Художникът е особено интересен случай за психолога, който използува един аналитичен метод. Животът на художника е пълен с конфликти, защото в него се борят две сили - от една страна, обикновеният човешки копнеж за щастие, удовлетворение и сигурност в живота, а, от друга, безпощадната страст за творчество, която може да стигне толкова далеч, че да надхвърли всяко лично желание. Животът на художниците по правило е толкова неудовлетворителен - да не кажем трагичен -поради тяхната малоценност в човешката и личната страна, а не поради някаква мрачна съдба.
Надали има изключение от правилото, че човек трябва да плаща скъпо за божествения дар на творческия огън. То е, като че ли всеки от нас още от рождение е надарен с определен капитал енергия. Най-мощното влечение в нашата структура ще обхване и ще монополизира тази енергия, оставяйки толкова малко, че от нея не може да произлезе нищо ценно. Така творческата сила може да пресуши човешките импулси до такава степен, че личният Аз да развие всички видове лоши качества - грубост, егоизъм и суета (т. нар. "автоеротизъм") - и даже всякакъв вид пороци, за да поддържа искрата на живота и да се предпази от пълно отчаяние.
Автоеротизмът на художниците прилича на този на незаконните или изоставени деца, които от най-ранните си години трябва да се предпазват от деструктивното влияние на хора, които не изпитват обич към тях - и които развиват лоши качества точно затова, а по-късно поддържат един непреодолим егоцентризъм, като остават инфантилни и безпомощни през целия си живот или като застават активно срещу моралния и правов закон. Как можем да се съмняваме, че изкуството обяснява художника, а не недостатъците и конфликтите на личния му живот?
Това са само тъжни резултати от факта, че той е един художник - т. е. човек, който от раждането си е призван за по-велика задача от обикновения смъртен. Една специална способност означава по-голямо използуване на енергия в определено направление с последващо изчерпване за друга страна на живота. Няма значение дали поетът знае, че неговата работа се ражда, расте и узрява с него, дали предполага, че произвежда от нищото. Неговото мнение по въпроса не променя факта, че собственото му дело го надраства както едно дете - майка си. Творческият процес има женско качество и творческата работа идва от несъзнаваните дълбини - можем да кажем, от царството на майките.
Когато доминира творческият труд, човешкият живот се управлява и оформя от несъзнаваното като че ли активната воля и съзнаваният Аз се помита от подземни течения, оставайки само един безпомощен наблюдател на събитията. Работата в процес става съдба на поета и определя неговото психично развитие. Не Гьоте създава Фауст, а Фауст създава Гьоте. А какво е Фауст освен един символ? Аз не използувам алегория, която показва нещо много познато, а израз, който посочва нещо несъвсем ясно, но забележително живо. Тук то е нещо, което живее в душата на всеки германец и което Гьоте е помогнал да се роди. Можем ли да си представим, че не немец може да напише Фауст или Тъй рече Заратустра.
И двете са построени върху нещо, което звучи в немската душа - един "примордиален образ", както го нарече Якоб Буркхард, - фигурата на лекар или учител на човечеството. Архетиповият образ на мъдрия стар човек, спасител или възродител, лежи спящ в несъзнаваното на човека от самата зора на културата; той се събужда, когато времената са объркани и човешкото общество е пред сериозна грешка. Когато хората сбъркат пътя, се нуждаят от водач или учител и даже от лекар. Първичните образи са многобройни, но не се появяват в сънищата на индивидите или в творенията на изкуството, докато не се извикат от своеобразието на общия мироглед. Когато съзнаваният живот се характеризира с едностранчивост и фалшиви нагласи, тогава те се активират - може да се каже "инстинктивно" - и идват в сънищата на хората и виденията на художници и ясновидци, и така възстановяват психичното равновесие на епохата.
Така работата на поета посреща духовната нужда на обществото, в което живее, и по тази причина неговата работа означава за него повече от личната му съдба, независимо дали го разбира или не. Бидейки предимно инструмент на своята работа, той й е подчинен и ние нямаме основание да очакваме той да я интерпретира за нас. Той е дал най-доброто в себе си, за да й придаде форма, и трябва да остави интерпретацията за другите и за бъдещето. Едно велико творение на изкуството е като сън; въпреки привидната видимост, то не се обяснява само и никога не е недвусмислено. Един сън никога не казва: "Това е истината." Той представя един образ по същия начин, както природата позволява на едно растение да расте, и ние трябва да си направим собствени заключения.
Ако човек има кошмар, това означава, че или твърде много, или много малко се страхува; и ако сънува стария мъдър човек, това може да означава, че е твърде педагогичен и също че се нуждае от учител. По един скрит начин и двете значения стигат до едно и също нещо, както забелязваме, когато сме способни да оставим творението на изкуството да ни въздействува, както е въздействувало върху художника. За да схванем значението му, трябва да го оставим да ни оформи, както е оформило него. Тогава разбираме естеството на неговото преживяване. Виждаме, че той е черпил от оздравяващите и възстановяващи сили на колективната психика, която лежи под съзнанието, с нейната изолация и мъчителни грешки: че е проникнал до тази матрица на живота, в която са заченати всички хора, която създава един общ ритъм на цялото човешко съществуване и позволява на индивида да предава своите чувства и своите стремежи на човечеството като цяло.
Тайната на художественото творчество и на въздействието на изкуството може да се намери при връщане на състоянието мистично съучастие - до това ниво на преживяване, при което живее човекът, а не индивидът, и при което злото и доброто на отделното човешко същество нямат значение, а само човешката екзистенция. Ето защо всяко голямо творение на изкуството е обективно и нелично, но въпреки това въздействува дълбоко върху нас. И затова личният живот на поета не може да се счита за основен за неговото изкуство - а по-скоро като помощ или като подтик на неговата творческа задача. Той може да следва пътя на един филистинец, един добър гражданин, един невротик, един глупак или един престъпник. Неговата лична кариера може да е неизбежна и интересна, но тя не обяснява поета.
Рисуването в анализата или самоанализата - представяне на вътрешната образност във визуална форма. Образността може да произхожда от сънищата, активното въображение, виденията или от други форми на Фантазията.
В края на XIX в. в Централна Европа се събужда интересът към рисунките на душевноболните и несъмнено Юнг е знаел това. Още в началото на кариерата си той сам започва да рисува и да прави скулптури и тази дейност продължава през целия му живот.Той окуражава пациентите да рисуват и публикува тълкувания на техните рисунки (вж. специално „Изследване върху процеса на индивидуализация", CW 9i; „философското дърво, CW13). Архив на рисунките на анализираните се съхранява в института на името на К. Г. Юнг в Цюрих.
Коментарът на Юнг относно психологическата стойност на тези рисунки поставя акцент едновременно върху процеса и върху произведението. Картината свързва пациента с неговия проблем. С правенето на рисунка човек постига отдалечаване от своето психично състояние. За разстроения пациент, невротик или пси- хотик неразбираемият и неуправляем хаос се обективира чрез картината.
Разграничаването на човека от неговите рисунки може да се разглежда като начало на психологическа независимост. Когато рисува някакъв фантазъм, човек си го представя в по-завършена форма и с по-големи подробности. В такъв случай човек не изобразява самото видение или сън, а рисува нещо повече от това видение или сън, т. е. съзнаващата психика има възможност да взаимодейства с това, което възниква неосъзнато (вж. несъзнавано; трансцендентна функция).
Отначало се е смятало, че рисуването противоречи на активното въображение. Човек не се стреми да разкрива и да освобождава несъзнавани съдържания, а да им помогне да достигнат пълен и осъзнат израз. Юнг предупреждава, че колкото по-неоформен е първичният материал, толкова по-голяма е опасността да се приеме, че е твърде рано за анализа, или пък да се правя- преценки, формулирани с морални, интелектуални или диагностични термини.
Трябва много внимателно да се разглеждат картините и техни те тълкувания както от рисуващия, така и от аналитика. Юн твърдо поддържа схващането, че картината е строго лична (като съня) и първична връзка на самия пациент със собствената му мисловна интерпретация на изобразените фигури.
Последователи на Юнг използват рисуването като начин освобождаване на потиснат АФЕКТ, както и за диагностична цели. Серийните рисунки могат да бъдат разглеждани като последователно и развил се израз на едно променящо се психологическо състояния
Инкстинт- не волево влечение към някои активности. Всички психични процеси , които не са под съзнаван контрол са инстнктивни.С първичната си сила инстинктите могат да направят социалната адаптация почти невъз- можна1.
Инстинктът не е нещо изолирано и на практика не може да бъде изолиран. Той винаги води след себе си архегипови съдържания с духовен характер, които са едновременно негова основа и ограничение. С други думи, инстинктът винаги е съчетан с нещо като философия на живота, колкото и архаична, неясна и мъглява да е тя. Инстинктът стимулира мисленето и ако човек не мисли по своя собствена воля. се получава натрапливо мислене, защото двата полюса на психиката, физиологичния и душевния, са неотделимо свързани2.
Психични процеси, които обикновено са см навано контролирани, може да станат инстинктивни, когато се заредят с несъзнавана енергия. Това може да стане, когато интензивност та на съзнанието е ниска поради умора, инток сикация, депресия и пр. И обратно, инстинкти те може да се модифицират съобразно степента на цивилизованост и съзнаван контрол, процеса който Юнг нарича психизация.
Инстинкт, който е претърпял твърде много психизация, може да си отмъсти, като приеме формата на автономен комплекс. Това е една от основните причини за неврозата3.
' ..The Transcendent Function",CW 8, par. 161. " „Psychotherapy and a Philosophy of Life", CW 16, par. 185. „Psychological Factors in Human Behaviour", CW 8, par. 255.
Прекалено много животинско разстройва цивилизования човек, твърде много цивилизация разболява животните[1].
Юнг различава пет основни инстинктивни фактора: творчество, рефлексия, активност, сексуалност и глад.
Гладът е първичният инстинкт за самосъхранение, може би най-фундаменталният от всички пагони. Сексуалността е на второ място и е особено склонна към психизация, което прави възможно да отклони своята чисто биологична енергия по други капали. Влечението към активност се проявява в пътуване, любов към промяната, подвижност и игра. В рефлексията Юнг включва религиозната потребност и търсенето на смисъл.
За Юнг творчеството е самостоятелен клас. В описанието му се подчертава специфичният импулс за създаване на изкуство.
Въпреки че не можем да го класифицираме много точно, творческият инстинкт е нещо, което заслужава специално внимание. Не знам дали „инстинкт" е точната дума. Ние използваме понятието „творчески инстинкт", защото този фактор се държи, поне динамично, като инстинкт. Той е компулсивен, но невинаги, и не е една фиксирана и неизменно унаследявана организация. Затова предпочитам да разглеждам творческия импулс като психичен фактор, подобен по природа на инстинкта.С първичната си сила инстинктите могат да направят социалната адаптация почти невъзможна1.
Инстинктът не е нещо изолирано и на практика не може да бъде изолиран. Той винаги води след себе си архетипови съдържания с духовен характер, които са едновременно негова основа и ограничение. С други думи, инстинктът винаги е съчетан с нещо като философия на живота, колкото и архаична, неясна и мъглява да е тя. Инстинктът стимулира мисленето и ако човек не мисли по своя собствена воля се получава натрапливо мислене, защото двата полюса на психиката, физиологичния и душевния, са неотделимо свързани2.
Психични процеси, които обикновено са сьчинавано контролирани, може да станат инстинктивни, когато се заредят с несъзнавана енергия. Това може да стане, когато интензивността на съзнанието е ниска поради умора, инток сикация, депресия и пр. И обратно, инстинктите може да се модифицират съобразно степента на цивилизованост и съзнаван контрол, процеса който Юнг нарича психизация.
Инстинкт, който е претърпял твърде много психизация, може да си отмъсти, като приеме формата на автономен комплскс. Това е една от основните причини за неврозата3.
Прекалено много животинско разстройва цивилизования човек, твърде много цивилизация разболява животните[2].
Юнг различава пет основни инстинктивни фактора: творчество, рефлексия, активност, сексуалност и глад.
Гладът е първичният инстинкт за самосъхранение, може би най-фундаменталният от всички нагони. Сексуалността е на второ място и е особено склонна към психизация, което прави възможно да отклони своята чисто биологична енергия по други канали. Влечението към активност се проявява в пътуване, любов към промяната, подвижност и игра. В рефлексията Юнг включва (религиозната потребност и търсенето на смисъл.
Инстинкт
като има много близка връзка с него, но без да е идентичен с нито един от инстинктите. Връзката му със сексуалността е много дискутиран проблем, а има много общо и със нагона за активност и инстинкта към рефлексия. Но той може и да ги потиска и да ги накара да му служат до саморазрушаване на индивида. Творчеството е и рушене, и съграждане1.
Юнг вярва, че аналитичният процес може да засили истинското творчество.
Творческата сила е по-мощна от твореца. Ако не е така, тя е нещо слабо и при благоприятни условия ще подхранва симпатичния талант, но не повече. А при невроза е достатъчна само една дума или поглед към илюзията, за да се изпари тя... Болестта никога не стимулира творческата работа; напротив, тя е най- ужасната пречка за творчество. Но никакви потискания не могат да разстроят истинското творчество, също както никоя анализа не може да изчерпи несъзнаваното2.
Инстинктът и архетипът са двойка противоположности, които са неотделимо свързани и твърде трудно могат да бъдат разделени.
Изглежда, че психичните процеси са баланс на енергия, протичаща между дух и инстинкт, но въпросът, дали този процес да се описва като
' „Psychological Factors in Human Behaviour", CW 8, par. 245. " „Analytical Psychology and Education", CW 17, par. 206.
Интроверсия
духовен или като инстинктивен, все още няма отговор. Такава оценка или интерпретация зависи изцяло от позицията на съзнаващия ум[3].
Когато съзнанието се свръходухотвори и се отклони от своята инстинктивна основа, в психиката се извършват активни саморегулиращи процеси в опит да се възстанови балансът. Това често се появява в сънищата със символи на животни, особено змии.
Змията е представител на света на инстинкта, особено на онези жизнени процеси, които са най-малко достъпни психологически. Сънищата със змии винаги сочат противоречие между нагласата на съзнаващия ум и инстинкта, а змията е персонификация на застрашителния аспект на този конфликт[4].
Митроверсия. Вид психологическа ориентация,
при която движението на енергията е насочено към вътрешния свят. (Сравни екстраверсия.)
Всеки, чиято нагласа е интровертна, мисли, чувства и действа по начин, който ясно показва, че субектът е първичният мотивиращ фактор, а обектът има вторично значение3.
'Той трябва винаги да доказва, че всичко, което прави, е резултат на собствени решения.
1995-2024 © Анжела Минкова. Всички права запазени.
