събития

C.V.

преса

контакт

паладиум

книга

поезия

принт

амбианс

връзки


заниМания с изкУство
 
 
 

живопис

графика

скулптура

рисунки

акварел

снимки

други


паладиум

Историята за Манджун и Лейла
20.06.2013

Историята на Лейла и Меджнун се разказва на Изток от хиляди години и вълнува слушателите с това че е не само любовна история но и урок по любов- Любов такава която се извисява над земята и небето.

 

Още от дете Меджнун проявявал заложената в него любов.Като ученик обикнал Лейла, толкова силно, че не намирал покой преди да я зърне. Постепенно пламъкът се превърнал в буен огън и сърцето на Лейла се запалило от любовта към Меджнун. Любовта им била толкова голяма, че те не виждали и чували нищо друго освен себе си. Всички в училището си шепнели и ги сочели с пръст. Учителите се разтревожили и съобщили на родителите им. Те ги прибрали и затворили в домовете им с надежда това увлечение да изчезне.Но уви....нищо не помагало.Меджнун започнал да линее.Викали му лекари,знахари,учени като им обещавали да им се отплатят пребогато в замяна на лек, който да заличи от сърцето на Меджнун мисълта за Лейла.- ''Никой никога не е успявал да излекува болен от любов..''

 

Всички му казвали- ''О, Меджнун защо скърбиш по Лейла. Тя не е красива. Ще ти донесем хиляди по-красиви, сред които да си избереш любима...''- но той им отвръщал- ''За да бъде видяна красотата на Лейла са нужни очите на Меджнун...'' Нищо не помогнало...Родителите му решили, че ще е най-добре  да се обърнат към родителите на Лейла, защото това е била последната им надежда да спасят сина си.Помолили ги за разрешението двамата да се оженят.Макар тази женитба да ги излагала на одумки, родителите на Лейла виждали как откакто са я взели от училище Лейла не е могла да забрави Меджнун дори за миг. Заради това не се възпротивили, но при едно условие - стига да се убедят, че Меджнун е в нормално психическо състояние. Но боговете не обичат влюбените.И в този случай съдбата не дарила тези съвършенни влюбени със щастието да бъдат заедно.Голямата му любов към Лейла правела всяка негова постъпка нетактична и глупава.Това поведение убедило хората, че той е луд.Както езикът на любовта звучи безсмислено на онези, които не обичат, така действията на Меджнун били възприети като пълно безразсъдство.Родителите му загубили надежда и престанали да бдят над него.Оттогава той се скитал по улиците на града питайки всеки срещнат за Лейла.Един ден Меджнун срещнал вестоносец и го попитал къде е Лейла.

 

''Родителите ѝ напуснаха този град и отидоха да живеят на 150 км. оттук''. Меджнун му се примолил да предаде съобщение на Лейла. Вестоносецът се съгласил.Меджнун заговорил и не можел да спре.'' Посланието на любовта няма край..''..Изминали 20 км.а той още говорел.Вестоносецът казал, че е много голямо неговото послание и ще се затрудни да го запомни, и му казал да се връща защото доста са се отдалечили от града.Тъкмо тръгвал да се връща и все се сещал за нещо което е забравил да добави. И така той изминал целият път от 150 км. говорейки за Лейла.Притеснил се вестоносецът, че ако го видят ще го тормозят в града на Лейла и го настанил в порутена джамия накрая на града.Когато Меджнун решил да си полегне си казал-'' Ако Лейла е от тази страна, ще е обидно да протягам краката си в същата посока.Затова най-добре да вържа краката си с висящо отгоре въже-'' За влюбения, мястото което обитава любимия е свещенно..'' Ожаднял , но единственото което намерил е дъждовна вода на дъното на стара бъчва.Когато вестоносецът се видял с Лейла ѝ разказал за премеждията на Меджнун....Тя много се притеснила и исплашено попитала старата си бавачка какво се случва с човек, който е извървял 150 км.без почивка.Бавачката отговорила -''Ще умре, но има един лек като пие от дъждовна вода от която е пила и змия и после да бъде вързан с главата надолу дълго време.Това може да спаси живота му...'' 

 

Бог-сам Той любов- е водел Меджнун,затова всичко, което можело да го спаси, му е било предложено. ''Така е, любовта сама лекува своите рани...'' Плъзнала се мълвата, че Меджнун е в града.Родителите на Лейла пак решили да бягат.Тя успяла да изпрати вест на Меджнун, че керванът с който ще пътува ще спре да почива по средата на Сахара, ако той може да стигне това място по рано могат да се видят. Получил съобщението Меджнун тръгнал към пустинята.Керванът на Лейла спрял за почивка и там те успели да се срещнат..''Меджнун тук съм..'' казала тя. Той хванал ръцете ѝ и ги притиснал до гърдите си.'' Лейла нали вече няма да ме напуснеш''- '' Меджнун успях да се измъкна само за малко. Ако остана повече родителите ми ще ме потърсят и няма да бъдеш в безопасност.Моля те бъди разумен и ми повярвай. Ще се върна, обещавам..'' Разбира се , че ѝ вярвал, той който толкова време бил живял единствено от силата на своята плът и кръв,не можел да стои прав и паднал облягайки гръб на едно дърво.Останал там за да живее само с надеждата.Минали години тялото на Меджнун били изложени на студ,пек, дъжд и бури.Ръцете, които държали клоните сами се превърнали в клони,тялото му станало част от дървото. Лейла продължила нещастно да линее , живяла с едничката надежда да успее да изпълни обещанието си да се върне при Меджнун.Родителите ѝ вдигнали ръце и решили да се връщат.Навръщане керванът пак спрял за почивка на същото място. Тръгнала Лейла да дири Меджнун.Срещнала дървар,който я предупредил да не ходи на тази посока, че там имало призрак.Нещо като дърво-човек.Когато го ударих с брадвата -казал той- го чух да казва с дълбока въздишка ''О,Лейла'' ....Развълнувала се Лейла, когато доближила дървото видяла че Меджнун почти се бил слял с дървото.Плътта и кръвта били изчезнали а кожата и костите, които се опирали о дървото били като част от клоните му. ''Меджнун''-извикала тя-''Тук съм, както обещах''

 

''Лейла''-едва промълвил Меджнун....''Аз съм Лейла, ела на себе си. Аз съм Лейла,погледни ме...''Меджнун казал-''Ти си Лейла-тогава аз не съществувам..''- и в този миг умрял. Виждайки тази съвършенна любов, Лейла не можела да живее и миг повече.Тя извикала името на Меджнун и паднала мъртва........

 

10.12.2012  Сиси Блонд

 

 

Всички знаят за любовта на Меджнун към Лейля. За тази любов се говорело както в миналото, така и сега. Тяхната история се предава от поколения на поколения. Понеже всички говорели за тяхната любов и за красотата на Лейля, султанът, живеещ по тяхното време, пожелал да види хубостта, която пленила толкова много Меджнун. Заповядал да я нямерят и доведат при него. Повелята му била изпълнена. Но той бил толкова учуден щом я видял. „Ти ли си Лейля, за която Меджнун броди из пустини и планини? Освен че нямаш кой знае каква хубост, ти не се отличаваш от коя да е жена. Щом е така, как Меджнун е така луд по теб”- попитал я той. Без никакво колебание Лейля му отвърнала следното: „Моля ви замълчете. Вие не сте Меджнун. За да видите моята красота трябва да притежавате очите на Меджнун и да ме гледате с тях”. След тези думи на Лейля, султанът не можал да каже нищо. Замълчал, защото „красотата се криела в гледащите я очи”. За да може да се  разкрие тайната на погледа с любов към нея, красотата й трябвало да се съзерцава с очите на Меджнун.
„Лейля и Меджнун” е една от най-известните любовни истории в литературата. Винаги се разказва с голямо удоволствие. Историята им е символ на любовта, която не очаква отговор от този, който обича. Но как започва тяхната любов?
В пустинята Неджид, Лейля и Кайс от племето Бени Амир, започнали да се обичат още от малки. Когато клюките за тях почнали да се разчуват, майка й затворила Лейля в палатката им. Натъжен много от това, че не може да види любимата си Кайс тръгнал да броди из пустините. След известно време почнали да  говорят, че той е полудял. Той почнал да се споменава с името Меджнун (влюбен до полуда).
Когато баща му научил какво го мъчи, поискал ръката на Лейля от семейството й. Но Кайс вече се споменавал с името Меджнун, всички го мислели за луд и семейството й не се съгласило да я даде. Меджнун продължил да броди из пустините. Ставал приятел с дивите животни и пишел любовни стихове за любимата си. Когато след дълги и тежки изпитания настъпил момента, в който можели вече да бъдат заедно, той нямал сили за това.
Външната красота на Лейля, която пленила ума на Меджнун не превъзхождала с нищо красотата на другите жени. Влюбването на Кайс до полуда в нея е било свързано с виждането на вътрешната й красота. Този вид красота не може да се види от всички очи. Нея може да я видят само тези, които могат да гледат с очите на Меджнун. Именно за това, че не можал да я погледне с очите на Меджнун, султанът не можал да види вътрешната красота на Лейля.
Няма съмнение, че външната красота също е ценна. Всеки желае да бъде красив. Вярно е и, че красивите по външност получават по-голямо внимание от хората. Но само външната красота не е достатъчна. Тя се изхабява с времето. Ценна е вътрешната красота, моралната зрялост на личността. Освен това външната красота е неутрална за всеки един. Хубавото за единия, може да не привлича вниманието на другия. Утре може да се отегчим от това, което вчера сме харесвали до полуда. Силата, която преодолява това е обичта. Грозното за някои е прекрасно в очите на обичащия. Не трябва да се забравя, че очите на обичащия са затворени за недостатъците.
Отговор на това, защо султанът не разбира състоянието на Меджнун можем да намерим в мъдрите слова на Мевляна. Той отговаря на въпроса „ Какво е да бъдеш влюбен?” с думите: „Стани като мен, за да разбереш”.
Ето и друг пример за несподелената любов.
Всички растения умряли от смях, когато слънчогледът се влюбил в Слънцето. „ Слънцето не се отделя от небесния си трон нито за миг. То е могъщо и недостижимо. Кой пък си ти, че да се влюбиш в него! Откажи се от тази любов”- казали му те. Слънчогледът не можал да каже нищо. Погледнал с влюбените си очи Слънцето. Дълго време Слънцето  не знаело за слънчогледа. Но един ден усетило погледите му. Отначало си помислило, че това влечение на слънчогледа е временно, но с времето разбрало, че се лъже. Слънчогледът бил толкова упорит. Където се обърнело слънцето, там се обръщал и слънчогледа, без да се умаря и без да му омръзва. Дошъл ден, в който на Слънцето му омръзнало вече. Един следобед то изгоряло слънчогледа с ярко жълтия си гняв.
Такъв ли е краят на всички влюбени?…
Живяла някога Лейля, влюбена в Меджнун и Меджнун влюбен в Лейля. Тяхната любов се превърнала в легенда. Легендата стигнала наши дни. Никой не можал да открие тайната на тяхната обич. Написани са много песни, стихове за обичта им. Но тяхната любов не била като любовта на нашата младеж – без изпитания и без трудности. Обичали се истински и от сърце, без да очакват тя да бъде споделена. Животът им е отговор на въпроса, който често си задаваме: „Що е любов?”
Любовта е най-възвишеното човешко чувство. Нека уловим безкрайното щастие, приютявайки я в сърцата си.

 



Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 1995-2019 © Анжела Минкова. Всички права запазени.
Съдържанието на този сайт е под защитата на закона за авторското право. Използването му без разрешение на автора е забранено!
Ако желаете да използвате каквото и да е било от тази страница, моля пишете на автора.