http://www.youtube.com/watch?v=lD2pTNPaYWI&feature=player_embedded#!

Самурайската клетва
Известна е самурайската клетва от едно класическо макимоно. В него е събрана вековната мъдрост на бойните изкуства, тяхната философия и логика, психология и космология. Подобни откровения са традиционни в много школи. Те се заучавали наизуст и се повтаряли като заклинание преди тренировка и пред бой. Не е трудно да си представим, че това би могла да бъде психологическа настройка преди го-партия:

”Аз нямам родители - 
Небето и Земята ми станаха родители. 
Аз нямам роден дом - 
"единното средоточие" (сайка танден) ще ми стане роден дом. 
Аз нямам божествени могъщество - 
честността ще стане моето могъщество.

 

Аз нямам средства за съществуване - 
покорството към природата ще стане мое средство за съществуване. 
Аз нямам вълшебна сила - 
вътрешната енергия (ци, чи, ки) е моята магия. 
Аз нямам нито живот, нито смърт - 
вечността за мен е живот и смърт. 
Аз нямам тяло - 
смелостта ще стане мое тяло. 
Аз нямам очи - 
блясъците на мълниите са мои очи. 
Аз нямам уши - 
петте чувства са мои уши. 
Аз нямам крайници - 
мигновените действия са мои крайници. 
Аз нямам закон - 
самосъхранението ще стане мой закон. 
Аз нямам стратегия - 
свободата да убивам и да дарявам живот е моята стратегия. 
Аз нямам замисли - 
случайността е мой замисъл. 
Аз нямам чудни свойства - 
праведното учение ще ме дари с чудни свойства. 
Аз нямам принципи - 
приспособяемостта към всичко е моят принцип. 
Аз нямам тактика - 
пустотата и изпълнеността са моята тактика. 
Аз нямам таланти - 
бързината на духа разум е моят талант. 
Аз нямам оръжие - 
доброжелателството и правдата са моето оръжие. 
Аз нямам крепости - 
невъзмутимия дух (фудо-шин) е моята крепост. 
Аз нямам меч - 
разтварянето на духа в Безкрая (му-шин) е моят меч.” 


Предистория на самурайската клетва
Би могло да се потърси предисторията на уникалната самурайска клетва във философския, неоконфуцианския синтез в Китай, епоха Северна Сун (960-1127). Откриват се сходни мотиви в идеите на големите учители на времето като Джан Дзай (1020-1078), Джу Си (1130-1200), Джоу Дун-и (1017-1073), Шао Юн (1012-1077), Съма Гуан (1019-1086), Джан Ни (ок. 1055). Джу Си правил акцент към „изследване на нещата и разширяването на съзнанието”. Каквото и да се каже друго за Джу Си, все ще бъде недостатъчно. 

Джан Дзай е основоположник заедно с Джу Си на учението за принципа „ли”. Заемал е длъжността редактор в Академията по лителатура в Гуанджун (по време на Сун са създадени близо 400 академии). Основните му произведения са „Западен надпис”, „Източен надпис”, „Наставление към непросветените”, „И шуо” („Учение за Книгата на промените” – Идзин). Имената „Източен надпис” и „Западен надпис” се дават от племенника му, Чън И – друг значителен сунски мислител. Тези надписи са били изписани съответно в източната и западната стена в дома на Джан Дзай. 

Философът в прочутия си „Западен надпис” пише: „Небето, това е моят баща; Земята, това е моята майка. А аз, незначително същество, намирам своето място между тях. Това, което изпълва Небе-Земя, е едно тяло с моето, това което ръководи Небе-Земя, участва и в моята природа. Всеки човек е мой брат, всяко същество – мой другар. Върховният владетел е първороден син на моя баща и моята майка, първите министри са негови слуги. [...] Богатства, почести, благодеяния и щедрост ми осигуряват процъфтяване в живота; бедност, нищета, грижа и мъки ме водят към лично осъществяване. В живота ще следвам и ще служа [на Небе-Земя]; в смъртта ще бъда в мир.”

Тук са видими сходствата със самурайската клетва. Но нека потърсим други свидетелства, Ан Чън коментира текстта на Джан: „В този великолепен текст, който въпреки своята сбитост ще вдъхновява поколения мислители, са събрани всички големи теми от схемата на конфуцианското учение: утвърждаването – с достойна за Сюн-дзъ категоричност – на активното участие на човека в съзидателния процес на Небе-Земя; смисълът на единството на съществата и нещата; осъществяването на индивидуалното в рамките на човешката общност. Единството на Небето и на Човека, което полага природната нравственост и същевременно нравствена природа...”

Главната фигура на епохата е Светецът, след дзюн-дзъ (благородният човек) на Конфуций, мъдрецът на Лаодзъ, съвършенномъдрият на Мъндзъ. Джан Дзай обяснява как Светецът усъвършенства своето дело: „Небето не е друго, а единствено ци в движение; то „задвижва десетте хиляди същества” и с това ги ражда, но то няма сърце, за да е съпричастно с тях. Колкото и да се мъчи Светецът не би могъл да бъде подобен на на Небето. „Небе-Земя установява позициите, Светецът осъществява възможностите.” Светецът е този, който устройва нещата на Небе-Земя и „неговата разсъдителност се простира върху десетте хиляди същества, гласът му носи мир на вселената” (Обяснение на Си-цъ, Големия коментар в „И-шуо”). 

След Конфуций и Мъндзъ, Джан Дзай споделя рещаващата роля на ученето и опасностите от отклонението от него: „Щом човек е решен да се учи, може да победи недостатъците на своето ци и лошите си навици. Ако този, който се учи, спре за миг, веднага ще се превърне в марионетка, която се движи само ако я дърпат и разстърсват, и която спира, щом я оставят. Той ще изпита десет хиляди живота и десет хиляди смърти само за един ден.” 


Огледални изображения
Джан Дзай не пропуска да употреби метафората за огледалото, за да изрази видимото и невидимото, и възможната конструкция на тяхното обединение: „Ако държите едно огледало пред себе си, то ще отразява само, което е пред него, и вие ще виждате само себе си, но ако поставите огледалото в центъра, всичко ще се отразява в него.” Ще видим, че метафората на огледалото е любим похват на Шао Юн и Съма Гуан. Но сега да погледнем още по-рано. Джуандзъ: „Когато водата е спокойна, в нея съвсем ясно се оглежда и най-малкото косъмче на брадата или на веждата. [...] А пък ако водата е и бистра, бидейки спокойна, колко по-голям е душевният покой на Светеца, отражението на Небе-Земя, огледалото на десет хиляди същества!” (Джуандзъ, гл.13).

 

По-късно дзенските монаси разглеждат огледалото и прахта по него. Шестият патриарх Хуейнън стига до извода, че не е възможно да има прах по огледалото. Тъй като прахът е символ на хаотичното състояние преди Сътворението, то по принцип тук се говори за категориите „хаос и ред”. Но в тази статия няма да се задълбочаваме за това.

 

Огледалните образи преминават (рекушират) един в друг, без да се губят, също както енергията ци, преминава и се трансформира без да се губи. Не случайно имало е период когато дъските за Го са се правели от огледало (в Китай, Корея, Япония). Внушението е, че комбинациите и вариациите в Го, преминават едни в други, също както в Идзин, без да се губят, също както трансформациите на енергията ци. Да допълним това с мисълта на Джан Дзай за енергията и нейния кръговрат: „Великата хармония на Дао не може да не бъде ци; ци не може да не се сгъстява и да не поражда десетте хиляди неща; десетте хиляди неща не могат да не се разсейват и да не изчезват във великата пустота. Съхранението на това движение в цикъл е неизбежно и затова естествено.” (Джан Дзай, „Западен надпис”).

 

Огледалото е символ и за това, че „замислените планове на Небето, се отразяват правилно на дъската (гобана, Земята). Или каквото е на Небето, това е на Земята – вглеждайки се в Земята, виждаме огледалния образ на Небето; вглеждайки се в Небето, виждаме огледалния образ на Земята. 


Джоу Дун-и
Философът Джоу Дун-и има сходни търсения, при които духът е безграничен: „Светецът участва заедно с Небе-Земя в една и съща духовна сила, заедно със Слънцето и Луната в една и също светлина, с четирите сезона в една и съща поредност, с духовете и божествата в едни и също сполуки и несполуки.” („Обяснение на Диаграмата на Върховния предел”). 

Също както в развоя на един двубой или партия за Го, където порядъкът е важен, Джоу Дун-и изследва посоките и развоя на мисълта: „Да се следва развоят от началото до завършека, означава да се разбере какво може да се каже за смъртта и за живота. Велика е Книгата на промените!” („Обяснение на Диаграмата на Върховния предел”). Темата за посоката на движение, ще видим, е важна и за Шао Юн; в пасажа виждаме, че Идзин не е нещо друго, освен изследване на посоките, измененията и етапите. 

Колко и как може да си близо до светостта? Следващият пасаж изяснява този момент, вижда се корелацията с Да Сюе („Великото учение” – започнато от Конфуций, с коментар от Съма Гуан). Джоу Дун-и пише: Да се съсредоточиш в Едно-то – това е златно правило. Да се съсредоточиш върху Едно-то, означава да нямаш желание. Да бъдеш без желание, означава да бъдеш спокоен в покоя и да вървиш право в хода на нещата. Когато си спокоен в покоя, си просветлен, разбираш всичко. Да вървиш право в хода на нещата, означава да бъдеш единен, а единен ли си, обгръщаш всичко. Просветлен и единен, разбиращ и обгръщащ всичко, нима не си съвсем близо до целта (светостта)? („Тун шу” „Книга, която помага да се разберат Измененията”)


Още предистория
Джан Дзай е известен със своята обобщаваща мисъл: „Енергията (ци) никога не се разрушава, тя само се трансформира.” С това Джан Дзай и другите сунски мислители правят решителен опит да обединят видимото и невидимото, живота и смъртта, хоризонталните и вертикалните линии. Така след Конфуций, който не обичаше да говори за необичайното, странното, китайската мисъл се изкачва на нов етап. Философът Фън Ю-лан обяснява това явление така: в китайската философия Конфуций, Мъндзъ говореха за живота, респективно хоризонталните взаимоотношения; Джуандзъ и Лаодзъ говореха за отвъдното, респективно вертикалните връзки. 

Теорията за хоризонталните и вертикалните линии води своето начало от епоха Воюващи царства, а след това в епоха Хан достига своя връх. (Философът Пи Лисю от епоха Тан, автор на трактата „Десетте произхода”, свързва произхода на Го именно с хоризонталните и вертикалните съюзи във Воюващи царства).

В епоха Трицарствие, Ван Би и други философи, направиха един възможен синтез на конфуцианските и даоските идеи, респективно на хоризонталните и вертикалните взаимоотношения – достигнаха за „науката за тайнственото” (сюан сюе). Известна е философската шега от това време на Ван Би: Конфуций никога не говореше за магическото, защото живееше постоянно в него; Лаодзъ постоянно говореше за това, защото се стремеше да го достигне.”


Връзките с Го
Други съвременници на Джан и играчи на стъклени перли са: Джан Ни, Шао Юн, Съма Гуан – всички имат отношение към играта Го. 

Джан Ни е загадъчен сунски мислител, автор на знаменития го-трактат „Го в 13 глави” (около 1055 г.); Паоло Занон дава хипотеза, че е син на виден мандарин в императорския двор. Разбира се, тринайсетте глави на трактата корелира с тринайсетте глави на „Изкуство на войната” на Сундзъ. Трактатът развива космогеническите, нравствените, философските и психологическите основи на играта Го, напълно в стила на сунските мислители и корелира също със самурайската клетва (създадена след „Го в 13 глави”). Също в трактата, съвсем ясно са дадени 9 дана на го-играчите, и съответно пътищата за усъвършенстване. Всички данове във всички бойни изкуства, китайски, корейски и японски, произлизат след тези описани от Джан Ни. Един от коментаторите на „Го в 13 глави” е философът Оуян Сю. 

Съма Гуан е сред най-видните мислители и държавници на времето си. Автор е на вариация на китайски шах – сянци; автор на знаменито стихотворение за Го. Автор е на ръководството за управление "Всепроникващо огледало, на управлението помагащо". Твърди се, че това заглавие идва от думите на Вен Ван, основателя на династия Джоу: "Огледалото на династия Ин не е толкова далеко - то е времето на управление в династия Ся."

Шао Юн, поет, философ и математик, близък приятел на Съма Гуан е един от най-интересните хора в света на науката и на Го. Създател на „триъгълник на Паскал” – няколко века преди да се роди Блез Паскал. Шао Юн е написал неповторимите със своята дълбочина „361 стиха за вейци”. Там разглежда израстването на един играч за Го през призмата на историческото и нравстненото развитие на обществото. Тази идея, разбира се корелира с „9 дана” на Джан Ни. 

За Шао Юн са важни техниките на огледалото и обратното наблюдение (фан-гуан): „Способността на едно огледало да бъде ясно означава, че то не скрива нищо от формите на десетте хиляди неща”. „Фан” е даоистки термин, напомня за движението на връщане към извора на Дао, достойният път за Светеца. Шао Юн намеква, че познанието на мъдреца е предусещане и върви в обратната посока: „Така времето може да се изучи, като се върви срещу течението, докато нещата се случват, като се върви по посока на течението.” (Обяснение на фигурите в Идзин). Всъщност, ако трябва да се преведе това на съвременен език би се получило, че Шан Юн говори за анализ и синтез; а без анализ и синтез не биха могли да се развиват Го и бойните изкуства. 


Вместо заключение
Херман Хесе (1877-1962) в знаменитото си произведение „Играта на стъклените перли” е включил Джан Дзай и Джу Си в своя списък на играчите на стъклени перли през вековете. Хесе разглежда нравствената философия на Джан, а също неговите прозрения за Идзин – Книга на промените. 

Великите го-играчи от епоха Сун нататък са получавали титлата „кисей” – Светец в Го. Това било повсеместно: в Китай, Корея, Япония. Философите от сунската епоха са дали всичко по-важно за разбирането и развитието на философията на Го и на бойните изкуства. Свързват Го, бойните изкуства и развитието на човека и обществото в единен процес. Акцентират на ролята на самоусъвършенстване, издигайки ролята на Светеца. 

източник:Вейцилогия    - Китайски загадки
Автор: Йони Лазаров
Литература:
1. Чън, Ан, “История на китайската мисъл”, изд. РИВА, София, 2001. 
2. Китайская философия. Энциклопедический словарь. М., „Мысль”, 1994.
3. Фэн Ю-лань. Краткая история китайской философии, изд Евразия, С-П, 1998.