събития

C.V.

преса

контакт

паладиум

книга

поезия

принт

амбианс

връзки


заниМания с изкУство
 
 
 

живопис

графика

скулптура

рисунки

акварел

снимки

други


паладиум

Николо Тесла,гълъбицата му,електричеството,ангелите,съдбата на kaпитализма и неназовимия Бог
22.12.2012

МЕТАФИЗИКА И КОСМОЛОГИЯ

"...нещата първо се създаваха в умовете на ангелите, като ангелите си ги представяха и чак след това те получаваха формата и съществуването си в реалността." - думи на Свети Августин, цитирани от Е.П.Блаватска в "Тайната доктрина"

"Не работя толкова за настоящето, трудя се за бъдещето. Бъдещето ми принадлежи" - казва Тесла пред журналисти в Ню Йорк преди повече от седемдесет години.

Изобретателят на променливия ток, многофазните мотори и генератори, обратимото магнитно поле, радиото, телеавтоматиката, върху чиито патенти е изградена енергетиката на ХХ в. работи в пълно уединение над обяснението и на космическите процеси.

Най-плодотворният период от живота му минава в Ню Йорк. Патентова над 300 изобретения в различни страни. Много от тях, например, приемникът на радиантна енергия, не може да бъде обяснен по друг начин, освен като преобразувател на космическите лъчи.

Стоманеният магнат Морган изгражда лично за него лаборатория в Колорадо Спрингс. Тесла се занимава там с електромагнитните колебания на много ниски честоти и през 1899-1900 започва да строи световна транслационна станция, която ще обезпечи безплатна, чиста енергия за цялата планета. По неизвестни причини проектът е закрит и след 1905 г. до смъртта си през януари 1943 г. Тесла работи напълно анонимно. Той достига до колосални открития, за които не ни е известно почти нищо, защото цялата му документация е отнесена от военните след смъртта му.

По какъв начин Тесла достига до откритията си? Между тях са влиянието на свръхниските електромагнитни честоти върху биологическите системи, особеностите в работата на главния мозък и свръхпроводимостта или безпрепятствения пренос на енергия. Кои са аксиомите в космологията на Тесла? Как те са повлияни от неговата метафизика? Защо Тесла не е формулирал своята научна теория и не я е публикувал? Ще бъде ли преувеличение да се каже, че през 1900 г. Тесла е предсказал световното информационно общество в знаменитата си статия " Световната система". Възгледите му са техническата и технологична основа на онова, което днес наричаме "нов световен ред". Дали Тесла е духовен предвестник на новата технологична цивилизация, наречена Теслениана? Водещата технология в нея ще стане "конструирането на времето", където единственият и неизчерпаем източник на енергия е времето времето, или асинхронността в различните нива на физичните процеси.

Чудесата започват

Тесла се ражда в семейството на сръбски православен свещеник през юли 1856 г. До осмата си година е слаб и нерешителен, изпълнен със страхове. Не е бил в състояние да вземе каквото и да е решение. Постоянно се е намирал в две крайни състояния - възторг и тъга. Преследват го мисли за болести и смърт, притесняват го чудовищата на мрака. Внезапно и само за миг всичко това изчезва и Тесла се превръща в ново и различно същество.

Някои от новите му склонности и навици са странни. При вида на перла получава пристъпи на задух, прасковите предизвикват треска, ако постави във вода правоъгълни парчета хартия, в устата му се появява лош и неприятен вкус.

Баща му има огромна библиотека и въпреки забраните, Никола чете денонощно. Преследва го неистово желание да учи електроинженерство, но баща му се съпротивлява, защото иска да го направи свещеник. Следва тежко заболяване и заключение, че няма да оживее. В такъв момент получава съгласието на баща си да следва в Политехниката и идва ред на следващото чудо: оздравява.

След напрегната умствена работа започват да го връхлитат "ярки видения, съпроводени понякога със светлинни избухвания, което се случва с хора, обладаващи мощни парапсихологически качества". Светлинните изригвания поглъщат реалния свят и заемат неговото място. Виденията са така реални, че остават даже тогава, когато се опитва да ги премахне с ръка. Но още тогава той е успявал да се превключва от светлинните светове към обективната реалност.

" В желанието да се освободя от виденията постоянно ги замествах с познати ми картини от дома и околността. Нееднократно прибягвах към тези ментални упражнения, опитвайки се да прогоня призраците, но действителният живот търпеше поражение и реалността им ставаше въздъсеща. После започнах инстинктивни екскурзии зад пределите на малкия свят, в който живеех и скоро видях нови сцени. В началото те бяха мъгляви, но скоро нещата се подреждаха. Придобиваха сила и яснота и накрая ставаха конкретни, като истински. Открих, че се чувствам по-добре, когато се оставях на въображението да ме води по своите пътища. Така започнаха моите ментални упражнения. Отправях се на пътешествие всяка нощ, а после и през деня, попадах в непознати места, градове и страни, живеех там, срещах се с хора и създавах с тях връзки. Другите светове ми станаха толкова скъпи, колкото и моя роден свят."

Тесла забелязва, че може отчетливо да визуализира своите открития и не се нуждае от експерименти, модели и чертежи. Така развива своя нов метод за "материализация на творческите концепции. " "Когато имам идея аз я доработвам в своето въображение. Напълно безразлично ми е дали ще експериментирам с нея в лабораторията или само в главата си. По такъв начин развивам идеята си до съвършенство, без да докосвам нищо с ръце. Всички мои изобретения възникват точно по този начин и за двадесет години няма никакво изключение".

Другата реалност

Тесла забелязва, че виденията от "другата реалност" винаги се намират в определена връзка със събитията от "настоящата действителност". Той получава възможност да осъзнае същността на тази причинна връзка. Разбира, че всяка негова мисъл е резултат от въздействието на външни впечатления. " Не само мислите, но и действията възникват по същия начин. Стана ми ясно, че съм просто вид "автомат", надарен със способността да се движи. Практическият резултат от заключението ми беше беше откритието за телеавтоматичния контрол, чиито закони носех в главата си като неясни идеи много отдавна."

"Уверен съм, че Вселената е жива,а хората са автомати, движени от волята на Твореца и неговите планове за всеки" - заявява Тесла, когато обяснява теорията си за паметта. Той е вярвал, че мозъка не може да запомня, а паметта е просто неговата реакция на външен дразнител. Твърдението е странно за човек, притежаващ отлична памет/владеел е няколко езика/. Създателят на няколкостотин научни открития не ги е считал за своя заслуга, а се е възприемал само като проводник на идеите, идещи от чужди светове. Но всичко това вече не изглежда противоречиво, ако си спомним, че синът на свещеника вярва само в един Бог, неспоменат в никоя религия, но най-близък до будизма. Тесла винаги се е чувствал привлечен от будизма, следвал е неговите принципи на хранене и медитация и в последните години на живота си живее аскетично, като индийски гуру. Опитностите му започват още от неговата дванадесетгодишнина, когато започват виденията и светлинните взривове в менталното му поле. "В някои моменти забелязвах как въздухът край мен се изпълва с огън. Неговата интензивност се увеличи и достигна своя максимум, когато бях на двадесет и пет години. Веднъж имах усещането, че пламъкът обхваща мозъка ми, в който сияеше малко сърце. Тези светлинни феномени - пише той вече шестдесет и пет годишен се появяват все още, като предвестници на нова идея.
В междинното състояние на съзнанието преди сън тесла има нови видения. " Затваряйки очи забелязвах тъмен еднотонен гълъбов фон, приличен на ясно безвездно небе. За мигновение фонът се покриваше с многобройни зелени петна, които вибрираха, строяваха се в няколко редици и ме приближаваха. После от дясно се появяваха две паралелни линии. Картината преливаше във всички цветове, но преобладаваше жълто зеления и златния. Веднага след това линиите просветляваха и изображението се покриваше с точки гаснеща светлина…Всеки път преди да заспя лицата на хора и образите на различни обекти преминаваха пред очите ми. Когато ги виждам, знам че скоро ще заспя. Ако те стоят в далечината и не приближават, това означава че ми предстои безсънна нощ."

Смъртта го занимава и той внимателно следи за появата и в реалния живот." Само веднъж в сегашното ми съществуване с мен се случи нещо, което мога да нарека свръхестествено. Свързано е със смъртта на майка ми. Бях болен и изтощен от треска. Внезапно ми хрумна, че ако майка ми умре далеч от мен, тя сигурно ще ми изпрати знак. Два месеца по-късно бях в Лондон с приятеля ми, вече покойният сър Уилям Крукс водехме разговори за спиритизма. Бях силно впечатлен от доводите му, помнех задълбоченият му труд за "излъчващата материя", който бях чел още като студент. Не можах да заспя дълго и чак сутринта, когато се унесох за кратко, видях облак, носещ фигури с ангелска красота. Една от тях ме погледна с любов и тогава познах в нея майка си. Привидението бавно преплува стаята и изчезна, а аз се събудих от неописуемо приятни гласове, които ми говореха нещо. В този миг бях завладян от увереност, която не мога да опиша с думи: вече знаех, че в този миг майка ми е починала. Това се оказа истина."

В същия ден Тесла описва преживяването си и изпраща писмо до Крукс, чиито архиви обаче изчезват през 1918 г. Научните материали на Крукс съдържат записи на спиритически сеанси и много фотографии на материализирани духове от различно историческо време. В музея на Тесла в Белград се е запазило само едно писмо на Крукс до него. Той му благодари за изпратената електромагнитна спирала, в чиито поле много ясно изпъкват очертанията на призраците. Особеното електромагнитно поле влияе благоприятно и на медиума и неговото психическо натоварване не е така драматично.

 

Белият гълъб

Джон О.Нийл, член на тайни общества разказва за някои сакрални символи върху перата на един бял гълъб, съпровождал Тесла с години. "Хранех стотици гълъби през целия си живот - пише Тесла. - Измежду тях силно се отличаваше удивителна птица,бяла със светло-сиви петна по крилете. Беше самка. Можех да я разпозная навсякъде, а тя ме откриваше където и да се намирах. Беше достатъчно просто да помисля за нея и тя долиташе. Обикнах я, както мъж обича жена, тя също ме обичаше. Когато се разболяваше идваше в стаята ми и с дни се грижех за нея, докато оздравееше. Тази гълъбица беше радостта на живота ми. Докато тя се нуждаеше от мен всичко останало беше маловажно, тя беше смисъла на съществуването ми. Когато една нощ лежах в тъмнината и решавах поредната задача, тя влетя през прозореца и кацна на стола ми. Знаех, че иска да ми съобщи нещо важно. Станах и я приближих. Разбрах какво иска да ми каже: щеше скоро да умре. Когато го разбрах видях леещата се от очите и силна светлина. Това беше реална светлина, силна и ослепителна. Когато гълъбът умря нещо си отиде от живота ми. До този момент имах пълната увереност, че ще изпълня всичките си замисли, но когато моята гълъбица умря разбрах, че моето дело е приключило…"

Специалната и общата теория на относителността на Айнщайн лежат върху класическата физика и обръщат внимание на понятията пространство, маса, време. Представата на Никола Тесла за физическата реалност е близка до езотеричната реалност, неразривно свързана с понятията енергия, вибрация и време като основите на реда във Вселената. Днес квантовата физика се доближава до тази представа и откритията и напредват по пътя, изминат преди това от Никола Тесла, славянският гений.


Петя Димитрова

 

                                                           
       НИКОЛА ТЕСЛА И СДБАТА НА КАПИТАЛИЗМА
                                  Желю Железов

„Никола Тесла е най-гениалният учен и изобретател, раждан някога на Земята. Хората все още не могат да разберат и да конструират голяма част от неговите изобретения. Той е искал да направи света по-добър, по-красив и по-съвършен; и е можел да го направи, но, както винаги,лудата алчност на хората надделява! За кой ли път! А какво би станало, ако бяхме му повярвали и човечеството беше тръгнало по неговият път!”
                     Георги Иванов

Обикновено за мото на художествените произведения или научните трактати авторите подбират подходящи мисли от именити хора. Аз приех за мото мислите на Георги Иванов – неизвестен автор на коментар в Интернет – защото са много подходящи като въведение във връзката между двете теми на лекцията: научното и техническото творчество на Никола Тесла и съдбата на капитализма. Първата тема е относително по-лесна за изложение и разбиране, въпреки че все още е силно оспорвана. По нея съществува огромно количество източници в световните библиотеки и в Интернет. Втората тема фактически засяга съдбата на човечеството, свързана по някакъв начин с творчеството на Тесла. Тази тема не е разработвана задълбочено и е изключително трудна и за изложение, и за разбиране, и ще бъде централна в лекцията ако не по обем, то поне по значимост.

Никола Тесла е роден на 10 юли 1856 г. в с. Смиляни, което днес се намира в Хърватската република, а тогава – в Австроунгарската империя, но е етнически сърбин. Почива в Ню Йорк на 7 януари 1943 г. Той е един от най-гениалните наши съвременници, сравняван и сравним с гения на Леонардо да Винчи, затова и с право наричан „Човекът от бъдещето”. Няма да се спирам на биографията му, въпреки че е изключително интригуваща, защото темата на лекцията третира преди всичко богатото му научно и техническо творчество, една част от което е общопризнато, другата част - оспорвано. Тесла е патентовал над 300 изобретения, най-значими и безспорни от които са:

1. Генератор и двигател за променлив ток, както и самият променлив ток като вид носител на електрическа енергия. Съвременната електрификация на Планетата почива върху това негово изобретение. Генераторите и турбините на Ниагарската ВЕЦ – първата в света крупна водна електроцентрала – са негова конструкция.

2. Радио. Приоритетът за изобретяване на радиото и до днес остава оспорван. Накратко неговата история е такава: През 1888 г. Хенрих Херц открива електромагнитните вълни, наречени Вълни на Херц. 1893 г Тесла демонстрира пред публика безжично предаване на информация. 1895 г. Александър Попов конструира първия радиоприемник. 1896 г. Маркони патентова радиопредавател и приемник. През 1943 г. американски съд потвърждава приоритета на Тесла, отхвърляйки претенциите на Маркони.

3. Трансформатори или индукционни бобини, носещи неговото име. Това са устройства, произвеждащи високо напрежение с висока честота. Патентовани са в САЩ през 1896 г. Загадъчно звучат думите, произнесени от самия Тесла: „Грешат тези, които мислят, че в моя трансформатор се подава електроенергия” .

Тук могат да се посочат още много значими изобретения, които и днес човечеството ползва, като например магнетронът, луминисцентните лампи или дистанционното управление на движещи се модели. Но според мен най-голям интерес представляват проектите, които и до днес са загадка, както като конструкция, така и като теоретична основа. Ще разгледам накратко четирите най-важни и най-загадъчни проекта:

1. Глобалният етерен резонатор е замислен като система от устройства за получаване на електрическа енергия от етера и предаването й безжично на големи разстояния. Първите опити започват в лабораторията в Колорадо Спрингс. През 1900 г., след като Тесла е успял да осигури финансиране, на о. Лонг Айланд край Ню Йорк започва изграждането на научен комплекс, назован Уордънклиф. Най-забележителната част на обекта е 57-метрова дървена кула, на върха на която е поставена медна сфера с диаметър 20 м. Под кулата е изкопана 36-метрова стоманена шахта. На 13 юли 1903 г. е извършен пробен пуск. Ефектът е бил потресаващ. От купола излизали мълнии, дълги десетки метри. Тътенът се чувал на повече от 20 км. Между краката на хората и особено на конете и земята прехвърчали искри. На няколко километра от кулата, в присъствието на акционерите, светнали стотици безжично захранени крушки. В наши дни все повече се засилва увереността, че т. нар. „Тунгуски метеорит” е дело на Тесла (виж напр. //macmep.h12.rugenerator ether vortex.htm//

2. Резонансен осцилатор на механични трептения, способен да предизвиква изкуствени земетресения. Това съоръжение, според мен, е било елемент от системата за безжичен пренос на енергия, доколкото, според идеята на Тесла, в преноса на енергията ще участва и земната кора чрез предизвикване в нея на вибрации с определена честота.

3. Задвижване на автомобил с енергия от неизвестен източник. През 1931 г. се провежда следният експеримент: на лек автомобил заменят безиновия с електрически, най-вероятно, многофазен двигател. Тесла произнася: „Ето вече имаме енергия” и сяда зад волана. Колата се движи повече от седмица, достигайки скорост до 140 км/ч. Поради неизяснени и досега причини, това изобретение остава неизползвано от човечеството.

4. Филаделфийският експеримент (ФЕ). През периода 1936-1942 г. Тесла е ангажиран като директор на секретен проект, наречен „Дъга”, организиран от ВМФ на САЩ. Като научни ръководители участват Алберт Айнщайн и Джон фон Нойман. Целта на проекта, както и експерименталната му проверка, и до днес остават тайна. Към есента на 1942 г. разработката е завършена и предстои експериментирането й. В него участва новият ескадрен минионосец „Елдридж”. На кърмовата артилерийска установка вместо оръдейна цев е поставена огромна бобина. Инсталирана е и голямо количество необичайна апаратура. В многобройните литературни източници вторият опит, започнал на 28 октомри 1943 г., вече под ръководството на фон Ноймaн – заменил починалия Тесла - е описан от наблюдавалите го така: след задействането на апаратурата корабът се обгръща от зеленикава мъгла, а няколко минути след това, след разсейването на мъглата, есминецът липсва. Твърди се, че след изчезването му от Базата във Филаделфия се е появил на рейда в Норфолк, отдалечен на стотици километри. След  неколкоминутния си престой в Норфолк е бил отново видян на мястото си във Филаделфия. С други думи, това е описание на телепортация. Мнозинството от авторите, описващи случилото се, смятат, че всичко това е плод на добре организирана дезинформационна операция на контраразузнаването на ВМФ, без да отричат, че се е провел някакъв много важен експеримент.

Единствено способна да разкрие загадките в трорчеството на Никола Тесла, естествено, е теоретичната физика. Но защо всички опити досега са неуспешни? Отговорът на този въпрос предполага преглед на историческото развитие на тази най-важна и най-трудна за разбиране природна наука. Фактът, че аз не съм физик, предопределя две възможности: или да изрека и изпиша множество глупави съждения, или да хвърля най-общ и верен  поглед върху историята на тази наука, нещо, което по-трудно се удава на много от физиците, доколкото са тесни специалисти в различните й области.

         Известно е, че физиката на Новото време започва с научното творчество на Галилео Галилей (1564-1642) и, по-конкретно, с известните „преобразувания на Галилей”. Следващ най-значителен принос в развитието на тази наука има Исак Нютон (1643-1727). Но, доколкото на този етап науката се занимава единствено с механичната форма на движение на материята в макро и мезо света, дотолкова е правомерно да приемаме  за синоними термините „физика” и „механика”. Всичко, създадено от десетки гениални физици до края на 19 в. и първите две десетилетия на 20 в., се определя като „класическа физика”. През тези няколко десетилетия в развитието на физиката се случват почти едновременно две важни събития: 1) ражда се т. нар. „релативистка физика”, баща на която е Алберт Айнщайн (1879-1955) – създателят на специалната и общата теории на относителността (СТО и ОТО). Тук е важно да се отбележи, че теорията на относителността и съответно релативистката физика е част, етап от развитието на класическата физика, и че тя не се ражда от нищото. Гениални физици и математици като Джеймс Кларк Максуел (1831-1879), Хендрик Лоренц (1853-1928), Анри Поанкаре (1854-1912), Херман Минковски (1864-1909) и др. подготвят появата й. Второто събитие е появата на квантовата физика, за създател на която се приема Макс Планк, който през 1900 г. извежда закона за излъчването на абсолютно черно тяло и въвежда константа, която носи неговото име. През 1918 г. получава Нобелова награда по физика за открития от него закон за квантуване на енергията.

         Двете физики – класическата и квантовата – все още не са формирали една единна и вътрешно непротиворечива теоретична система. Липсва преходът, свързващото звено, което е назовано, преди да бъде създадено. Това е т. нар. „единна теория на полето”, или, както популярно е наричана, „теория за всичко-(то)”. Известно е, че последните 20 години от живота си Айнщайн посвещава на тази проблема. Но дали е успял да я реши? Това е една от най-значимите научни и социални загадки на нашето време. Мнозина учени смятат, че той е създал въпросната единна теория, но я „отнесъл в гроба”, защото е бил уверен, че човечеството все още не е готово да получи и използва научно откритие от подобен мащаб. Атомните бомбардировки над Япония са били достатъчно силен аргумент за подобно съдбоносно за човечеството решение.

          В развитието на класическата физика, а по-късно и на квантовата механика, съществува факт, на който учените не отдават необходимото и заслужено внимание. Това е както появата, така и начинът на отрицание на  теорията (теориите) на Етера (англ.- Ether, руски – эфир). Съществуването на Етера – невидима, запълваща цялата вселена субстанция – е постулирано за пръв път през 1618 г. от Рене Декарт (1596-1650). Оттогава, та чак до края на 19 в., съществуването му не е подлагано на съмнение. Може би Анри Поанкаре е първият крупен физик, който в самото начало на 20 в. открито  изказва съмнение, (но само съмнение) за неговото съществуване. Преди това американските физици Майкълсън и Морли поставят сложен за времето си експеримент, за да докажат съществуването на Етера, но, за голямо тяхно разочарование, резултатът е отрицателен. Релативистката физика, и по-конкретно СТО, е отрицание на теориите на Етера. И точно природата на това отрицание, свеждаща се до пълно отричане на съществуването му, формира колизията между противниците и привържениците на етерните теории. Може да се каже, че Тесла е бил и е останал до края на живота си най-видният привърженик на етерните теории. Самият Айнщайн, по-късно при създаването на ОТО, изказва надежда, че Етерът ще се завърне отново в предмета на физиката. Но адептите на Айнщайн, т. нар. световна академична общност, не просто отрекоха теориите на Етера, а ги отхвърлиха като вековна заблуда. Обявиха за лъженаука всички опити за доразвиването им.

Тук искам да акцентирам върху два момента: Първо, фундаментални теории не могат да се отхвълят като ненужна вехтория. Отхвърлянето им говори за ниска философска култура и/или за вродена неспособност за диалектическо мислене. Хегеловата диалектика, която фактически е теория на развитието, е все още терра инкогнита за масата природоизпитатели. Второ. Лъженаука действително е съществувала, съществува и ще съществува. Такава е природата на научното познание и неговото развитие. Това, което днес се обявява за лъженаука, утре може да се окаже или епохално научно откритие, или обикновена заблуда. Борбата срещу лъженауката вероятно е нанесла повече щети, отколкото самото нейно съществуване.

          През последните няколко десетилетия се забелязва чувствителен ренесанс в световен мащаб на етерните теории, в които Етерът вече се определя най-често като Физически вакуум. Сбъдва се предвиждането на Айнщайн. Това явление е най-типично за Русия, Украйна, и някои други бивши съветски републики. В Русия най-изявен представител на това движение е акад. Генадий Шипов (р. 1938 г.) Неговото научно творчество и практическа дейност дават най-пълна представа за вторичното развитие на теориите на Етера. Според него теорията на физическия вакуум, която той създава през 1988 г., дава „принципно ново описание на квантовата теория. Вълновата функция в новата квантова теория е свързана с торсионното поле, интерпретирано като поле на инерцията (гравитационна, електромагнитна).”

Нещо повече, Шипов има смелостта да твърди, че „...на съвременния етап, както показаха моите изследвания, айнщайновската програма (за създаване) на единна теория на полето, прерасна в теория на физическия вакуум, в която в качеството на полетата на материята – квантовите полета се проявява торсионното поле.” В продължение на години Шипов и акад. Акимов са тандем, разработващ тематиката на торсионните полета в секретна научна организация, създадена от МО и КГБ на СССР.

         Друг известен автор, работещ в тази област, е акад. Ацюковски (р. 1930). Неговият труд „ЕФИРОДИНАМИКА” получава нарастващо признание сред научната общност на Русия. Интерес представлява и научната и практическата дейност на украинските учени академиците Потапов и Фоминский. Първият конструира и организира серийно производство на топлогенераторите „Юсмар”, ефективността на които достига до 4, 4.5, т. е. от потребена единица електроенергия се произвежда няколко пъти повече топлинна енергия, получена от студен ядрен синтез с помощта на торсионно поле. В книгата си „Роторные генераторы дарового тепла. Сделай сам” Фоминский разглежда историята на роторните генератори в света и в Русия. Особен интерес представлява първият опит, извършен от австриеца Виктор Шаубергер. В резултат на развитието на тази идея той успява да създаде двигател за „летящи чинии”, които хитлеристите използват във ПВО на Берлин към края на войната. Шокиращо е и описанието на чиста проба вечен двигател, който изобретява американският пътностроителен работник Ричард Клем през 1972 г. на основата на несерийна ротационна помпа за течен асфалт. Този двигател е работил години наред, развивайки мощност около 350 к. с. Предполага се, че енергията в някои модели ротационни генератори се получава от студен ядрен синтез, който се реализира в кавитационните мехурчета, образуващи се в т нар. „отверстия на Григс”, които за пръв път прави американският изобретател Л. Григс в ротора на изобретената от него термофонна помпа.

 Всичките изброени до тук идеи и механични устройства, почиващи върху теорията на физическия вакуум и торсионните полета, са обявени от т. нар. официалната наука за лъженаука. Как да си обясним такъв факт? Търсейки отговор на този въпрос, прочетох може би хиляди страници специална литература, в която, естествено, не всякога успявах да проникна, но въпреки това успях да стигна до следното мнение: В теоретичната разработка на чисто физическия аспект на проблема за физическия вакуум петимата споменати автори, а и още мнозина по-малко известни, са постигнали успехи, които, според мен, не могат да се определят като лъженаука. Проявилата се тук колизия не е прецедент. Векове наред новите идеи във всички области на обществения живот са посрещани най-често „на нож”.

         Но! Същият този Шипов, който показва завидна ерудиция в областта на теоретичната физика и се обявава за част от школата на Айнщайн, обобщава теоретичните си възгледи по следния начин: „ Под съзнание ние ще разбираме способността на системата към целенасочено самодействие или взаимодействие с други системи. Такова общо определение на съзнанието ни позволява да смятаме за съзнателна всяка физическа система, от елементарната частица до Твореца (системата със свръхсъзнание). Това ни позволява да установим шкала на съзнанията, на която човекът заема не най-високата степен.” И още от същия автор: „Истинската реалност се състои от първичното абсолютно свръхсъзнание, представляващо комплекс от потенциални и безкрайни на брой висши нравствени и морални качества, отразяващи същността на чистата и всепроникваща Божествена любов, което свръхсъзнание е вечно и неизменно, неразрушимо. ...”

         Ученият-физик, притежаващ материалистически мироглед, ще определи цитираните мисли, най-меко казано, като лъженаука и по инерция ще разпростре тази квалификация върху цялостното творчество на автора.

         Ученият-физик, изповядващ идеалистически и/или религиозни възгледи, ще одобри цитираните мисли, с убеждението че е способен да им придаде по-дълбока и прецизна формулировка.

         Философът-марксист ще ги определи като философски идеализъм, пораждан както от тривиалните причини за всеки идеализъм, така и от абсолютно невежество в областта на философията и социалното познание, което обаче не намалява научната ценност на специалните знания и теории на автора.

         Ще завърша първата тема със следните изводи, формирани от добросъвестно, безпристрастно и, разбира се, по-често непрофесионално изследване на фактите и съществуващите възгледи по научното и техническо творчество на Никола Тесла: Посочените четири, а и още много други научни открития и изобретения са създавали възможност с вероятност, според мен, повече от 90% човечеството да разреши веднъж завинаги енергийния си проблем. Второ, причините тази възможност да не се реализира, се намират вън от личността и творчеството но Тесла. Но какви са те и къде се намират? Отговорът ще потърсим във втората тема на лекцията

От макар и беглото описание на творчеството на Тесла става видно, че Г. Иванов е абсолютно прав, когато казва, че „той е искал да направи света по-добър, по-красив и по-съвършен и е можел да го направи, но....” не е успял. Защо? Защото „както винаги лудата алчност на хората надделява.” Действително ли човешката алчност е истинската причина за посочената съдба на много от изобретенията на Тесла? Какво самият Тесла мисли по този проблем?

         „Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия, ние летим в безкрайното пространство с непостижима скорост. Всичко наоколо се върти, движи се – всичко е енергия. Пред нас стои грандиозната задача – да намерим начини за добиване на тази енергия. Тогава, извличайки я от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи напред с гигантски крачки. ...”

         „ Да, ти все още си глух, все още си сляп, жесток, безсмислен свят! Ти можеше да тръгнеш с гигантски стъпки в своето далечно бъдеще, озарено от светлината на гениалното провидение, но предпочете да вървиш едва-едва, слепешката да се приближаваш до него. Стотици години открадна ти от хората, от обикновените трудови хора, ти, свят на преситените, на упоените от себе си буржоа. Още милиони живота ще унищожиш, ти, чудовище, наричано световна финансова мафия.”   

А ако все пак Тесла бе успял тогава да надхитри „лудата алчност на хората”, по кой и по какъв път би тръгнало човечеството? Отговорът на този въпрос предполага „разчистване на сметките” с множество хилядолетни илюзии, породени от т. нар. привидности, пример за които например е илюзията за плоската форма на земята. Ще започна с илюзията за „лудата алчност на хората”. Човекът по природа е алчен, защото за него важи с пълна сила следната дефиниция: всеки жив организъм представлява много сложна отворена самовъзпроизвеждаща се система, намираща се в стационарно неравновесие, антиентропийното състояние (производството на негентропия) на която се поддържа чрез постоянно самообновяваща се обмяна с околната среда на вещество, енергия и информация. Следователно, като природен феномен алчността (обмяната) не може да бъде непосредствена причина на феномен, който има чисто социална природа, т. е. е момент от реалност, която Маркс нарече „втора, очовечена природа”. Ако човекът, като природно същество, престане да е алчен, ще се саморазпадне като жива система. В този случай илюзията, че човешката алчност е причина за злоупотребата с изобретенията на Тесла, може да се определи и като лъженаука доколкото е изповядвана и от високоерудирани учени. Друга, много дълбока, е илюзията, че откриваните от природознанието и най-вече от физиката фундаментални закони са универсални. Карл Маркс преодолява тази вековна илюзия чрез класифицирането им като  всеобщи, общи и особени.

Вече се убедихме, че научното товорчестово на Тесла в идеалната му форма е предмет на физиката. Но реализацията му във веществена форма, както и битието му в обществената практика, са момент от Втората природа и се описват от особени обективни закони – всеобщи за социалната форма на движение на материята, общи и особени за различните етапи от развитието й, и за различните елементи от структурата й.

Подобно на Етера във Вселената, във Втората природа, създадена на Земята, съществува субстанция, запълваща цялата социална действителност. Тази субстанция, наречена Ценност (Wert) е може би най-крупното научно откритие на Карл Маркс. В марксизма – първата и единствена фундаментална теория на Втората природа (Социума) - ценността е системообразуваща категория. Като Етера, тя е невидима, неосезаема, неоткриваема от всякакви прибори. Но, за разлика от него, който е материална реалност, Ценността е идеална реалност, момент и резултат от човешката дейност, произвеждаща и възпроизвеждаща живота на действителните индивиди. Ценността се проявява в различни форми: потребителна (утилитарна или естетическа), принадена, добавена, разменна и капитал (самонарастваща ценност). Капиталът не е просто натрупана принадена ценност. Способността на тази ценност да нараства е действителна, само когато придобитата от всеки оборот на капитала принадена ценност може да се превърне в пари – носителя на разменната ценност. Иначе натрупването се превръща в безцелна дейност. Според Дейвид Рикардо: „Водата и въздухът са извънредно полезни, те са дори необходими, за да съществуваме, но при нормални обстоятелства срещу тях не може да се получи нищо. Обратното, златото, макар и да е малко полезно в сравнение с въздуха и водата, се разменя срещу голямо количество други предмети.“

Ако в светлината на тази вярна мисъл на Рикардо приемем, че са се реализирали идеите на Тесла човечеството да получи безкрайно количество безплатна енергия, какво би се случило с капитализма? Това е въпрос, отговорът на който провокира настоящата лекция.

Според класическата и Марксовата политическа икономия, енергията, която ни предлага Тесла, подобно на въздуха и водата, по принцип, няма да притежава разменна ценност. Ако „световната финансова мафия”, т. е.капиталът бе допуснал реализация на идеите на Тесла, какво би получил срещу това за себе си? Нищо! А какво спечели от осуетяването им? Спечели много хиляди милиарди долари от разменната ценност на добитите за един век несметни количества въглища, нефт и природен газ. Не е необходимо човек да е много умен, за да разбере, че печалбата на капитала в този случай е чиста загуба за „обикновените трудови хора”. Този факт е едно от проявленията на антагонистичната природа на капитализма, която го определя като исторически ограничен обществен строй.

Накрая ще се върна отново към идеята от мотото, че „лудата алчност на хората” е причина за съдбата на по-голямата част от творчеството на Тесла. Дори сериозни автори и именити световни политици обясняват и оправдаватзлото в обществото най-вече с алчността на човешките индивиди. Така например се оправдава настоящата световна икономическа криза. От подобно мнение (а не научно обоснована истина), логично следват следните изводи, истинността на които е научно недоказуема:

1. Злото може да се премахне чрез възпитание, целящо преодоляване на нравствено осъдимите качества в поведението на индивидите, заложени в тяхната човешка природа. В това особено силно са убедени религиозните хора, доколкото в християнството, а и в другите световни религии, алчността е един от най-порицаваните нравствени недъзи. Но те, както казва Маркс, забравят, че трябва да се възпитават и възпитателите.

2. Гражданското общество, чрез своите организирани действия и възпитателно въздействие, може да принуди „бизнеса” и властта да действуват преди всичко в интерес на обществото.

3. Алчността и другите пороци са вътрешно присъщи на човешката природа и затова неотстраними. От въздействието на това обстоятелство всеки трябва сам да се спасява. А това е апология на егоизма – най-уродлививия нравствен порок на буржоазното общество.   

         В заключение ще акцентирам върху следната теза: капитализмът започна своето действително битие с енергията от каменните въглища, продължи с усвояването на енергията от нефта, природния газ и ядрения разпад. Превърна електиричеството в универсална форма на енергия. Колосалното развитие на науката, техниката и производителността на труда, които постигна, са мотивирани единствено от печалбата, която е превърната форма на принадената ценност. Всеки отделен капиталист с удоволствие би използвал „безплатна” енергия, което ще му осигури навъобразимо предимство в конкурентната борба. Но за съвкупния капитал, който не е абстракция,  а реалност, отначало в отделните национални държави, но вече и в глобален план, безплатната енергия ще означава смърт, небитие, защото ще секне  най-значимият, а в определен смисъл и единствен източник за натрупване на капитали.

P.S. В написването на лекцията са използвани и цитирани само две книги: А. Максимов. „Никола Тесла и Тунгуският метеорит”. О. Фейгин. „Никола Тесла и свръхсекретните проекти на Пентагона”. Цялата останала информация за живота и творчеството на Никола Тесла е почерпана от Интернет.

С о ф и я                                                                                    Март 2011 г.

 

 



Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 1995-2019 © Анжела Минкова. Всички права запазени.
Съдържанието на този сайт е под защитата на закона за авторското право. Използването му без разрешение на автора е забранено!
Ако желаете да използвате каквото и да е било от тази страница, моля пишете на автора.