Проблемите, поставеният Зурван и зурванизма, все още далеч не са решени. Несъмнено богът е архаичен^[1]. Гиршман счита, че Зур­ван е изобразен върху един бронз от Луристан, където е представен като крилат бог и андрогин, родил двама близнаци (които излизат от плещите му). Три процесии, символи на трите възрасти на човека, му принасят в знак на почест barsom^[2]. Ако интерпретацията е правилна, следва, че митът за Зурван, представен като баща на Ормазд и Ахриман, е бил познат в една много по-стара епоха от датата на пър­вите писмени свидетелства. Според наблюдението на Евдем Родоски (втора половина на IV в. пр. Хр.) „магите... наричат единното и ин- телигибилно Цяло ту „Пространство“, ту „Време“; от него се раждат било Ормазд и Ахриман, било Светлината и Мракът^[3]. Сведението е важно: то потвърждава, че към края на епохата на Ахеменидите спекулациите върху Пространс гво-Времето като общ извор на двата принципа-Доброто и Злото, въплътени в Ормазд и Ахриман, са били познати на иранците.

Авестският термин за „време“ е thwasa, букв. „Светец“ или “ Този, който избързва. Виденгерн смята, че от самото начало той е обозначавал небесния свод, епитет, присъщ за един бог на небето, господар на съдбите^[4]. Следователно вероятно е изначалнo  Зурван да е бил небесен бог, извор на Времето и разпределител на късмета и нещастието, тоест в крайна сметка повелител на съдбата.^[5] Във всеки случай структурата на Зурван е архаична,той напомня някои примитивни божества , в които съжителстват космическите полярности и антагонизми от всякакъв род.

-------------------------------------------------

[1]   Widengren (Hochgottglaube itn alten Iran, p. 310) смята, че е разчел неговото име върху табличните от Нузи (XIII-XII в.). Но Е. A. Speiser показва, че името трябва да се чете като Zarwa(n) и че става дума за хуритска богиня; срв. Annual of American School of Oriental Research, XVI, 1936, p. 99, n. 47-48.

[2]   Ghirshman, Artibus Asiae, 1958, p. 37 sq.; Duchesne-Guillemin, op. cit., p. 146.

[3]   Текстът на Евдем е публикуван в: Bidez-Cumont, Les Mages hellenises, II, pp. 69-70; срв. I, p. 62 sq.

[4]    Widengren, Hochgottglaube, p. 232 sq., Zaehner, Zurvan, a Zoroastrian Dilemma, p. 89 sq.

[5]    Тъй като според Евдем Зурван е бил почитан от магите, тоест изначално в Мидия, трудно е да се установи дали мълчанието на Заратустра се обяснява с полемични причини, или просто сочи скромното значение и дори отсъст­вието на този бог на Времето и Съдбата в средите на Пророка.

 

 

--------------------------------------------2стр------------------------------------

   В по-младата Авеста (текстове, писани вероятно през IV в. Хр.) Зурван се споменава рядко, но е винаги пряко свързан с Времто или Съдбата. Един текст (Видевдат, 19:29) уточнява, че преди да достигнат моста Чинват (§ 103), „създаден от Мазда“, душите на праведниците и грешниците преминават по пътя, „създаден от Зурваран. Есхатологичната функция на Времето-съдба, другояче казано времтраенето, отредено на всеки един индивид, е ясно подчертано. В друг пасаж Зурван е представен като безкрайното Време (Видевдат, 193• и 16); другаде се прави разлика между Zurvan darego hvadhata, „безкрайнoто Време“ и Zurvan darego xvadhata, „дискретното Време“ (Яшт, 72:10)

 Всичко това предполага една теория за появата на времетo  от недрата на вечността. В текстовете на пехлеви „дискретно”Време“ изниква от „безкрайното Време“ и на всеки 12 000 години завръща в лоното му (Бундахиилн, 1. 20; Денкарт, 282). Теорията на  циклите, включващи хилядолетия, е древна, но тя е различно артикулирана в Индия, Иран и Месопотамия. При все че става популярно  в края на античността и се използва в множество апокалиптични  пророчества, миленаристката теория бележи изключителен връх ; в Иран, най-вече в зурванистките среди.  В действителност в зур нистките писмени източници изобилстват спекулации върху Времто и Съдбата: те са използвани както за обяснението на произхода . Злото и неговото надделяване в света, така и за предоставянето по-строго решение на проблема за дуализма.

В своя трактат  Изида и Озирис (46-47) Плутарх излага, изповайки извори от IV в. пр. Хр., учението на „Мага Зороастър“: „Омазд, роден от най-чистата светлина“ и „Ахриман, роден от мрака  царуват съответно по 3 000 години и воюват още толкова. Вярване: че светът трае 9 000 години, разделен на три равни периоди (първата ластва Ормазд, следван от Ахриман, а подир това започва битката продължаваща 3 000 години), се среща в едно късно съчинение, и обилстващо от зурванистки епеметн-Меног-и-Храт (VII:11). Тъй като ,зороастризмът отхвърля идеята за период, управляван от Ахрман, вероятно използваните от Плутарх извори се позовават на зурванистките схващания. Освен това Плутарх пише, че Митра, който се намира между Ормазд и Ахриман (затова е квалифициран кат „посредник“), бил научил персите да правят характерни жертво приношения, приношения от хтонично-инфернален тип, посветен на „Злия Демон“- нещо, което също не е зороастрийско схващане¹⁰.

-----------------------------------------3стр-----------------------------------------

 

Зурван не е споменат от Плутарх, но митът за близнаците и обяснението за тяхното последователно управление се срещат в ре­дица късни извори, определяни като типично зурванистки. Според един арменски отец-Езник от Колб, тогава когато все още нищо не съществувало, Зурван (Zrwan, което означава „Съдба“, или „Слава“) в течение на цяло едно хилядолетие извършвал жертвоприношение, за да се сдобие със син¹¹. И понеже се усъмнил в ефикасността на своето начинание („Каква ще е ползата от жертвата, която прина­сям?“), заченал двама сина: Ормазд-„заради принесената жертва“ и Ахриман-„заради изказаното съмнение“.  Зурван взел решение да възкачи на престола първородния си син. Но Ормазд отгатнал ми­сълта на баща си и казал на брат си Ахриман, който разкъсал мат­ката¹² и се явил на бял свят. Но когато Ахриман казал на Зурван, че той е неговият син, Зурван възкликнал: „Моят син е благоуханен и светлоносен, а ти си мрачен и зловонен“. Тогава се родил Ормазд, „благоуханен и светлоносен“, и Зурван пожелал да го постави начело на своето царство. Но Ахриман припомнил на баща си обета му да възкачи на престола първородния си син. За да не наруши клетвата, Зурван предоставил управлението на света на Ахриман за период от 9 000 години, след което на власт трябвало да дойде Ормазд. Тогава- продължава Езник-Ормазд и Ахриман „се заели да създават твари­те. Всичко, което създавал Ормазд, било добро и правилно, докато творенията на Ахриман били лоши и криви“. Нека отбележим, че двата бога са представени като създатели, въпреки че сътвореното от Ахриман е изключително лошо. Впрочем „негативният“ принос към космогоничното дело (планини, змии, вредни животинки и т.н.) представлява съществен елемент в редица народни космогонични

10    Текстът на Плутарх е дискутиран от Виденгрен (Rel. de I’Iran, p. 244 sq.), къ­дето е приведена и обновена библиография по проблема.

11    Eznik, Centre les sectes, II, chap. 8, текст, преведен от R. С. Zaehner, Zurvan, pp. 438-439.

12    Езник c основание счита, че Зурван е бил хермафродит. Други късни автори говорят за „майката“ или „съпругата“ на Зурван; срв. Zaehner, op. cit., p. 63 sq., pp. 423, 428. Срв. текстовете на Езник и Теодор бар Конай, поместени в: Bidez-Cumont, op. cit., II, pp. 89-92; Zaehner, p. 421 sq. (вж. също тяхната дис­кусия, ibid., p. 54 sq.).

 

 

легенди и митове, разпространени от Източна Европа до Сибир където съществена роля играе Врагът на Бога.

---------------------------------------------------4стр----------------------------------------------------------------

Както изтъква прочутият трактат Големият Бундахишн 20), написан на пехлеви, „чрез извършване на жертвоприношение е било създадено цялото Творение“. Това схващане, както и митът за  Зурван несъмнено са индо ирански, тъй като ги откриваме и в Индия. За да се сдобие със син, Праджапати принася жертвата¹⁴ дакшана, но изпада в съмнение („Трябва ли да жертвопринасям? Трябва ли?“). Впрочем Праджапати е Великият бог, създал Вселената от собственото си тяло, изобразяващ Годината, времевия цикъл . Съмнението, с всичките негови пагубни последствия, представа ритуална грешка. Следователно Злото е резултат от техническа случайност, от невнимание на божествения жертвоприносител. Носителят на Злото не притежава собствено онтологическо битие, той зависи от своя неволен създател, който впрочем бърза да ограничи  предварително срока на неговото съществуване.

Митологичната тема за пагубните последствия от съмнения има множество паралели в митовете установени почти навсякъде по света,които обясняват произхода на Смъртта или Злото с липсата на бдителност или на предвидливост от страна на Създателя. Даваме си сметка за разликата с по-старото схващане, споделя също така от Заратустра: Ахура Мазда   ражда двата Духа, но Злият дух свободно избира своя начин на съществуване (срв. § 103). Мъдрият Господ не носи пряка отговорност за появата на Злото. Така  е  в неедна архаична религия. Върховното същество включва в себе coincidentia oppositorum, тъй като съставлява тоталността на реалното. Но в зурванитския мит, както и в други аналогични мито Злото е създадено, макар и неволно, от самия Велик Бог. Във все случай, най-малкото в традицията, предадена от Езник, Зурван не играе никаква роля в космическото сътворение: той самият се признава на за deus otiosus, тъй като предоставя на своите синове-близнаци символите на суверенитета (barsom на Ормазд, а на Ахриман-според книгата Затспрам, написана на пехлеви-„инструмент, съставен самата субстанция на мрака“).

13     Вж. нашето изследване ,,Le Diable et le Bon Dieu", De Zalmoxis a Gengis A'^; pp. 81-230.

14     Срв. S. Levi, La doctrine du sacrifice dans les Brahmanas (1898), p. 138.

из "История на религиите на Мирча Елиаде