За някои видове самота - мисли на любимия Емил  Чоран
Има сърца, в които Бог не може да надзърне, без да изгуби своята невинност. Тъгата е нещо съществуващо отделно от сътворението и ако Творецът проникнеше в дълбините на света, той би нарушил своето равновесие. Онзи, който все още смята, че сме смъртни, не е познал някои видове самота, нито пък неизбежността на безсмъртието, доловено сред някои страдания.
Нашето щастие на съвременни хора е в това, че открихме ада вътре в самите себе си - ако бяхме съхранили неговия древен облик, бихме се вцепенили от страх пред трупаните в продължение на две хилядолетия заплахи. Днес всичките ни страхове имат субективен характер: психологията е нашето спасение, нашият път за бягство. Някога се е смятало, че този свят е произлязъл от прозявка на дявола; днес на него се гледа като на заблуда на сетивата, предразсъдък на ума, недъг на чувствата. Вече знаем какво да мислим относно видението на Страшния съд, явило се на света Хилдегарда или видението на ада, явило се на света Тереза: описания на върховните мъки, както и върховните пориви, са описани във всеки учебник по психиатрия. И ако нашите болести са ни познати, ние все още не сме се освободили от виденията макар вече да не вярваме в тях. Посветени в химията на тайнството, ние обяснявате всичко, дори сълзите си. Има обаче нещо необяснимо: ако душата е нещо толкова нищожно,откъде това чувство за самота? Къде се побира то? И как успява за миг измести необятната изчезнала действителност? Е.Чоран