събития

C.V.

преса

контакт

паладиум

книга

поезия

принт

амбианс

връзки


заниМания с изкУство
 
 
 

живопис

графика

скулптура

рисунки

акварел

снимки

други


паладиум

Дверите на възприятието на Олдас Хъксли
03.10.2017

 „Дверите на възприятието“,e забележителна творба на  Хъксли, и заедно с него да се  впуснете в разтърсващо пътешествие из човешкото съзнание.Писателят описва промяната в човешките възприятия при приемането на мескалин. Това  е упойващо вещество от  кактуса пейот, използвано от мексиканските индианци. През май 1954 г. той приема мескалин в присъствието на съпругата му и психиатърът д-р Хъмфри Озмънд.  И сетне описва преживяното . Какво е то? Полет  във визуална вселена, в която няма време, а ежедневният живот не съществува.  Това са  необикновени  усещания, през призмата на които познатият ни свят става напълно непознат.  Но по-важното е, че Хъксли и без въздействието на дрогата достига до фини философски прозрения, акушира забележителни изводи за раждането на изкуството и раждането на религията, както и за мястото на битието в човека и за мястото на човека в битието.  Предпочитаният от британеца инструментариум са понятия от аналитичната психология,  тъй като той отлично познава научните постижения за влиянието на упойващи вещества върху човешкото съзнание.

Олдъс Хъксли освен белетрист, е и поет, и не случайно избира заглавие, внушено му от една строфа на колегата си по поетическо вълшебство Уилям Блейк. И тя е: „Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е – безкрайно“.  Но настоящето издание, освен есето му за „Дверите“, включва и своеобразното му продължение, озаглавено „Раят и адът“. В него класикът прави съпоставка между  преживяванията си под въздействието на мескалина и понятията за рай и ад. С други думи и в тази книга  Хъксли ни въвежда в зашеметяваща панорама от невероятни образи, картини и философски визии и ни майсторски ни съпровожда из безпределния космос на човешкото съзнание.

И още нещо много интересно – Джим Морисън е бил толкова поразен от „Дверите на възприятието“,  че това е било решаващо при избора на име за групата му „Дорс“.

 

"Един час по-късно, след още десет мили и след посещението в „Най-голямата дрогерия на света“, се върнахме в къщи и аз се върнах към онова успокоително, но далеч не задоволително състояние, наречено нормалност.

Изглежда твърде невероятно човечеството като цяло някога да може да се раздели с изкуствения рай. Повечето мъже и жени водят живот, който в най-лошия случай е толкова болезнен, а в най-добрия толкова монотонен, жалък и ограничен, че импулсът да избягат, копнежът да надскочат себе си поне за няколко мига е и винаги е бил едно от основните стремления на душата. Изкуството и религията, карнавалите и сатурналиите, танците и слушането на оратории – всички те са служили, по думите на Хърбърт Уелс, като Врати в Стената. За частна и ежедневна употреба винаги е имало химически средства. Всички естествени болкоуспокояващи и наркотици, всички еуфорични вещества, които растат по дърветата, халюциногените, които се съдържат в горските плодове или пък се извличат от корени – всички, без изключение, са познати и използвани от хората от незапомнени времена. И към тези естествени модификатори на съзнанието съвременната наука прибавя своя дял синтетични вещества – например хлорала и бензедрина, бромидите и барбитуратите.

Повечето от тези модификатори на съзнанието вече не могат да се приемат без лекарско предписание или това трябва да става нелегално и при значителен риск. Западът позволява неограничената употреба единствено на алкохола и тютюна. Всички други химически „врати в стената“ са заклеймени като „дрога“, а преминаващите без разрешение – като „наркомани“.

Днес харчим много повече за тютюн и алкохол, отколкото за образование. Това, разбира се, не трябва да ни учудва.

Страстното желание да избягаш от самоидентичността и заобикалящата ни среда присъства почти винаги и почти във всички. Желанието да сторим нещо за подрастващите е силно само в родителите, и то само докато децата им са в училищна възраст. Също така обяснимо е и сегашното отношение към алкохола и тютюнопушенето. Въпреки увеличаващата се армия от безнадеждни алкохолици, въпреки стотиците хиляди осакатени или убити от пияни шофьори, известните комици още се шегуват с алкохола и пристрастените към него. И въпреки доказателствата за връзка между цигарите и рака на белия дроб почти всички смятат тютюнопушенето за не по-малко нормално и естествено от храненето. От гледна точка на рационалиста-утилитарист това може да изглежда странно. За историка е напълно очаквано. Твърдото убеждение в материалното съществуване на ада никога не е пречило на средновековните християни да правят онова, към което ги подтиквали амбицията, похотта и алчността. Ракът на белия дроб, пътнотранспортните произшествия и милионите нещастни и създаващи нещастие са факти, по-несъмнени дори и от съществуването на Ада по времето на Данте. Но всички тези факти са далечни и несъществени в сравнение с близкия, осезаем факт на нуждата, тук и сега, от бягство или успокояване, от едно питие или една цигара.

Нашият век освен всичко друго е векът на автомобила и на демографския бум. Алкохолът е несъвместим с безопасността на движението и неговото производство, както и производството на тютюн, осъжда на практическа стерилност милиони декари плодородни почви. Без съмнение проблемите, свързани с алкохола и тютюна, не могат да се решат със забрани. Универсалният и вечен стремеж към себепреодоляване не може да се отхвърли, като се затръшнат популярните днес „врати в стената“. Единствената разумна политика е да отворим други, по-добри врати с надеждата да убедим хората да сменят старите си лоши навици с нови и по-безопасни. Някои от тези други, по-добри врати ще бъдат социални и технологични по природа, други религиозни или психологически, трети диетични, образователни, спортни. Но нуждата от чести химически бягства от непоносимия ни Аз и отблъскващата среда несъмнено ще остане. Нужен е нов наркотик, който да успокои и да утеши страдалческия ни вид, без да причини повече дългосрочна вреда, отколкото краткосрочна полза. Този наркотик трябва да бъде силен в малки дози и да може да се синтезира. Ако не притежава тези качества, производството му, като това на виното, бирата, концентратите и тютюна, ще пречи на производството на необходими храни и тъкани. Този наркотик трябва да бъде по-слабо токсичен от кокаина или опиума, с по-малко нежелани социални последици от алкохола или барбитуратите, по-малко вреден за сърцето и белите дробове от катрана и никотина в цигарите. А в позитивно отношение този наркотик трябва да предизвика в съзнанието промени, по-интересни, по-вътрешно ценни от обикновеното успокоение или сънливост, илюзията за всесилност или освобождаването от задръжките.

За повечето хора мескалинът е почти напълно безвреден. За разлика от алкохола, той не предразполага приелия го към онзи тип невъздържано поведение, което довежда до побои, насилие и пътнотранспортни произшествия. Под въздействието на мескалина човек кротко си гледа своята работа. Още повече че става въпрос за едно откровение, което не трябва да бъде заплатено с махмурлук (а това безспорно е важно). За дълготрайните последици от редовното приемане на мескалин знаем твърде малко. Индианците, които консумират пейот, не изглеждат физически или морално повлияни от този навик. Все пак наличната информация е все още оскъдна и повърхностна. Преводът е дело на Зорница Христова, a текста е на lira.bg



Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 1995-2019 © Анжела Минкова. Всички права запазени.
Съдържанието на този сайт е под защитата на закона за авторското право. Използването му без разрешение на автора е забранено!
Ако желаете да използвате каквото и да е било от тази страница, моля пишете на автора.