Обичам те, Кодучева, моя любов!

Изложба графика, живопис, керамика, рисунки на Анжела Минкова в галерия "Дега"

11 - 16 май, София ул."Княз Борис I" 96, Откриване от 19ч.- до 21ч.

"Жива на този праг бях и творбите на гения пазех,
За да не станат уви, хапки за мишия пир.
Даже и мъртва у тях предизвиквам все същия ужас,
в тяло бездушно макар, диша во век верността."
Котката на Петрарка

Някога, не помня вече преди колко време, изкуствоведката Бисера Йосифова каза,че ще си остана като оня фенек в пустинята, който винаги би искал малкия принц да го опитоми, но тя не си представяла,че някой критик, художник, кръг или общност или личен приятел, биха могли да ме извадят от "дивото" ми състояние. Макар и да е права, оказа се, че греши. Има такова създание.

Името и е Румяна Кодучева. Свещенното същество, откраднало сърцето ми живя със мен, несъвършената,цели 24 земни години. Необичайно дълго за обикновена котка. Но тя не беше такава. Тя присъстваше като "Шън Сиен" в моя живот, защото е от рядката породата на безсмъртните същества - животни духове, или други фантастични създания, които за кратко време се явяват в земни превъплащения, след което, се връщат в духовния свят. В древен Сиан, днешен Тайланд , от където родом е тя, вярват, че висши същества и душите на някои будиски монаси и крале се прераждат само в тази порода тайски котки, за да помагат на избрани от тях хора, на които предстои навярно, въпросното съвършенство.

Тя е моята вечна любима, луният ми елмаз, музата ми, която издържа хаотичната ми природа, не отсъпи даже и на конкуренцията на няколкото, останали вече в несъщественото "любими". След като изцедихме до капчица живота и тук, Кодучева тръгна към светлината преди пет земни месеца, оставяйки ме със все по - слаби и неразбираеми връзки с този свят. Отиде си след невероятно дългогодишната си преданост, за да продължи да ходатайствата и отатък, пред Висшите, за отърваването ми от всички степени на стардания*, и с надежда за добро прераждане. Напоследък, май започна да се появява като бяла гълъбица, която може да забележите в някои от прозведенията. Аз винаги съм била и ще съм в служба на това божество, което ме НАМЕРИ И ПОЧЕТЕ с присъствието си в отсамното,а вярвам и в отвъдното.

Тя е тази, която ме опитоми. Обичам те, любов моя, Кодучева завинаги!

Аз не знам, дали тя ще ми прости тази невъобразима еклектика, която е около вас. Защото ме е виждала как се катеря по непознати пътеки, когато търся изгубеното. За това оставам на вашето снизхождение, състрадание и прошка за цялата ми невъздържаност. Благодаря Ви,че ни уважихте.

* според ведите има три степени на стардания; причинени от ума и тялото, от други същества и от силите на природата.