събития

C.V.

преса

контакт

паладиум

книга

поезия

принт

амбианс

връзки


заниМания с изкУство
 
 
 

живопис

графика

скулптура

рисунки

акварел

снимки

други


паладиум

За любовта, която лекува и за пречистването на душата
02.11.2015

СУФИЗМЪТ предаване на БНР 

http://bnr.bg/hristobotev/post/100087093/religiyata-na-lubovta

 

СУФИЗМЪТ


http://stoilov-medicine.com/GalkoCMS/Pages/Docs/zGOcmx.pdf

http://www.btv.bg/shows/golemite-zagadki/videos/video/702700140-Kakvo_predstavlyava_sufizmat.html

http://www.btv.bg/shows/golemite-zagadki/videos/video/1495658336-Kakvo_predstavlyava_rituala_sema.html

http://www.btv.bg/shows/golemite-zagadki/videos/video/912308826-Istoriyata_na_Djelaledin_Rumi.html

http://www.btv.bg/shows/golemite-zagadki/videos/video/199752619-Kak_dervishite_se_svarzvat_s_bojestvenoto.html

http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=Tqc9xrhslj0&feature=endscreen

ето линк към лекции на Шамсудиун в ИРФАН (познание) център в София (мъдрост:)

Велин Белев -лекция за  Ибн Араби http://www.youtube.com/watch?v=OUhkwH90n1A

http://www.youtube.com/watch?v=kQ7fKuxEo4c&feature=autoplay&list=PL9CB4B38350005A27&playnext=3

Ибн Араби ---описание на безусловната любов според великият шейх.

„Най –изисканото нещо, което открих в любовта е да намериш извънмерна  любовност-ашк, и тотална обич – хаул; тревожен копнеж, влюбеност и слабеене  от любовен порив дотам,че да се въздържиш от съня и от сладостта на храната, без да знаеш в кого и чрез кого.

Твоят любим не ти се изявява в конкретна форма.Тъкмо това открих чрез вкусването- като най-субтилното състояние.

А после по предопределение или ти се показва  теофанчен  - чрез разбулване –кашф и тази любов се привързва към нея  или виждаш някого и  тази пламенна любов, която откриваш виждайки го, се привързва към него  и така узнаваш , че е това е бил твоят любим без да си усещал. Или пък се споменава –някой и ти откриваш влечение към него, чрез тази тотална обич , която е у теб и узнаваш , че този е твоят другар.Това е сред най - фините и скрити неща , които душите съзерцават  отвъд булото на неведомото.”


из книгата на Идрис Шах " Суфите"

Когато Обикновената любов става дълбока (Особе­на),

 човек започва да възприема красотата на същността (зат),

 а не на формата. Въздействието на любовта е пока­зано в

контраста на любовта, която украсява съществува­нето

 (Обикновената любов), с любовта, която го пречи­ства

(Особената любов).

Реалната (съвършената) любов не може да бъде абст­

 

рактна, тя е специфична. Такава любов позволява да се

 

 наблюдава красотата във всичките й прояви, но нашето

 

внимание тук е съсредоточено върху същността, която в

 

 

крайна сметка е единствено реалната любов. Човек не

 

 оби­ча истински, ако неговата любов може да бъде

 

пренасоче­на към нещо друго. Това е обяснено в следния

 

разказ:

 

Един човек срещнал една прекрасна жена и й се обяс­нил

 

 в любов.

 

Тя казала: „Зад мен идва жена, която прите­жава по-

 

съвършена красота. Това е сестра ми." Човекът се

 

обърнал, за да види красавицата, и тогава жената казала:

 

 „Самохвалко! Когато те видях от далеч, ми се стори

 

 

мъдър. Когато се приближи, си помислих, че си влюбен,

 

 но сега виждам, че не притежаваш нито мъдрост, нито любов.

Дервишката мъдрост описва една характерна особеност

  на любовта, която се среща толкова рядко, че остава

 непо­нятна за хората. Дори беглият намек за любимата

 кара влюбения да мисли за нея, но той рядко се замисля

дали я уважава или не. От тази гледна точка чувствата на

обик­новената любов могат да ни се сторят просто егоизъм.

    Суфизмът е мистичната традиция в исляма. От него произтича една хилядолетна традиция, характерна със силна приемственост и културно наследство, което остава актуално през вековете. Като път за духовна реализация и постигане на святост и гносис е един твърде важен аспект на ислямското Откровение. Всъщност той представлява неговата сърцевина, неговото езотерично измерение. Това направление получило името си в един по-късен период и почерпило някои от постановките си от неоплатоническите и херметически доктрини, но същността на суфизма, неговите основни доктрини и методи произхождат от Откровението и са тясно вплетени с духа и самата форма на исляма.

Етимологически названието идва от дрехите, които последователите на учението обличат (тасаууф), което ще рече груба вълнена дреха. Може да се направи паралел и със „сафа”, което в превод ще рече „чисти”. Исторически суфизмът се разпространява успоредно с разпространението на исляма, а най-активно присъствие в света има от VIII до XVIII век. Но според последователите му, това е учение което произлиза от самата древност и е една духовна спойка на човечеството. Известният суфистки шейх Ахмад Зарук (XV век) го определя като „наука, чиято цел е да поправи сърцето и да го отдаде изцяло на Бог.” А според един от най-прочутите суфи философи Ибн Аджиба суфизмът е „наука, чрез която човек може да пътува из Божественото присъствие, да пречисти душата си и да я разкраси с черти достойни за похвала“.

Суфизмът е една езотерична традиция, учение което се уповава на Божествената любов и обхваща широк спектър от вярвания и духовни практики с цел развитието на единни ценности и чисто сърце. Учението се разбира като начин на живот, истинен път (тарика), непрекъсната верига на приемственост и традиция на просветляване и единение с Аллах, която има свои форми на проявление чрез феноменалната, исторически установена религия. Един суфи би бил съпричастен с вътрешните истини и учения и в други традиции и учения, за него това е неотменно. Това от една страна е нетипично за исляма, но именно той се явява като уникална среда за изявяването на същината на учението. Може да се каже, че един истински суфи не би се определил към религия, етнически произход, вярване. Там всичко е универсално, един Бог и всичките му проявления.

Правоверният ислям по своята същност е екзотеричен, а традицията на суфизма е езотерична. Отношението на ортодоксалната религия към суфизма е като към ерес, то е в разрез с ислямската доктрина което поражда доста сблъсъци с мюсюлманските традиционалисти. Именно това отхвърляне става причина за смъртта на философа Ал-Халладж през 922 г. Той е осъден на смърт заради разбирането, че е едно с Божествената Истина.

Суфите изповядват единствеността на Бога и единността Му с всичко сътворено, споделят идеите за равновесността на външните и вътрешните форми на живот, на макрокосмос и микрокосмос, за усъвършенстването на човека, за разбирането и за любовта. Суфизмът обявява себе си за религия на любовта. Един от най-известните ислямски философи и авторитетни суфии Ибн Араби пише следното:

“Сърцето ми може да приеме всяка форма:
за монаха то би станало манастир,
за газелите - пасбище, за правоверния - Кааба,
то би могло да стане свитък от Тора или Корана.
Моята вяра е любов
накъдето и са свърнат нейните камили,
любовта ще си остане моята религия и вяра.”

За суфите не само любовта, но също и себепознанието води към познание на Бог. Философът Ал-Газзали казва:

„Истинското себепознание се състои в познаването на следните неща: какво си ти в себе си и от къде си се появил? Къде отиваш и с каква цел си наоколо? В какво се състоят истинското ти щастие и нещастие?”.

Суфите са мистиците на Исляма. Всеки порядъчен мюсюлманин очаква да види Бог след смъртта си, но суфите са нетърпеливи. Те искат Бог сега – момент след момент, ден след ден, в този живот. И те са готови да преминат през дисциплините, които правят това възможно. Има три вида съюз с божественото, които са известни в почти всяка религиозна традиция, те присъстват и в суфизма. Един от тях е екстазът. Той се състой в издигане на душата извън тялото и пренасянето и в по-висше ниво на съзнание, което се отличава драстично от нашето нормално състояние. Суфите наричат екстаза ,,духовно опиянение’’, тъй като опиянението от Бога отделя хората от обикновения материален свят. Другият важен фактор е аскезата. Според суфийските философи тя е силно необходима заради вътрешната битка на хората със ,,страстната душа’’, изкушенията и нечистотата на помислите. Аскезата е условие, за да се предприеме „небесното пътуване“, необходимо условие за да се преодолеят стереотипите на мисленето, неговата обремененост от двойствеността, тъй като обичайното ни съзнание е затворено, оковано в тези стереотипи. Вече хиляди години суфизмът предлага път, по който човек може да напредва към „големия край” - себереализацията или Бог реализацията. Според тях има десет задължителни принципа или компонента през които човекът трябва да премине за да се доближи до Божията същност:

- покаяние
- аскеза
- уповаване на Аллах - което означава и самоотричане
- самоограничение до най-необходимото
- усамотение
- зикър - постоянно припомняне на Аллах
- съзерцателност
- търпеливост - която включва и пълно неприемане на джихад като военни действия),
- съзерцание - пълно съсредоточаване върху Аллах, върху пророка и Корана
- доволство

 

а степените по пътя на познанието три;

 

мнение, вярване, основано върху вероятността, религиозно познание, което се основава на вярата;познанието на мсстичната увереност.
Мистичната интуиция , казва Гьоте се открива като впечетление - мълниеносно премахване чувството за Време.
Суфизмът може да се нарече философия на любовта, път на посветеността и път на знанието. Не съществува систематичен подход към учението на суфизма и не всички учения на суфите могат да бъдат предадени с думи. Тяхната мъдрост може да бъде открита във философията, историята, поезията, изкуството, калиграфията, ритуалите, практиките, танцовите движения и молитви. Опитвайки се да обяснят своята традиция те си служат с метафори, които създават един специфичен суфи ,,жаргон’’. Така с течение на времето се оформя и техен собствен символичен език, с който те олицетворяват своята философия и състоянията на трансцедентните си изживявания, за да ги направят по-достъпни за обикновените хора. Някои примери за такива метафорични изразни средства са:

Възлюбен - Бог, възприеман като близък приятел, спътник и любящ
Бриз, ветрец - животодаряващия дъх на Възлюбения
Роза - вечната и съвършена красота на Възлюбения
Градина - метафора за красиво и хармонично състояние на съзнанието
Вино - нектарът на любовта, божествено опияняващото присъствие на Възлюбения
Виночерпец - душата
Дреха - тялото
Славей - душата, която възпява Възлюбения
Пиянство - да си обхваната от любов към Бог. Божествено чувство на екстаз.

Това са само малка част от метафорите, които суфите употребяват в своята философия.

Един от изследователите на ислямската цивилизация Цветан Теофанов стига до извода, че суфизмът не е доктрина, а път следван в лоното на тарика. Тарика е арабски термин, означаващ „път”. Той приема два смисъла в мюсюлманската мистика. В първият смисъл е сборник с принципи, който цели в рамките на суфистката мисъл да стигне до същността и да спечели благоволението на Всевишния, следователно и щастието, както в земния, така и в отвъдния живот. Във втория си смисъл, от XI век нататък, означава ансамбъл от ритуали за духовно обучение. По този начин суфизмът става синоним на братство, добива смисъла на общност, създадена по специални предписания, под ръководството на един и същи учител. Принадлежността към някое от тези братства води до пребиваването в суфистки манастир, за по-дълги или по-кратки периоди, много рядко за цял живот, като повечето последователи са женени. Философията на суфизма създава и налага правилата и етапите през които преминават поклонниците по пътя към мистичното. Ролята на шейха, който е главата на братството и на когото се дължи абсолютно подчинение, се състои в адаптиране на упражненията към духовните нужди и възможностите на учениците. Но връзката между учителя суфи и ученика е много по-тясна, от колкото възможната привързаност към един „ръководител на съзнанието” в обичайния смисъл на думата: не става въпрос само за преподаване на философия, съобразно способностите на човек, стремящ се към духовен живот, а за посвещенческата традиция, за съобщаване на едно духовно влияние, на един Божествен прилив, който може да дари само един представител на „верига” водеща към Пророка Мухаммад. Това посвещение се извършва чрез връчване на расото. По този начин ученикът става син на шейха. Освен това учениците се смятат помежду си за братя, обвързани и обичащи се с любовта на Бога. Те вярват, че когато си свързан с някого в братството това е по-силно от роднинска и кръвна връзка.

Заради своята философия и начина си на живот суфииското братство образува една сплотена общност, едно духовно братство, така че и най-скромният привърженик да се чувства свързан духовно с най-възвишеният и екзалтиран йерофант: връзката по между им не може да бъде разкъсана, защото това е брак между души, който е сключен на небето.


Мевлана Джелаледин Руми и мевлеви философията

Както вече споменахме суфите намират израз на ученията си по много начини, в това число поезията и словото. Може би най-известния творец, учител и философ в суфи традицията е Мевлана Джелаледин Руми. От него произлиза и прочутият по цял свят орден на дервишите мевлевии.

Руми е роден в през 1207 г. в град Балкх, намиращ се на територията на днешен Афганистан. Той се ражда в семейството на известен по това време философ и мистик наричан „Султана на знанието”. Младият Руми израства в средата на учените и мистиците на Исляма, което в последствие го превръща в един от най-видните и напредничави философи на своето време. След смъртта на баща си Джелаледин Руми заема неговото място и без никакви затруднения се превръща в новия ,,Султан на знанието’’.

Наглед съдбата му на ислямски учител философ изглежда ясна, докато не се случва нещо, което ,,разтърсило душата му и отворило в него непресъхващ извор’’. От тогава той преоткрива своите възгледи и създава една новаторска за своето време философия, която разнася славата на ислямската езотерична традиция по цял свят..

Става въпрос за запознанството му със странстващия дервиш Шамс от Табризи. Обстоятелствата около заветната първа среща се описват различно от изследователите. Шамс се появява в живота на Руми като божествен пратеник, който здраво „разтърсва душата му”, издърпвайки я от летаргията и илюзията на материалния свят. Именно тази среща слага началото на философското учение на дервишите мевлеви.

Братство на дервишите мевлеви

Против наложилото се мнение, че в исляма не може да има монашество, общностите на мистиците се оформят като братства. Всяко от тях се превръща в път, следване на непрекъсната традиция, положена от учителя. В тези братства е широко разпространена аскетична практика и придържането към принципа за непритежание. Именно тези братства, нетрадиционни за ислямската религия наподобяват по облик ордените на бедните монаси, известни от други религиозни култури. Според суфиите монашеството е "в сърцето на всекиго". За първообраз на дервишеско братство се приемат сподвижниците на Мухаммад, с които той напуска Мека и се заселва в Медина. Начинът на живот в дервишеските братства в средновековната мюсюлманска култура не подлежи на публично разискване, така че за него не е известно много.

Кои всъщност са дервишите? Дервиш или дарвиш буквално значи, ,,който ходи от врата на врата’’. Те просели, за да получат унижение на този свят и за да се отрекат от материалното, като се сближат с духовното. На дервишите е забранено да просят за себе си, а изпросеното даряват на бедните.

След смъртта на своя духовен учител Шамс, повлиян от дълбоката скръб, Руми създава сама (или сема), която представлява духовен концерт, но не само литургична служба, а и израз на негова спонтанна емоционална изява. Именно това е прословутият танц на дервишите. Според Руми танцът с въртене около собствена ос е начин духът да се освободи от тежестта на телесното и да се устреми към божественото. Танците в Мевлевия са като небесен полет. Преди и след завършването на всеки цикъл от ритуалния танц се рецитират религиозни стихове от Корана и се извършват съсредоточени молитви. Танцуващите въртящи се дервиши са облечени в специални дългополи бели дрехи. Темпът на танца отначало е бавен и постепенно се ускорява. Не се правят произволни движения, нищо не отклонява танцуващия от пределната му концентрация. Танцът се съпровожда от ритмична музика и смисълът му е да доведе до състояние на екстаз. Противно на истинския смисъл, който носи този танц, някои несправедливо го обявяват за обикновена религиозно-сектична проява, без дори да се опитат да вникнат във философския му подтекст.

Орденът, създаден от Мевлана Руми, а именно „братството на въртящите се дервиши мевлевии” е един от най-емблематичните за суфите. Мевлевиите дълги векове наред са били на почит между султаните и са притежавали особената привилегия да връчват сабята на султана, когато той се възкачвал на трона. Въпреки това те били близки и с най-обикновените хора. Обкръжението им е съставено от занаятчии, селяни, аргати. Както вече споменахме мевлевиите не правят разлика между религиите или сектите, осъждат всичко крайно и по този начин влияят на народа. Групи от дервиши пътуват заедно, посещават най-бедните махали, подпомагат населението, танцуват с него сама и благодарение на това бедните забравят теглото си. Дори и жените по някога участват в сама, което е било крайно немислимо за догматичната религия.

Като цяло философията, музиката, танците и поезията на мевлевиите имат огромно влияние в обширната Османска империя – от Азербейджан до Виена. Те разпространяват учението си посредством своите пътувания по всички краища на империята. В продължение на векове се строят техни духовни центрове дори и в най-отдалечените кътчета на империята, а тяхната философия се чете и анализира в многобройни преводи и коментари, без да е необходимо да се знае персийският език, на който е написана.

Както вече споменахме, следването на пътя според философията на суфите включва определени практики, целящи съединяването на ученика с Бога. В техните духовни центрове се съблюдават строги правила и се изпълняват практиките и упражненията дадени от учителя. Уединението в исляма трае 40 дни, докато при мевлевиите то продължава 1001 дена. Друг важен момент е молитвата. Тя има дълбок смисъл и според мевлевиите преминава през трите етапа на знанието: ilm-al yakin (получено знание, от другите или от учение), ayn-al yaqin (да знаеш, наблюдавайки себе си) и haqq-al yakin (знание натрупано чрез различни преживявания, гносис). По време на самата молитва има четири движения, всяко едно с определен ритъм. В началото, по времето и в края на молитвата, дервишът свидетелства за божественото съществуване, единство, величие и сила. Молитвата при суфите има за цел пълното смирение, единство, и разтварянето на Аза във Възлюбения. Това е състоянието, известно като нирвана в будизма и fanna fillah в исляма. Молитвата на суфите не е път на оттегляне от света, а път на търсене на Божественото, съчетан с динамичната активност в материалния свят.

Суфизмът и неговата философия са нещо обширно и необхватно. Те дават възможност за духовен растеж, възможност за изява на любовта, съзнателността и щедростта. Това е едно духовно учение, което идва от далечно време, но е автентично и днес. В западната философия, от Платон до Хайдегер, мисълта се мести в полето на един постоянен конфликт: дуалността душа-тяло, субект-обект. А целта на суфиите е да открият едно измерение отвъд всяка двойственост, присъединяващо така универсалния аспект на дълбинното съзнание. Мистичната интуиция се открива, казва Гьоте, като впечатление. Тя е мълниеносно задържане, в което се премахва чувството за време. Едно такова пряко възприемане се придружава от чувство за присъствие, понеже когато душата среща вечността, трансцедентността е тази, която нахлува там и която тя приема и разпознава като такава. Това присъствие е определено като „присъствие на сърцето като доказателство за интуитивната вяра по такъв начин, че скритото има същата мощ като видимото.

Източник:filosofon.log.bg/article.php?article_id=60324

 

ВКУСЪТ НА СЛАДОСТТА

Забрави света
и така го управлявай.
Бъди лампа
или лодка спасителна,
стълба бъди.
Помогни в излекуването
на нечия душа.
Излез и ти като овчар
от своята къща.
Остани в огъня духовен -
нека той те опече.
Бъди добре изпечен хляб
и господар на масата бъди.
Ела и раздай се
на своите братя.
Бил си източник на болка,
сега в насладата
ще се превърнеш.
Бил си несигурно огнище,
сега ще бъдеш като този,
който в невидимото вижда.
Казах това и до ухото си
глас долових:
"Ако станеш това,
ти ще бъдеш Това!"
После тишина
и сега още тишина.
Устата не е за говорене.
Тя е за да вкусиш
тази сладост.

*** *** *** *** ***
Умът е неспособен да изрази Любовта.
Само самата Любов може да разкрие истината на Любовта
и какво означава да бъдеш любещ.
Пътят на нашите пророци е пътят на Истината.
Ако искаш да живееш, тогава умри в Любов;
умри в Любов, ако искаш да останеш жив.

*** *** *** *** ***
Кажи: аз съм ти

Аз съм прашинки
на слънчева светлина,
аз съм кръглото слънце.
На прашинките аз казвам:
Останете.
На слънцето:
Продължавай да се движиш
Аз съм утринна мъгла
и диханието на вечерта.
Аз съм вятър
във върховете на горичка
и вълна,
разбиваща се в скалата.
Мачта, рул, кормчия и кил;
аз съм и кораловият риф,
в който се разбиват.
Аз съм дърво
с дресиран папагал
в клоните си.
Тишина, мисъл и глас.
Музикалният ефир,
идващ от флейта;
искра от камък,
блясък на метал.
Свещ и молец, лудеещ около нея.
Роза и славей,
изгубен в аромата и.
Аз съм всички същества,
въртяща се галактика,
еволюиращият интелект,
издигането и падането.
Това, което е, и което не е.
Ти, който познаваш Джелаледин,
Ти, един във всички,
кажи кой съм аз;
кажи: аз съм ти.

Руми

П.П.П. “ Ела, ела, ела който и да си,
дали неверник
или на огъня се кланяш,
или езичник,
дори и да си престъпил
своите обети стотици пъти.
Нашата врата
не е вратата на отчаянието.
Ела такъв, какъвто си.”

. С кого се чувстваш наистина удобно и спокойно?

Ти се чувстваш удобно с някой, който не постава под въпрос твоята любов, някой, който го взема за даденост, че ти гo обичаш. Ако някой се съмнява в любовта ти, ти постоянно трябва да я доказваш, това се превърща в тежко бреме за теб. Когато някой се съмнява в любовта ти, те започват да те поставят под съмнение и да изискват обяснение за всички твои действия. Да обясняваш всичко е бреме. Твоята природа е да отхвърляш бремето, затова когато твоята любов е поставена под въпрос, ти не се чувстваш комфортно.
Когато поставяш под съмнение причината за едно действие, ти търсиш справедливост за себе си и създаваш разстояние. Цялото твое намерение е да се приближиш, но като търсиш справедливост ти създаваш разстояние. Когато някой търси обяснение, той говори за чувството на "аз върша" и налага това "аз върша" върху теб. Това носи неприятности.
Ако някой е просто там с теб, част от теб,  не се съмнява в теб. Той(тя ) е  като твоята ръка. Има е пълно разбиране и въпроси не се появяват. Нито изисквай обяснение, нито давай обяснение.
Ти си свидетел на всички действия. Ти си толкова отдалечен от твоите собствени действия колкото си от нечии други действия. Ти си вечният свидетел.

Само някой, който се е отрекъл, може да обича истински. До степента, до която си се отрекъл, до тази степен ти ще имаш възможността да обичаш. Често хората мислят онези, които са се отрекли, не могат да обичат, а онези, които обичат, не могат да се отрекат. Това е защото, онези, които са се отрекли и избягали от света, не изгледат потопени в любов, а онези така наречени любовници са с чувство на притежание и на липса.
Истинската любов не е притежателна; тя носи свобода, а отричането не е нищо освен свобода. Само в свобода може напълно да процъфти любовта. Когато си влюбен ти казваш: "Аз не искам нищо; аз просто искам това." Отричане е: "Аз не искам нищо. Аз съм свободен." В любов няма други нужди. Отричането е да нямаш нямаш нужди. Любов и отричане, въпреки че изглеждат да бъдат противоположни, са двете страни на една и съща монета.
Само отричането може да поддържа любовта и радостта. Без отричане любовта се превръща в страданеие, притежателност, ревност и гняв. Отричането носи задоволство, а задоволството поддържа любовта. Без отричане човек става недоволен, разочарован, тъжен, страхлив, подозрителен, аналитичен. И цялата сапунена опера започва.
Хората, които са се отрекли и избягали от света, са избягали от живота разочаровани и отчаяни. Истинското отричане е породено от знание и мъдрост - знание за живота на основата  на времето и пространството и в контекста на тази възвишена вселена.

Любовта е вашата природа. В процеса на изразяването и, вие  често сте впримчени в предмета. Това става, когато погледът е захванат отвън. За да се върнеш към твоята природата ти се нуждаеш от прозрение.
Болката е първото прозрение. Тя те отнема от предмета и те обръща към твоето тяло и ум.
Енергията е второто прозрение. Лъч от енергия те връща обратно към Себе си.
Божествена любов е третото прозрение. Едно зърване на божествената любов те прави пълен и надвива всички относителни удоволствия.
Транс е четвъртото прозрение. Повдигане на съзнанието и частитчно съзнание на физичиската реалност около теб е транс. Това те връща към твоята природа.
Осъзнаване на недвойственото съществуване - че всичко е направено от едно и само едно - е петето прозрение.

Когато си влюбен ти съживяваш един предмет. Когато обичаш един предмет, той оживява.
За децата всяко нещо е олицетворено. Децата вземат всеки предмет и го правят изцяло олицетворен. Дори един камък има лице; дори слънцето се смее. Когато приложиш чувство към него, всичко сътворено става олицетворено. Когато премахнеш чувството, дори хората стават предмети. Насилие е премахване на чувството. Как може един човек да убие друго човешко същество? Насилие се случва само тогава, когато някой не вижда другия човек като едно човешко същество; те ги виждат като предмет. Но дори един камък привлича почит, когато стане олицетворен.
При военното обучение войниците са обучени да виждат хората като смъртни врагове, идващи към тях, които е нужно да бъдат убити. Но в един храм дори един камък е възвишен до нивото на духа.
Неолицетвореното не може да привлече почит. Повечето хора виждат Бог като неолицетворен и затова те не прогресират. Когато казваме, че нещо не е истинско, тогава то е неолицетворено. Когато ние олицетворим едно нещо, ние го правим реално. Тогава какво е реалноста? Ти си реалността. Ти не си твоите мисли; ти не си твоите емоции нито твоите действия. Ти дори не си просто една личност - ти си реалността.

Има три типа любов: любов, която произлза от чар, любов, която произлиза от удобство, и Божествена любов.
Любовта, която произлиза от чар не трае дълго. Тя произлиза от непознатост или от привличане. При тази любов ти губиш привличането бързо, и скуката изгрява, като повечето сватби по любов. Тази любов може да намалее и донесе страх със себе си, непредвидимост, несигурност и тъга.
Любовта, която произлиза от удобство и познатост, расте. Вие се чувствате по-удобно с един стар приятел, който ви е познат, отколкото с един нов човек. Но тази любов няма тръпка, няма ентусиазъм, няма радост или жар в нея.
Божествената любов надминава всяка друга любов. божествената любов е винаги нова и колкото по близо достигаш, толкова повече чар и дълбочина изживяваш. Божествената любов носи удобство, познатост и ентусиазъм. Никога няма скука и тя те поддържа буден и съзнателен.
Светската любов може да бъде като един океан, но все пак един океан има дъно. Божествената любов е като небето - безкрайна, безгранична. От дъното на океан, извиси се към обширното небе.

Автор неизвестен

Oт сайта КАЛДаТА 

 ГЕНИАЛНИЯТ УЧИТЕЛ СЪС СИЯЕЩОТО СЪРЦЕ

 

Проф. дфн Цветан Теофанов

Осем века след епохата на Мауляна Джалалуддин Руми (1207–1273) ние отново и отново се връщаме при този гениален и премъдър Учител на човечеството, за да озари със своето сияние пътя ни и да ни избави от духовните ни болести и лутания.

А неговата светлина е светлината на изгарящия от любов човек. Ние много сме чели и много сме информирани, но малко знаем, и отиваме при него като палави и недорасли осемстотингодишни деца, блажени в своето невежество.

Ние познаваме много повече космоса, отколкото необята на собствения си дух. И колкото повече материята ни приковава към земята, толкова повече духът ни се изплъзва от нейната клетка и се извисява към мистичното във всемира на Божия свят.

И уж живеем в епоха на глобализъм, а сме разтърсвани от конфликти и противоречия, и единствено любовта е онази, която може да ни обедини.

Руми бил около четирийсетгодишен, когато започнал да проповядва мистичното си учение. Той избрал псевдонима Руми, защото сборът от цифровите еквиваленти на буквите, от които е съставена тази дума, се равнява на 256, а това съответства на корена НУР. И на персийски, и на арабски този корен предава значението "светлина".

Тайнственият дервиш Шамсуддин Табризи (Слънце на вярата от Табриз) вдъхновил много негови стихове, както и методите и формите, които щели да се утвърдят в Ордена Мевлеви. След три години дервишът изчезва и и повече никой не чува за него.

Синът на Руми го смятал за "посланика на неведомия свят" – самия Хидр, тайнствения патрон и ръководител на суфиите, който предава своето послание и изчезва от полезрението на обичайните възприятия.

Руми става поет именно в този период. Въпреки че го смятат за един от най-великите персийски поети, за него поезията е била само помощно средство. Той я е смятал само за отражение на истината – на онази необятна вътрешна реалности, която е нарекъл любов.

Руми пише, че истинската любов е мълчалива и е невъзможно да се изрази с думи. Въпреки че поезията му е била призвана да въздейства на хората по магичен начин, Руми никога не я смесвал с онази същност, на която словесното изкуство било само бледо отражение.

Същевременно мистикът я смятал за средство, с помощта на което можел да изрази реалните си чувства и да ги предаде на хората, за да се докоснат до висшия свят. Той казва, че идват при него и ги обича. Именно за тях, а не за себе си изрича стихове. Поезията е единственото угощение, което издигнатият дух може да предложи на своите гости – обикновените хора, приковани към материалния свят.

Един от ключовете към цялостното учение на Джалалуддин Руми е история, разказана в неговото Маснави – за багдадчанин, който обеднял и се обърнал към Всевишния с горещ зов за помощ.

Тогава му се явил сън, че еди-къде си в Кайро има заровено съкровище. Пристигнал там, но скоро го задържали, защото го взели за крадец, и когато разказал на стражата своята история, човек от тях споделил, че и той сънувал сън, как в Багдад, на еди-коя си улица, в дома на еди-кого си има съкровище, но не е толкова глупав, да вярва на сънища. И споменал улицата и името на същия багдадчанин, който се завърнал в своя град и действително открил съкровището, заровено под собствената му къща.

Съкровището е скрито в самите нас, но за да се доберем до него, трябва да се отчуждим от себе си и да попаднем на чужденец, който да ни посочи пътя. Ролята на Учителя се състои именно в това, да подбуди ученика („търсача”) той да се завърне при самия себе си, в лоното на собствения си дух.

Размислите на Джалалуддин Руми са съвкупност от идеи, които целят да помогнат на Ученика (Търсача) да осъзнае временната си откъснатост от същинската реалност, въпреки че и обикновеният делничен живот може да му изглежда действителен. Всичко, което виждаме, чувстваме и преживяваме във всекидневието, е само малка част от велика цялост. Някои нейни измерения можем да постигнем единствено като положим усилия.

За да обясни тази истина, Джалалуддин Руми използва няколко аналогии, една от които е свързана с дейността. Той казва, че съществува всестранна и едностранна (еднопланова) дейност.

В обикновения сетивен свят ние сме свикнали да забелязваме само едностранната дейност. Например ако няколко човека правят шатра, едни от тях шият, други произвеждат въжета, трети ги сплитат.

Всички те заедно извършват всестранна дейност, въпреки че всеки от тях е зает с индивидуалната си (еднопланова) работа. Ако се има предвид производството на крайния продукт – шатрата, от значение в случая е всестранната дейност на цялата група.

В определени случаи, продължава Руми, животът трябва да се разглежда едновременно и като цялост, и как отделна част. Постигането на хармония с целостта, т.е. с всестранното функциониране на живота, е изключително важно по пътя към озарението.

Отношението към обикновения живот се подлага на преосмисляне. Вътрешната човешка жажда се тълкува като естествен инструмент, присъщ на ума и предназначен да служи за постигане на истината.

Руми учи, че в действителност хората не могат да се справят със своите желания. Вътрешната им жажда избликва в стотици желания, които те смятат за свои потребности. Както показва опитът, тези желания не почиват на реална основа, защото дори да се осъществят, жаждата отново остава.

С помощта на духовните упражнения и усилия ученикът развива в себе си способността да вижда предметите и явленията по нов начин. Неговото поведение в познатите ситуации става различно. Той постига по-дълбокия смисъл на подобни съвети: „Пазете бисера, а не раковината.

Не във всяка раковина може да се открие бисер. Планината е много по-голяма от рубина”. Мъдростта е причина онова, което изглежда почти банално за обикновения човек, изведнъж да се изпълни със смисъл за суфия. В скритите дълбини на конкретния предмет той открива връзка с обекта на своите търсения и на своята любов. Онова, което може да изглежда като камък, казва Джалалуддин Руми, развивайки тази тема, за посветения е бисер.

Сега Търсачът разбира колко трудно е усвояването на духовния опит. Ако той устои на изпитанията и постигне необходимата степен на концентрация, ще се извиси до равнище, при което понякога ще го навестява вдъхновение.

Ако стигне до екстатично състояние, ще открие, че радостното, изпълнено със смисъл усещане за съвършенство идва не за дълго и че той не може да го контролира. Тайната има защитна броня: „Размишлявай за духовното колкото искаш – то ще те отмине, ако нищо не струваш.

Пиши за него, гордей се с него, тълкувай го – то не ще ти донесе никаква полза и ще ти се изплъзне. Но ако види твоята съсредоточеност, то може да се окаже в ръцете ти, подобно на опитомена птица. Духовното прилича на паун, който не ще стои на неподходящо място.”

Само преминавайки през този стадий, суфията може да говори за пътя с други хора. Ако той се опита да стори това по-рано, „духовното ще му се изплъзне”.

В това отношение е необходимо да се запазва постоянно равновесие, иначе всички усилия могат да пропаднат.

Джалалуддин Руми отбелязва, че умът е тънка мрежа, която трябва да се приведе в такова състояние, че да задържа своята „плячка”. Мрежата може да се разкъса и от твърде голяма любов, и от твърде голямо противодействие, но „никога – от практика”.

С пробуждането на вътрешния живот на човека започват да работят петте вътрешни чувства, петте сетива, които донякъде напомнят физическите, но не повече, „отколкото медта напомня за златото”. Т. к. различните хора притежават различни способности, суфиите на този етап в някои отношения са дозрели, а в други – не дотам.

За някои вътрешни способности и особени качества е характерно хармоничното и паралелно развитие. При това емоционалното състояние може да се мени, но неговите промени нямат нищо общо с промените, на които са обречени недозрелите хора.

Емоционалното състояние става част от реалната личност, а вместо грубите обичайни емоции започват да се редуват и да си взаимодействат емоции от висш порядък. Познатите ни емоции се смятат само за тяхно отражение.

Суфийската концепция за мъдростта и невежеството сега се променя. Джалалуддин Руми я формулира по следния начин: „Ако човек стане напълно мъдър и напълно се избави от невежеството, тази мъдрост би го разрушила. Следователно невежеството е похвално, защото се редува с мъдростта и така й помага, както денят и нощта взаимно се допълват”.

Взаимодействието на противоположностите е още един важен въпрос, на който суфизмът обръща внимание. Когато се примиряват външно противоположни явления, личността не само става съвършена, но и излиза от рамките на познатите ни човешки възможности.

Сега суфият придобива определена проницателност, която се отъждествява с развитието ва безпогрешна интуиция. Имитаторите, назоваващи себе си суфии, особено се боят от това, защото истинският суфий ги вижда, сякаш са прозрачни.

Чувството на равновесие на суфия му подсказва доколко подражателят може да бъде полезен за суфизма. Джалалуддин Руми говори за тази функция в Маснави:

Подражателят е подобен на канал. Самият той не пие, но може да напои жадния.

В зависимост от придвижването на суфия по пътя той все по-ясно разбира огромната трудност, сложност и дори опасност на този път, особено ако търсещият забрави указанията на Учителя.

Маснави описва такава ситуация с помощта на притча: „Лъв проникнал в обор, изял бика, който там намерил, и останал да седи на неговото място. В обора било тъмно и когато стопанинът влязъл, започнал опипом да търси бика. Ръката му докоснала тялото на лъва, който си помислил: „Ако бе светло, човекът би умрял от страх. Той ме гали само защото ме взима за бик.”

Разбирането на истинския смисъл на необяснимите събития е още един плод на суфийското развитие. Защо например определени етапи на мистичната подготовка отнемат на едни хора повече време в сравнение с други, въпреки че полагат повече усилия?

Джалалуддин Руми иллюстрира постигането на един от аспектите на живота, който замъглява цялата пълнота на проявленията на действителността и рисува пред нас невярна картина на целостта: „Двама просяци застанали пред вратите на някакъв дом.

На единия веднага дали къшей хляб и той си отишъл. Другия накарали да чака. Защо? Първия просяк не се харесал на стопаните и получил клисав хляб. Втория трябвало да почака, докато изпекат за него пресен хляб.”

Този разказ илюстрира идеята, която често се среща в суфийските извори: във всяко събитие се съдържа поне един неведом за нас момент. Въпреки това всички ние формираме своите съждения на основата на несъвершен материал. По този повод Джалалуддин Руми казва: „Вие принадлежите на света на измеренията, но сте дошли оттам, където няма никакви измерения. Затворете първия дюкян, време е да отворите втория.”

Подходът към целия живот, към цялото творение става всеобхватно. В Маснави се казва, че „майсторът е скрит в своята работилница”, скрит е в своята дейност, която е изтъкала завеса около него. Работилницата е царство на светлината, а всичко извън нея е царство на мрака.

Положението на суфия като човек, притежаващ огромна проницателност в мирските дела и по-ясно виждащ целостта, която може да противоречи на частните явления, разкрива пред нас възможностите на потенциалното могъщество.

Но суфият може да се възползва от това могъщество само ако се намира в тясна връзка с осталите творения: на първо място – с другите суфии, после – с човечеството и, накрая, с цялото творение. Неговите способности и самото му битие встъпват в нов вид отношения.

При него идват хора и той разбира, че напълно е възможно дори онези, които се подиграват на религията, да са дошли по-скоро да научат нещо, отколкото да доказват своята правота и превъзходство. В голяма част от произтичащите събития суфият съзира известна разновидност на въпросите и отговорите.

Посещението при мъдреца той разглежда като молба – „научи ме!”. Гладът също може да подбуди човека към търсене и молба – „дайте ми храна!”. Въздържането от храна може да бъде отговор, при това – отрицателен. Джалалуддин Руми посочва, че отговорът за глупеца е мълчанието.

Мистикът може да предаде част от мистичния си опит на определени хора – на отделни ученици, подготвени от предишния си опит за подобно развитие. Понякога това става с помощта на съвместни упражнения по съсредоточаване, чието прилагане може да се развие в новия мистичен опит.

Джалалуддин Руми казва на своите ученици: “Отначало озарението идва при вас от посветените. Това е имитация. Но когда то започва да идва често, това вече е постигане на истината”.

На много етапи по пътя на суфийского изглежда сякаш той не забелязва преживяванията на другите или е откъснат от обществото в известно отношение.

Всъщност той вижда истинското съдържание и смисъл на ситуацията, частично скрит от останалите посредством външните й проявления. Суфият действа по най-добрия начин, въпреки че не винаги е способен да обясни защо е изрекъл дадени думи или е постъпил именно така.

В Фихи ма фихи Джалалуддин Руми описва подобна ситуация. “Някакъв пиян человек видял царя да минава, яздейки много скъп кон и се изказал не особено ласкаво за жребеца. Царят се разгневил и заповядал да го доведат.

Човекът обяснил следното: “В това време някакъв пиян мъж стоеше на покрива. Не бях аз, защото него го отведоха.” Царят останал доволен от отговора и го възнаградил.” И пияният, и трезвият човек са един и същ суфий.

Намирайки се в контакт с истинската реалност, той постъпил по определен начин, в резултат на което получил награда. Той също така изпълнил определена задача, обяснявайки на царя, что хората не винаги могат да отговарят за своите постъпки. Освен това, той дал на царя възможност да извърши добро дело.

Суфиите се обявяват против интелектуалците и представителите на схоластичната философия отчасти защото смятат, че техните ограничени методи за подготовка на ума са вредни не само за последователите им, но и за всички останали.

По същия начин суфизмът не одобрява онези, които смятат всички събития за резултат от действието на интуицията или на аскетичната подготовка. Джалалуддин Руми настоява за хармонично равновесие на всички човешки способности.

Суфизмът развива богата и сложна терминология, и стиховете на Джалалуддин Руми изобилстват както от познати, така и от особени варианти на първоначално утвърдените термини.

Например в своята трета голяма книга Диван-е Шамс-е Табризи той разкрива някои концепции за мисленето и дейността, които се проектират в съзнанието на участниците в тайните срещи на дервишите. Учението за битието на суфия в “мисълта и действието” се излага в екстатични стихове:

Присъедини се към братството, стани подобен на тях и ще почувстваш радостта от реалния живот. Мини по разрушената улица и погледни изпадналите в смут (стопаните на "руините"). Затвори и двете си очи, за да се научиш да виждаш с вътрешното зрение. Разтвори душата си, ако търсиш обземане. Защо заради голяма зестра да се жениш за старица – за три къшея хляб в робство да се продаваш защо?

Приятелят ще се върне в нощта – вечерта нищо не яж и не пий. Кръжи в компанията на добрия Водител – влез в Кръга. Дълго ли ти ще кружиш? Предлагат ти - забрави за този живот, опри се на добротата на Пастиря... Мисли само за Създателя на мисълта, забрави за останалото – да се мисли за “живота” е по-добре, отколкото да се мисли за хляба. Защо спиш в затвора, когато наоколо е просторът на Божията земя? Отхвърли обърканите мисли и ще видиш скрития отговор. Мълчи и ще овладееш езика на безсмъртието. Забрави за "живота" и за “света" и ще видиш Живота на Света.

Невъзможно е реалността на суфийското битие да се анализира със средствата на по-ограничените методи на непоследователното мислене, но тази поема донякъде може да се смята за обобщение на учението на Джалалуддин Руми.

Авторът описва общността, посветила се на онази реалност, по отношение на която видимата реалност е само бледо копие. Това знание идва в резултат на контактите с другите и на участието в общата дейност, но не по-малко важни са индивидуалното мислене и дейност.

Истински важното се случва едва след като мисленето се насочи в съответното русло. Търсачът трябва да "разтвори душата си" в очакване на обземането, а не пасивно да се надява на благодат. "Старицата" е цялата съвкупност от преживявания в този свят. Те са само отражение на висшата реалност, която не може да се сравни с мнимата действителност. Хората продават потенциалните си възможности за "трите къшея" на обикновения живот.

Приятелят ще дойде в нощта, когато всичко се успокоява и автоматизираното мислене не тревожи човека. Суфият се издига в напълно различна реалност – не онази, около която човечеството кръжи и му се струва, че именно тя е истинската.

Джалалуддин Руми би си останал обикновен учител, ако не го бяха обзели пламъците на Божествената любов и не бе започнал да изрича огнени слова: „Искам сърцето да изгори – това изгаряне е всичко. То е по-скъпоценно от империята на света, защото зове Бог в нощта.”

Животът му се изчерпва с няколко, но трагични и съдбовни думи: „Бях зелен, узрях и изгорях.” Всъщност пламъците, в които е изгарял, горят и до днес и разкриват пред нас прозренията на големия мистик.

http://islam.forumup.com

 

ЗА ПРЕЧИСТВАНЕТО НА ДУШАТА

 

На където и да се обърнете , там е ликът на Бога

Коран, II,115, 164

 ...Защото човек възприема  само това , което е способен да възприеме..."

Но тази иманентност на Бога в света се възприемa единствено от пречистените очи. Така, както Маулана казва също: „Ако ти ожаднял пиеш вода от купа, Бог е Който те съзерцава от недрата на водата. Този, който не е влюбен (в Бога), вижда във водата само собствения си образ." Единствено отворените очи могат да видят, че „вселената е книгата на всевишната Истина".Единствено сърцето, облагородено от аскезата, е годно да стане онова; огледало без петна, в което ще се отрази Божествения това ни припомня една притча от „Маснави", поставяни акцент върху нуждата от пречистването на душата:

 

 

  ДИСКУСИЯТА МЕЖДУ ВИЗАНТИЙЦИТЕ И КИТАЙЦИТЕ в ИЗКУСТВОТО ДА СЕ РИСУВА И ДА СЕ ПРАВЯТ ПОРТРЕТИ

 Китайците казаха: „Ние сме най-добрите художници";

 ви­зантийците казаха: „Нам принадлежат властта и съвър­шенството."

 „Ще ви поставя на изпитание, каза Султанът, и ще видя кой от вас има основание в тази

 претенция." Китайците и византийците започнаха да дискутират. Ви­зантийците напуснаха дебата.

 Тогава китайците казаха: „Дайте ни една зала и нека да има една също за вас."

Имаше две стаи,чийто врати бяха една срещу друга. Китайците взеха едната, византийците - другата. Китайците помолиха Царя да им даде сто цвята; Царят отвори съкровищницата си, за да получат това, което желаят.

Всяка сутрин, по негова щедрост, цветовете бяха отпускани на китайците от неговата съкровищница. Византийците обявиха: „Нито един тон, нито един цвят не подхожда на нашата работа: не е нужно нищо друго, освен да се снеме ръждата."

Те затвориха вратата и започнаха да лъскат стените, които станаха ясни и чисти като небето.

Има път на пъстротата в отсъствието на цветовете, цветът е подобен на облаците, а отсъствието на цветове - на луната.

Каквато светлина и сияние да виждаш в облаците, знай, че те идват от звездите, от луната и от слънцето.

Когато китайците приключиха своята работа, от радост започнаха да бият барабана.

Царят влезе и видя рисунките: гледката очарова душата му.

След това той отиде при византийците: те дръпнаха заве­сата, която ги разделяше. Отражението на рисунките и творенията на изкуството на китайците падна върху тези стени, изчистени от всяка мръсотия.

Всичко, което Султанът бе видял (в залата на китайците), изглеждаше по-сияйно тук: гледката още повече очарова погледа му.

Византийците, о, татко мой, са суфиите: те са без науки, без книги, без ерудиция.

Но те са излъскали своите гърди и са ги пречистили от желанието, от алчността, от скъперничеството, от омразата.

Тази чистота на огледалото е, без никакво съмнение, сърцето, което получава неизброими образи. Този Мойсей пази в гръдта си безкрайната форма без форма на невидимото, отразена в огледалото на неговото сърце.

Византийците, о, татко мой, са суфиите: те са без науки, без книги, без ерудиция.

Но те са излъскали своите гърди и са ги пречистили от желанието, от алчността, от скъперничеството, от омразата.

Тази чистота на огледалото е, без никакво съмнение, сърцето, което получава неизброими образи. Този Мойсей пази в гръдта си безкрайната форма без форма на невидимото, отразена в огледалото на неговото сърце,

Макар че тази форма не се съдържа в небето, нито в небесния свод, нито в сферата на звездите, нито върху земното кълбо, което почива върху Рибата. Защото всички тези неща са ограничени и преброени - знай, че огледалото на сърцето е без ограничения. Тук разбирането става мълчаливо, ако ли не, въвежда в заблуждение; защото сърцето е с Бога или, по-скоро, сърцето - това е Той.

Отражението на всеки образ блести вечно единствено от сърцето, колкото в многообразието, толкова и извън него. Тези, които са излъскали сърцето си, са избягали от парфюмите и от цветовете: във всеки миг те съзерцаванепрекъснато Красотата.Те са изоставили формата и кората на познанието, те са разгънали знамето на увереността: Откакто формите на осемте Рая засияха отново, те намериха дъсчиците на техните възприемчиви сърца. От небесния свод, от звездната сфера и от вакуума те възприемат сто впечатления. Впечатления? Какво говоря - самото видение на Бога.(„Маснави ", I, 3467

 Първото качество, нужно на огледалото,точно отразен, повърхността на огледалото трябва да бъде ясна.

 „Божествената реалност на нещата, казва Газали, може да се прояви по ясен и неоспорим начин при условие, че огледалото на сърцето не е замърсено от нечистотиите на този свят. Чистотатана огледалото символизира моралната цялост, чистото от сърце е, което отразяват тайнствата."

 „Сърцето ми е бис­тро като чиста вода, пише Руми в едно от своите чети ристишия, и в огледалото на водата се отразява луната."' Влиянието на постепенната поквара на греха върху сърцето е сравнено с бавното натрупване на ръжда върх метала; аскезата е сравнена с излъскването, като суфизмът винаги е оставял широко място на практиките по умъртвяване на плътта.

 из Руми и суфизмът на Ева Мейерович под редакцията на А.Веселинов Шамсуддин

 Суфизмът, това е едно от имената на истинската(невиртуална, не и предполагаема) връзка с БОГ. Това е състояние на душата, което е почти невъзможно да бъде изразено с думи. То трябва да се изживее. Цялата работа започва с ЕДНО ИСТИНСКО ЖЕЛАНИЕ, ЖЕЛАНИЕ, КОЕТО ДА ИДВА ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА СЪРЦЕТО, ЖЕЛАНИЕ ЗА ОТДАВАНЕ НА ГОСПОДА НА СВЕТОВЕТЕ. Това желание в суфизма е като стартера на автомобила, то е стартерът на духовните промени, които ще настъпят във вас, то е стартерът на суфизма, или на реалната връзка с БОГ ! И все така, целият този процес се състои от 4+1 етапа, или 4+1 ОТДАВАНИЯ. 
1. Отдаване на духа. Започва веднага след пожеланието за отдаване. Катализира се от покаянието и посвещението пред истински духовен учител на Бога. Завършва с достигането на духа до Бога и сливането му с Него.
2. Отдаване на физическото тяло. Започва след края на 1. чрез желание за отдаденост на физическото тяло. Изразява се в това, тялото да започне лека-полека да изпълнява всички повели на Бог, както и да отказва да изпълнява възбранените му неща. 
3.Отдаване на душата. Започва с пожелание за такова и се изразява в пълна липса на пороци в човека, на дело и на теория.
4.Отдаване на волята на Бога. Пак започва с желание за такава отдаденост и се изразява в постепенно изчезване на собствената воля и заменянето й с Божествена воля.

*************

+1, или 5. Това е отдаване на разума на Бога. Изразява се в постепенно изчезване на собствения разум и едновременното му заменяне с Божествен такъв. В този етап, в даден времеви обхват, е само един жив човек на земята. Такива за времето си са били всички пророци, от Адам до последния - Мухаммед, мир Нему! Във времената, когато на земята е нямало живи пророци, Господ винаги е "назначавал" някой, който е в +1, или 5-то ниво на отдаване, човек, отдал и разума си на Бог, както и волята, както и душата, физическото си тяло и духа преди това, разбира се, етап по етап. Мили приятели, нали разбирате, че човек, намиращ се в 5-ти, последен етап на отдадености, не говори от свое име...

...Бог говори чрез него! Затова пророците без капка скромност са казвали : ............................. Аз съм вашият Господ! Всички пророци! Както и хората в промеждутъците от време, когато не е имало пророци, но които са били назначени от Господа със същите задачи като пророците. ************************************************************************************************************************************ И целият този процес, да го наречем трънливият път на пророците, започва с едно единствено желание, с една молитва за отдаване на Господа на световете...Много ви моля, мили приятели, пожелайте да се ОТДАДЕТЕ, пожелайте Бог за ваш Възлюблен!!! Нима ще загубите нещо?!!! Но, само ако знаехте, какво ще спечелите, само ако знаехте... 

С много обич: Нурай Яшар

 

 

 

 



Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 1995-2019 © Анжела Минкова. Всички права запазени.
Съдържанието на този сайт е под защитата на закона за авторското право. Използването му без разрешение на автора е забранено!
Ако желаете да използвате каквото и да е било от тази страница, моля пишете на автора.