събития

C.V.

преса

контакт

паладиум

книга

поезия

принт

амбианс

връзки


заниМания с изкУство
 
 
 

живопис

графика

скулптура

рисунки

акварел

снимки

други


събития

ВЪГЛЕРОД - ГРАФИТЕН ПРАХ И ДИАМАНТЕНИ СЪЛЗИ

Това мое представяне - в новата софийска галерия ПЕНТИМЕНТО, е от работи с нови изразни средства - графит и сълзи.

Тези произведения са вследствие нa миналогодишната ми изложба във Варна със странното име "Цумадой", което обозначава начина на преобразуване на любовните преживявания в изкуство - когато обектът е отдалечен, избледнява и умолява урагана нa личните чувства да излезе в отпуска.

Сълзата е капка, след като е свидетелствала умира, изпарявайки се или избърсана от плачещия, или от някой друг. Често сълзата се сравнява с перла или с капки амбра. Аз я сравнявам с диамант - най-успешното въглеродно съединение, което се образува само под огромно налягане и висока температура.

Това са диамантените сълзи - сълзите, които се отделят след жертвоприношение в името на Любовта. Те са истински, само ако успеем да спрем шантажа на настоящето и остане непроводимостта - изстраданото минало.Само сълзите, изплакани и незаслепени от гняв, ревност или алчност, носят възможност за диамантени светове, които нито ще се смаляват, нито ще се увеличават.

В тази игра сме всички заедно - с двете крайни форми на великия eлемент въглерод - мекият, проводим и ставащ за рисуване графит и неговата противоположност - твърдият, блестящ, непроводим, режещ диамант- символ на божията любов-"дио-амандо" (обичайки бог).

АНЖЕЛА МИНКОВА

Добър вечер.

Ще чета, имам да кажа много важни неща и нищо не искам да пропусна. Ето, дори и „Добър вечер“ съм си записал.

Така, да не го пропусна: Добър вечер.

За първи и сигурно за последен път откривам изложба, затова ще говоря дълго, още мнооого след като изложбата бъде закрита.

Мислех да правя смешката с разменените речи и да започна да чета от листче думите ми за сватбата на един приятел - Коста Андреев Илчев. Той се разведе. Сега е много щастлив. Взе си куче. Има лодка, но още не я е използвал, защото го боли кръста. Кръста да те боли е много неприятно. То и зъб да те боли е неприятно, но поне могат да ти го извадят. А кръста как ще ти извадят? Не може.

Да го оставим приятеля ми.

Консултирах се с позната, която е вряла и кипяла в откриването на изложби и тя ме посъветва да не правя номера с размененото листче. Била го правила стотици пъти, даже я имитирали и в няколко филмови продукции - „Сватбата на най-добрия ми приятел“, „Четири сватби и едно погребение“, „Картини от една изложба“ и култовия „Размененото листче“. Не за това сме тук.

Скъпи младоженци, днес е един ден изпълнен....Оп, наистина обърках.

Когато Анжела ми се обади, преди около седмица, през нощта и ме попита дали съм съгласен да открия изложбата й, веднага се навих...жалко, че не се обади през деня. Сега щях да стоя там, при вас и да си слушам. А и вие щяхте да чуете нещо разумно от друг. Но тогава беше нощ. Звездите кротко пукаха над...Оф.

Сега трябва да говоря за Анжела. Познавам я отдавна, дори не знаех, че е художник и че ще ми стане симпатична. Първо ми стана симпатична, после покрай нас мина елена. Той беше надуваем и мога да ви разкажа подробно за него по-късно, на лични. И чак след като елена мина покрай нас, разбрах за тези й неща. И за много други. Даже откраднах едно нещо и го сложих в рамка, защото е хубаво.

Пак през една нощ Анжела ми се обади и ме помоли да й снимам някои работи. И понеже звездите кротко пукаха, се съгласих веднага.

Тогава бях фотограф, докато не започнах да говоря по сватби. Само на моите не съм говорил, но винаги съм присъствал.

Казвам, че отидох да снимам нещата на Анжела. Бяха на един таван. Стол си говореше с огледало, някакво клонче обядваше, четка за коса гледаше в облаците и много сърца бяха разпръснати между песъчинките по света и по хоризонта отвъд света. Когато си тръгвах й казах довиждане. И така й стана. Видяхме се отново. Тя пак ми се обади една нощ. И аз пак се навих.

Този път взех и дъщеря ми. Тогава имах само една дъщеря, слава Богу поправих тази грешка. Друго исках да кажа. Тя беше малка - дъщеря ми, на малко години и й пролича честно, че е харесала какво е направила Анжела. Каза: „Харесват ми". Децата не лъжат. Само прикриват когато са направили беля. Но да гледаш нещата на Анжела не е беля и да ти харесват също не е беля. Беля е когато не ти харесват. Тогава не ги гледай. Айде сега, който е направил беля, моля да напусне.

Който още не се е огледал и не е видял какво има тук, го съветвам да се довери на детето.

Доверете се!


Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 1995-2019 © Анжела Минкова. Всички права запазени.
Съдържанието на този сайт е под защитата на закона за авторското право. Използването му без разрешение на автора е забранено!
Ако желаете да използвате каквото и да е било от тази страница, моля пишете на автора.