събития

C.V.

преса

контакт

паладиум

книга

поезия

принт

амбианс

връзки


заниМания с изкУство
 
 
 

живопис

графика

скулптура

рисунки

акварел

снимки

други


паладиум

Жената в огледалото на мита
28.03.2013

 

 7 научно-популярни статии,  публикувани в сп. Инсайт, 2004-2005г.

от доц. д-р Красимира Байчинска и маг. Теодора Кирилова

 

 

девствените богини – Артемида, Атина и Хестия

 

АТИНА – БОГИНЯ НА МЪДРОСТТА И ЗАНАЯТИТЕ – с.3

АРТЕМИДА – БОГИНЯ НА ЛОВА И ЛУНАТА, СЕСТРА И СЪСТЕЗАТЕЛКА - с.10

ХЕСТИЯ – БОГИНЯ НА ДОМАШНОТО ОГНИЩЕ – с.17

 

УЯЗВИМИТЕ БОГИНИ – ХЕРА, ДЕМЕТРА И ПЕРСЕФОНА

 

ХЕРА – БОГИНЯТА НА БРАКА – с.4

ДЕМЕТРА – БОГИНЯ НА ПЛОДОРОДИЕТО  И БОГИНЯ-МАЙКА – с.10

ПЕРСЕФОНА – БОГИНЯТА-ДЕВА И КРАЛИЦА НА ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ – с.15

 

АФРОДИТА  – БОГИНЯ  НА  ТРАНСФОРМАЦИЯТА – с. 4

 

 

Увод в рубриката.

Новата рубрика, която откриваме, е една покана и едно предизвикателство към вас. Да се погледнем в огледалото...  Но не в огледалото, пред което заставаме всеки ден, за да поправим прическата или грима, а в онова “огледалце, огледалце от стената”, от което – спомняте ли си, можем да узнаем неподозирани истина за себе си и своето място в света. Ако, разбира се, имаме потребността да знаем и куража да питаме...

Огледалото често крие вълнуващи изненади. Образът който изплува от дълбините на вълшебното огледало често е нов, странно вълнуващ, различен от ежедневното ти Аз. Колкото повече го гледаш, толкова по-сложен, интригуващ и неуловим става той – защото е образ на вечната и вечно изменчива Жена, на женското начало, заложено във всяка една от нас.

 Да постигнем и осъзнаем женското в себе си е едно от най-сериозните предизвикателства на нашето време. Това разбира се, не е лесно. Защото както пише една известна психотерапевтка – Мари Луиз Франц  “Ние все още сме изправени пред  парадокса, че е грях да осъзнаеш, но е грях и да останеш неосъзнат. Поради това, че не можем да останем в състоянието на невинност, въпросът е кой грях тя (жената) ще предпочете да избере.”[1]

Нашата рубрика ще предпочете греха на осъзнатостта. Тя има за цел да предостави на всяка една от вас възможността да вижда и мисли за себе си по нов начин. Нашето вълшебно огледало е насочено не толкова навън, колкото навътре – там, където се крие отговорът на въпроса: “Коя съм аз?” Да намерим отговора на този въпрос значи да превърнем универсалното и вечно женско начало, което носи всяка една от нас в неповторимо и уникално. Успехът в това  начинание  зависи най-вече от това доколко имаме смелост  да влезем и да опознаем огледалния свят… Колкото по-рядко жената се гледа в огледалото, толкова по-неясен и размит е нейния образ в него. Колкото по-често се взира в него толкова този образ придобива по-ясни и неповторими черти  “Огледалце, огледалце, кажи ми, коя е най-хубавата (умната, чувствителната, интуитивната) на земята?“  От въпроса до … завистта е една крачка. Но  в тази рубрика ще забравим за завистта, за често пъти скриваното, но неизменно съществуващо желание да бъдеш «Най-...»  и ще се опитаме да разкрием пълнотата на женското многообразие. Всъщност това видимо многообразие възниква като следствие от  неповторимото съчетаване на не много  елементи. Но кои са те, тези типично женски черти, енергии, мотивации… Може би древните са го знаели по-добре от нас. Нека  се вгледаме в женските богини на древна Гърция. Може би те има какво да ни кажат.

И така, можем вече да открием първата рубрика “Жената в огледалото на гръцката митология”.  Д. Боулен, психиатър и юнгиански психотерапевт, първа прави опит да опише различните типове жени, въз основа на митовете за най-известните гръцки богини. Това са: Атина – богинята на мъдростта и занаятите, Артемида – богинята на лова, Хестия - пазителката на дома, Хера – богинята-пазителка на брака, Деметра – богинята на плодородието, Персефона - богинята на подземния свят и Афродита – богинята на любовта. Всяка една богиня има своя отличителна характеристика – различен начин на осъзнаване, различно отношение към околните, различни потребности, различни любими роли и т.н. Митът за всяка от тях разкрива  не само положителните и отрицателните й черти, формирани в съответствие със  значимите за нея ценности, но  и изразява метафорично какво би могла да направи жената, ако прилича на нея.

            Според Боулен ние, жените, най-често не осъзнаваме мощните влияния, които оказват върху нас културните стереотипи, от една страна, и вътрешните психични сили, които определят това, което правим и чувствуваме, от друга. Вътрешните модели на поведението и чувствата, са архетипи, т.е. неосъзнати инстинктивни модели, които определят съществените различия между жените. Някои жени са моногамни и се нуждаят от брак и деца за да се чувствуват добре, докато други ценят много повече своята независимост, професионалната си кариера. Трети жени търсят нови преживявания  и непрекъснато са в движение – от едни отношения към други. Има и тип жени, за които усамотяването и духовното търсене е най-важното. В тези жени доминират различни богини …( Всички те са жрици в храмовете на различни богини) 

Безусловно в една и съща жена “живеят” множество богини и колкото по-сложна е жената, толкова повече богини взимат активно участие в нейния живот. Но докато богините вътре в нея  са неосъзнати, жената е преди всичко живия материал, в който богините са въплътени. Жизнената драма на всяка жена е резултат на вътрешни сили и външни влияния, на които тя е подвластна, но не разбира добре. С други думи, не жената, а живеещите в нея богини прeдат нишките на  нейната съдба. 

Целта на рубриката “Жената в огледалото на мита” е да ви приближи  до отделните богини, така че да можете да определите доколко всяка една е оказала или оказва влияние върху вашия живот. Надяваме се, че това ще ви помогне да разберете по-добре себе си, своите отношения с мъжете и жените, с вашите родители, любими и деца. Митовете, свързани с всяка богиня, могат да станат ключ към вашето себепознание, а то от своя страна може да промени живота ви. Защото ако сте наясно с  богините, които определят живота ви в даден период, вие се оказвате в ситуация на избор и можете съзнателно  да изберете кои аспекти от себе си да изразите, кога и по какъв начин.

Знанието за богините е ценно не само за нас, жените, но и за мъжете  защото то може да помогне на мъжа по-тънко да разграничава отделните типове жени, да  знае какво да очаква от тях и в крайна сметка – да може истински  да ги разбира. Тук обаче, трябва да направим и една уговорка. Начинът, по който една и съща богиня се проявява  в различните жени, не е един и същ – или иначе казано, всяка богиня “говори”  в жената в зависимост от нейната конкретна индивидуалност. В този смисъл коя или кои богини (защото няколко може да присъстват едновременно в даден момент) са активни в нас зависи от много фактори – от природно вродените качества, семейната среда, културата, хормоните, обкръжението й, непредвидените обстоятелства, интересите и заниманията, етапите от живота и т.н.

Ще открием рубриката “Жената в огледалото на мита”[2] с един тест “Богините в съвременната жена.” Предлагаме Ви да го попълните, защото той ще ви даде възможност обективно и непредубедено да определите в каква степен всяка една от богините присъства  във вас. Надяваме се, че този тест ще ви помогне в бъдеще  да фокусирате  вниманието си  върху онези от тях,  които доминират във Вашата личност.  Запомнете тези богини.

 

АТИНА – БОГИНЯ НА МЪДРОСТТА И ЗАНАЯТИТЕ

Според Джийн Боулен в зависимост от личностните им характеристики, гръцките богини могат да бъдат обединени в три групи. Първата група богини включва девствените богини – Артемида, Атина и Хестия. Във втората група обединява уязвимите богини – Хера, Деметра и Персефона. Третата група е особена, в нея попада една единствена богиня - Афродита, богинята на любовта и трансформацията.

Всяка една от група богини се характеризира с различни потребности, различно отношение към околните, различни любими роли и т.н. Всяка от тях притежава както положителни, така и отрицателни черти – митът на всяка конкретна богиня разкрива кои са значимите за нея ценности, както и метафорично изразява какво би могла да направи жената, ако в психиката й е активирана дадена богиня. И така да започнем с първата група - тази на девствените богини - АТИНА, АРТЕМИДА, ХЕСТИЯ.

Тези три богини олицетворяват онази самодостатъчна и независима част от жената, която не се нуждае от интимна връзка с някого (мъж, приятели, деца), за да се чувства значима и пълноценна. Атина и Артемида са богини, ориентирани към постиженията, към изявата в обществото, докато Хестия е фокусирана навътре, към себе си, към собствените си преживявания. И трите богини изразяват вътрешния импулс на жената да развива таланта си, да реализира целите си, да се състезава с другите, да решава и преодолява проблемите.

Неслучайно Атина, Артемида и Хестия са наречени “девствени” богини. Те изразяват “девствения” аспект  в душата на всяка жена – онази част, която никога не е била притежавана или проникната от мъж. “Девствеността” в случая отразява моментите от живота на жената, когато тя се е чувствала уютно със самата себе си и не е имала потребност от мъж до себе си, за да се усеща желана и обичана.

            В цялата гръцка митология Атина, Артемида и Хестия са единствените богини, които никога не са били омъжени, завладявани, съблазнявани, изнасилвани, както и никога не са попадали под властта на Афродита. Страстта, еротиката, чувствеността за тях не са толкова вълнуващи и интересни.

            Жената, в чиято душа доминира някоя от тези богини, е единна-в-цялостта си, мотивирана от своите собствени ценности – тя прави нещо заради самата себе си, за да се почувства удовлетворена, а не за да задоволи нечие желание. Такава жена не се стреми да угоди на хората около себе си, не търси тяхното одобрение. Напротив, тя се харесва такава, каквата е, приела е своите достойнства и недостъци и смело заявява себе си пред света.

            От психологична гледна точка, девствените богини в жената изразяват нейната най-истинска същност – коя е тя, в какво вярва, каква иска да бъде в живота си. Всяка жена носи в себе си тази същностна съкровенност – и тя може да я съхрани неопетнена, незаразена, като не я разкрива, като я пази непокътната и свещена, като я изразява такава, каквато е – без да я променя, за да заводоли нечии изисквания.

 

АТИНА – БОГИНЯ НА МЪДРОСТТА И ЗАНАЯТИТЕ

 В античността образът на Атина , подобно на образа на брат й Аполон, дълбоко и трайно се променя, като постепенно се одухотворява. Два от артибутите на Атина символизират началото и края на тази еволюция – змията и птицата. Древената богиня от Егейско море, произлязла от хтоническите култове (змията), се извисява до небесните култове (птицата), където заема важно място. Тя е богиня на мъдростта, дева, която закриля децата, воин и вдъхновителка на изкуствата и мира, богиня на градовете, патрон на военните сили.

            Раждането на Атина било като внезапно разляла се над света светлина, подобно на апокалиптично видение. “Появата на Атина бележи поврат в историята на Космоса и човечеството. Дъжд от златен сняг се посипал над родния й град: сняг и злато, чистота и богатство, пратени от небето с двойна функция – оплождащи като дъжда и озаряващи като слънцето”[3].

            Много статуи изобразяват Атина не само с щит на главата на Горгоната, увенчана със змии, но и с пояс, ризница или туника, обрамчени със змии със зейнала паст – символ на войнствеността на богинята и острия й ум. Тя е въоръжената девица, която брани висотата (във физически и духовен смисъл), до която се е извисила.

            Атина символизира преди всичко “духовното творчество, синтезът чрез размисъл, социализирания разум”.[4] Покровителка на свещените места, на акрополите, дворците и градовете; вдъхновителка на цивилните, земеделски, домашни и воински умения, на активният и изобретателен ум, тя е богинята на вътрешното равновесие, на умереността – навсякъде и във всичко: “войнствена или миролюбива, но винаги умна и разсъдлива, без мистерии и мистицизъм, без варварски и оргиастични обреди”.[5]

Самата история на мита и символичното му значение показват, че Атина е постигнала съвършенство едва в края на дълга еволюция, отразяваща еволюцията на човешкото съзнание. В течение на митологичната си история Атина е проявявала не една дива и варварска черта, влизаща в противоречие с  крайния й образ, обединил всички елементи на разнообразната й личност в хармоничен синтез. За нея може да се съди по дадена фаза от развитието й, както и по цялотния й образ, който достига най-висока степен на извисеност в гръцкото съзнание. Подобно на брат си Аполон, Атина  се превръща в символ на “борбеното одухотворяване и хармонизиращата сублимация, които са неразделни... Братът и сестрата символизират разумните психични функции, родени от съзерцанието на висшите идеали: върховната истина (Зевс) и сублимното съвършенство (Хера)”[6]

 

ЖЕНАТА АТИНА в съвременния свят

Как можем да  разпознаем жената, която въплъщава чертите на богинята Атина? Къде можем да открием Атина днес? Как богинята Атина се появява в живота на съвременната жена?

            Днешната Атина  е жената, отдадена на интелектуалните решения и рационалните заключения. Това е жената, за която професията е от първостепенна важност, жена  водена от амбицията, от стремежа към завладяване на нови и нови територии в професията. Това е жената-учен, бизнес-дамата, жената-лидер, Лесно ще разпознаете тази жена в офиса – тя рядко си тръгва преди осем. Дори и да има семейство, то винаги остава на заден план. И ако с мъжа си е направила планове да пътува през уикенда, но в работата изникне спешен ангажимент, семейството е пренебрегнато.

Съвременната Атина е жената на логиката, мисленето и интелекта. Това е жената на 21 век – еманципирана, свободна, сътворяваща сама своята реалност. При нея водещ е разумът, чувствата и емоциите остават някъде назад. Тази жена има прекрасно аналитично и стратегическо мислене, тя намира изход и в най-заплетените ситуации, запазва самообладание и в най-разгорещените конфликти. Подобно на останалите девствени богини, Атина се ръководи преди всичко от собствените си приоритети, като на моменти дори е склонна да пренебрегва потребностите на хората, които обича.

Когато богинята Атина силно доминира в психиката на жената, поведението й е много умерено във всяко отношение – би могло да се каже, че тя живее в “златната среда”, някогашния Атинянски идеал. Ексцесиите са й  непознати, тъй като те обикновено са резултат от силни чувства или страстна природа – неща, нетипични за богинята Атина.

Единствена от всички богини, Атина е била въоръжена. Най-честото оръжие на жената с активиран архетип на тази богиня е интелектуалната защита, която я предпазва както от собствената й болка, така и от тази, която другите могат да й причинят. В съвременния свят на конкуренция, Атина има предимство пред Артемида – Артемида си поставя цели, стреми се да ги реализира, но е уязвима към враждебността и измамата, докато Атина е въоръжена с интелекта си и не се трогва от негативното отношение на другите към нея.

 

Детето Атина

Ако четиригодишното ви момиченце току-що се е научило да чете книги и прекарва голяма част от времето за игри в четене, то със сигурност в нея се е появила богинята Атина. Ако не чете книги, това дете най-вероятно ще е някъде около баща си и ще го измъчва с въпроси като: “Татко, защо?” или “Татко, това всъщност как работи?”, или най-вече “Татко, покажи ми! Искам и аз да го направя!” Малката Атина не пита “Мамо, защо?”, освен в случаите, когато има майка-Атина до себе си, която да й дава логичните отговори, от които тя има нужда. Детето-Атина е любопитно, то има неутолима жажда от знания за света около около себе си - иска да знае до най-малката подробност как функционира всяко нещо.

Много вероятно е като тийнейджърка Атина да шокира всички около себе си с компютърните си умения, с интереса си в областта на техниката, математиката, физиката. Момичето Атина рядко създава проблеми в пубертета – едва ли ще има сълзи, викове, истерични сцени или драстични промени в настроението. Вместо това, тя прави планове за своето бъдеще – какво да учи след гимназията, как да се издържа финансово, ако родителите не могат да й помогнат.

 

Семейството на Атина

Ако малката Атина расте като любимка на своя преуспяващ баща, който се гордее с това, че дъщеря му все повече прилича на него, тя много лесно развива амбицията, самочувствието, умението да бъде лидер. Когато момиченцето Атина порасне и се превърне в зряла жена, тя излъчва авторитет, сила, увереност в собствените способности. Това се случва най-често в семейства, в които бащата е на преден план (преуспяващ бизнесмен), а грижовната майка - на заден. В подобно семейство се случва детето Атина да бъде поставено в позицията на първороден син. Тя може да е била единствено дете в семейство, което много е искало да има син, или да е най-голямата от няколко дъщери. Възможно е например брат й да е имал сериозно физическо или психическо заболяване, или да е разочаровал баща си. Вследствие на всичко това, бащата проектира върху малката Атина мечтите си за син и я отдалечава от женската й същност. Друга семейна конфигурация, в която детето Атина се развива в благоприятна светлина, е семейството на двама преуспяващи родители или ако майка й е успяваща в кариерата и жена. В тези случаи, Атина расте със стремежа да прилича на майка си, но  в същото време има подкрепата на своя баща.

            Когато в майката на малката Атина преобладава някоя от другите богини, тя често възприема дъщеря си като съвършено различна. Ако например майката се опитва да сподели с нея свои чувства или преживявания, дъщеря й, вместо да прояви интерес, ще отклони вниманието с въпрос за това как нещо функционира, на който майка й обикновено не може да й отговори. В тези случаи, детето Атина започва да гледа на майка си отвисоко, започва да я смята за некомпетентна и неавторитетна. Напълно възможен е и обратния модел – майката да подценява дъщеря си или да смята, че нещо не е наред с нея, например “Опитай се да се държиш като момиче!” или “В теб сякаш няма никакви чувства, приличаш ми на компютър!”. 

            Жената-Атина знае какво иска и прави всичко необходимо, за да осъществи амбициите си. В своята целеустременост тя приема реалността такава, каквато е и се адаптира към нея.

             Жената-Атина се реализира най-успешно в т.нар. “мъжки” професии. Тя би могла да бъде перфектният мениджър, бизнес-дама, политик, научен изследовател, лекар, учител, компютърен специалист. В тези професии тя може да е една от малкото жени, но затова пък в тях се чувства на мястото си.

Тази жена е далече от ролята на Пепеляшка, която чака своя принц да я спаси чрез женитба. Когато се омъжи, няма по-организирана жена от жената-Атина. Тя знае как е добре да направи всяко нещо в домакинството (пазаруване, пране, чистене) така, че да е най-ефективна. В кухнята й всичко ще е на мястото си. Вероятно ще планира пазаруването поне със седмица напред, за да няма изненади в бюджета й.

 

Отношения с жените

            Жената-Атина обикновено няма приятелки. Това прави впечатление най-вече в тийнейджърските години. За разлика от другите девойки тя обикновено няма най-добра приятелка – нещо типично за пубертета. В тези години именно приятелите, а не родителите, знаят какво се случва с теб – с приятелите споделяш мечтите, тайните, страховете от променящото се тяло, нещата около любовта и секса. Липсата на най-добра приятелка може да бъде обяснена с ранното детство на малката Атина, когато тя се е възхищавала на баща си и се е усещала много различна от майка си. Това й пречи да намери общ език с жените около себе си, защото не ги чувства близки, а и те не могат да разберат нейната по-специфична природа. Например, много по-вероятно е жената-Атина  да се ядоса на нейна приятелка, която се оплаква от даден мъж, отколкото да се ядоса на мъжа и глупостта, която той е направил. Тя може дори да обвини приятелката си, че сама е предизвикала това, което се е случило.

 

Отношения с мъжете

            Как жената-Атина общува с мъжете? За разлика от другите две девствени богини, Артемида и Хестия, които избягват контактите с мъже, жената-Атина търси тяхната компания и се чувства добре сред тях. “Девственият” аспект в душата й помага да избегне сексуалното или емоционално обвързване с мъжете, с които работи – тя може да бъде техен приятел, колега, довереница, без тези отношения да прераснат в еротична интимност.

Жената-Атина е привлечена от преуспяващи мъже. В гимназията тя си е падала по звездата във випуска. В офиса, вероятно харесва мъжа, който с много усилия и труд един ден ще стане шефът на компанията. Жената-Атина има необикновената способност да открива побеждаващите. Това, което най-много привлича тази жена, е силата – за нея това е най-добрият афродизиак.

            Рядко ще видите съвременната Атина до мъже романтици, поети, артисти, мечтатели. За нея, думи като “нежен”, “чувствителен”, “невротичен” са синоними на “неудачник”. Обикновено тази жена сама избира своя мъж. Тя харесва мъжете, които знаят какво искат и как да го постигнат, силните мъже, победителите в съвременните битки.

            Като любимата дъщеря на баща си Зевс, съвременната Атина е привлечена от силни и влиятелни мъже, покриващи архетипа на патриархалния баща. Тя е склонна да изгражда менторски връзки с авторитетни мъже, с които има общи интереси и сходно преживяване на света. Повлияна от силната връзка с баща си, жената-Атина често няма нищо против патриархалната ценностна система – в този смисъл, тя стриктно се съобразява с установените норми на поведение и на моменти се отнася консервативно към промените. Това от своя страна е предимство в кариерата на жената-Атина - тя може чудесно да се интегрира във всяка бизнес организация с ясни правила и норми, няма да има проблем с лекота да усвои етикета при водене на преговори.

 

Сексуалност

За жената-Атина разумът, логиката и интелекта са едни от най-важните неща и често всичко, свързано с тялото, остава на заден план. Типичната жена-Атина обикновено е загубила връзка с тялото си – тя може дори да не забележи, че се разболява или че е ранена. Тази жена не е от онези чувствени, сексапилни жени, които обичат да флиртуват и съблазняват. Атина възприема мъжете около себе си като приятели, партньори, колеги, но не и като любовници. Жената-Атина често е самотна за дълги периоди от живота си, особено ако изцяло се е посветила на кариерата си. За нея сексът е по-скоро част от сделката около самата интимна връзка. Дори когато се омъжи, отношението на Атина е такова, каквото e към собственото й тяло – тя възприема секса като нещо, което се очаква от нея като съпруга; нещо, което трябва да се прави редовно и може би е добре за нея. защото е здравословно.

            Жената­-Атина често се среща сред лесбийките. В тези случаи, Атина харесва жени, които приличат на нея. Подобна връзка се гради на взаимното възхищение на успеха, постиженията, интелекта. Онова, което ги свързва, не е страстта или секса, а по-скоро приятелството и лоялността.

 

Брак

Ако нямат шанса да реализират успешна кариера, повечето жени-атинянки стават добри съпруги. Те обикновено се омъжват за преуспяващ работохолик, когото са избрали много внимателно и безкрайно уважават. Бракът за тези жени се базира не на страстната връзка, а на взаимното партньорство. Жената-Атина е най-добрият съюзник, помощник и съветник на съпруга си – тя живо се интересува от неговите бизнес-дела и му предлага различни стратегии, чрез които той би могъл да се издига в работата.

            Жената-Атина не ревнува съпруга си. Във взаимното им партньорство тя дава лоялност и очаква лоялност – като понякога дори не включва в това число изневярата. На нея й е трудно да повярва, че едно мимолетно увлечение би могло да я измести от живота на съпруга й. Жената-Атина често омаловажава интереса на мъжа си към друга жена. Тъй като самата не знае какво е страст, тя не може да си представи колко важна може да е страстта за другите. Склонността й да пренебрегва значението на чувствата и преживяванията на съпруга й може жестоко да я изненада, когато противно на нейните очаквания, той поиска развод, за да се ожени за друга жена.

 

Атина като майка

Майката-Атина няма търпение децата й да пораснат, за да разговаря с тях на всякакви теми и да правят заедно планове за бъдещето. Тя е пълната противоположност на Деметра, богинята-майка, която обожава бебета и не иска те никога да пораснат. Жената-Атина е най-щастливата майка на света, ако децата й са амбициозни, любознателни и интелектуални като нея. Ще й е много трудно да се справи с деца, които са по-чувствителни и нежни или деца, които обичат да мечтаят и фантазират. Това ще бъде проблем и за самите деца. – ако те приемат нейните стандарти, когато пораснат, ще разберат, че майка им ги е лишила от основна част от същността им.

 

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТРУДНОСТИ И НАЧИНИ ЗА ИЗРАСТВАНЕ

Рационалната богиня Атина никога не губи разума си, сърцето си или самоконтрола си. Тя винаги успява да живее в “златната среда”, не си позволява да бъде завладявана от емоции или ирационални чувства. За разлика от останалите богини, Атина никога не е наранявала, както и никога не е била наранявана емоционално. Тя е богинята на неуязвимостта, нейните действия са премислени и премерени.            

Подобно на богинята, жената-Атина никога не е жертва на своите собствени или чужди емоции. През по-голямата част от живота си тя живее едностранчиво – в рационалната плоскост, изолирана и отчуждена от страстта на човешките емоции. Ако една жена прекалено много се идентифицира с богинята Атина и не позволи на другите богини да се изявят, пред нея се открояват редица опасности. Една от тях е прекалената обсебеност от кариерата за сметка на интимността, еротичното привличане, страстта, екстаза. Типичната жена-Атина до такава степен живее с разума си, че сякаш напълно  забравя тялото си. Тя почти нищо не знае за чувствеността, за насладата, която тялото носи, когато излезе отвъд границите си. Тази жена се стреми да живее над нивото на инстинктите и съответно не може да изживее пълноценно сексуалния или майчинския инстинкт. Чрез прекалената си фокусираност върху факти и детайли, логика и рационалност, жената-Атина може да превърне един емоционален разговор в сух рецитал, а една интимна връзка – в скучна рутинност.

Много често жената-Атина не си дава сметка за всички тези неща. Единствено психологичните трудности, пред които се изправя, могат да я накарат да се замисли. Когато жената осъзнае, че богинята Атина я лишава и ограбва от много ценни човешки преживявания, тя може да се опита да развие и други аспекти от личността си. Може да се обърне навътре към себе си - да установи контакт с женската си същност, да пренасочи фокуса си от постиженията във външния свят към света на вътрешните преживявания.

Един от начините, по които жената-Атина може да тръгне към промяната, е чрез майка си. Тя е под влиянието на баща си, с когото се е гордеела. Жените, в чиито души властва архетипа на Атина, до известна степен са били лишени от майка.  Те или са били подценявани и омаловажавани от майка си, или сами са избрали да се отдалечат от нея, защото са се чувствали различни или неразбрани. В резултат на това те са загубили връзка с женското в себе си. Жената-Атина има нужда да преоткрие силните страни на майка си, да я преоцени и открие сходството си с нея, за да може да се свърже с архетипа на майката и самата тя да преживее дълбоко и инстинктивно майчинството. По този начин тя може да оцени някои от матриархалните ценности, да промени отношението си към собствената си майка, към другите жени и към самата себе си…

Друг начин, по който жената-Атина би могла да активира промяната, е като се опита да преоткрие детето в себе си. В митологичен план богинята Атина никога не е била дете – тя се е родила като възрастна. Тази метафора нерядко отразява реалния живот на жената-Атина. Обикновено тези жени от 4-годишни се опитват да си обясняват нещата от света, като се лишават от най-сладкия детски опит. Жената-Атина може да се опита да открие в себе си детето, което никога не е била, да му позволи да бъде объркано или да се наслаждава на играта и живота. За да намери това загубено дете в себе си, тя трябва за известно време да възприема света през детския поглед, да се научи да се оставя на емоциите, да си признае, че има нужда от това да играе, да се смее, да плаче, да бъде приласкана и обичана…

 

 

АРТЕМИДА – БОГИНЯ НА ЛОВА И ЛУНАТА, СЕСТРА И СЪСТЕЗАТЕЛКА  

В ТЕБ

 

Артемида, позната сред римляните като Диана, е Богиня на лова и луната. Дъщеря на Зевс и Лето, тя обожава да се разхожда сред дивата природа със своите приятелки нимфите и кучетата. Въоръжена със сребърен лък и няколко стрели, тя винаги улучва безпогрешно целта. Като богиня на Луната, Артемида често е изобразявана като носителка на светлина, с фенери в двете си ръце или заобиколена от звездите и луната. Като богиня на дивата природа, тя се асоциира с дивите животни, които от своя страна, символизират нейните качества. Еленът, кошутата, заекът и пъдпъдъкът олицетворяват неуловимата й природа, мечката – ролята й на закрилница на малките животни. В този смисъл, природата е ключовата дума за Артемида, докато за Атина, тя е цивилизацията и културата .

 

ЖЕНАТА АРТЕМИДА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

 

Артемида присъства нетрадиционно във всяка култура – като дивата планинска жена, самотната жена, която се бори, преследва, танцува, обича животните, защитава новородените. Като архетип, Артемида е олицетворение на независимия женски дух – тя насърчава жената да умее да си тръгва от деструктивни за нея хора и места, както и да има смелостта да се отклонява от нормата. В този смисъл, Артемида символизира силата, която поддържа копнежа у жената по примитивното и непознатото. Тя е въплъщение на неизчерпаемата енергия – енергията, която носи живот и смърт, психичната енергия.

            Като архетип, Артемида може да освобождава определени аспекти на женската психика, които дълго време са били потискани. Богинята винаги се ръководи от законите на природата, които са съвършено различни от тези на цивилизацията (Атина) – законите на неопитомения инстинкт, на хармонията с вътрешния свят, на интуицията. Артемида е зовът на дивото, на примитивното, това което води жените към истинската им същност. Тя символизира авантюрата, стремежа на жената сама да заяви и изяви собствените си възможности. Следвайки този инстинкт, който обикновено се появява в средата на живота, жената може да напусне града, дома, семейството си, да разруши интимните си връзки и да тръгне по самотния път, който най-често води към преживяване на дивата жена в себе си.

            Като една от девствените богини (които описахме в миналия брой на списанието), Артемида е родена с естествена имунизация против влюбването. Тя никога не е била изнасилвана или отвличана, както са били Персефона или Деметра, никога не е имала съпруг до себе си (както Хера). Като архетип на девствена богиня, Артемида е олицетворение на чувството за непокътнатост, цялостност, на нагласата “Aз мога и сама да се грижа за себе си”. Артемида е всичко това, което позволява на жената да бъде уверена и независима, да се чувства пълноценна, без присъствието на мъж до себе си. Тя няма нужда от одобрението на значимите други, за да направи това, което е важно за нея. Идентичността й се базира на това коя е тя и какво прави, а не на това дали е омъжена или за кого е омъжена (както при Хера). В обществото можете да разпознаете Артемида по това, че тя настоява да се обръщате към нея с “Госпожице”, а не с “Госпожо” – факт, който много добре изразява колко значими са за нея независимостта и отделеността й от мъжете.

            Като богиня на лова, достатъчно е Артемида да си набележи някаква цел и независимо дали е лесно или трудно осъществима,  стрелите й моментално попадат в нея. Архетипът на Артемида дава на жената способността изцяло да се концентрира върху важното за нея и да не се разсейва от потребностите на другите или от съществуващата конкуренция. Упоритостта и настойчивостта, с които Артемида преследва целите си, независимо от трудностите по пътя, й помагат да постига много. 

            Като цяло, Артемида олицетворява качества, които феминистките движения идеализират – ориентацията към постижения, компетентността, независимостта от мъжете, загриженост за слабите, беззащитни жени. В този смисъл архетипът на Артемида е в основата на женските организации, които работят с жени-жертви на насилие, осигуряват им подслон, защитават правата им, предлагат им терапевтична помощ.

            В своя копнеж по дивото и неопитоменото, Артемида се появява в жените, които се наслаждават на природата, обичат да се сливат и хармонизират с нея – като вървят из планините, спят под луната и звездите, разхождат се по изоставени плажове. Това единение с природата отдалечава жената от ритуалите на ежедневието. Но едновременно с това контактът й с пустото, с дивото я дарява с особен вид енергия. Колкото повече навлиза в дивото отвън, толкова по-дълбоко тя се докосва до неопитоменото вътре в себе си.

Как да можем да направим по-силно влиянието на архетипа на Артемида? Понякога това се случва по особено драстичен начин в живота на жената. Например жена, която се е омъжила прекалено рано, много бързо се превръща от дъщеря в съпруга (с езика на богините от Персефона тя става Хера). Това е така, защото тя не е имала възможността да живее сама със себе си, за себе си, в себе си. В такива случаи архетипа на Артемида се появява едва след като жената се разведе и остане сама за пръв път в живота си. Едва тогава тя се изправя пред възможността да се наслади на времето, прекарано със самата себе си.

 

Детето Артемида

            Можете да забележите качествата на богинята Артемида в момиченцето си още, докато е съвсем мъничко. Много е вероятно като бебе тя да изучава с цялото си внимание непознатите предмети и да се държи по-скоро активно, отколкото пасивно. Често ще чувате от приятелите си “Дъщеря ти има невероятна способност да се концентрира за дете на две години” или “Внимавай какво й обещаваш, защото тя няма да забрави и няма да те остави на мира, докато не си изпълниш обещанието”. Но копнежът на детето Артемида да изследва всяка нова територия се изявява най-силно, когато се научи да ходи и няма търпение да опознава света около себе си.

            Детето Артемида е изключително чувствително към несправедливостта. На детската площадка тя винаги ще защитава по-слабите. Често ще я чувате да казва: “Не е честно!”, яростно отстоявайки своята кауза.

  

Семейството на Артемида

Ако родителите на Артемида са били като Зевс и Лето, малката богиня ще се развива успешно и безпроблемно. От съществено значение за нея е да бъде оставена на свобода да преследва своите цели, като в същото време е уверена в любовта на майка си и одобрението на баща си. Малката Артемида  отчаяно се нуждае от одобрението на баща си, за да може един ден да е конкурентноспособна и да постига успехи. Ако и двамата й родители имат своя кариера и споделят идеята за равнопоставеност в семейните задължения, Артемида ще има пред себе си модел за развитие, който ще й позволи да оцени и реализира качествата на богинята в себе си.

Проблемите за детето Артемида се появяват, когато родителите й я критикуват и отхвърлят, защото тя не е момичето, което те искат или очакват да бъде. Майка, която мечтае за едно кротко, любвеобилно момиченце, което непрекъснато да се нуждае от нейните майчини грижи и ласки, може да изпита силно разочарование. Дори когато е на три години, малката госпожичка ”Независимост” не иска да стои вкъщи с мама – тя копнее да излезе навън и да играе с децата, ако може дори и през нощта.

 Ако малката богиня иска нещо, но то не й се дава, тя ще се затвори в себе си и дълго ще преживява отказа – особено ако той идва от любимия й баща, който например не я одобрява, критикува я или се отнася пренебрежително към важни за нея идеи, стремежи, постижения. Най-болезнени за Артемида са моментите, когато баща й реши, че тя не може да направи нещо, защото момиченцата на правят така. Конфликтите с бащата нараняват нейната самооценка, особено когато той престане да се държи с нея като с “малка красива принцеса”. Резултатът от подобно поведение на бащата е, че момиченцето се превръща в неуверена жена, чиито съмнения в себе си са най-заклетите й врагове. Психиката й е погълнала бащината критика и дълбоко в себе си тя се бори с обвиненията на баща си. На външен вид тя изглежда изключително силна и успешна, но вътре  в себе си чувства, че не е достатъчно добра и способна, че би могла да постигне много повече.

            Друга трудност в развитието на Артемида може да е слабата и пасивна майка - с алкохолна зависимост, депресирана, незряла, разведена. В такива ситуации дъщерята изпълнява функцията на родител, като впоследствие съжалява за това, че не е имала друга майка и чувства вина, че не е успяла да й повлияе и да я промени (за разлика от богинята Артемида, която в мита винаги помага на майка си). Подобно отношение на детето Артемида към майка й ще й помага да развие качествата на “девствена богиня” – независимост, самодостатъчност, цялост. В стремежа си да бъде различна от майка си, тя потиска уязвимостта и зависимостта си, като по този начин отхвърля своята женственост.

            Кои са любимите занимания на Артемида като тийнейджърка? Тя обожава да кара колело, да язди кон, да се катери по планините, да кара ски, да спи на открито, да тренира стрелба или какъвто и да било друг спорт.

 

Отношения с жените – като със сестри

            Подобно на богинята в мита, която навсякъде е била придружавана от нимфите, жената-Артемида има много приятелки, обикновено от ранните училищни години. За нея тези приятелства са от изключително значение. Тя има силна потребност да се чувства свързана с другите жени. Дори когато е силен индивидуалист и не участва в женски организации, жената-Артемида защитава правата на слабите, беззащитни жени по света.

            Често се случва Артемида да има феминистична ориентация. Тази жена се бори за това да има равни права с мъжете, конкурира се с тях, противопоставя се на отредената на жената социална роля. Тя никога не се съгласява с твърдения, че жените трябва да крият от мъжете своите достойнства, за да не ги карат да се чувстват малоценни.

 

Отношения с мъжете – като с братя

Отношенията на жената-Артемида с мъжете са на принципа брат-сестра – приятелски, базирани на общи интереси. В мита богинята Артемида има брат-близнак Аполон. Двамата са противоположни един на друг в много отношения. Артемида е  богинята на луната, на необятните диви пространства, на неопитоменото, докато Аполон е свързан със слънцето, градовете, цивилизацията. 

Моделът на взаимоотношения на Артемида с мъжете много наподобява митологичния модел на близнаците Артемида-Аполон. Артемида често е била смятана за мъжествена жена, а брат й Аполон – за женствен мъж. Те формират своеобразен съюз във формата на квадрат, смятан за свещен, защото много е наподобявал единството на слънцето и луната, които непрекъснато се гонят и отразяват, но никога не се докосват.

Артемида не възприема мъжа като потенциален партньор. Тя не търси закрила, а равнопоставеност – комуникацията й с другия пол е по-скоро симетрична, отколкото комплементарна, оттук и честата конкуренция между тях.

Жената-Артемида е привлечена от мъже, в които открива естетика, креативност, както и нещо магично, лечебно. Тези мъже може да са от помагащите професии или да са хора на изкуството, с които тя споделя общи или допълващи се интереси. Артемида избягва мъжете, които искат да я превърнат в смисъл или център на живота си. Тя изпитва непоносимост към интимни връзки от типа “майка-син”или “баща-дъщеря”.

 

Сексуалност

            Жената-Артемида може много да прилича на богинята по нейната вечна непорочност, т.е има опасност сексуалността й да остане недоразвита и неизразена. В наши дни обаче това е малко вероятно да се случи. По-вероятно е в момента, в който жената-Артемида достигне зряла възраст, тя да се е докоснала до сексуалните преживявания като част от копнежа й по авантюрите.

            Сексуалността на традиционната жена-Артемида може да наподобява сексуалността на мъжа-работохолик. И за двамата, интимните отношения остават на заден план – нищо не е по-важно от кариерата, развитието, осъществяването на плановете. Артемида възприема секса по-скоро като физическо преживяване, отколкото като преживяване, свързано с емоционална интимност и отдаденост (разбирането на Хера) или инстинкт, дълбоко изразяващ потребността от чувственост и наслада (както е при Афродита).

            Ако е с хомосексуална ориентация, жената-Артемида често е част от лесбийска общност. За нея сексуалната интимност може е друго измерение на приятелството. Тя обикновено се влюбва в жени, които много приличат на нея или в нежни, женствени създания, чиято личност не е толкова ясно изразена.

 

Брак

            За типичната жена-Артемида бракът не е от съществено значение. Погълната от желанието си да успее в кариерата си и да постигне целите си, на нея рядко й остава време да мисли за брак. Спокойният, улегнал начин на живот по никакъв начин не я привлича.

            Ако все пак на Артемида й остане време да се омъжи, съпругът й най-вероятно ще бъде нейн съученик, колега или дори конкурент. Обикновено типичната жена-Артемида не приема фамилното име на съпруга си, а запазва своето собствено, като по този начин отстоява стремежа си за самостоятелност, както и силната привързаност към баща си.

            Ако отношенията на Артемида със съпруга й са подобни на отношенията между митологичните близнаци Артемида-Аполон, бракът им може да се превърне в една асексуална връзка, в която всеки един от партньорите е най-добрия приятел на другия. За да може жената-Артемида да изживее брака си пълноценно в сексуално отношение, тя трябва да изпита влиянието на друга богиня – Афродита. А за да може бракът й в същото време да бъде една отдадена, моногамна връзка, трябва да се появи и Хера. Без присъствието на тези две богини, отношенията от типа Артемида-Аполон си остават на нивото на братско-сестрински отношения.

            Освен моделът на брак с равнопоставени роли на мъжа и жената, Артемида често се омъжва за мъж, който се грижи за нея.  Този мъж е човекът, при когото тя се завръща у дома след борбата с предизвикателствата през деня. Този мъж я учи да бъде нежна и чувствителна към собствените си емоционални преживявания. Именно той настоява тя да стане майка.

            Когато отношенията на Артемида със съпруга й не са на базата на комплементарност и съвместимост, те в повечето случаи повтарят модела на отношенията с баща й. Подобно на баща й, съпругът й не я подкрепя в нейните стремежи и идеи, омаловажава я и я критикува.

            Мъжете, за които Артемида е “техния тип жена” често са привлечени от нея, защото тя съвпада с образа на Анимата. Този мотив много често присъства в повечето влюбвания. Мъжът е привлечен от образа на своята женска част, която открива в жената, в която се е влюбил. Той може да вижда в Артемида качества, на които винаги се е възхищавал, но които все още не е развил в себе си. Поставя Артемида на пиедестал заради черти от характера, които обикновено се определят като присъщи на мъжете – например силна воля, независим дух, целеустременост.

 

Артемида като майка

            Жената-Артемида рядко би могла да бъде оприличена с архетипа на Великата Майка. Бременността и грижата за едно бебе не са неща, които биха й дали удовлетворение (както при Деметра). Случва се дори жената-Артемида да се отвращава от бременността, тъй като тя много държи на атлетичното си грациозно тяло. За разлика от Деметра, богинята-майка, тя не чува в себе си силния глас на майчинския инстинкт. И въпреки това, обича децата.

            Когато роди свои деца, Артемида е прекрасна майка. Тя е от този тип майки, които насърчават независимостта и автономността у децата си, учат ги да се защитават и да се борят за правата си. Повечето от децата на жените-Артемида са убедени,  че майка им би се борила до смърт за тях.

            Жената-Артемида не е особено щастлива, когато децата й са бебета. Тя очаква с нетърпение момента, когато те ще пораснат и ще станат по-независими. Артемида е много доволна, когато децата й се върнат у дома например с неотровна змия, която сами са убили. Тя с въодушевление участва в опасните им игри, обожава да ги учи да карат ски, да яздят коне, да спортуват.

            Проблемите се появяват, когато се случи така, че детето на Артемида е кротко, послушно, дори пасивно – пълна нейна противоположност. Опитите й да насърчи неговата независимост понякога още повече усилват зависимостта на детето от нея. То може да се чувства отхвърлено, неразбрано, незадоволяващо високите изисквания на авантюристичната си майка.

 

Психологически трудности и начини за израстване

Артемида се чувства най-добре в необятния безкрай на дивото. Неопределено и неограничено, дивото й оставя отворени пространства за скитане и дивеене. За Артемида дивото не е просто мястото, където тя отива.  Дивото е онова, което й се случва…В него мислите и желанията й могат да се скитат свободно, свързвайки се с безкрайното – никой не знае къде е началото на планината или края на небето. 

Прекаленият стремеж към дивото обаче отнема много неща на Артемида. В митологичен план тя е богиня, която никога не е страдала, но е нанасяла рани на другите. Силната идентификация на жената с архетипа на богинята я прави нараняваща – неизпитала болка върху самата себе си, тя лесно я причинява на другите.

Понякога преследвайки целите си, жената-Артемида не усеща липси в живота си – особено когато влага по-голямата част от енергията си в работа, която има дълбок смисъл за нея. Много е вероятно тя да има забързан, изключително динамичен стил на живот, в който домът няма особена стойност. Въпреки че за нея отдадеността и емоционалната интимност са непознати територии, тя не преживява тяхната липса, тъй като има своите братски и сестрински отношения с приятелите си и се радва на техните деца.

Идентифицирането на жената с архетипа на Артемида оформя нейния характер. Такава жена се нуждае от непрестанни предизвикателства и стимулация на интересите й. В противен случай, архетипната енергия е фрустрирана, не може да бъде изразена, което рано или късно води до депресия. 

От друга страна, това може да предизвика сериозни проблеми в интимните отношения. Жената-Артемида е заинтригувана от определен мъж до момента, в който между тях съществува играта “хвани ме, ако можеш”. Когато те се сближат на емоционално ниво и мъжът иска да се ожени за нея, тръпката от преследването вече я няма. Артемида губи интерес към мъжа и дори чувства презрение към него, ако той си позволи да разкрие някои от слабостите си. Тогава тя става жестока – отхвърля го и се отнася към него, сякаш той е досаден натрапник.

 Този модел е много силно действащ, когато жената прекалено се идентифицира с основното качество на девствените богини, към които Артемида принадлежи – да бъде самодостатъчна и “единна-в-цялостта си”. Тя отрича собствената си уязвимост и потребността си от пълноценно общуване с партньора. За да се промени, жената-Артемида трябва да признае и осъзнае колко важни са любовта и доверието към другия. В противен случай, мъжете я възприемат като русалка – част от нея е неустоимо красива, а друга – студена и нечовешка.

Богинята Артемида е била наричана “Недостъпната”. Емоционалната дистанция, характерна за богинята е често срещана при жени, които до такава степен са  фокусирани върху собствените си цели, че не забелязват чувствата на хората около себе си. Близките им страдат от това тяхно незначитане, чувстват се маловажни, отблъснати, наранени. Отново, за да се промени, жената-Артемида трябва да осъзнае какво се случва. Това може да стане като се вслуша внимателно в думите на хората, които обича и съзнателно се опита да контролира отношението си спрямо тях.

Друг недостатък при богинята Артемида е деструктивният й гняв, символизиран от дивия глиган, едно от нейните свещени животни. Гневът на Артемида е можел да бъде надминат единствено от гнева на Хера. И въпреки че гневът на двете богини е подобен по сила и интензивност, различията са в това, което го провокира. Хера беснее срещу съперницата, дръзнала да отнеме съпруга й Зевс, докато Артемида се разгневява на тези, които се опитват да я подценят или не признават постиженията й. Жената-Артемида може да овладее гнева си, единствено ако директно се конфронтира със своята деструктивност. Тя трябва да осъзнае, че гневът е част от нея и да го спре, преди той да я е погълнал и разрушил тотално отношенията й с близките. Не е лесно за Артемида да се срещне с глигана вътре в нея, защото това означава да признае, че е наранявала другите и себе си. Тя повече не може да се преживява като справедлива и всевластна. Унижението е урокът, който й възвръща човечността – Артемида най-накрая осъзнава, че и тя самата притежава недостатъци и няма право да отмъщава на всеки.

Жестокостта на богинята е друга нейна характерна черта, която у жената-Артемида се появява най-вече, когато преценява действията на хората единствено в черно-бялата гама. За жената-Артемида палитрата на цветовете сякаш не съществува - човекът и това, което той е направил, е или много добро, или много лошо. Поради това, когато наказва някого, тя вярва, че наказанието е справедливо и заслужено жестоко.

Често става така, че животът променя жената-Артемида – с течение на годините тя разбира, че също може да страда, да се проваля, научава се да прощава своите собствени грешки и тези на другите. Вероятността това да се случи е по-голяма, когато жената-Артемида най-накрая се изтощи от бясното преследване на целите си или  когато след няколко поредни провала, тръпката от динамичния й ритъм изведнъж изчезне. Ключът към психологическото й израстване се крие в развитието на нещата, които малко или много са останали в несъзнаваното – приемащото отношение, способността да се остави да бъде “проникната”, уязвена, потребността от обвързване, дълбока любов или грижа за другия…

 

ХЕСТИЯ – БОГИНЯ НА ДОМАШНОТО ОГНИЩЕ В ТЕБ

 

Древногръцката богиня Хестия, която е позната в Рим под името Веста, е олицетворение на домашното огнище и на свещения огън, горящ в него. Според гръцката митология Хестия е дете на Рея и Кронос, тя е най-възрастната сестра на първите богове на Олимп. Поради това, че тя не взима участие в любовните дела и войните, които са толкова важни в гръцката митология, тя е най-малко познатата богиня. И въпреки това тя е много почитана, и получава най-важните приношения, правени от хората за боговете. Кратката митология за Хестия се съдържа в три Омирови химни. Тя е обрисувана като почитана дева, една от трите, които Афродита не е могла да подчини или съблазни. Афродита кара Посейдон (бога на морето) и Аполон (богът на слънцето) да се влюбят в Хестия, но Хестия им отказва твърдо, като се заклева да остане девствена завинаги. Тогава Зевс й дава привилегия вместо свадбен подарък – той я кара да седне в центъра на къщата и да получи всички приношения.

За разлика от другите богини, Хестия няма човешка форма, не са известни нейни скулптури или рисунки. Нейното присъствие е олицетворявано от животворящия пламък в центъра на къщата,  храма и града. Докато другите богове са известни чрез митовете и различните им изображения или скулптури, Хестия се свързва преди всичко с ритуалите на освещаване на дома, храма или града. Така например, при женитба в древна Гърция, майката на невестата трябвало да запали факла от огнището на своя дом, и да я пренася в новия дом. Този акт освещавал новия дом. Друг ритуал бил свързан с новороденото дете. На петия ден, с него обикаляли около огнището, като така празнували приемането му за член на семейството. Във всеки гръцки град-държава, свещен огън горял в центъра му, където били посрещани гостите на града. Всяка нова колония пренасяла свещения огън от града, които я е основавал.

В храмовете на Хестия за свещения огън се грижели весталките, които били човешката репрезентация на богинята. Това били момичета, които се избирали за весталки още като малки, преди да навършат 6 годинки. Несъблюдаването на целомъдрието от тях се е наказвало със заравянето им живи в подземен гроб.

Хестия олицетворява центъра – както центъра на дома, така и центъра на божествената обител. Жадна за чистота, тя е поддържа живота на центъра. Едновременно с това Хестия е богинята на огнището и щастливото завръщане. Всяко осъществяване, всяко благополучие и победа са под знака на нейната  абсолютна чистота. Весталките символизират постоянната саможертва, чрез която безкрайните прегрешения на хората се заместват от безкрайната невинност, която вещае закрила и успех.

 

Хестия и Хермес – архетипна дуалност и мистична свързаност

В Древна Гърция пред всяка къща е имало стълб, с издялана отгоре глава на бога Хермес, а вътре в къщата – огнище във формата на кръг, символ на Хестия. Стълбът и кръглият пръстен са символи на мъжкия и женския принцип. В Индия и други източни държави, в символните им изображения, стълбът и пръстенът винаги са били представяни един в друг, т.е свързани, докато древните гърци са ги изобразявали един до друг, т.е разделени. В контекста на това разделение, Хестия винаги ще остане девствената богиня, която никога не е била и няма да е проникната.

След древната гръцка цивилизация западната култура продължава да поставя акцента върху дуалността и разделянето на мъжко и женско, разум и тяло, Логос и Ерос, активно (проникващо) и пасивно (приемащо) – понятия, които постепенно са се превърнали в обожествявани или пренебрегвани ценности. По времето, когато Хестия и Хермес са били на почит в домовете и храмовете, женските ценности са имали по-голяма стойност – тогава все още е съществувала комплементарната дуалност. След това Хестия е била обезценена и забравена, а заедно с нея и ценностите, които тя символизира: вътрешния център на личността и семейството като светилища.

На мистично ниво Хестия и Хермес остават свързани чрез свещения огън в центъра на огнището. Хермес (Меркурий в римската митология) е символизирал алхимичният дух, изобразяван чрез елемента огън. Огънят, от друга страна, е бил почитан като източник на мистичното познание, символично локализирано в центъра на Земята. В този смисъл Хестия и Хермес представят архетипната идея за духа и душата. Хермес е духът, който възпламенява душата – подобно на вятъра, който разпалва въглените в огнището. По същия начин, идеите могат да предизвикат дълбоки чувства, както и думите – да направят осъзнати несъзнаваните съдържания.

 

ЖЕНАТА-ХЕСТИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

 

Хестия е най-възрастната от трите девствени Богини. За разлика от Артемида и Атина, които са преди всичко ориентирани към външния свят (дивата природа или цивилизацията), Хестия се концентрира върху вътрешните субективни преживявания. Тя осъзнава света и случващото се в него чрез интуицията си. Когато се прояви като архетип в жената, Хестия й помага да осъществи контакт с ценностите си, като се съсредоточи върху истински значимото за нея. Подобно на Aртемида и Атина, тя също може да изглежда емоционално дистанцирана и безразлична към чувствата на близките си, особено когато изцяло се концентрира върху себе си и своите преживявания.

            Архетипът на Хестия, богинята на домашното огнище, се проявява у всяка жена, която е силно привързана към дома си. Ежедневната грижа за дома й помага да постигне вътрешна хармония – подреждайки “света около огнището”, тя подрежда и света вътре в себе си. Тази дейност я успокоява, носи й удоволствие. За жената-Хестия грижата за дома има силата на медитация, дава й вътрешна удовлетвореност. Когато върши неща, свързани с дома й, тази жена не бърза, не поглежда часовника – тя изцяло се потапя и преживява всяка дейност (пране, гладене, миене на чинии).

            Архетипът на Хестия обаче не се проявява само в жените-домакини. Този архетип се свързва и с монахините - жените, отдали живота си на Бог. Подобно на Хестия те са   пазителки на религиозния център във божествения храм.

Хестия е най-възрастна от трите девствени Богини и често се свързва и с архетипа на “мъдрата възрастна жена”. Жената, която въплъщава този архетип  не се впечатлява от нищо, принадлежащо на външната реалност – хора, вещи, престиж, сила, власт. Тя се чувства “единна-в-цялостта-си”, самодостатъчна, необвързана и независеща от външни обстоятелства. Именно поради тези нейни особености, тя се свързва с мъдростта – за  тази  възрастна жена, това, което се случва, отдавна е видяно и преживяно.

Като богиня, Хестия е била почитана в храмовете на всички останали богове. Когато тя се проявява в жената, в комбинация с архетипите на други богини, жената има по-зряла и мъдра гледна точка за света. Например ако жена с основен архетип на Хера, има и Хестия в себе си, тя значително по-лесно преживява изневярата на съпруга си.

Хестия е и архетип на “вътрешния център”, който придава смисъл на живота на жената и й помага да не загуби връзката със себе си. Контактът на жената със собствената й същност й дава стабилност в хаоса на ежедневието. 

Символът на Хестия – кръгло огнище със свещен огън – наподобява символа на мандалата, с който Юнг свързва архетипа на Цялостната Личност. В традициите на много култури мандалата е използвана като защита на личността, т.е като пространство, в което може да се удържи разпадът на Егото пред лицето на някаква заплаха (реална или фантазирана). Мандалата неосъзнато се превръща в охраняващ кръг срещу хаотичните състояния на духа; очевидно защото той е психологическа защита срещу нещо, което причинява объркване и разпад. Енергията в центъра на мандалата изразява стремежа на човека да стане това, което е, и е аналог на енергията на цялостната личност, позволяваща индивидуацията. В този смисъл, целта на мандалата е да превърне объркването в ред, да помогне на Аза да се справи с отчаяното положение на загубен контрол и да изрази равновесието, към което се стреми всеки организъм. Тя очертава стремежа към завършеност и интегритет, т.е. към индивидуация и постигане на съвършенство.

Свещеният огън на Хестия е присъствал навсякъде – в огнищата на домовете и в храмовете. Богинята и огънят са били едно цяло, обединяващо около себе си членовете на семейството. Именно това е една от най-важните роли на Хестия – да свързва, да осъществява духовната връзка, да прави възможен контакта с истинската същност. 

Понякога архетипът на Хестия се активира в моментите, когато ни сполетява самотата – в преживяването на загуба, скръб, копнежа да бъдем с някого. В тези трудни моменти, ако се вслуша в себе си, жената може да чуе успокояващия глас на богинята: “Когато живееш сред хората, които обичаш, страстта се процежда незабележимо през ситото на ежедневните проблеми. В най-трудните моменти от живота си започваш да вярваш, че болката, която преживяваш, се е появила, за да извае душата ти. Силата на живота идва от вътре…Влез там – моли се, медитирай. Докосни се до свещените неща в самата себе си…”

 

 

 

 

Детето Хестия

Малката Хестия много прилича на малката Персефона – и двете са кротки, послушни момиченца, които рядко създават проблеми. Дори “кошмарните две годинки” минават тихо и незабележимо, с много редки прояви на инат. И все пак, има малки разлики между двете. Персефона се съобразява с другите и иска да им се хареса, докато Хестия прави това, което се изисква от нея, но когато остане сама, настъпва царството на нейните желания.

Детето Хестия е кротко и независимо. Когато се удари или й стане тъжно, много е вероятно вместо да се гушне в майка си, да отиде в стаята си, за да успокои сама. Понякога това момиченце изглежда прекалено зряло и мъдро за малката си възраст.

Семейството на Хестия

В митологичен план Хестия не е имала щастливо детство. Баща й Кронос се е отнасял тиранично с децата и съпругата си, а майка й - Рея до края на живота си не е могла да направи нищо, за да спре това насилие.

             Понякога жените, при които този архетип е активиран, са имали подобно семейство – с баща насилник и депресирана майка. Потребностите им не са били зачитани, всеки техен опит за индивидуална изява е бил “поглъщан” от тираничния баща. В подобна ситуация децата нерядко подражават на родителите си – възможно е синовете да се идентифицират с баща си и да тиранизират по-малките, а дъщерите да следват архетипа на Деметра (грижовната майка) или Хера (напускайки семейството си колкото може по-скоро, най-често с първата интимна връзка). Ако е отраснала в такова семейство, много е вероятно Хестия да се затвори в себе си и да се оттегли емоционално от външния свят (дома, училището). Често тя се чувства напълно различна, както от братята и сестрите си, така и от родителите си, като в резултат – се изолира и отчуждава от тях. По всякакъв начин се стреми да не бъде забелязана и дори когато е сред хора, остава в самотата си.

            Когато Хестия расте в семейство на грижовни и подкрепящи родители, тя ще бъде много по-различна. Още в детската градина всички около нея започват да й помагат да преодолява стеснителността си. По този начин тя развива социално приемлива персона, научава се да бъде адаптивна и харесвана. Но както и да изглежда на външен вид, детето Хестия остава вярно на богинята – вътре в себе си то е независимо, сякаш изолирано от случващото се около него, вглъбено в себе си и своя вътрешния свят.

            В пубертета детето-Хестия стои настрана от социалните драми, силните страсти и групите на връстниците си (подобно на богинята, която никога не е участвала в бурния живот на Олимп). Това би могло да доведе до прекалена изолация - винаги в периферията на случващото се, никога в центъра на събитията, тя създава впечатлението на човек, който сам е избрал да не участва в нищо.

            За детето-Хестия тийнейджърските години може да са период, в който тя да развие дълбоки религиозни вярвания - факт, който често провокира сериозни конфликти с родителите й, особено ако тя заяви, че иска да стане монахиня.

            Когато стане студентка, Хестия се чувства много уютно в анонимността на големия университет. Тя се наслаждава на самостоятелността, която придобива – стига да има шанса да живее далеч или отделно от родителите си.

 

Професионално развитие

            Типичната жена-Хестия не е амбициозна – тя  не търси признание, не цени силата на властта, не се стреми към зашеметяваща кариера. Стратегиите как да се издигне са нещо тотално непознато. Много вероятно е такава жена да има традиционна роля в офиса. Обикновено никой не я забелязва, всички я приемат за даденост или в най-добрия случай оценяват работоспособността и умението й да стои извън клюките и интригите. Типичната жена-Хестия няма нищо против да сервира кафе и да се грижи за това офисът да изглежда по-добре.

            Жените с активиран архетип на богинята Хестия се развиват добре в професии, които изискват постоянство и търпение – фотография, живопис, графика, визуални изкуства.

 

Отношения с жените

            Жената-Хестия има няколко много добри приятелки, с които редовно се вижда. Много е вероятно приятелките й да приличат на нея и също да са жени с най-силно активирана богиня Хестия. В този случай, приятелството им е много ценно, тъй като всяка една от тях възприема другата като пристан, в който може да разкрие себе си.

            Типичната жена-Хестия не се интересува от клюки и интриги. Нейната дарба е да слуша с разбиране приятелките си, да ги успокоява в топлината на “огнището” си.

 

Отношения с мъжете

            Жената-Хестия е привлекателна за мъже, които харесват тихи, самодостатъчни жени. Това обикновено са мъжете, които възприемат себе си в ролята на главата на семейството. Мъже, които мечтаят за изкусителни, чувствени жени или жени, които да се грижат майчински за тях или да са им равнопоставени партньори, търсят другаде.

            Много често жената-Хестия привлича към себе си мъже, склонни да делят жените на “светици” и “мръсници”. Светиците са тези, които нямат опит в секса, не се интересуват от него и следователно са “добри” и “чисти”. Другите са “мръсни” или “развратни”, защото са сексуално активни, умеят да съблазняват и да се наслаждават на секса. Подобни мъже се женят за първия тип жена, на която изневеряват с втория. Ако сключи брак с такъв мъж, Хестия може никога да не опознае удоволствията от секса, тъй като съпругът й дава вид, че не иска жена му да е сексуално активна и да има собствени сексуални желания. 

            Често срещано е съпругът на жената-Хестия да е бизнесмен, предприемач и работата му да е свързана с много пътувания (подобно на бог Хермес). В този случай Хестия рядко работи – тя предпочита да остане вкъщи, където да се грижи за дома и децата си. Този начин на живот носи лична удовлетвореност и на двамата партньори. Мъжът е доволен, защото жена му изцяло е поела ангажимента за дома и той, съответно, има пространство и време да се реализира като успешен бизнесмен във външния свят. Възхищава се на умението й да поддържа топлината в семейния уют – осъзнава, че благодарение на нея домът им е като оазис, който винаги го зарежда с любовта и хармонията, изгубени някъде в конкурентния свят на бизнеса. От друга страна, Хестия оценява независимостта и свободата, които съпругът й дава. Тя се чувства комфортно в ролята си на домакиня и изцяло му се доверява  за финансовата подкрепа.

 

Сексуалност

            За жената с доминираща богиня Хестия сексуалността не е от съществено значение. Интересно е, че това е така, дори когато жената изцяло се потапя в екстаза на сексуалното преживяване. С други думи, типичната жена-Хестия се наслаждава до край на удоволствията от секса, но се чувства много добре и при липсата на секс.

 

Брак

            Жената-Хестия напълно се вмества в някогашната представа за “идеалната съпруга”. Тя се грижи прекрасно за дома си, не проявява претенции относно съпруга си, не мърмори, не флиртува, не му изневерява. Въпреки че изневерите на съпруга й не са толкова важни, колкото за жената-Хера, подобно на нея, тя завинаги му остава вярна.

 Външно, жената-Хестия изглежда зависима съпруга, щастлива в традиционната си роля на домакиня. Но в същността си тя си остава независима, не губи автономността и единната цялост на девствените богини, които нямат нужда от мъж, за да се чувстват емоционално удовлетворени. Без съпруг, животът й би бил различен, но не би загубил смисъла си (както при Хера).

 

Хестия като майка

Жената-Хестия има потенциал да бъде много добра майка, особено ако носи в себе си и част от архетипа на Деметра. Когато навлезе навътре в себе си, тя може да изглежда по-дистанцирана, но обикновено се грижи за децата си с изключителна любов и отдаденост. Жената–Хестия не страда от болезнени амбиции за децата си – оставя ги те сами да изберат своя път в живота, знаейки че винаги могат да разчитат на нейната подкрепа и мъдър съвет. В много случаи децата на тези жени имат много топли спомени от детството си и от уютния, защитен дом, който майка им е осигурила и обичат често да се връщат там, при възрастната си майка. Макар и остаряла, тази жена е запазила грацията и мъдростта си.

Двете големи емоционални кризи, които тази всяка жена преживява, са “синдрома на празното гнездо” и овдовяването. При Хестия е по-различно. Въпреки че повечето жени с доминиращ архетип на тази богиня са и майки, и съпруги, те не изпитват силна потребност да бъдат в която и да е от двете роли и не се идентифицират с тях. Затова и загубата на ролите не провокира тежка депресия, както се случва при Хера или Деметра.

 

 

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТРУДНОСТИ И НАЧИНИ ЗА ИЗРАСТВАНЕ

             Като архетип на вътрешната мъдрост, Хестия не носи в себе си негативизъм. В този смисъл не е учудващо, че при нея не се наблюдават симптоми на психопатология. Основните трудности при тази жена са свързани с нещата, които са липсвали на богинята в митологичен план. От всички древногръцки богини, единствено Хестия не е имала човешко изображение (образ или персона), както и не е била въвлечена нито в романтични авантюри, нито в конфликти.

Да живееш като “Хестия” означава да бъдеш малко или повече анонимен – въпреки че вършиш всичко, никой не те забелязва, приемат те за даденост, не се интересуват особено от чувствата ти. На жената-Хестия й липсва мотивация за себеутвърждаване – тя не смее да заяви себе си, страхува се да изкаже на висок глас своята позиция.

Ако жената се идентифицира с архетипа на Хестия, тя губи способността си директно да изразява чувствата си. Тя предпочита да изразява дълбоката си любов към някого без да използва думите. Поговорката “Тихите води са най-дълбоки” най-добре описва силата на интровертните й чувства, скрити дълбоко под повърхността. В този смисъл най-важните за нея хора могат да не разберат до каква степен тя държи на тях, както и някой, който копнее за нейната любов, никога не е сигурен дали тя го обича или не. Топлината и любовта на Хестия изглеждат безлични и дистанцирани, когато не са изразени с думи или прегръдки.

В миналото, когато семейството и бракът бяха основни ценности за обществото, жената-Хестия се чувстваше сигурна и защитена.  Сега й е трудно да живее в съвременния свят на еманципация на жената и на разпадащи се семейства. Без сигурността на уютния пламък в огнището, Хестия се чувства разголена и уязвима. Тя не се вписва в социалната реалност, не може да се справи с изискванията за конкурентноспособност и инициативност. Това е причината жената-Хестия често да е подценявана и пренебрегвана от съвременните жени, които оценяват хората по постиженията им във външния свят. Подобно подценяване влияе негативно върху самооценката на жената-Хестия. Опитвайки се да заприлича на другите, тя се чувства не на място, неадаптивна, некомпетентна. С други думи, проблемите на жената-Хестия започват, когато тя напусне светилището на дома си и излезе във външната реалност. Ако по някакъв начин тя загуби работата си например, липсата на амбиция и инициатива могат да я оставят в положението на социално слаба. Ако някой се отнася зле с нея, много вероятно е Хестия мълчаливо да преглъща всичко.

Един от начините Хестия да израсне е да изгради адаптирана към социума Персона. В термините на Юнг, Персоната е маската на социалната адаптация, която човек показва пред външния свят – т.е начинът, по който се представяш на другите и искаш да бъдеш възприеман от тях. Жената-Хестия по природа не проявява интерес към нищо, което е свързано с обществото и маската на човека в него – в този смисъл адаптацията към реалността и справянето с неговите изисквания е изключително болезнено за нея.

Богинята Хестия не се е борила за власт, не се е състезавала за златната ябълка. Избягвала е планината Олимп, не е участвала в Троя и не е помагала, спасявала или наказвала смъртните. За разлика от богинята обаче, добре е жената-Хестия да се престраши и да излезе от защитения кръг на огнището-дом и да се научи  да заявява своето присъствие в света на другите. Това може да стане чрез стимулиране на архетипите на Артемида или Атина, или чрез развитие на Анимуса. Хестия може да има качества, типични за Атина или Артемида, ако като малка е участвала в състезания, летни лагери, ако се е справяла добре в училище. В най-добрия случай още като дете Хестия може да разбере, че ще е добре за нея, ако се научи да бъде сред хора. С помощта на родителите си тя би могла да развие определени екстравертни аспекти.

Често се случва жената-Хестия да чувства, че истинската й същност (женствеността й, стремежа й към дома и тишината) остава незасегната от преживяванията във външния свят. Възможно е да възприема себеутвърждаването си в света или социалната персона като израз на мъжките черти в характера й (т.е на нейния Анимус). Тези черти са й нужни винаги, когато й се налага да прояви агресия. Обикновено връзката на жената-Хестия с нейния вътрешен мъж, с нейния Анимус наподобява отношенията между Хестия и Хермес. Жената с добре развит Анимус има смелостта да се впусне в света, където да утвърди и наложи себе си. Анимусът, от своя страна, помага на Хестия да съхрани своето лично пространство и да се справи по-добре с изискванията на реалността. Проблемът тук е, че когато жената делегира отговорността за своето себеутвърждаване  на своя Анимус, той не винаги е на нейно разположение.

В митологичен план, Аполон и Посейдон са се опитали да отнемат девствеността на Хестия. Вместо да се отдаде на техните желания, тя дава клетва за вечна чистота. Това, което всъщност Хестия отстоява, когато отхвърля Аполон и Посейдон, е верността на жената към собствената й същност. В този смисъл Хестия е олицетворение на висшия Аз – интуитивният духовен център в жената, който придава смисъл на живота й. Фокусирането на Хестия върху собствения й център може да загуби силата си, ако тя се подчини на Аполон. Като бог на слънцето, Аполон се асоциира с Логоса, интелекта, рационалното. В метафоричен план, отдаването на девствеността на Хестия на Аполон, би означавало интуитивното да се ”отдаде” на рационалното. Когато “мъжката” рационалност проникне в духовното или интуитивно преживяване и започне да настоява за доказателства, се разкъсва “женското” усещане за непокътнатост и смисъл.

В другия случай, ако Хестия се беше отдала на Посейдон, щеше да е завладяна от бога на морето. Посейдон олицетворява опасността да бъдеш залят от ”океански” чувства или от съдържания на несъзнаваното. Когато тази заплаха стане реална, жената-Хестия може да сънува, че се дави в огромна вълна. В реалността, тя може да се опитва да се справи с емоционална ситуация, което я отдалечава от вътрешния й център. Ако тази емоционална буря предизвика депресия, това означава, че водното влияние на Посейдон е успяло да изгаси огъня в огнището на Хестия.

Когато е заплашена от Аполон или Посейдон, жената-Хестия има нужда да потърси загубеното си усещане за “единна цялостност” в самота. В тишината на спокойствието, тя отново намира пътя към свещения си център…

 

УЯЗВИМИТЕ БОГИНИ – ХЕРА, ДЕМЕТРА И ПЕРСЕФОНА

 

Трите уязвими богини Хера (Богиня на брака), Деметра (Богинята-майка) и Персефона (Богинята-девица и Богиня на подземния свят) олицетворяват архетипите, представящи традиционните роли на жената като съпруга, майка и дъщеря. Те са богините, чиято идентичност и благосъстояние зависят от свързаността им със значим за тях човек, т.е изразяват потребността на жената от интимна свързаност.

            В митологичен план, и трите богини са били отвличани, изнасилвани, доминирани или унижавани от мъжките богове. Всяка една от тях е страдала при разрушаване на значимата за нея връзка, всяка се е чувствала безпомощна и е реагирала по присъщия за нея начин (Хера – с гняв и ярост, Деметра и Персефона – с депресия) – т.е в определен момент от живота си те са проявили симптоми, свързани с определени психологични разстройства. В този смисъл, жените, у които тези архетипи са активни, са предразположени към уязвимост. Същественото в живота им не са постиженията, автономността или новите преживявания, а свързаността с Другия. Това, което ги мотивира, е именно свързаността – любовта, одобрението, потребността да имаш мъж до себе си (Хера), да се грижиш за някого (Деметра) или да бъдеш зависим (Персефона). За тези три жени вместването в традиционите женски роли (съпруга, майка, дъщеря) е достатъчно, за да осмисли живота им.

            И трите богини се характеризират с по-особен начин на осъзнаване на света – т.нар. “дифузна осъзнатост” – нагласа за приемане, осъзнаване на живота в неговата цялост, готовност за обвързване. Боулен описва тази осъзнатост като отвореност към емоционалните и чувствени нюанси, като възприемане на “гещалта” на ситуацията, за разлика от “фокусираната осъзнатост” на Девствените Богини, които се концентрират върху детайлите за сметка на цялото.

            Всяка от богините има в митологията си период, в който е била нечия жертва. Хера е била унижавана и насилвана от своя съпруг, Зевс, който е пренебрегвал нейната потребност от вярност и отдаденост. Боговете не са обръщали внимание на силната връзка на Деметра с дъщеря й, на страданието й, когато Персефона е била отвлечена в подземния свят. И Деметра, и Персефона са били изнасилени. В резултат на болката и безсилието, което трите уязвими богини са преживели в тези трудни моменти от живота си, те са проявили и психиатрични симптоми. В този смисъл, жените, чиито доминантен архетип е на някоя от уязвимите богини, лесно могат да станат жертва. Жените с активиран архетип на Деметра или Персефона, които се чувстват уязвими и незащитени, често имат кошмари. Може например да сънуват, че непознати мъже влизат в спалнята им, разбиват къщата им; преследват ги, за да ги убият. Понякога тези агресивни, заплашващи живота им мъже, са техни близки – това са мъжете, които ги критикуват, които ги заплашват с физическо и/или сексуално насилие. Ако в детството си жената се е чувствала незащитена или е преживявала насилие, страшните фигури, които се появяват в кошмарите й като зряла жена, често са хората, които са я наранили в детството й.

            Всяка една от трите уязвими богини има в митологията си период, в който е била щастлива, период, в който е била нечия жертва, страдала е и е имала психиатрични проблеми и симптоми, и период на възстановяване и трансформация. Жена, която открие, че е с активиран архетип на Хера, Деметра или Персефона, може да опознае по-добре себе си, като направи паралел между своя живот и живота на съответната богиня в митологичен план. Например, жената-Хера може да си спести много болка, ако не прибързва с брака си, ако трезво прецени характера на съпруга си и способността му да обича, тъй като бъдещето и съдбата й ще зависят от него. Добре е жената-Деметра да е наясно със самата себе си при какви обстоятелства иска да забременее и да се пази, преди тези обстоятелства да са станали реалност, тъй като силно активираният й майчински инстинкт може да й навлече много неприятности. Младата жена-Персефона ще се почувства по-добре, ако напусне дома си, за да учи в колеж или университет (по възможност в друг град), за да може да се отдалечи от силното влияние на майка си.

 

ХЕРА – БОГИНЯТА НА БРАКА В ТЕБ

 

Величествена, царствена, красива, Хера е богинята на брака. На гръцки език името й означава “Великата Дама”, женската форма на думата за “герой”. Нейни символи са кравата, Млечният път, лилията, кръговете на опашката на пауна (символ на наблюдателността и бдителността на Хера). Свещената крава дълго време е била асоциирана с Великата Майка като осигуряваща прехраната, докато Млечният път (нашата галактика, от гръцкото “гала” – “майчино мляко”) отразява вярването на гърците, че светът е бил образуван чрез майчиното мляко на Великата Богиня на небето. Впоследствие това се е превърнало в част от митологията на Хера – от капките на нейното мляко, паднали на земята при образуването на Млечния път, са се родили лилиите – цветя-символ на самооплождащите се женски гениталии. Символиката на Хера отразява нейното величие на Велика Майка, чието обожествяване предшества това на Зевс. В гръцката митология Хера се е асоциирала с две противоположни черти от характера й – велика богиня на брака и отмъстителна, свадлива, ревнива зла жена.

 


[1] von Franz M. L. The Feminine In Fairy Tales. Dallas: Spring Publications, 1990.

[2] Във всеки следващ брой ще можете да се запознаете с една от седемте гръцки богини, които оказват най-силно влияние върху живота на съвременната жена.

[3] Шевалие, Ж., “Речник на символите”, том първи, ИК “Петриков”, 1997, стр. 81

[4] пак там, стр. 82

[5] пак там, стр. 82

[6] пак там, стр.82



Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 1995-2019 © Анжела Минкова. Всички права запазени.
Съдържанието на този сайт е под защитата на закона за авторското право. Използването му без разрешение на автора е забранено!
Ако желаете да използвате каквото и да е било от тази страница, моля пишете на автора.