ПОУЧЕНИЕ ЗА ЗАВЪРТВАНЕТО НА КОЛЕЛОТО НА ЗАКОНА 

 

Така съм го чул.

Някога Всеблагия бил отседнал край град Бенарес в еленовия парк Исипатана. Там той се обърнал към групата на петимата подвижници със следните думи:

 

Двете крайности

 

“Има две крайности, о подвижници, които оттеглилият се от света трябва да избягва.

Кои са тези две крайности?

Първата е отдаването на чувствени наслади; това е низше, примитивно, светско, недостойно, безполезно.

Втората е отдаването на самоизмъчване; това е мъчително, недостойно и също безполезно.

 

Средният път

 

Избягвайки тези две крайности, Постигналия откри Среден път, който дава прозрение, дава познание, води към умиротвореност, към висше знание, към пробуждане, към вечен блажен покой.

А какъв е, о подвижници, този открит от постигналия Среден път, който дава прозрение, дава познание, води към умиротвореност, към висше знание, към пробуждане, към вечен блажен покой?

 

Това е благородният Осмичен път, а именно:

съвършено разбиране,

съвършена мисъл,

съвършено слово,

съвършено поведение,

съвършен начин на живот,

съвършено старание,

съвършено внимание,

съвършена самовглъбеност.

 

Такъв е, о подвижници, този открит от Постигналия Среден път, който дава прозрение, дава познание, води към умиротвореност, към висше знание, към пробуждане, към вечен блажен покой.

 

Четирите благородни истини

 

А ето, о подвижници, благородната Истина за мъчителността:

раждането е мъчително,

стареенето е мъчително,

боледуването е мъчително,

умирането е мъчително,

тъгата, скръбта, болката, унинието и отчаянието са мъчителни,

съединяването с неприятното е мъчително,

откъсването от приятното е мъчително,

неполучаването на жадуваното е мъчително;

накратко, всички форми на привързаност към съществуването са мъчителни.

 

А ето, о подвижници, благородната Истина за възникването на мъчителността:

поражда я жаждата, която разпалвана от наслаждения и страсти, води към все нови и нови раждания в търсене на задоволяване ту тук, ту там, а именно:

жаждата за чувствени наслади,

жаждата за живот,

жаждата за прекратяване на живота.

 

А ето, о подвижници, благородната Истина за прекратяването на мъчителността, което настъпва:

с пълното изкореняване на тази жажда,

с нейното изоставяне и отхвърляне,

с освобождаването и откъсването от нея.

 

А ето, о подвижници, благородната Истина за Пътя, който води към прекратяване на мъчителността. Това е благородният Осмичен път, а именно:

съвършено разбиране,

съвършена мисъл,

съвършено слово,

съвършено поведение,

съвършен начин на живот,

съвършено старание,

съвършено внимание,

съвършена самовглъбеност.

 

Трите степени на познание за Четирите благородни истини

 

/1/ “Това е благородната Истина за мъчителността” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение.

/2/ “Тази благородна Истина за мъчителността трябва да бъде усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение.

/3/ “Тази благородна Истина за мъчителността е усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение.

 

 /4/ “Това е благородната Истина за възникването на мъчителността” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение.

/5/ “Тази благородна Истина за възникването на мъчителността трябва да бъде усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение.

/6/ “Тази благородна Истина за възникването на мъчителността е усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение.

 

/7/ “Това е благородната Истина за прекратяването на мъчителността” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение.

/8/ “Тази благородна Истина за прекратяването на мъчителността трябва да бъде усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение.

/9/ “Тази благородна Истина за прекратяването на мъчителността е усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение.

 

/10/ “Това е благородната Истина за пътя, който води към прекратяване на мъчителността” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение.

/11/ “Тази благородна Истина за пътя, който води към прекратяване на мъчителността трябва да бъде усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение.

/12/ “Тази благородна Истина за пътя, който води към прекратяване на мъчителността е усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение.

 

Върховното пробуждане

 

И докато не усвоих изцяло, о подвижници, това тристепенно дванайсетчленно безупречно знание за Четирите благородни истини, аз не достигнах до това пълно Пробуждане, което, о подвижници, е най-висше в тази изпълнена с богове и демони Вселена, в този свят на отшелници и жреци, богове и хора.

Но щом като усвоих изцяло, о подвижници, това тристепенно дванайсетчленно безупречно знание за Четирите благородни истини, аз достигнах до това пълно Пробуждане, което, о подвижници, е най-висше в тази изпълнена с богове и демони Вселена, в този свят на отшелници и жреци, богове и хора.

 

И тогава в мен възникна съвършено прозрение и познание:

непоклатимо е освобождението на моя ум,

последно е това мое раждане,

не ще се раждам занапред отново.”

 

Личният характер на висшето познание

 

Така казал Всеблагия. Петимата подвижници с удовлетворение и радост посрещнали думите му. Но преди още те да отзвучат напълно, в почитаемия Конданна се разкрило девственочистото и неосквернимо око на висшето познание и той прозрял:

 

“Всичко, което възниква, е съставно и обречено на разпад.”

 

Всепобеждаващата сила на Закона

 

Така било завъртяно от Всеблагия Колелото на Закона.

 

И възкликнали тогава обитаващите земята божества:

“Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”

 

Като чули това, възкликнали на свой ред и обитателите на първото небе – онова на Четиримата богове-пазители:

“Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”

 

Като чули това, възкликнали на свой ред и обитателите на второто небе – онова на Трийсет и тримата богове-господари:

“Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”

Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на третото небе – онова на Непознаващите страдания богове:

“Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”

 

Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на четвъртото небе – онова на Пребиваващите в доволство богове:

“Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”

 

Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на петото небе – онова на Наслаждаващите се на собствените си творения богове:

“Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”

 

Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на шестото небе – онова на Наслаждаващите се на чуждите творения богове:

“Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”

 

Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на висшите небеса – небесата на върховния бог Брахма:

“Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”

 

И в същия час, и в същата минута, в същия миг, в който този възглас прозвучал в небесата на върховния бог Брахма, всички десет хиляди световни системи, образуващи Вселената се разтърсили, разклатили, разлюлели и в нея изгряла всепроникваща Светлина, чието сияние превъзхождало многократно бляскавото величие на боговете.

 

Тогава Всеблагия възкликнал: “Ти прозря, Конданна! Ти прозря!”

 

От този ден започнали да наричат почитаемия Конданна – Конданна Прозрелия.

 

 

 

ОБЯСНИТЕЛНИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

 

       От древността до наши дни всички будисти, независимо от съществуващите понякога помежду им сериозни доктринални различия, приемат единодушно, че Буда е поставил началото на своята наставническа дейност с програмната си проповед за Четирите благородни истини, произнесена непосредствено след неговото Пробуждане в околностите на град Бенарес пред петима подвижници, бивши негови другари по съдба. 

       Дхамма-чакка-паваттана-сутта (известна още като Бенареската проповед на Буда) е безусловно най-превежданият на всички европейски езици будистки каноничен текст. За съжаление обаче по-голямата част от тези преводи са само частични и пренебрегват значителна част от нейното съдържание. Такъв е случаят и с превода на този текст в издадената у нас от EURASIA ACADEMIC PUBLISHERS през 1995 г. в превод от немски “Антология на будистката философия” на  Ерих Фраувалнер. Колкото и да е странно, не ми е известно тази основополагаща будистка Сутра да е била превеждана (и публикувана) изцяло на български до този момент. Днес нейният палийски оригинал – както впрочем и целият будистки канон Типитака – е общодостъпен благодарение на Интернет. Но основната трудност при превода на този текст не е езиков, а преди всичко смислов. Наложи ми се в продължение на много години да работя върху проникването в смисъла на последната част на текста, която най-често се изпуска или не се удостоява с коментар. Оказа се, че тя не е съзвучна със сухата и твърде постна догматика на будизма Тхеравада и на съвременния западен рационален “философски” прочит на учението на Буда, но за сметка на това е твърде съзвучна с махаянисткия езотеризъм и с други велики езотерични учения.

       Постарах се преди всичко да запазя духа на този древен будистки текст. Исках да предам на съвременния български читател неговата атмосфера на безметежен покой и мъдра доброжелателност към всичко съществуващо, която така рязко контрастира с нашия напрегнат, вечно забързан, изпълнен с все нови и нови проблеми, конфликти и драми съвременен начин на живот. Затова и не съм заместил с многоточия, както обикновено се прави в подобни случаи, многобройните повторения в текста.

       За по-голяма яснота и прегледност, преди всяка негова смислово обособена част съм поставил подходящо подзаглавие – нещо, което се прави твърде често при превода на палийски текстове на английски език.

 

 

Точното значение на някои основни термини

 

1. Дхамма / Дхарма е едно от най-важните и същевременно многозначни понятия не само в будизма, но и в цялата древноиндийска религиознофилософска традиция. Коренът дхарозначава “държа”, “поддържам”. В Ригведа срещаме, произхождащите от този корен думидхармáн (“носител”, “разпределител”, “опора”) и дхáрман (“защита”, “опора”, “закон”, “ред”). По-късно думата дхарма започва да се употребява и в смисъла на “добродетел”, “закон”, “морален дълг”, “правило”, “обичай”, “истина”, “истинска нравственост”, “истинска религия”. Будизмът превръща тази многозначна дума в своя основна категория. Самото учение на Буда бива наречено Буда Дхарма, а там където будизмът е господстващ мироглед, просто Дхарма. В будистката литература дхарма се употребява и в смисъл на “закон”, “учение”, “религия”, “елемент”, “качество” и др. В случая дхамма-чакка / дхарма-чакра (Колелото на Дхарма) е названието на разкрилия се на Буда, еднакъв за всички богове и хора, Върховен морален закон, управляващ Вселената.

 

  2. С термина сутта/ сутра (буквално “нишка”) нещата стоят по-просто. В будистката литература той се използва само за текстове, които съдържат непосредствени поучения на Буда.

 

3. Труден за адекватен и смислен превод на оригиналния многозначен термин бхагава/бхагаван, изразяващ религиозно преклонение пред дадена личност. Срещат се най-различни варианти: Господ, Възвишения; the Lord, the Blessed One; Владыка, Блаженный, Благословенный, Учитель и др. Според мен по-голямата част от тези епитети са смислово твърде много обвързани с монотеистичните религии и поради това неуместни. Известно е, че според будизма Пробуждането дарява човек с Върховното благо и го прави Премъдър и Всеблаг. Поради това в конкретния случай аз избрах епитета “Всеблагия” като най-подходящ.

 

4. С превода на термина bhikkhu/ bhikshu положението е малко комично. Явно смутени от неговото буквално значение “просяк”, “бездомник” (макар и в случая – просяк и бездомник не по принуда, а по свой собствен съзнателен избор), повечето преводачи се опитват да го заменят с нещо по-възвишено: monk (монах), priest (свещеник) и по-рядко ascetic (аскет). Подобно е положението и с руските преводи. И там Буда нарича своите бивши сподвижници най-често “монахи”. Но има и друга тенденция – да се остави терминът непреведен и да се обясни допълнително. По такъв начин постъпват съвременните южнобудистки автори и някои руски преводачи. Например, според Валпола Рахула бхикху (на санскрит – бхикшу) е “будистки монах, монах, прехранващ се с просия” (Walpola Sri Rahula, What the Buddha Taught, N.Y. 1974, p. 143). Преводът, който предлагам е “подвижник”. Според тълковните речниците това е “човек, който води аскетичен живот; самоотвержен човек”. Струва ми се, че този термин най-добре описва бившите сподвижници и бъдещи ученици на Буда. Доколкото той самият решително се е обявил срещу аскетичната практика, би било неуместно да превеждаме бхикху/ бхикшу като “аскет”.

 

5. Терминът saṃsāra/ saṃsāra (среща се и както сансара, и като самсара) означавабукв.“непрекъснато пораждане”. В индуизма – принудителният природен кръговрат на раждане, смърт и прераждане. Буда включва в сферата на сансара всичко съществуващо във видимия и невидимия космос. Богове и демони, рай и ад, дори и самият бог-творец Брахма са само преходни елементи на този кръговрат, на това колело на съществуването (бхава-чакра). Всичко съществуващо е зависимо от съществуването на всичко останало. Сляпата жажда за обособено, независимо от всичко останало съществуване е основната двигателна сила, привързваща всички същества към този кръговрат. Единствено човекът като преходна форма на съществуване е в състояние да осъзнае истината за мъчителността (дуккха) на всяко обособено съществуване и подобно на Буда да го прекрати изцяло и завинаги.

 

6. Терминът nibbāna/ nirvāna означава букв. “угасване”. В случая става дума за угасването на сляпата жажда за обособено, независимо от всичко останало съществуване, а не за угасване на самото съществуване. Точно обратното, достигането на нирвана окончателно освобождава индивидуалния поток на съществуване (сантана) от неговите досегашни самоизградени кармични ограничения и привързаности. Поради това в будизма Махаяна се утвърждава, че по своята същност сансара и нирвана са идентични.

 

 

Най-краткото изложение на учението на Буда:

 

Dukkham c'eva paññapemi

            Dukkhassaca nirodhaṃ

                                                           Majjhima Nikaya, 22

 

     “Само за мъчителността (dukkha) уча аз и за нейното прекратяване" – Буда.

 

 

Структура на благородния Осмичен път

 

1. Sammā-diṭṭhi/ Samyag-dṛṣṭi
2. Sammā-saṅkappa/ Samyak-saṅkalpa
3. Sammā-vācā/ Samyag-vāk
4. Sammā-kammanta/ Samyak-karmānta
5. Sammā-ājīva/ Samyag-ājīva
6. Sammā-vāyāma/ Samyag-vyāyāma
7. Sammā-sati/ Samyak-smrti
8. Sammā-samādhi/ Samyak-samādhi

 

Пътят (Magga/ Mārga), посочен от Буда, не бива да се схваща като състоящ се от осем последователни степени или стъпала. Всъщност той включва в себе си осем отделни, макар и тясно свързани помежду си паралелни пътеки. В основата му се намира мъдростта (Paññā/Prajñā), която обхваща неговите първи две звена. Следващите три звена (3, 4 и 5-то) са свързани с препоръчваното от Буда етично поведение (Sīla/ Śīla). В последните три звена (6, 7 и 8-о), наричани общо съсредоточаване (вглъбяване) [в себе си] (Samādhi/Samādhi) се описва вътрешната работа, която очаква поелия по благородния Осмичен път. Както е указано и в Първата проповед на Буда, първото звено (съвършеното разбиране) същевременно се явява и крайна цел на този Път. Т.е. той има структура на колело с осем спици, поради което се нарича още Dhammacakka/ Dharmacakra.

 

Терминът Sammā/ Samyak означава “съвършен”, “завършен”. Ето защо в повечето случаи не е редно той да се превежда както на английски и руски, така и на български като “правилен” (right). Терминът “правилен” подвежда да се  мисли например за съществуването на “неправилно внимание (осъзнаване)” или “неправилно самовглъбяване”, което е лишено от смисъл и объркващо.

 

 

Най-чести преводи на названията на звената на благородния Осмичен път на английски език:

 

1. Right (Complete) Understanding (Views)
2. Right (Complete) Thought (Purpose, Aspiration, Motive)
3. Right (Complete, i.e., Truthful) Speech
4. Right (Complete) Action (Conduct)
5. Right (Complete) Livelihood (Vocation)
6. Right (Complete) Effort (Application)
7. Right (Complete) Mindfulness (Alertness, Recollectedness)
8. Right (Complete) Concentration (Meditation, Contemplation)

 

Най-чести преводи на названията на звената на благородния Осмичен път на руски език:

 

1. Правильное видение (понимание, взгляд); Истинное воззрение
2. Правильная мысль (решимость, намерения); Истинное помышление
3. Правильная речь; Истинное слово
4. Правильное действие (поступки); Истинное дело
5. Правильный образ жизни (средства к существованию); Истинная жизнь
6. Правильное усилие (усилия); Истинное стремление
7. Правильное внимание (осознанность); Истинная память
8. Правильное сосредоточение; Истинное созерцание

 

 

Някои основни характеристики на будисткия космос

 

Ранният будизъм дели сансара на три сфери: кама-лока (сетивен свят), рупа-лока (свят на формите) и арупа-лока (безформен свят). Кама-лока включва адските селения, селенията на гладните духове, биосферата (животинското царство), човешкото царство и обитателите на шестте нисши небеса, изброени в Първата проповед на Буда:

 

1. Небето на Четиримата богове-пазители.
2. Небето на Трийсет и тримата богове-господари.
3. Небето на Непознаващите страдания богове (свитата на бог Яма).
4. Небето на Пребиваващите в доволство богове (небето Тушита).
5. Небето на Наслаждаващите се на собствените си творения богове.
6. Небето на Наслаждаващите се на чуждите творения богове.

 

Всички тези небесни сфери на кама-лока, както и небесата на рупа-лока и арупа-лока са постижими за практикуващия съвършена самовглъбеност и съответстват на определени медитативни състояния.

 

За да получим известна представа за висшите сфери на будисткия космос, трябва да имаме предвид, че той също възниква, развива се, достига зрялост, после постепенно се разгражда и накрая изчезва, за да даде път на следващия космос. Една небесна година съдържа 12 месеца по 30 небесни денонощия всеки или всичко 360 небесни денонощия. Тези небесни денонощия обаче са различно дълги за всяко едно небе.

 

Продължителност на живота на боговете в кама-лока:

 

В 1-то небе:      500 небесни години (1денонощие =      50 земни години)

В 2-то небе:   1 000 небесни години (1 денонощие =    100 земни години)

В 3-то небе:   2 000 небесни години (1 денонощие =    200 земни години)

В 4-то небе:   4 000 небесни години (1 денонощие =    400 земни години)

В 5-то небе:   8 000 небесни години (1 денонощие =    800 земни години)

В 6-то небе: 16 000 небесни години (1 денонощие =  1 600 земни години)

 

Продължителността на живота на обитателите на 17-те сфери на рупа-лока е многократно по-голяма от тази в небесата на кама-лока. Тези 17 сфери са сгрупирани в 4 групи, като продължителността на живота на боговете в горните три сфери рязко надхвърля времето на съществуването на познатата ни Вселена, което води до невярната представа, че тези небожители са безсмъртни.

 

Безформеният небесен свят (арупа-лока) включва в себе си:

 

1. Сфера на безкрайното пространство.
2. Сфера на безкрайното съзнание.
3. Сфера на пустотата.
4. Сфера на нито възприятие, нито не-възприятие.

 

Съзнанието на обитателите на тези небесни сфери нямат телесна проява. Тези божествени същества живеят много по-дълго от останалите си небесни събратя и се наслаждават крайно интензивно единствено на собственото си съществуване. Но дори и те са обречени на неминуема смърт и прераждане, т.е. са част от същия вечен кръговрат на сансара, в който сме въвлечени и ние. Всички подчовешки форми на съществуване са лишени и от най-малката възможност да променят съдбата си. Що се касае до надчовешките форми на съществуване – боговете (или по-точно небожителите), то те живеят в блажена летаргия и нямат достатъчен стимул за освобождаване от кръговрата на сансара. Единствено крехката и мимолетна човешката форма на съществуване дава възможност за върховно Пробуждане, за пълно и окончателно освобождаване от този неспирен природен кръговрат.

 

 В този смисъл будизмът, подобно на християнството и исляма, също трябва да бъде наречен антропоцентрична религия. Общото например между будизма и исляма: две на пръв поглед съвършено различни и дори несъвместими религии е в убеждението им, че в основата на нашата необятна и многопланова феноменална Вселена, а и на нас самите като индивидуални човешки същества, има само една единствена, непостижима и неописуема абсолютна и вечна Реалност. И че единствено човекът е способен и призван да се слее изцяло и завинаги с нея, а по този начин и с истинската същност на всичко съществуващо във феноменалния свят.

 

 

АНДРЕЙ АНГЕЛОВ. ПЪРВАТА ПРОПОВЕД НА БУДА. Встъпителен очерк, превод и обяснителни бележки. Публикувано в ORIENTALIA. Списание за Изтока

Издание на Нов български университет, брой 2/2005.