара ли ни болката да спрем да питаме

относно чудовищата,

ами ако

*избягаш от чудовище, което е твоят скрит принц?

*принцът който целунеш се превърне в чудовище

*трябва ли чудовищата да бъдат обичани

*готов ли си да заложиш личното си щастие на своето да?