събития

C.V.

преса

контакт

паладиум

книга

поезия

принт

амбианс

връзки


заниМания с изкУство
 
 
 

живопис

графика

скулптура

рисунки

акварел

снимки

други


паладиум

ВЕЛИКИЯ ПРЕДЕЛ Тай-Дзи
24.11.2012

предговор "ДАОСКА АЛХИМИЯ" на Валери Иванов

Назад

Алхимия на Пътя

 
Обединение на петте елемента

“Вселената е един голям Тайдзи.Човекът е един малък Тайдзи.”

   Проблемът за пътя стои пред всеки един от нас, човеци-те, от момента на пробуждането ни и осъзнаването на света до момента, в който си отидем от света. Пътят, който сме изминали и пътят, който ни предстои да изминем. Пътят и човекът са така неизбежно свързани, че е безсмислено да се поставя въпросът кой на кого принадлежи: дали пътят на човека или човекът на пътя.
Тази книга е посветена на Пътя-Дао и заедно с това – на Човека. Търсещите пътя се нуждаят от ориентир, нещо, което да ги ръководи, да ги избави от съмненията, да им вдъхне надежда, когато това е необходимо. Такъв ориентир е Тайдзи. В този смисъл практикуването му е техника, метод, ако щете помагало, което би насочило правилния избор.
Като практика и начин на мислене Тайдзицюан е свързан с древнокитайската натурфилософия, Книгата на Промените И Дзин и основното даоско съчинение – Даодъдзин. Философията на природата обяснява процесите, извършващи се в заобикалящия ни свят чрез играта на петте елемента – метал, вода, дърво, огън и земя. Те са свързани помежду си благодарение на силите на взаимно привличане и отблъскване, близост и несъвместимост. В макрокосмоса нито един от тези елементи не преобладава, благодарение на което той е единно и хармонично цяло.
Според Книгата на Промените И Дзин светът се мисли като постоянен в своята променливост. От безпределната пустота – У дзи, чистото състояние на нещата възниква Тайдзи – Великият Предел, който от своя страна поражда двете противоположности – Ин и Ян. Комбинирайки се помежду си Ин и Ян образуват осемте триграми – небе, земя, огън, вятър, вода, езеро, планина и гръм, а когато те се свържат, образуват 64 хексаграми. Всяка от триграмите символизира връзките между Небето, Земята и Човека или с други думи – взаимоотношенията между макро и микрокосмоса. Промените, неспирното движение са същността на света и човекът като част от него им е подвластен.

В книгата се разглеждат ценни аспекти при практикуването на Тайдзи, в нея ще откриете, че човешкото тяло и човешкият дух са странна лаборатория, в която кипи неимоверен вътрешен живот. На едно вътрешно ниво практикуващият Тайдзи става чувствителен и резонансен към играта на петте елемента и сам участва в нея. Оттук започва и безкрайният танц с универсума. Човекът се превръща в антена, долавяща промените в динамичния свят и резонираща в съответствие с тях. Като резултат получава своето съкровище, своя “философски камък”. За практикуващите Тайдзи книгата е ценен съветник в бойните приложения, в техниките и начина на поведение с противника.

Този, който се поддаде на порива да тръгне по пътя, не хвърля поглед назад, защото пътят не е усилие, а стремеж и любов. Един безкраен процес, чийто край е пълен с изненади.

теката е взет от сайта :http://xuangui.com/news.php

21.03.2009

 

Тайдзи има много аспекти - бойно изкуство, дихателна и релаксираща гимнастика, медитация, работа с вътрешната енергия, философия.

В буквален превод - Юмрук /бокс/ на Великия предел. "Велик предел" китайците наричат първичното разделяне на нещата, така че да могат да бъдат различавани едно от друго. От него започва създаването на всичко, той е определянето. Представлява не толкова разделянето на едно и две, колкото между едно и нула. Съществуващото и несъществуващото. Битието и небитието.

Друг възможен /и предпочитан от мен/ превод - преодоляване на предела /на границата, на ограничението/; преминаване отвъд границата /създадена от нас или от друг, вътрешна или външна/.

Тайдзицюан е древно китайско бойно изкуство, практика за пълноценно, цялостно /физическо и духовно/ усъвършенстване и развитие. Практическите  упражнения изразяват пряко традиционното китайско разбиране за света,природата и човека, като са непосредствено свързани 

 

свързани с учението за дао, петте елемента, осемте триграми и Книга на промените, жизнената енергия ци и работата с нея /ци гун/, китайската народна /традиционна/ медицина и др. Понастоящем практикуването на тайдзицюан се свързва предимно с терапевтична дихателна практика или спортно състезателни /художествени/ изпълнения. И двете смятаме за некачествени отклонения от същността на изкуството тайдзи, поради което тези аспекти на практиката само бегло се споменават в нашите занимания.

Методът

Същността на метода "Сюангуей" се състои във възприемане и разбиране на качеството и възможностите на силата и формата и тяхното взаимодействие, изменение, управление и използване. Методът е приложим за обучение във всички области на живота и всички проявления на статичната и динамична активност. Силата може да бъде изразена от формата на тялото, на движението /жизнеността/, желанието /волята/, упорството, убедеността /мисленето, аргументирането/ или заедно от всички тях /медитацията, реализацията/. Всяка една форма изразява състоянието на силата в другата форма. Ако можеш да наблюдаваш едната от тях, то тя е отражение на всички останали.

Силата е непроявеното, Формата е проявеното. Силата се проявява чрез формата, затова силата говори чрез формата, която е образувала. Кармичният кръг се проявява чрез формата, към която силата се е завързала. Напускането на формата става чрез силата, която е оставила привързаността си към формата. Ако достигне до друго място, силата може да създаде спонтанно от притеглянето на центъра други форми.

Сегашната ни форма е резултат от еволюцията на силата, притеглена от формата на земята. Силата е движена от спонтанността. Тя не може да бъде контролирана, освен чрез формата. Формата е нейният съд. Чрез него тя се прелива, задържа, освобождава, за да бъде привлечена от друга форма. Натрупаната сила прави формата тежка. Дотолкова, че самата форма не може да пази вече равновесие и започва да се стреми към освобождаване на силата, т.е. към саморазрушение. И това има действие във физиката, в жизнеността - сетивността, в чувствителността - емоционалността, в способността за мислене, в азовото усещане, като център, който обединява човека. Затова с оформянето става манипулирането, натрупването на силата. Силата е прилепчива и затова се натрупва около центъра като снежна топка. Нейното освобождаване е разрушително, толкова, колкото е мощно нейното привличане към центъра на формата. Центърът е празна дупка, в която силата се стреми да се излее. Азовото чувство предизвиква връх, от който силата се отдръпва, отлива се, затова азът е слаб. Спрямо силата, той се бори с нея, затова тя се отдръпва от него и подготвя неговото разрушаване. Азът е предрожденната ци. Следрожденната ци може да я допълва донякъде, докато силата я задуши и разруши. Предрожденната ци е привързването, тя е наследството.
С"Програма за съзнателна еволюция"
Всичко започва и завършва с осъзнаването. Когато това е свързано с развитие, то еволюира. Еволюцията представлява непрекъснато приспособяване, градивно и съответстващо на условията, адекватно на тях.

Всяка нещо, за което имаме дума, не е живо, то е познато и вече останало в миналото. Не сме адкватни към това, което става в момента. То не се случва.

Всичко представлява някаква форма на зависимост. Осъзнаването премахва зависимостта на всяко едно ниво - тотално. Осъзнаването не е осмисляне, а навлизане в ставащото, изживяване.

Чувствителността и възприемчивостта не са порок, когато са цялостни, с всички тела.

Подреждането освобождава празно пространство. То е красиво и безпристрастно, безучастно.

Частичното разрушава и изхабява. Приемайки едното, отхвърля другите. Когато е единно няма отхварляне и приемане, защото това не са две отделни неща.

Чистото поражда мръсно. Богатствто - нищета /бедност/, независимо дали матерална или духовна. Така и духовното се бори с материалното, защото са противоположни. А спрямо своята противоположност имаш най-голямо съпротивление. Спрямо по-малката съпротива имаш по-малко съпротивление. Можеш дори да го приемеш за близость но това не го променя.

Техники за съзнателна еволюция

Защо съзнателна - Много неща правим, без да ги съзнаваме, но можем да ги направим и осъзнато, тогава те еволюират, стават живи, развиват ни и ни променят. Така всяко ежедневно и най-обикновено действие или бездействие, може да се превърне в техника, а защо не.

Защо еволюция - Еволюцията е развитие, движение, промяна и доколкото е такава, тя е в синхрон с промяната на всичко останало. Необходимо е да бъде цялостна, всяка отделна част и всички части заедно и в синхрон.

Защо не революция - Революцията е бърза, но ненавременна. Тя или прекалено избързва или забавя нещата. Тя се колебае около синхронноста - точното време и място на точното нещо, затова се налага непрекъснато да поправя грешките си.

Защо не еволюция на съзнанието - Еволюцията е цялостност и синхронност, а съзнанието е само част от тази цялосност. Нима трябва да оставим другите части от себе си, за да еволюира само съзнанието.

Защо синхронност - когато животът е синхронен, той се развива като музика, той е хармоничен и сякаш подреден, той е празнуване, нещо красиво и пълноценно, изпълнено със щастие. Той е радост и изящество, а всяко нещо е на своето точно и съвършено място.

Защо едновременност - във всичко или избързваме или го задържаме. Напъваме го да стане и го бутаме, насилваме за да тръгне или пък изоставаме от момента, когато е трябвало да го направим като само го анализираме и мислим за него. Едва по-късно, когато сме извън него, разбираме, че сме закъснели и сме го изпуснали. Или сме толкова бързи, че сме го измислили предварително - помечтали сме за него, а когато то се случва вече е нещо различно и не отговаря на нашите очаквания, затова ни разочарова. Отново не сме подготвени, както винаги, отново сме изненадани и безпомощни към момента на неговото случване.

Ето и някои ежедневни практически упражнения за всяко време и място:
Ползвайте столове без облегалка, а когато са с облегалка, не се облягайте на тях.
Облегалките са направени за вече повредени тела /физически и енергийни/ и гърбове. Когато ги подкрепят, те правят мускулите, сухожилията и костите още по-мързеливи и неспособни да оправят вече нарушения баланс на организма и тялото.
Сядайте по-ниско от височината на коляното, а когато столът е по-висок, събирайте ходилата си под него.
Тялото образува топка, съд около празната сърцевина на гръдния кош и коремната кухина. Там то става резервоар за жизнената енергия, която обикновено разпиляваме. Така умората си отива по-бързо и тялото само възстановява нарушения си баланс.
Когато ходите, премествайте краката си с ръце, все едно че се опирате на ръцете, ако сте забравили как - попълзете на четири крака, без да подпирате коленете на земята.
Когато сме малки и крехки непрекъснато го правим. Когато остареем достатъчно и станем слаби и крехки отново, пак започваме да се подпираме на ръцете. Ръцете не носят съпротивлението на земята и затова с тях е по-лесно да действаш. Те се чувстват по-свободни и могат да правят повече неща. Ако си представиш че са вързани с краката и ги управляват, ръцете ще помагат на краката. Краката по-лесно ще се движат и няма да носят цялото натоварване от изправения стоеж. Ще бъдат по-леки.
Не отделяйте главата си от тялото.
Отвреме на време я отпуснете да увисне напред и да издърпа гръбнака. Ако не знаете как сключете ръцете си на тила и оставете лактите да натежат отпред. Може да залюлеете леко главата и раменете заедно с ръцете, така че да се изтегли гръбнака. Ако главата е отделно от тялото, тя не знае какво прави то, не го усеща и дори понякога забравя, че съществува.
Когато ставате сутрин, поседете или полежете 5-10 минути максимално сгънати, но без стягане на мускулите, с глава сякаш отпусната или събрана към коленете, все едно нещо ви е захлупило откъм гърба. Придремете в тази поза.
Може да го правите и във всеки друг момент, когато сте уморени. Когато тялото спи, то се отпуска и се разпилява. Бързото изправяне оставя част от отпуснатата сила в леглото. Докато тя се събере отново, се чувстваме уморени и заспали. Свиването към корема събира силата и след това сте готови да станете и да тичате.
Оставайте между вас и онова, което /докосвате/ възприемате със сетивата си - Гледане, помирисване, слушане, мислене, докосване, чувствуване, усещане, вкусване.
Чрез сетивата си обикновено се стремим и отиваме в непосредствена близост до това, което ангажира нашето внимание. Забравяме за себе си, за тялото си и какво правим в момента. Това изсмуква нашите сили и ни уморява емоционално, психически и физически, изтощава нашата жизненост. Останете на една крачка разстояние и ще можете да преценяванте всичко по-трезво.
Когато правите нещо, пренасяйте ръцете все едно не са ваши, а трябва да ги помръдне тялото като нещо чуждо. Краката също. Все едно тялото трябва да ги вземе, за да ги премести.
Действайте чрез нещата. Използвайте частите на тялото все едно не са ваши и трябва да направите нещо посредством тях. Така контакта със ставащото не е директен. Можете да се отделите от това, което извършвате и да го погледнете и оцените обективно и безпристрастно, като трети човек, неангажиран от ситуацията.
Търсете същността на нещата, назоваването не означава, че ги познаваме. Техните имена не са тяхната същност. Изследвайте и изучавайте тяхната същност.
Няма понятие за тях. Нещата и всичко около нас е различно от имената, с които ги назоваваме. Никое от тях не е еднакво с другите и в такъв смисъл има своя собствена идентичност. Тя не е само човешки приоритет, макар, че за човека е присъща възможността да се самоосъзнава като отделност.
Практически пражнения за овладяване на силата на различните нива:
пренасяне на предметите, за да ги усетиш като чужди - това, което носим не е наше, не е притежание или част от тялото, то е отделност;
пренасяне на ръцете като кухи - носи ги тялото като чужди за него неща, външни за него;
пренасяне на краката по същия начин - те не принадлежат на тялото, още по-малко на самите нас;
пренасяне на разстоянието между ръцете и между краката, между ръцете и краката - всяка кухина, която можем да си представим и да усетим, представлява резервоар на ци.
пренасяне на тялото като кухо - празно. Дори неговият център е празнота. Той е просто място, което може да бъде запълнено.
Остава само мястото - пространството между /между отделните части на цялото/; /между центъра и периферията/; /между нас и предметите, обектите/; /между самите обекти/ и това място се променя и оформя.
Това, което пренасяме /празнотата, разстоянието/, то е оръжието. То е резервоарът от ци. Ако ползваме оръжие - то се напълва като резервоар от ци.
Когато не усещаме нещата и действията /движенията/ като наши, тогава действа ци. Дзин /усилието/ се проявява там, където не извършваме работата като отправен, действащ център - намотаване, навиване, натоварване, съпротивление, усилие. Ци действа в кухините. Тя се стича в тях, като в резервоар, кондензира, сякаш от нищото. Плътността измества ци, за да работи ци, тя трябва да има /да и се направи/ място. Ци има характеристиките на водата - разлива се, запълва празното, стича се, лепи се. Трябва да се спазва условието движението на съда и на водата в него да стават едновременно /съда трябва да вземе водата - ци и да я пренесе, за да не се разлее/. В момента, който действа ци не сме ние и действието не е наше действие, така че трябва да възприемаме действието като нещо, което не извършваме ние, нещо чуждо с което ние само си партнираме и го ползваме, позволяваме му да свърши работа. Можем само да му позволим да работи, да създадем условия за това. Да пуснем ци /да не я задържаме/, а не да я излъчваме. Да не се намесваме в нейната работа /това е недействието/ когато действа. Когато ци се проявява в нас и дзин /усилието/ е отпусната, тогаво дзин действа в противника, в партньора, в този, който е застанал срещу и се съпротивлява. Дзин действа извън нас. Той е запушила действието на ци и в него се блъска дзин като го дърпа, увлича, разтърсва, разделя, разрушава го и го прави неустойчив. Когато ци е вътре, дзин е вън и може да върши работа. За да влияе на физическо ниво - ци трябва да използва дзин. Иначе тя няма достатъчно плътност за да премести твърдото и тежко /физическо/ тяло. Затова, когато се говори за ци, се казва, че тя действа чрез дзин /ускването и напрежението/ - усилието, което се проявява при срещане на ци със съпротивлението на по-тежко и плътно тяло /физическото, материалното/.

Да преодолееш объркването означава да оставиш старите знания /опита/ навика, наслагването от едни лъжливи възприятия, убеждения и предубеждения и да пристъпиш на този свят чист, така, както би пристъпил на всеки един друг нов свят, без да знаеш, без да можеш, без да си го виждал или чувал друг път, без да си усещал нещо подобно. Това носи несигурност. Но най-голямата и тъмна несигурност, много лесно преминава в абсолютна сигурност. Ти си временно тук. Нищо не може да ти се случи тук, защото ти си от друг свят. Ти не си от тук. Не си това, което възприемаш за себе си, или това, което другите възприемат за теб. Ти си свободен от този свят. Можеш винаги да си отидеш. Да напуснеш. Да погледнеш от страни. Бъди любопитен, но само толкова. Бъди истински, но бъди себе си. Не бъди очакванията, възприятията, стремежите, надеждите на хората. А бъди онова, което съществува и е сега в момента, без минало и бъдеще. Без никакво там и тук, а едновременно навсякъде, част от всичко. Същност на съществуването. Съществуването е състояние на процес. Протичане на едно място, едновременно и заедно. Цялостно.

Усещането за въздействие, означава натоварване. То е необходимо само за да можем да го оставим и да индицира грешките. Натоварването може да означава въздействие, но може и да бъде проекция на собствените мисли, чувства, възриятия и отношение.

Пресилването на единия аспект - активния, размества равновесието. В началото това е прогресивно, когато набира сила, след това става регресивно и се стреми към задържане. Пасивният аспект, когато е в края на активния е градивен, когато е в началото на активния е задържащ и регресивен /разрушителен/.

Равновесието означава усещане /долавяне/ и бездействие, допринасяне, а не борба. Допълване, а не борба с него. Насилието означава загуба - началото е успешно, краят е разрушителен. Каквото и да правиш, трябва да се задържаш в началото и непрекъснато да възприемаш новото, да се обновяваш и приспособяваш. Началото е набирането на силата, възбуждането, ентусиазма. Не се мъчи /не е стреми към постигане/. Очаквай, но не достигай, така можеш да предвиждаш всичко. Наблюдавай настъпващото, не разсъждавай за миналото. Не оценявай миналото за сметка на бъдещето или обратно. Оценката сама по себе си е сравняване. Нямай еталон, защото и той се променя. Действай от разстояние, посредством нещата, никога спрямо тях - това те прави независим и скрит. Скритото се проявява. Откритото има скрити корени. Търси връзката, но не търси причината. Не оценявай кое е преди и кое е след. Времето е спирала. То се развива и се свива едновременно. Никой не се усеща в него и всеки се разминава с него - преди или след момента на сега.

Кратки пояснения за качествата /дзин/, чрез които се проявява силата /ци/.

Ин и Ян в тяхната комбинация и взаимодейтвие дават многочислени превръщания на усилието дзин като сила и форма.
Ян е проявеното усилие /достигнало реализация – форма/; Ин е непроявеното усилие /скрито, работещо от отвътре, като сянка на Ян, потенциал да постигне реализация/. Преминаването на едното в другото е преминаване на границата - тай дзи. Гледната точка създава усилие дзин. Освобождаването от усилието е заставане в единното цяло на тайдзи – третото /ци/ на границата между проявеното и непроявеното, между формата и силата, равновесието /яхването на дракона/. Разтварянето на силата /ци/ е преминаването отвъд, излизането извън отношението и има качеството шън, безпристрастното, осъзнатото съществуване.
Границата тайдзи /навлизането в нея/ е пътя – Дао, по който трябва да се върви. Нулата дава едно и две, тя е тяхното обединение, в което няма нищо. Тяхната разделителна черта, навлизането в третото води до нулата, обединяването преодоляване на разделенията и по нататък до излизане извън, освобождаване от ограниченията на възприятието и съществуването.
Ци /цялосността/ не може да стои само, то е нетрайно. Разпада се на Ин и Ян, между които се проявява усилието /напрежението/ дзин. Дзин е качеството на силата при разделянето и на Ин и Ян, на активно и пасивно, на проявено и непроявено. Ци се проявява когато излезем от разделянето /или ги обединим, преодолеем/. Тогава усукването, усилието /дзин/ става цялостност /ци/. Когато тази цялостност е на формата, формата е хармонична вътре, а усилието и усукването дзин се предават навън. Когато цялостта /ци/ е качество на силата /връзката с другите неща/ формата е хармонична, адекватна навън. Формата усеща, разбира и се съобразява с нещата, които среща и с които има отношение. Така, че проследяваме няколко качества и възможности за овладяване на силата, при което все още съществува център на формата /съществува форма, тяло/. Дзин /усукването, напрежението/ е резултатът от действието на енергията ци /цялостта/, при освобождаване на напрежението.


Обичайно състояние на силата    Кости сухожилия мускули
/шън е извън физ. тяло, не се ползва/   шън ци дзин  ли

Изменено състояние на силата    Кости сухожилия мускули
/ли е извън физ. тяло, не се ползва/    шън ци  дзин   ли

При по-нататъшни изменения     
в състоянието на силата      

1/ усукването /дзин/ - преминава във     Кости сухожилия мускули връзка
връзката /отношението/ с другите     шън шън  ци  дзин

2/ усукването /дзин/ - навлиза в тялото   Кости сухожилия мускули връзка тяло
на този /или това/, с което влизаме в контакт /отношение/  шън шън  шън  ци дзин        
Горното се отнася и за четирите енергийни тела, в които пребиваваме в момента /физическо, жизнено, емоционално, мисловно/  като последното – петото /Азът/ разглеждаме като обединяващ предходните четири и петте отговорят на петте елемента в китайската философия. Техниките за медитация, обиновено работят върху алхимичната трансформация на силата в някое от телата /произволно избрано в зависимост от предпочитанията или метода на учителя и възможностите на учениците/. Ефекта на трансформация се мултиплицира /заразява/ другите тела, където се проявяват подобни процеси на промяна в състоянията на силата.

Ако приемем, че силата /ци/ е като ластик, то отпускането на единия край осъществява връзката с това, с което контактуваме. Докато отварянето освобождава и другия край на ластика /шън/, така че цялото отношение се лепва и натоварва това, с което контактуваме.
Силата и нейните влияния се управляват с вниманието. Цялостта на връзката /ци/ се получава при изравняване на скоростта на движение с това, с което контактуваме. Тъй като жизненият център /дан тиен/ на нивото на корема е изворът на силата /ци, жизнеността/, той обикновено е в частично състояние на дзин /усукване, напрежение/ и в частично състояние на ци /цялостност/ за да е жив човек. Връзката му с повърхността на тялото се осъществява посредством костите /ци, цялостност/ сухожилията /дзин, усукване, напрежение/ и мускулите /ли, статична, сурова сила/. Състоянието на шън е принципно и потенциално възможно, но непроявено. Когато силата /ци/ изпълни изцяло центъра и костите, тя се превръща в шън и може да повиши качеството на силата /дзин/ в сухожилията, която се превръща в ци /цялостност/, усукването и напрежението /дзин/ остават само в мускулите, а статичната сила /ли/ отсъства. Тогава става възможно влиянието на силата /ци/ непосредствено върху това, с което имаме контакт. Връзката на силата с това, върху което искаме да влияем става като се сетим за него, това изисква концентрация /дзин/. След това трябва да налеем в него сила /да го оживим, да го направим цветно и реално/, а това изисква медитация. За да се изпълни промяната трябва да освободим връзката и излезем в състояние на шън /да забравим, да не ни интересува повече/. Ако продължаваме да държим връзката, онова, което променяме, променя и нас. Понякога целта може да бъде именно това последното. То може да бъде развитие или деградация.

майстор Валери Иванов

В какво вярваме! - Верую или Кредо на "Сюангуей"

Този живот е като малка водна капчица.

Затова определям своята цел

И вървя към нея денонощно.

 

Небето и Земята са моите родители.

Единството на всичко е моят роден дом.

В честността е моята сила.

Природата е всичко, от което се нуждая.

Вечността е моят живот и моята смърт.

Смелостта е моето тяло.

Петте стихии са моите сетива.

Случайността е моят замисъл.

Бързината на разума е моят талант.

Спокойствието на духа е моят меч.

 

Затова

Възпирам злите и буйните, и почитам мъдрите.

Защитавам онези, които ме следват.

Пазя своите и чуждите тайни.

Не се прекланям пред недостойните и

не се противя на добродетелните.

Не се страхувам от опасности, болести и смърт.

Създавам хармония и избягвам конфликтите.

Вярвам в учението и думите на учителите.

Стремя се към истината и правилното разбиране.

Стремя се към знанието, силата и мъдростта.

Увеличавам своето усърдие и постоянство,

воля и смелост, великодушие и търпение,

спокойствие и умереност във всичко.

Съзнанието ми не се помрачава от страданията.

Не наранявам чувствата на другите и

не оскърбявам никого.

Възхвалявам съвършенствата на другите и

никога не изтъквам своите.

Говоря винаги онова, което мисля и

не се поддавам на емоциите и желанията.

Не се привързвам към никого и нищо.

 

Затова

Докато виждам Пътя,

Докато са твърди стъпките ми,

 

текста е от сайта:   http://xuangui.com/history.php?SID=3

Можем колкото си искаме да говорим за развитие и път, но ако тези разговори не са подкрепени от постоянна работа, всичко е безполезно. И най-важното — по-добре да се самозалъгваш с ненужни физически упражнения, отколкото да се самозалъгваш със съзнание. От първото можеш да се измъкнеш, от второто е доста по-трудно.

Cписание «Алхимия», №5, 2006 цитата е от:

http://www.olegcherne.ru/avtobiografia/

 

Тайните на Тайдзицюен. Знакът на Великия предел

в категория Тайдзицюен

Автор: Ма Хун

Превод: Петя Каридова (Тайдзицюен Център Ба Лин)

* Вътрешното единство
* Формулата на кръга
* Симетрията на ин и ян
* Взаимното пораждане на ин и ян
* Растежът и намаляването на ин и ян
* Движението на ин и ян по спирала
* Действие от обратното
* Единството на дейстието на центробежните и центростремителните сили
* Пълнотата на ин и ян

Знакът на Великия предел изразява нагледно много от идеите в “И Дзин”, затова го наричат още “Карта на промените”. Най-често го изобразяват като черно-бял кръг, разделен в средата от вълнообразна линия. Тази рисунка наподобява две риби, захапали опашките си една друга.

Според преданието този знак е измислен от легендарния император Фу Си преди седем хиляди години. На пръв поглед знакът на Тай Дзи е много обикновен, но в него е заложен огромен смисъл. Всичко на всичко няколко линии и фигури, само два цвята – но с тях са изразени всички закони на мирозданието. Това е символ с много богата и сложна символика, ключ към познаване на още неоткрити закономерности на живота. Китайските мислители често са обръщали поглед към този знак и, коментирайки го, са излагли свои идеи.

Китайските лекари намират в него ключ към тайните на човешкото тяло и потвърждават, че той се явява “схема на човешкия организъм “. Майсторите в цигун наричали знакът на Великия предел “схема за извличане на вътрешните лекарства”. Към този символ са се обръщали и живописците, например, известните художници Ли Кучан и Хуан Бинхун казват, че в него са закодирани всички тайни на китайската живопис. Майсторите на Тайдзицюан му отделят особено внимание, цялото изкуство Тайдзицюан е тясно свързано със знака. Още преди триста години Ню Дун е казал, че този знак пределно сбито изразява страшно много .

Това е истинско съкровище на китайската култура. Авторът в разстояние на трийсет години се занимава с Тайдзицюан , размишлява над знака на Великия предел и всеки път се убеждава, че процесът на неговото изучаване може да продължи безкрайно. Следват някои от неговите размишления, касаещи само девет особености на знака на Великия предел.

Вътрешното единство

Цялостното и обективно възприемане на света – това е едно от основните свойства на китайската традиционна философия. Знакът на Великия предел потвърждава това, представлявайки единен модел на света. Той дава възможност да се възприеме света като неразчленимо цяло, обединява всички явления и в същото време позволява да се види мястото на всяко от тях в общата система. Можем да го използваме както и за анализ на световните закони, така и за изучаване на закономерностите в развитието на отделните предмети и явления.

Гимнастиката Тайдзицюан е наследила основното свойство на традиционната китайска философия – нейната интегралност, затова учителите по това бойно изкуство “винаги говорят за това, че тялото – това е едно семейство”, че мощно е това движение, в което участва цялото тяло.

Те учат, че ако няма движение в кръста/таза, няма да се получи движение в ръцете; ако няма вътрешно движение, то няма да има и външно. Учителят Чън Джаокуй често повтарял, че причината за неправилното движение в тайдзицюан е не погрешно движение на ръцете или краката, а погрешно движение на цялото тяло. Правилното движение в тайдзицюан минава през цялото тяло като вълна. То се заражда в “цинобърното поле” (областта на дантиен), вдига се към гръдния кош, преминава в гърба, раменете, ръцете и, накрая, достига китките. Силата на цялото тяло винаги се концентрира в една точка. В това се състои не само преимуществото, но и голямата сложност на Тайдзицюан. За да овладееш своето тяло до съвършенсто са нужни много усилия.

Формулата на кръга

Знакът на Великия предел не е двуизмерен кръг, а обемна сфера. По същия начин в тайдзицюан всичко трябва да бъде окръглено, без хлътнатини и изпъкналости. Вътре енергията ци трябва да кипи, а отвън – да образува сфера, еластично кълбо. На практика всички техники в тайдзицюан се явяват проява на това свойство еластичност/мекота. Целта на заниманията с тайдзицюан е превръщането на тялото именно в такова сфера. Разбира се, тялото не може да стане кълбо, но може да заприлича на кълбо. В течение на тренировките трябва да се овладее умението да управляваме “изпразването” и “напълването”, да се научим да контролираме центъра на тежестта, да се превръщаме в “неваляшка”. Може да се разруши и най-здравата стена от железобетон, но е невъзможно да събориш сфера. По същия начин практически е невъзможно да повалиш майстор на Тайдзицюан, тъй като той владее съвършено изкуството да стабилизира центъра на тежестта си.

Симетрията на ин и ян

Третата особеност на знака на Великия предел е симетричното разположение в него на двата символа: ин и ян. Те се противопоставят един на друг и взаимно се уравновесяват. “И Дзин” (“книга на промените”) е основана на съвместяването на дуалистични понятия: всеки предмет или явление може да бъде описан с помощта на противоположното определение. Например, небе – земя, висок – нисък, движение – покой, тъмно – светло, твърдо – меко, добро – зло, естествено – изкуствено и т. н. Членовете на тези двойки не съществуват един без друг и са неделими, намират се във взаимозависимост. Диалектическото единство на противоположностите е отразено много нагледно в знака на Великия предел.

Животът – това е взаимодействие на противоположности. Няма движение без покой и обратното. Дао – това е едно ин и едно ян. Всичко се ражда от тяхното взаимодействие. Симетрия и хармония – това е един от основните закони на мирозданието и един от основните принципи на Тайдзицюан. В Тайдзицюан твърдостта и мекотата се уравновесяват, пълното и празното се взаимозаменят, бързите движения се редуват с бавните и т.н., хармонията трябва да господства и в тялото, и в съзнанието.

Взаимното пораждане на ин и ян

Четвърта особеност на знака на Великия предел се явява проникването на ин в ян и на ян в ин. В черната половина на кръга има бяла точка, в бялата – черна. Тази страна от взаимоотношенията на ин и ян е много ярко изразена в “И Дзин”. Всички “щастливи” триграми задължително са съставени от ин и ян линии. Принципът на взаимосвързаност на ин и ян е намерил отражение в много области на китайската култура. Например, естетиката от най-древни времена учи, че твърдостта на ян трябва да се уравновесява с мекотата на ин, че те трябва да се проникват и да се пораждат едно друго.

По какъв начин взаимоотношенияа на ин и ян се изразяват в Тайдзицюан? В Тайдзицюан в “отварянето” винаги има “затваряне”, в “затварянето” – “отваряне”. Например, в движението “белият жерав разперва криле” ръцете се “разтварят”, а китките се “затварят”, краката се “разтварят”, а областта на хълбоците се “затваря”, коленете се “разтварят”, а ходилата се “затварят”. Това нагледно демонстрира принципа: “Винаги има нещо, което се отваря и винаги има нещо, което се затваря”. “Отварянето” – това е ян, “затварянето” – това е ин.

Растежът и намаляването на ин и ян

Петата особеност на знака на Великия предел се явява взаимното изтласкване на ин и ян: постепенното увеличаване на обема на ин довежда до постепенно намаляване на обема на ян и обратното.

За да овладееш Тайдзицюан, трябва много добре да си представиш закономерността на прехода от състояние ин в състояние ян и обратно. Особено нагледно необходимостта от тези навици се проявява в упражненията по двойки. Трябва да умееш да “изплюваш” и да “преглъщаш”, да “привличаш” и да “настъпваш”, да “повдигаш” и да “спускаш”. В наставленията за упражненията по двойки се казва:”Ако отляво има тежест/натиск, то там трябва да създадеш празнота и да отидеш надясно; ако натискът е отдясно, то празнотата трябва да е вдясно и да отидеш наляво.” В това се проявява законът за нарастване и намаляване на ин и ян. Там, където противникът създава повече ян трябва да му се противопостави повече ин, а там, където у противника е повече ин, там следва да се отправи ян. Казва се:”Срещаш от горе – иди долу, срещаш от долу – иди горе”, “срещаш отляво – иди в дясно”, “срещаш от дясно – иди в ляво”. Ако ръката се отпуска надолу, кракът трябва да се “изпразни”, ако някаква част от тялото се отпуска надолу, то друга част от тялото трябва да се повдигне нагоре. Това е много очевидно в движение като “златният петел стои на един крак”.

Движението на ин и ян по спирала

Шестата особеност на знака на Великия предел е S-образната конфигурация на символите на ин и ян. Тя обозначава спираловидното движение на ин и ян. В тайдзицюан, особено в Чън стил, всички движения се изпълняват по спирала. Преходът от “празно” към “пълно”, от бързо към бавно движение се извършва по спирала. Учителят Чън Джаокуй учи, че и “отварянето” и “затварянето” също се извършват не по права линия, а по спирала.

Действие от обратното

Още Лао дзъ е казал, че противоположностите движат Дао. Ако искаш да отслабиш, заздрави, ако искаш да затвориш, отвори, ако искаш упадък, постигни разцвет, ако искаш да отнемеш, първо дай. Тази идея има отражение и в “Книга на промените”: когато нещо достигне предела на своето развитие, то се превръща в своята противоположност. Може да се каже, че това е една от основополагащите идеи на традиционната китайска философия, особено даоската., Тя е отразена в много сфери на културата, например, в калиграфията: ако искаш да начертаеш линия нагоре, то най-напред насочи четката надолу, ако искаш да начертаеш линия надясно, то започни да я чертаеш отляво.

Принципът на действие от обратното е основен в Тайдзицюан. Ако искаш да отидеш наляво, най-напред направи крачка в дясно, ако искаш да изправиш ръка, първо я сгъни, ако искаш да настъпиш, първо отстъпи. Ролята на този принцип е особено голяма в упражненията по двойки. За нагледност учителите от стил Чън обясняват действието му чрез образите на топка и люлки. За да отскочи топката нагоре, трябва силно да я удариш в земята/надолу; за да се залюлеят люлките надясно, най-напред трябва да ги залюлееш наляво. Във всички движения в Чън стил е заложена идеята за действане от обратното: когато противникът настъпва, отстъпи; когато той отстъпва, настъпи; когато атакува от дясно, иди наляво.

Единството на дейстието на центробежните и центростремителните сили

Осмата особеност на знака на Великия предел изобразява взаимодействието на центробежната и центростремителната сила – главите на “рибите” ин и ян са устремени към центъра на кръга, а опашките – от центъра към периферията. За сметка на взаимодействието между тези сили се получава въртене около оста. Що се отнася до Тайдзицюан – взаимодействието между тези сили е една от неговите тайни. В Чън стил на взаимодействието между центробежната и центростремителната сила са основани принципите на диханието и управляването на “вътрешната ци”.

Да разгледаме диханието. На издишане белите дробове се съкращават – образува се центробежна сила. Ци потъва в дантиен, коремът се изпъчва – започва да действа центростремителната сила. На вдишане силите сменят местата си.

Това взаимодействие е много нагледно и ако говорим за крайниците и трупа. По време на “тласкане/удар с длан” ръката сеизпъва и отдалечава от тялото и това действие може да се нарече центробежно, но едновременно с това коляното се сгъва, коремът се прибира, анусът се прибира – всички тези действия са центростремителни. Това нагледно демонстрира взаимодействието и взаимовръзката между двете сили – ако горе се отдалечава от центъра, то долу се приближава до центъра. След такова движение следва движение с друго съотношение на центробежната и центрастемителната сили. Такова съотношение е задължително, нарушаването му води към грешки.

Пълнотата на ин и ян

Деветата особеност на знака на Великия предел е хармоничната и близка връзка между символите на ин и ян. За такова взаимодействие между ин и ян се говори в “Книгата на промените”: “Всяко нещо в света се ражда от съединението на ин и ян. Ако те не си взаимодействат и се разединят, настъпва смърт.” В Тайдзицюан силите на ин и ян също са обединени и се намират в хармония, например, твърдото и мекото, “отварянето” и “затварянето”, “празнотата” и ” пълнотата”. Взаимодействат си сърцето и бъбреците, съединени от меридианите жънмай и думай.

http://www.taiji-bg.com/articles/taijiquan/t8.htm

1 коментар  [връзка]

One Response to “Тайните на Тайдзицюен. Знакът на Великия предел”

  1. Silafuyang Says:
    May 31st, 2009 at 8:15 pm

Много добра статия.
Ако се огледаме, ще видим, че Ин и Ян са навсякъде около нас. Ден – нощ, дясно – ляво, начало – край, плюс – минус. Нещо съществува, само ако го има и неговото протовоположно. Двете заедно правят едно цяло. Дори най-малките частици имат своя античастица. Електромагнитните сили – на плюса и минуса са в основата на материята. Всяко привличане и отблъскване във вселената е поради постоянната промяна и трансформация на ин и ян. Затова и този символ се нарича Символ на велика сила. Простотата е в основата на всяко величие, а няма по-прост и по-разбираем начин на се обясни вскичко от Taijitu.

Петте елемента имат своя цикъл на пораждане и разрушение. 
Един елемент може да бъде разрушен, когато се опитва да бъде стабилен и не се поддава на необходимостта от промяна. Но ако той е сензитивен и разбира тази потребност, може да влияе дори върху силата, от която се страхува. Съпротивлявайки се, елементът може д абъде разрушен, защото не може вечно да устоява на силата, която е способна да го разруши. Той просто има неправилно отношение - но когато успее да се съюзи с нея, той може да я използва .... дори и това да е косвено. 
Дори водата, колкото и податлива да е тя, е елемент, който се съпротивлява на земята. Земята я попива, унищожава, ограничава, обезличава. Но косвено, когато подхранва и поражда развитието на дървото, водата може да постигне разрушението на земята. Коренът на дървото ще разруши единството и спокойствието на земята, ще я раздели и разфокусира.
Така водата чрез силната си и неподатлива среда /триграмата за кан - вода/ ще подхрани дървото /триграмите сун - вятър и джън - гръм, които са активни в разместването хоризонтално и вертикално/ за да създате в земята /триграмата кун - земя/ шупли и празнини, пещери /триграмата гън - планина/ в които да поникне дървото, растението което ще разруши земята. Иначе по принцип елемента на водата се страхува от действието на земята и нейната сила...

В изкуството на тайдзи популярно се разглеждат осем приома на енергийно взаимодействие, които отговарят на осемте триграми от Книга на промените /И дзин/ и пет посоки, които отговарят на петте елемента. Въпреки, че за тях се говори предимно в теорията при практикуване на тайдзицюан, тези форми на енергийно взаимодействие са в основата на всяко взаимодействие и отношение, независимо от качеството на силата /ли, дзин, ци, шън/.

Човекът отговаря на средната черта в една триграма то И дзин. Отгоре е небето, а отдолу земята. Той е връзката между тях. Но в тялото човек също има своите три енергийни резервоари /дантиен/, това също са трите черти от Книга на промените. За да ги разбере, човек трябва да синхронизира тяхното действие....

Валери Иванов

 много добро изпълнение на 24 позиционата форма  от момиче в розово.. .

  http://www.youtube.com/watch?v=0Gc_OZf7SW4&feature=related

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=aKb3HlcYYAE&feature=watch-vrec

форма с меч Ян стил

движенията показани 

http://www.youtube.com/watch?v=rVdE69D29bI&feature=related

 

 и на китаец  в бяло кимоно : http://www.youtube.com/watch?v=oRuCX9_Jxeg&NR=1&feature=endscreen

http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Knowledge/RadioEncyclopaedia/Pages/100601_boy664_i666666666666666666666666666666.aspx



Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 1995-2019 © Анжела Минкова. Всички права запазени.
Съдържанието на този сайт е под защитата на закона за авторското право. Използването му без разрешение на автора е забранено!
Ако желаете да използвате каквото и да е било от тази страница, моля пишете на автора.