събития

C.V.

преса

контакт

паладиум

книга

поезия

принт

амбианс

връзки


заниМания с изкУство
 
 
 

живопис

графика

скулптура

рисунки

акварел

снимки

други


паладиум

ЕБРУ/EBRU древна техника за рисуване върху водна повърхност
02.11.2015

ЕБРУ

(17.01.2010)

Не е известно с точност кога и къде изкуството ебру се използва за първи път. Има някои трудове, чиито автори и дати не са известни. В архивите днес се намира най-старото изкуство ебру, което датира от 1595 г. Носи подписа на Шебек Мехмед Ефенди. Но ако си представим, че за да се развие и за да се приеме едно изкуство, трябва да минат стотици години, и че в архивите не е направено детайлно проучване, ще трябва да приемем, че това изкуство съществува от много по-старо време. Освен това, макар да има твърдения, че думата ебру произлиза от персийския корен “ебри”, много години преди тази дума да се използва, е известно, че в Туркистан се използва думата “ебре”, която е с много близко значение. Това означава, че има голяма вероятност тази дума да е преминала в персийския език от тогавашния турски език. Шейх Садък Ефенди от Юскюдар, който живее по време на последните години на османците, отива в Бухара, за да изучи тънкостите на ебру. Това също се явява силен довод в подкрепа на средноазиатския корен на ебру. Важен принос за запазването на това изкуство до днес принадлежи на Шейх Садък от Юскюдар. 

 

Като негови следовници Хезарфен Едхем Ефенди, Неджметтин Окяй и Мустафа Дузгундуман запазват, от една страна, традицията в изкуството, а от друга класифицират видовете ебру и създават негова много силна форма. Първият труд, писан по повод ебру, се казва Тертиб-и Рисале-и Ебри и датира от 1608 г. Описва по разбираем начин правенето на ебру и майсторството му. А при османците най-важният майстор на ебру след Шебек Мехмед Ефенди е Хатиб Мехмед Ефенди от Истанбул, който му дава своето име Хатиб ебрусу. Майсторът, който в същото време е и калиграф, е бил и хатиб в джамията “Св. София”, и починал през 1773 г.

Какво е Ебру?

В английския език ебру е известно като “марблинг” и означава боядисване, при което се придава мраморен вид. Турското изкуство ебру е клон на древно изкуство, което се заражда в Средна Азия и по Копринения път през Иран стига до Анадола. Ебру на чагатайски, който е от средноазиатските езици, означава харели гьорюнюм (вълнообразен), дамарлъ кумаш (жилест), или хартия, което прозлиза от думата ебре. В Иран това изкуство се нарича ебру (водна повърхност), или ебри (като облак). През XVII в. в Европа ебру е получило известност като Турска хартия.

В Турция ебру се е използвало освен в изкуството за подвързване и като основа и перваз в калиграфията. С увеличаването на ателиетата на всяко едно изкуство се увеличила и стойността на тази десенова хартия, използвана във фоновете и получила важност, колкото и поставянето на рамки. Днес е ценно както другите абстрактни и пластични изкуства. Освен зрителната, видимата изтънченост ебру ни представя и изключителни красоти от микро и макросвета, които с просто око не може да се видят. Освен това неоспорима истина за ценителите на това изкуство е, че ебру има терапевтична способност. (Туба Зюхал Йоздемир)

Това е изкуство, при което към водата се прибавят сгъстяващи материали, за да се увеличи гъстотата на водата. В нея се впръскват бои, чрез които се прави десен. След това десенът се поставя върху водата и се отпечатва на хартията. За корен на думата се приема персийското ебри, означаващо като облак или “абру”, означаващо водна повърхност. Десените върху хартия, изработена с ебру, наистина на места напомнят за облаци. Заради това, че вените, жилите на десените наподобяват мрамор, французите го наричат papier marbre, англичаните marbled paper, а арабите за ебру използват варакату'л-Мюджезза, което означава венена хартия.

 

Макар да не е ясно къде за пръв път се появява изкуството ебру, някои твърдят, че за пръв път ебру се е правело в Китай, в Туркистан или в Индия. Иранските източници подчертават, че ебру е разпространено в Иран, като иранският майстор в Индия, наречен Мир Мухаммед Тахир изпраща хартия, изработена с ебру от Индия в Иран. Отново според иранските източници изкуството ебру преминава в Анадола от Иран. В края на XI в. търговците, дипломатите и пътешествениците, идващи в Турция, пренасят това изкуство в Европа и го наричат Турска хартия. Широко се е използвало в Италия, Германия, Франция и Англия.  

Изкуството Ебру в Османския период

 Ебру се използвало като основа на официалните държавни документи и различни споразумения, които се писали първоначално, и особено върху тънките десенови хартии, които се предпочитали. По такъв начин това играло роля на предотвратяване на фалшифициране на документи, което в съвремието ни наподобява на логиката да се предпазват банкнотите и чековите книжки от изтриване на фоновите десени.

 

По-късно изкуството ебру заема важно място сред ислямските изкуства. Турците се привързват към исляма с много силна вяра. И както по всеки въпрос, започват да наричат всички клонове на изкуството божествените красоти. Ставаме свидетели, че в архитектурата, музиката и украсяването винаги са в търсене на мистичните красоти. Това се изразявало с думите:  “Разбрах същността на работата, изкуството означава търсене на Аллах, умението е това, всичко останало е прибори.”   (Неджип Фазъл Късакюрек )

Калиграфията, която печели важност с Корана, турците приемат като главно изкуство и като прибавят нови форми в арабската азбука, я усъвършенстват. В същото време за украсяване на текстове се използва хартията ебру за основа или като перваз. Тази сфера на употреба ясно ни показва, че турците са приели ебру предимно като изкуство. Разбирането за цветна хартия, използвана при подвързването, останало на втори план. От много време насам това разбиране се счита за второстепенно и подобно на табло стои закачено в рамка на стената.  

Тъй като майсторството ебру е много близко до разбирането за абстрактно изкуство сред днешните течения на изкуството, майсторите му не считат за важно да се чувстват различни по поведение. Накратко, няма нужда изкуството ебру като същност да бъде представяно като съвременно изкуство. 

Първото средство, което се използва, когато се прави ебру, е коритото. В коритото с водата чрез четки се впръскват бои. При направата на ебру коритото е главно средство. Надлъжно на коритото на чъта (плет) се забиват един ред телени гребени; от гребените, разположени на различно разстояние, се прави вида ебру тараклъ. А когато се подготвят видовете на ебру хатиб и чичекли, се прекарва една-единствена тел на върха на дървена дръжка. Макар и да може да се използва всякаква хартия, в ебру се употребява предимно “перле” или тестена хартия. Цветните десени се добиват от земни бои, които са неразтворими във вода.

С едно парче от кристал или мрамор, наречено дестесенг (ръчен камък), се размазват и изтъняват добре боите и се поставят в отделни съдове. Китрето, което е вид лепило във формата на плака или лента, се смесва с вода, за  да се разтвори. Вместо китре се използва салеп, ленено семе, морски водорасли и хилбе. Във водата с китре, за да не потънат боите на дъното и да не се разпръснат, се прибавя жлъчка. За тази цел може да се използва и съгър оту (храст, виреещ в полето).  Мюхре (черупка от морски миди за лъскане на хартия) също е сред материалите, които се използват; служи за поправяне и излъскване на ебрувата хартия и е известно като ръчна преса.

След подготовката на материала, като първи етап, се поставя китре във водата, за да се разтвори, след това се прецежда 1–2 пъти и се изсипва в коритото. Върху него с четка се напръсква боя и с помощта на тел се оформят желаните десени. Хартията се полага върху коритото и за да добие десена от водата, се държи 10–15 секунди, след което се вдига. След като хартията се положи върху коритото, ако се види, че има въздушно пространство между нея и водата, хартията се пробива с топлийка и въздухът се премахва.

Материалите, използвани при ебру

 Китре. Това се получава от стъблото на бодливо растение, наречено гевен, което е саморасло в планините на Анадола, Иран и Туркистан. Млякото, изтичащо от насечените клони през летните месеци, по-късно изсъхва и се събира под формата на бели парченца с цвят на кост. Оставят се два дена в негъста вода (приблизително 3 л/20–40 гр). Китрето, което изцяло се е разтворило, се прецежда през платнени торби и се изсипва в коритото.Kитре е лечебно растение (използва се при проблеми с гърлото и стомашни болести), използва се широко в козметиката и текстилната промишленост.

 

Боя. Използват се бои, добивани от метален оксид в природата, наречен по традиционен начин земна боя. Турция е богата на природни цветове държава. Каквато и да е пръст, когато се направи на кал, филтрира се и се смачка, е възможно да се превърне в боя.

 

Четки. Използват се четки, направени от конски косъм, навит на стрък от роза по такъв начин, че средата му да остане празна. Предпочита се розов клон, защото предотвратява мухала. Използването на различни по дебелина и височина четки позволява да се контролират боите и да се сипва боя в коритото, колкото е необходимо.

Корито. Използват се съдове дълбоки 4–6 см. Те могат да бъдат направени от дърво или метал с размер на хартията, която ще се обработва, или с малко повече сантиметри (това е необходимо, защото хартията се мокри и надува). Използва се предимно хартия с размер 35х50 или 25х35 см.

 Вода. За предпочитане е вода, която не може да се втвърди. Най-добрата вода е дестилираната. По-рано се е използвала  дъждовна вода, но днес не се препоръчва, заради киселинните дъждове.

Хартия. Идеалната хартия е тази, която се добива ръчно, без киселинни примеси и с голяm попивателен потенциал. Заради това, че се намира трудно и е скъпа, спокойно може да се използва всякаква хартия, която не е с лъскава и лакирана повърхност. За да се увеличи попивателната способност, върху хартията с гъба се нанася определено количество шап ерийджи (антисептично вещество). Така се намалява възможността за стичане на боите.

Жлъчка. Това е най-важният елемент за осъществяването на ебру. Този, който прави ебру, трябва добре да разбира работата с жлъчката. Всъщност тайната на ебру е жлъчката. Тя извършва главно следните дейности:

Баттал ебру е най-елементарният и най-стар вид ебру. Той се прави, като върху хартията се нанася боята от коритото, както е изсипана.

Гелгит ебру като вид ебру се прави, като телта се потапя в боите, които са над китрето, и се движи отдясно наляво и отгоре надолу. С изтеглянето на гребена отляво надясно при вида гелгит се прави тараклъ ебру; с диагонално изтегляне се прави сал ебру, а с придаване на завити форми се прави бюлбюл ювасъ ебру. Ебру, на което му е придадена мраморна форма, се нарича сомаки ебру, а когато се прави ебру с бледите цветове на сал ебру и тараклъ ебру се нарича хафиф ебру. Когато в коритото остане малко вода с китре, хартията се нацапва, боята приема пясъчлив вид, а тази разновидност на ебру се нарича кумлу ебру. А когато върху лека основа се оформят с тел десени на цветя – лале, теменуга, карамфил, зюмбюл, гелинджик и роза се прави чичекли ебру. Тъй като за първи път известният калиграфист и майстор на ебру Неджметтин Окяй прави това ебру, то се нарича Неджметтин ебрусу. Колтук ебрусу, чието изработване наподобява на чичекли ебру и включва предимно малки десени с лалета, се използва за украсяване на краищата при текстове. Чрез напръскване на основата, на което и да е ебру със злато, се прави зерефшанлъ ебру.

Ебру се използва много в подвързването и калиграфията. Понякога се оценява самостоятелно като своебразно табло.

Най-изявените майстори на това изкуство:

Шебек (умрял преди 1608 г.), Хатиб Мехмед Ефенди (1773), Шейх Садък Ефенди (1846), Хезарфен Едхем Ефенди (1829–1904), Бекир Ефенди (в началото на XX в.) и Неджметтин Окйай (1883–1976). Синовете на Неджметтин Окйай Сами Окйай (1910–1933) и Саджид Окйай (р. 1922), както и Нейзен Ниязи Сайън (р. 1927), Мустафа Дузгундуман (1921/1990) са прилагали това изкуство.

Днес, Хикмет Баручугил, постоянен преподавател във Факултета по традиционни турски ръчни изкуства на университета Фуат Башер и Мимар Синан придава нова светлина на ебру и вкус на десена. 

TURKISH MARBLING, EBRU

Marbled paper, called ebru in Turkish, was used extensively in the binding of books and within the calligraphic panels in Turkey.  The existing word ebre in Eastern Turkish, meaning variegated, points to the fact that marbling might have been known by the populations of Central Asia. Its origin might ultimately hark back to China, where a document from the T'ang dynasty (618-907) mentions a process of coloring paper on water with five hues. In the early examples from the 16th c. in the Ottoman-Turkish era, ebru appears in the battal (stone) form, namely without any manipulation. Interestingly, several variations developed in time, giving us types such as gelgit, tarakli, hatip, bülbül yuvasi, çiçekli (respectively come-and-go, combed, preacher, nightingale's nest, flowered, etc.) An attempt has been made here to show some of its principal patterns, with samples by the master marblers of this century chosen from our collection.

Ebru technique consists of sprinkling colours containing a few drops of ox-gall on to the surface of the bath sized with kitre (gum tragacanth) in a trough. By carefully laying the paper over the bath, the floating picture on top of it is readily transferred to the paper; thus, each ebru is a one of a kind print. To obtain beautiful ebru results, one needs to have a light hand, refined taste, and an open mind to the unexpected patterns forming on the water. Patience and a good knowledge of traditional culture are characteristic of ebru masters.

After the 1550's, booklovers in Europe prized ebru, which came to be known as ‘Turkish papers’. Many specimens in their collections and in the several album amicorum books are visible today in various museums. Also, early texts dealing with ebru, such as “Discourse on decorating paper in the Turkish manner”, published in 1664 by Athanasius Kircher in Rome, helped to disseminate the knowledge of this kind of marbling art. There is agreement amongst scholars that  the so-called Turkish Papers played a colourful influence on the book arts in Europe.

arrageenan (Sea weed) ;Preparation Instructions: To make a half gallon of size: Add 1 level tablespoon + 1 level teaspoon of carrageenan into a blender. Fill it up to the top with cold water. Blend it on the highest speed for 1 minute. Pour the foamy mixture into a 1/2 gallon container (i.e. empty plastic milk jug) & fill it to the top with water. Shake it. Let stand overnight in the refrigerator to let the foam bubbles pop. The size will last ~ 10 days in the refrigerator When it begins to lose its thickness and becomes watery it is no longer good for marbling. Ordinary tap water is usually fine for making the size. If you have hard water, or heavily mineralized tap water you may want to substitute distilled water. You can print 20 – 25 sheets on a tray of size.

 – Dyes (Paints): The colors used in marbling are obtained from different natural substances such as soil, lahor indigo etc. The dyes are liquid and are insoluble in water and are not affected from sunlight. They are sold as oxide and pigment paints in the powdered form. · The preparation method is; The marbler has to mix the oxide pigments on a marble or glass surface for 1.5 to 2 hours using a special technique. Then the paints have to be left standing for 1-2 months. After that the water is drained away and the sinked colors are used. (Our pigments are ready made and are in the cream form) · There are no specific measures for the dyes used in the painting. Different pigments have different characteristics and therefore the preparation of dyes requires verification with water and ox gall.

 – Brushes: They are made of horsehair with a rose branch handle. They are preferred over modern brushes due to light weight of the rose bud, its flexibility and that the horse hair does not absorb dyes. · They are prepared very carefully with a special technique to tie up the hair. The length and thickness has to be proper for perfection in the Ebru artwork.

 

– Oxgall or Bile (Öd): It allows the paint to disperse over water without precipitating. Oxgall (not synthetic oxgall) comes from a bovine bladder and it can be obtained from slaughterhouses. If it is boiled with the ‘double boiler’ method (bain marie), then it can be preserved and used for a long time. · Ox Gall is the major item of the Ebru. · In the past, Ebru Masters also used tobacco leaf water.

 

– Paper: The paper has to be a good absorbent and a better quality of the paper gives better results. It has to be clean and smooth and also it should be about 1 cm smaller on its each side than the tray. The color mostly preferred is the cream color since it provides a very good contrast against all bright colors.

 – Needles: They are used to draw the Ebru.

 – Glass Jars: Paints are kept in jars and some empty jars are also always kept beside the apparatus for making some new dyes.

– Tub: It is made of galvanized iron, steel or aluminum with a size of 5x35x50cm.

 – Comb: Hand made combs.

 – Water: In ancient times, Masters were using the rainwaters but now, as the rain water is not so pure due to pollution, the Masters prefer distilled water. The water can be simple tap water but it must be as clean as drinkable water. • One thing worth mentioning here is that if you are using tap water then you cannot preserve the solution for more than 2 days.

  Една вечер, докато си отегчено мислех как  и моето Аз и  твоето Ти, вече с изтъркана позлата, все повече избледняват, дали светът е краен, или безкраен , вечни ли сме или напротив , как  да действам  още  в  огърлицата на съществуванията и иии… съм заспала. Сънувах , че  птица  с качулка,от дълги пера  ме рисува  с любов върху водна повърхност, така както се опитвах  да рисувам отскоро.После  се  размаза и с тананикането  уп-уп-уп  изчезна . 

 Когато се събудих ,усетих, че нещо става необичайно.Още сънена помислих,  че всеки момент ще се превърна в папуняк, като персийския поет Атар, ще събера и поведа красно-селските  птици, предимно гугутки, гарвани и врабчета  към митичната планина Каф , за да търсим царят, който знае всички отговори…докато не осъзнах , че всъщност започвам да се превръщам в ебру.Eбру… ликът на водата. На персийски - Аб-ру.

Потекоха порой въпроси: ами сега, какво да очаквам,и какво бих правила като ебру, в София, в Европа, днес, в началото на двайсет и първият век, и като  няма никакви други ебрута  наоколо…

 Така  очаквано, се захванах вече сериозно с древното изкуство за  рисуване върху вода - ебру , за да опитам да си сътворя подобия, с които да живея. Ебрута - петкановци. Първите опити бяха  отчайващи.

Трябваха ми истински бои и напътствия. От Истанбул  си  купих натуралните оксидни пигменти  и необходимите инструменти, а съдбата услужливо ме заведе и при учител в ателие за ебру, където нарисувах и първото си лале - символ на Аллах. Млада щедра, забрадена жена поведе ръката ми  както в първи клас.

Върнах се въодушевена  и се захванах  да сгъстявам  дестилирана вода с морски кадаиф, да приготвям с воняща волска жлъчка минерални  пигменти  с така нужното търпение, че всички те да  се превърнат  във вълшебните  боички,които  разпръснати  с четки от конски косми да  плуват любовно върху  огледалната повърхност на водата.

 А после с  биз * и  гребен, движени от ръката ми/сърцето ми, да затанцуват дивно в безгранични промени на цветовете, взаимните им  волни прегръщания на сближаване и разделяне. И при това без да потъват и се смесват една с друга.

В тези изумяващи с капризите си форми, които плуват и се разполагат както си искат, виждаш как Абсолюта си играе и прави  всичко единствено и неповторимо. Вече подозирах и как съм сътворена. С любов, както се прави ебру.EБРУ-самата любов, която открива и умножава себе си дори в стихията вода.

Може би скоро ще ме постигне съдбата на едно истинско ебру. Вече ще говоря и мисля само като ебру. Вече няма  да знам коя съм и дали е ден или нощ. Няма и да помня  коя е била Анжела Минкова. Вече няма да възприемам света, както досега. Да нарека това бъдеще ужасно, ще бъде  лъжа, защото навярно то няма да оказва никакво въздействие върху новата ми същност.

За да се слеят с Бога суфите повтарят своето име или деветдесет и деветте божи имена докато те престанат да значат нещо. Може би жадувам да извървя този път.Може би ще успея да постигна съвършеното ебру.  Непрестанно мисля за това и повтарям ли, повтарям;може би зад ебру стои Бог. Уп… уп… уп…

-------------------------------------------------------------------------------

  • *Биз – инструмент подобен на шило за рисуване върху вода

 

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

Aнжела МИНКОВА

 

Ебру

(рисуване върху вода)

 

Едва ли има много неща около личността на художничката Анжела Минкова, които могат да изненадат. Но като човек, събиращ и концентриращ  в себе си толкова познание и философия, толкова, на пръв поглед, различни подходи и концепции в изкуството, всяка следваща среща с нейното изкуство се превръща в ново изживяване и откритие.

Изложбата ЕБРУ Анжела Минкова е симбиоза между две различни водни техники- ебру и акварел, две различни философии и култури- на изтока и запада. Започвайки рисунката си в техниката на ебру, художничката преминава към класическия акварел. Резултатът е удивителен и проникновен, отдаден на Любовта.

 Техниката Ебру възниква през ІХ век  в земите на Тюркистан. Върху специално обработена водна повърхност се разпръскват пигменти (бои). С помощта на различни четки, пръчици, гребени боите се изтеглят в различни фигури. Моментът на неочакваност и откритие на нови форми и изображения е съществен за тази техника.

Готовата рисунка се прехвърля на хартия или друга, поглъщаща влагата повърхност.

„С тази техника майсторите изразявали уникалността на природата,  многообразието и променливостта на заобикалящия ни свят. Сложната и неочаквана плетеница от форми и цветове била като застинало отражение на сложността и неочаквания ход на човешките мисли. Според тях необятната и непознаваема вселената можела да се вмести в рамките на една рисунка, вдъхновена от неочакваните проблясъци на неограничаваното от нищо творческото въображение.” ( Уикипедия)

из фвейсбук

Тази вечер на демонстрацията на ебру, отново имаше подранили, закъснели, но и опитали,а който е опитал е вече спечелен! И за да продължава да се рее по водата,отказвайки се от себе си в името на играта с цветовете.Днес в галерията дойдоха и най - малките ми до сега ученички.Но се справиха отлично, както ще видите от снимките.Майките също помогнаха, да овладеем детското нетърпение и устрем. Да задържиш вниманието на едно четиригодишно дете, един час е показателно за това, как магията на ебруто - рисуване върху вода влияе на малки и големи.

Вчера в галерия "Астри " това момиче дойде за трети път и рисува...Ще идва отново в галерията ми в Лозенец ул".Крум Попов" 17 струва си, заповядайте.А,за тръпката която този способ на рисуване ,на правене на инструменти и събиране на материали на тайни и надежди - питайте Пею:)

"Ebru" or "cloud art"

Another marbling technique known as "Ebru" or "cloud art" was practiced in 15th century Turkey and Persia. This method, which is most like the technique used by Western Paint on surfacemarblers today, makes use of a thickened liquid called size. Water and a material called carrageenan are combined to make the marbling bath which is poured into a shallow vat or pan. Paint is floated on the surface and moved about with marbling tools such as rakes, combs, and styluses. This thicker liquid allows the marbler to have greater control over the resulting patterns.

 The Turks were very secretive about the marbling process, because they used it to protect against forgery. Important state documents were recorded on marbled paper, and since every design was an original, altering the papers was easily detected. As knowledge of the mysterious process spread westward, master craftsmen closely guarded their marbling secrets, sometimes working behind partitions. In 1853, an English marbler named Charles Woolnough outraged other marblers by revealing the entire process in his book entitled The Art of Marbling. Now you can learn the secrets of marbling, too!

Ebru has eyes more than beautiful.  It’s color mixed and after couple seconds her green eyes converted to yellowish automatically.  In mind, it such a tremendously wicked things, particularly for Asian people whom eyes just black or brown. However, Ebru presumed that her eyes is bizzare—she has no interest with eyes which is bring her friends called “CAT EYES” because of its strange-diverted color. Life is never perfect, as natural, its always virtue and fracture in one place. Ebru’s great eyes for herself is like a big question: “Mum, why my eyes is not same with Buraq Abi? His is blue, why mine is yellow-greenish? It’s make me weird!”. Softly swing to the sorrow, Ebru never found the answer. She still glue in old perspective that “I’m different”.

 “One of the old and precious  Turkish’s art is named Ebru”, my teacher started her explanation. “Ebru means marbling, refers to phrases as “streaky, like a water stain”, “the visage of water” and “like a cloud”. The art of marbling is one of Turkey’s oldest decorative arts. The art first arrived in Iran by way of the Silk Road, and was later brought to Anatolia by the Turks.  The oldest example of marbling on display in Topkapı Palace dates from the year 1447.   According to the sources, marbled paper from this early era was typically used as the background for governmental documents and official transcripts.

 

Marbling is the art of creating colorful patterns by sprinkling and brushing color pigments on a pan of oily water and then transforming this pattern to paper.

Marbling is the art of creating colorful patterns by sprinkling and brushing color pigments on a pan of oily water and then transforming this pattern to paper.

 I was excited with her evocation, in the same time my mind swing to my litle Ebru. “Ebru, now I know the secret of your name. You are an Ebru. And yes, you are different, already! ”, my heart whispered. “Ebru, you have great eyes like a rainbow color because your mother put great hope in your name: you are trully her rainbow”, still mumbled myself.

 

My teacher swept her eyes to the students, just to make sure that we are in our full attention. She continued the philosophy of Ebru with her gorgeous smile. “Just pick one day in the middle of spring, and we should ready to visit Ebru’s classic art center!”, my teacher attracted our passion steadily.

 

“Artists who specialize in marbling are known as marblers (in Turkish, ebruzen). The first important marbler in the history of Turkish marbling was Mehmed Efendi. Necmeddin Okyay, (1883–1976) one of the most important master marblers during the late Ottoman Empire, was the first person to develop in “flower marbling”. Together with leather-working, marbling forms an important method of creating backgrounds for calligraphic art. In addition to the marbling’s elegant visible qualities, it also contains thousands of amazing characteristics that cannot be seen with the naked eye. Furthermore, everyone who has the opportunity to engaging in marbling personally agrees that the art has psychologically therapeutic qualities. Traditional types of marbling include embroidered marbling, ebb and flow, wrapped marbling and nightingale egg marbling. Flower marbling, with such genres as tulip, rose, carnation, hyacinth and daisy, is also quite popular”, She stopped for seconds just for taking breathe.

 Ebru technique consists of sprinkling colours containing a few drops of ox-gall on to the surface of the bath sized with kitre (gum tragacanth) in a trough. By carefully laying the paper over the bath, the floating picture on top of it is readily transferred to the paper; thus, each ebru is a one of a kind print. To obtain beautiful ebru results, one needs to have a light hand, refined taste, and an open mind to the unexpected patterns forming on the water. Patience and a good knowledge of traditional culture are characteristic of ebru masters.

Ebru technique consists of sprinkling colours containing a few drops of ox-gall on to the surface of the bath sized with kitre (gum tragacanth) in a trough. By carefully laying the paper over the bath, the floating picture on top of it is readily transferred to the paper; thus, each ebru is a one of a kind print. To obtain beautiful ebru results, one needs to have a light hand, refined taste, and an open mind to the unexpected patterns forming on the water. Patience and a good knowledge of traditional culture are characteristic of ebru masters.

 Discussion in the class became warmer and warmer, Ebru and other Turkish’s art and historical places blooming in our classroom. In the other hand, my feeling turned to Ebru, “as if you were here my litle princess, you are really striking. Your eyes like a rainbow, and yes, when your mother put Ebru as your name absolutely she eager you to being a great woman whom pure like water and calm like soft cloud. You are my lil’ pal–Ebru”.

 източник :http://www.tripadvisor.com/

Marbled paper, called ebru in Turkish, was used extensively in the binding of books and within the calligraphic panels in Turkey.  The existing word ebre in Eastern Turkish, meaning variegated, points to the fact that marbling might have been known by the populations of Central Asia. Its origin might ultimately hark back to China, where a document from the T'ang dynasty (618-907) mentions a process of coloring paper on water with five hues. In the early examples from the 16th c. in the Ottoman-Turkish era, ebru appears in the battal (stone) form, namely without any manipulation. Interestingly, several variations developed in time, giving us types such as gelgit, tarakli, hatip, bülbül yuvasi, çiçekli (respectively come-and-go, combed, preacher, nightingale's nest, flowered, etc.) An attempt has been made here to show some of its principal patterns, with samples by the master marblers of this century chosen from our collection.

Ebru technique consists of sprinkling colours containing a few drops of ox-gall on to the surface of the bath sized with kitre (gum tragacanth) in a trough. By carefully laying the paper over the bath, the floating picture on top of it is readily transferred to the paper; thus, each ebru is a one of a kind print. To obtain beautiful ebru results, one needs to have a light hand, refined taste, and an open mind to the unexpected patterns forming on the water. Patience and a good knowledge of traditional culture are characteristic of ebru masters.

After the 1550's, booklovers in Europe prized ebru, which came to be known as ‘Turkish papers’. Many specimens in their collections and in the several album amicorum books are visible today in various museums. Also, early texts dealing with ebru, such as “Discourse on decorating paper in the Turkish manner”, published in 1664 by Athanasius Kircher in Rome, helped to disseminate the knowledge of this kind of marbling art. There is agreement amongst scholars that  the so-called Turkish Papers played a colourful influence on the book arts in Europe.

Art of Ebru helps to improve aesthetic sensibility, communication skills, coping skills against stress, time management, motivation, creativity, patience, discipline, harmony and positivity.

Эбру – один из видов традиционного восточного искусства. В общих чертах искусство эбру можно описать следующим образом: это процесс получения рисунка путём разбрызгивания с помощью кисти или нанесения кончиком шила специальных красок на поверхность воды, вязкость которой повышают специальными веществами. Заключительный этап – перенесение полученного изображения на бумагу.

Как вид декоративно-прикладного искусства эбру изначально применялось для изготовления переплётов и форзацев книг. То есть его «назначением» было декорирование бумаги. Доподлинно неизвестно, когда и кем были выполнены первые работы в этой технике. Но относительно того, где зародилось эбру, исследователи сходятся во мнении, что это были земли древнего Туркестана. Оттуда оно проникло в Иран и затем – на территорию Османской империи.

Этот вид искусства привлекает внимание всё большего количества художников и ценителей прекрасного, но пока настоящее эбру можно увидеть только в работах турецких авторов.

 

 

 

 



Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 1995-2019 © Анжела Минкова. Всички права запазени.
Съдържанието на този сайт е под защитата на закона за авторското право. Използването му без разрешение на автора е забранено!
Ако желаете да използвате каквото и да е било от тази страница, моля пишете на автора.