Ултравиолетовата адренохромия и художествените ми светове

"Ние живеем заедно, прегръщаме се, реагираме един на друг, но винаги и при всички обстоятелства оставаме сами. Опитвали, ( може би повечето от нас) отчаяно да слеем екстаза си в едно единнствено себенадрастване, но винаги напразно, поне моя опит е такъв.

По самата си природа, всеки дух въплатен в човешко тяло, е обречен на самота, кавото и както и да прави." пише О.Хъксли в "Дверите на възприятието."

Усещания, чувства, фантазии, почти всички са несподелими. Бих добавила - с известни изключения, свързани с някои видове изкуства. Бих искала доколкото е възможно , да споделя с думи своя нов "адренохромичен *ултравиолетов " опит за близост .

Преди известно време спонтанно се докоснах до друг неподозиран свят, може би, подобен отчасти на световете , които са обитавали, Караваджо , Жорж дьо Ла Тур, някои мистици медиуми, халюценаторите...

Когато човек се влюби любимият му образ грейва ярко, в сивотата на останалите, където е бил до скоро. Така се случваше и с моите произведения през тези няколко месеца, когато специалната УВ светлина преобразяваше платното, невзрачно до преди миг.

И светва със собствената си светлина новата ми "любима" - новата картина ... и грейва танцът на светлината, съчетан с пищността на червените и оранжеви повърхности, които се сливат и набъбват от яркостта си. И моята вселена започва да се движи заедно с много бързо-движещите се атоми на ултравиолетовите пигменти . Любовта ни е взаимна и ражда нашата обща светлина. Като да виждам част от "чудото", което навярно е видял и Адам във вечерта на своето сътворение. Чудото на светлината , която се ражда от мрака, миг след миг, мазка след мазка.

Сюжетите - светещи със собствено излъчване и особена живост и се държат като важни забележителности. Осветени. Постоянния им поток от чиста светлина, струяща от тъмно-виолетовия мрак е наситена с непознато и дълбоко значение. Уникалните преливащи се светлини частици, които се раждат изпод четката ми, като че ли движена от самите тях и за които се мисли че биха могли да помръкнат малко след около сто години, когато се уморят, ми подсказват божественият източник на цялото ни съществуване. Вечно преливане от мрак към светлина и обратното,

*Адренохромът е един от продуктите на окисляване на адреналин от свободните радикали