Никое историческо събитие не изразява по-добре „официал­ния“ край на езичеството от опожаряването на светилището в Елевсина през 396 г. от готския цар Аларих. Но пък и никой друг пример не илюстрира по-добре мистериозния процес на окултация и прием­ственост на езическата религиозност. През V в. историкът Евнапий, посветен в Елевсинските мистерии, разказва за пророчеството на последния легитимен йерофант. В присъствието на Евпаний йерофантът предсказва, че наследникът му ще бъде нелегитимен ос­квернител. Той дори не ще бъде жител на Атина. Нещо повече, ще бъде някой, който „се е посветил на други богове“, обещал под клетва ща ръководи изключително техните церемонии“. Заради тази профанация светилището ще бъде разрушено, а култът към двете богини  ще изчезне завинаги.

И наистина, продължава Евнапий, един високопоставен посве­ден в Мистериите на Митра (с ранг на Pater) става йерофант. Той е оследният йерофант в Елевсина, тъй като малко след това готите на Аларих нахлуват в Гърция през Термопилите, последвани от „хората черно“, християнските монаси, и най-древният и важен религиозен център на Европа е разрушен.

Същевременно, ако посвещенческият ритуал изчезва в Елевсина, то Деметра не дезертира от мястото на своята най-драматична теофания. Наистина в останалата част от Гърция нейното място е заето от св. Деметриос, който става покровител на земеделието. Но в Елевсина дълго време се е говорело и все още се говори за св. Деметра, която не е известна по други места и никога не е била канонизирана. Чак до началото на XIX в.местните жители окичват с цветя статуята на богинята,която обезпечава плодородието на нивята. Но през 1820 г., въпреки въоръжената съпротива на жителите, статуята отнесена от Е. Д. Кларк и подарена на Кеймбриджкия университет. Пак в Елевсина през 1860 г. един свещеник разказва на археолга Ф. Льонорман историята на св. Деметра: тя била възрастна жена от Атина, чиято дъщеря била отвлечена от някакъв турчин, но един храбър pallikar успял да я освободи. През 1928 г. Милон чул същата история от една деветдесетгодишна жителка на Елевсина.

Един от най-вълнуващите епизоди от християнската митология за Деметра се разиграва в началото на февруари 1940 г. и е широко разискван и оспорван в атинската преса. На една спирка по пътя между Атина и Коринт в автобуса се качила една старица, „слаба и суха, но с големи живи очи“. Тя нямала нито пари, нито билет, зато­ва кондукторът я накарал да слезе на следващата спирка, която била Елевсина. Но тъй като сетне шофьорът не успял да запали мотора, в крайна сметка пътниците решили да „се смилят“ и да съберат пари за билет на старицата. Тя се качила отново и автобусът поел. Тогава же­ната рекла:

„Трябваше веднага да направите това, което сторихте, но вие сте егоисти. И тъй като сега съм сред вас, ще ви кажа още нещо: ще бъдете наказани заради начина си на живот, ще бъдете лишен; дори от вода и растения!“...

„Едва довършила думите си продължава авторът на статията, публикувана в "Hestia", старицата изчезнала. И никой не я бил видял да слиза. Пътниците се спогледали, прегледали отново кочана с билетите, за да се уверят, че един билет наистина липсва“.

В заключение ще цитираме известната забележка на Шар Пикар: „Мисля си, че елинистите като цяло, узнавайки за тази история, не могат да не си припомнят известния Омиров химн, в който майката на Кора, приела облика на старица, се явява пред царят на  Елевсина Келей и гневно упреквайки хората за тяхната нечестност и предрича ужасни катастрофи в цялата област.“^{.             ,}

 

така завършва втория  том на история на религиозните идеи и вярвания на Мирча Елиаде издателство "СОМН"