Българският – Малкият зодиак е подчинен на две главни условия. 
Първо. Той е проекция на Големия зодиак в земната година. Оттам са дванадесетте зодии – месеци, една от нишките на Ариадна. Друго основание за числото дванадесет няма, защото броят на месеците в годината може да бъде и друг.
Второ. Той е ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки, зимно и лятно слънцестоене и пролетно и есенно равноденствие, относно началата, върховете и краищата на сезоните. Виж и: http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=246

СЕЗОН НАЧАЛО ВРЪХ КРАЙ БРОЙ НА ДНИТЕ

СЕЗОН     НАЧАЛО      ВРЪХ        КРАЙ        БРОЙ НА ДНИТЕ
Пролет          7.2         22.3            6.5              89/90                 

Лято              7.5         22.6            6.8              92

Есен              7.8         22.9            6.11            92                   
Зима             7.11        22.12          6.2              92

                                                              365/366      
Вероятно разглеждайки приложената таблица, читателят ще се изненада от ранните дати за началата на сезоните в Зодиака. Основанието за това е, че Зодиакът отразява астраведическата причина, а календарът метеорологичното следствие.
Времето между астраведическата причина и метеорологичното следствие се вмества два пъти във всеки сезон. От началото до върха и от върха до края. За цялата година тези периоди са осем. Те са основанието за създаване на Колелото на промените. То отразява всички възможни взаимни разположения между Слънцето, Земята и Луната, за всеки от осемте периода, за една година. Основна отправна посока в пространството за тази тройна система е галактическият център. Описани са промените в състоянието на полето на Земята в трите агрегатни състояния на материята в околоземното пространство: ефирно, течно и твърдо. Същото е и за Луната, независимо че тя няма видима хидросфера. 
Положителното тежнение на полето се записва с дълга, права, хоризонтална линия, символ за единицата и първата противоположност. То е в посока на разширяване, към междузвездния вакуум. Името му, в езика Бхаджа, е ЕН (ЯН).
Отрицателното тежнение на полето, се записва с две къси, прави, хоризонтални линии, символ на двойката и втората противоположност. То, е в посока на свиване, към ядрото. Името му, в езика Бхаджа, е ИН.
Върхът на всеки период, се изразява с графика от шест знака, една дълга или две къси линии, разположени един над друг, от долу нагоре: за твърдта, течността и ефира. Долните три са за Земята, а горните три, за Луната.
Пример: това е графиката за периода Циен, през който тежнението на полето е положително, и в трите агрегатни области на материята в околоземното пространство, описани от долу нагоре: твърдта, течността и ефира. Върхът е на 22 юни, по пладне. 
Пример: това е графиката за периода Кун, през който тежнението на полето е отрицателно, и в трите агрегатни области на материята в околоземното пространство, описани от долу нагоре: твърдта, течността и ефира. Върхът, е на 22 Дек., в нула часа.
Тук се вижда ясно, че хелиоцентричната система е била не сама позната на нашите деди, но и единствена, каквато е и действителността.
Земното поле, между ядрото и междузвездния вакуум, е постоянна величина и би се променяло плавно и закономерно, ако ги нямаше Слънцето, Луната и другите планети от Слънчевата система. Поради своите непрекъснати денонощни и орбитални движения, те си влияят едно на друго. Естествено, най-мощното влияние върху Земята оказва Слънцето. Неговата активност създава сериозни проблеми в съобщенията, електроснабдяването, транспорта, човешкото здраве и на всичко намиращо се на Земята.Виж:http://www.nineplanets.org/sol.html и http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap041010.html
Когато върху слънчевата повърхност се появят петна, напрегнатостта на полето над тях се увеличава, а с това и излъчването от Слънцето. Винаги, когато по някаква причина напрегнатостта на слънчевото поле се увеличи, това ще е неблагоприятно и за всичко, намиращо се върху земната повърхност. Виж: http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap051106.html и http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap031027.html

Както писах по-горе, името на напрегнатостта на полето от учението Балкхара, в езика Бхаджа е РА. Ра, е и името на върховното божество в древен Египет. Ра е съставна сричка и в имената на някои от боговете на Индия и Персия: БРАхма, ХиндРА, РудРА, ДРАва , МитРА. А те са от езика Бхаджа.
Следващото небесно тяло, с най-голямо влияние върху земното поле е Месецът, Луната. Тя предизвиква големите океански и морски приливи и отливи с движението си около Земята. Но тя оказва съществено влияние и на животните и растенията. Виж: http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap051113.html

Опитните градинари знаят, че през есента, когато растенията „заспиват”, най-подходящото време за засаждане на лози и овошки е, когато Луната „тръгне” към новолуние. Това им помага да заспят зимен сън. Напролет, ако трябва да се засаждат лози, овошки или зеленчуков разсад, най-подходящото време за това е, когато Луната започва да се „пълни” и да „отива” към пълнолуние. Това активира растенията и им помага да се „събудят”. Ако селските стопани не се съобразяват с Луната и засаждат в неподходящо време, като се ориентират по определени дати в календара, няма да получат добър урожай.

Но Луната влияе и на хората, както на жените, така и на мъжете, в две главни посоки – здравето и репродуктивността. Какво е следствието, когато двама души, мъж и жена правят любов, знаят всички възрастни – удоволствие и зачатие (в повече от случаите). Така е, но знанията на обикновените хора за любовната връзка и следствията от нея, буквално се свеждат до тези две думи.
Тук отново ще навляза по-надълбоко в Балкхара, за същността и последствията при любовта и зачатието.
Най-голяма част от познанието Балкхара е останало в Индия, а езикът Бхаджа е породил езика Санскрит и се е прелял в него. Затова ще тръгна по обратния път.

Желанието за любовна връзка и удоволствието от нея в Бхаджа се нарича КХАМА. От тук е останало в Индия името на бог Кама – богът на любовта, който няма тяло. Днес името му се превежда – желание (плътско). Начините за постигане на удоволствие при различните пози на телата на двамата партньори, правещи любов, са описани в древна Индия, в книгата Кама сутра. Но Кхама и Кама, означават само удоволствие, без зачатие.

За да се случи каквото и да е в материалното пространство, трябва да има промяна на напрегнатостта на полето. За да съществува нещо материално, е необходимо точно определена напрегнатост на полето. Последните научни експерименти показаха, че в космическото пространство не се получава зачатие. То се осъществява само върху земната повърхност, при определена стойност на полето. 
От написаното по-горе знаем, че името на напрегнатостта на полето в Бхаджа е РА или Р. За да има зачатие при любовната връзка и за да не остане тя само удоволствие, трябва да е налице точната напрегнатост. Тогава Кхама ще стане КХАРМА, а Кама – Карма. Това е зачатието. Това е печатът на полето върху новозаченатия плод. Неговото духовно начало, което ще изгражда тялото му в майчината утроба през деветмесечния му път от небитието към битието.
След раждането си, всеки човек получава първото майчино мляко – КХАЛАСТРА, каластра, коластра. КХАЛА, в Индия бог Кала е Времето, а стра, както писах по-горе, означава неравновесието, съотноше - нието у всеки от нас между; С и Т, между Садва гуна и Тама гуна, между духовното и материалното.
След раждането си и получаване на Кхаластра, новороденото ще получава и втора Кхарма, Карма – майчината кърма, в продължение на девет месеца, за доизграждане на тялото си в битието.

Всички ние сме различни заради гените, получени от нашите родители и заради печата на полето Кхарма върху всеки от нас. Личната Кхарма е следствие от стойностите на полето по време на нашето зачатие и раждане в денонощието, по време на нашето зачатие и раждане в годината. А промените и стойностите на напрегнатостта на полето през годината, следствие от движението и взаимното разположение на Слънцето, Земята и Луната едно спрямо друго, са изразени с Колелото на промените. Затова трябва да се познават и следят измененията според Колелото на промените и да се планират нашите действия в най-благоприятното за нас време от годината, за всички наши важни дейности.

Написаното дотук показва само връзката човек – природа, но човекът е стадно животно и е важно мястото му в общежитието и връзките му с другите членове на обществото. В различните епохи и различните цивилизации хората са изграждали общи морални правила. Днес, волю-неволю, светът се придържа към юдейските десет божи заповеди, създадени за нуждите на своето време.
 
Моралът на нашите деди за обществения живот е закона ДХАРМА. В него има само три правила и те са достатъчни за всички хора и за всички времена. Ето ги.

КХУ МАНА – Добра мисъл.
Ман означава човек, мана – мисъл, а манас – разум. От манас е и производната дума манасдир. Дир означава, дупка, пещера. И до днес, в България има запазени скални манастири. От това дир е и съвременната българска дума дирник, както и дири, следи, дупки от копита и лапи в снега или калта. От там е и съвременната руска дума дырка – дупка.

КХУ ХАТА – Добра дума.
От хата, в българския език, днес, е останала думата хатър. Диалектна дума, считана, както и много други, за турцизъм. „Направи ми хатър”, „Не му чупи хатъра”. Хатър е от думите, които се използват в нашите диалекти, често с променено или различно от първоначалното им значение. Обикновено произходът им е неизвестен.
Според правилата на граматиката в българския език, първичната дума трябва да е била хатар и би трябвало да означава разказвач, говорител, сладкодумец. Хата означава дума, а наставката ар, означава, че човекът, който е наречен с цялата дума е приобщен към предмета или деянието, чийто носител е коренът, частта от думата преди наставката ар. Примери: хатар, железар, хлебар, овчар, вратар, обущар, астраведар и т.н. 

Има една дума от нашето средновековие, на която трябва да обърна особено внимание. Това е българската владетелска титла Канартекин. Днес тя се превежда от учените като пръв престоло - наследник. Титлата се състои от две части: Канар и текин. Кхан, Кан, е върховната владетелска титла на древните българи, а с наставката ар, лицето, наречено Кханар, Канар, се приобщава към висшата българска владетелска титла и власт. Тек е съвременната българска дума тек – едно, единствен, пръв, с наставка ин. Ако наставката ар, приобщава човека към определена професия, наставката ин приобщава човека към тесен, затворен кръг от хора, най-често с роднински връзки. Бащин край, маминно детенце, лелин и др. В случая текин приобщава лицето към първия човек в държавата. До преди двадесет години, за Тодор Живков се употребяваше прилагателното „Първият”, а за приближените му „Човек на Първия”. 

КХУ ВАРДЖА – Добро дело.
Варджа, варша, е съвременната българска дума върша, правя.
Човек може да знае много, но от това няма да произлезе нищо. „Теорията става материална сила, когато овладее масите”, е казал Енгелс. За да оживее отново Астраведа, е необходим екип от добри: астролог, астроном, математик и програмист, които да поработят дълго и упорито за възраждане на истинската Астрология. Но в днешното време на бързи печалби никой не си хвърля труда и времето на вятъра. Никой не сее, но мнозина искат да жънат. Така че, спомняйте си с добро за АСТРАВЕДА.
       - АСТРАВЕДА , Борис Балкх