"ЦУМАДОЙ"
изложба живопис, керамика пластика на Анжела Минкова
в Арт галерия "Папион" ул."Драгоман" № 9 гр.Варна
Откриване на 3 октомври 2013 г.

Цумадой е вид шикозна форма на брак в средновековна Япония. Мъжът, обикновено от богато съсловие, не e вземал жената в своя дом, а брачните му задължения са се изразявали предимно в писането на стихове, вдъхновени от реални или измислени страдания по нея. Цумадой съдържа копнежите по любовта, независимо фалшива или истинска е тя, и на практика се реализира в сравнително редки посещения. Цумадой буквално означава "посещение при жена". При цумадой енергията на желанието за свързване идва единствено и само от силата на копнежите и възможността за споделянето на чувствата.

Женското участие в цумадой е било също с някаква форма на изкуство. Не рядко е можело тя да бъде законно изоставена, когато вдъхновението изчезнело. Ако това се случело, жената или намирала друг вдъхновен или отивала в манастир. Реално жените в цумадой са били подчинени на мъжките прищевки. Тази средновековна брачна форма е породила навремето даже и литературно течение.

Записала съм си някъде в моя миналогодишен китайския тефтер, че "цумадой е начин на преобразуване на любовните преживявания в изкуство". Един приятел ми каза, че думата цумадой му прилича на млеконадой. И може би е прав - имаш крава, пиеш мляко!

Сега искам да прескоча от изискания и сдържан Изток към страстната и шумна Европа. Защото ние сме някъде по средата.

Има някои думи, в които има заложени и обяснени толкова много неща. Една от тях е думата дуенде. "Дуенде е тази тайнствена сила, която всички чувстват и никой философ не обяснява." Тази тайнствена сила е проявения в изкуството дух. "В дните, в които пея с дуенде, никой не може да се мери с мен" е казвал известен испански певец.

Дуенде е усещането в работите на Гоя, рисувани коленичил със свещи на главата …и изпълненията на Мариус. Става ясно, че не става дума за способности, а за дух, за стил, който живее в твореца в момента на сътворяване. Става дума за дух, за кръв, за култура и в същото време за непрекъснато творчество.

Колкото и учудващо да звучи, според Емил Чоран, талантът е вид недъг, искащ само да произвежда, а всяко истинско вдъхновение, произлиза от способността за преувеличение и избликва от аномалията на душата.

Избрах за тази изложба тези не много познати думи - цумадой и дуенде, които правят някакво "цумаденде", за да опиша по някакъв начин това, което правя. Това, което при всеки човек, при всеки артист, бил той Ницше или Сезан, е изкачването по кулата на собственото му съвършенство и е плод на борбата му със своето дуенде, а не със своя ангел или със своята муза.

Дар Божи е да бъде направена или намерена муза за художника - тази слуга на таланта. Двоен дар е съдбата да го срещне реално с нея поне веднъж или не веднъж. Останалото е неизказуемо алхимично преобразувание на реалността в изкуство. Може колкото си искаш да преобразуваш, но без дуедне не става. Както и само с "like" не става.

Някои музи диктуват, други нашепват. Но може и да изпепеляват сърцето, а от черните му звуци понякога се случва да се роди и дуендето. За ангелите няма да споменавам - те винаги са прави, но безплътни посредници.

Музата, която ме заслепи, принадлежи на този град, кръжи над главите на хората и разлива отгоре своята благодат. Само ако успее да я улови, за което обаче има някои условия, човек може да осъществи своята творба или стремеж.

Разбира се цумадой, дуeнде и музи може да има във всички времена, във всички градове и във всяко изкуство. Магическата сила се състои в това изкуството да бъде направено винаги с дуенде, за да покръсти със силна вода всеки, който гледа, чете или слуша. Защото с дуенде е по-лесно да обичаш и да разбираш и е сигурно, че ще бъдеш обичан и разбран…

Това са част от създадените с музата плодове. Заповядайте да ги опитате. "Някои художници рисуват каквото могат, други каквото искат" е казал любимият ми Салвадор Дали, който подпомага мен в правенето, а и вас, надявам се, в опитването.