Има една страна, която никой никога не напуска… Страна, в която пространството и времето се разминават като непознати, животните са по-умни от хората и здравият смисъл и логика тихо спят под камъка от другата страна на морето на съня. Всички сме създадени от приказките, страшни, смешни и още вярваме в чудеса !

Те са като белега от имунизация на дясното ни рамо, като настъпаната незнайно къде дъвка, която носим години на подметката си.

Има едно място, където вълшебствата са си у дома… Дворецът в Балчик! Уникално място, създадено от уникална жена. Кралица, която като магьосница е смесила в кръвта си Изтока и Запада, във вярата си религите от всички времена, примирени в Бахайското учение, а в строежите си - цялата любов и порив за красота.

Има един художник, има една Анжела Минкова… Тя ни разхожда из алеите на Двореца и разговаря с приказките, а те й отговарят за Смисъла. Художник, който рисува взрива на фантазиите си и така ни подарява изгубената в черно-бялото ежедневие приказна същност. Може да се опитате да преброите колко коронясани котки, колко каменни сърца, усмихнати цветя или розови целувки има в акварелите й. Но не забравяйте, че странните същества започват от нейното въображение, но свършват в нашето учудване!

Срещата с магията и духa на Миси започва в 18 часа на 2 август 2010 г., галерия "Тихото гнездо" в културния център "Двореца", град Балчик.

Елате!

И оставете онова нещо тихо да спи под камъка. От другата страна на морето на съня...

Ангелска градина

Сластната северноафриканска градина на Мария в Балчик: всеки стрък и клон, всеки варовиков детайл са утеха в саможертвата на любимата внучка на британската кралица Виктория и руския цар Николай II… Една румънска “кралица на сърцата”, претърпяла достатъчно емоционални и национални катастрофи, но опазила храбростта си във време, когато коронованите особи вече се занимават предимно с ботаника.

...А в своята акварелна изложба “Приказки от градината на кралицата”, представена през август в галерия “Тихото гнездо” под балчишките покои на Мария, Анжела Минкова се забавлява с обичта си/ни към това място. Нейните реплики към населената с религиозни символи растителна мистерия са остроумни, закачливи - и искрящо ведри. Вместо пронизващата горещина тук се докосваме до прохладната розова омара на миналото, до капризна красота и котешко кокетство. Всъщност котките, населили акварелите на Минкова, им придават смущаваща загадъчност... и тъничък хумор. Багрите туптят - и на всички нас, свързани от десетилетия с култа към тази градина - ни се прищява да влезем зад тях: в Нимфеума, на Моста на истинските желания, при трона. При любящите самотуващи образи от балчишката приказка на Мария.

...Гледам рисунката “Есента там” - и сърцето се катери в каменния лабиринт, и отново усещам живота.