events

C.V.

press

contact

book

poetry

prints

ambience

links


painting

graphic

sculpture

drawing

water

photo

others


events

АЗ СЪМ ЕБРУ

Изложба на Анжела Минкова в Арт галерия за съвременно изкуство "Папийон" Варна

11 - 17 август 2016, откриване с демонстрация

    "Ако моженето беше равно на желанието
    Критерия би бил не важен
    Върховното в езика е безсилието да изкаже..."

    До това прозрение се е домогнала Емили Дикинсън, докато аз на свой ред със средствата на двете от най трудните водни техники се опитвам да обуздая поне малко изумяващите с капризите си форми,които плуват и се разполагат както си искат върху водната повърхност. Да се опитам да съчетая хаоса с формата, за да си "прокарам" идеята. Да успея да "зърна" поне малко, как Абсолюта си играе и прави всичко единствено и неповторимо. Да разгадя как съм сътворена. Вероятно с любов, както се прави ебру. EБРУ - самата любов, която открива и умножава себе си дори в стихията вода.Елате и вижте във Варна в галерия "Папийон" зад кукления театър от 11 август до 17- ти включително.На откриването и в определени часове ще има демонстрации на старата за рисуване върху вода техника ебру с обяснениия от автора на техниката и друго... Може и Вие да опитате.

Откриване: 11 август 2016г., 19ч. На откриването ще има демонстрация на класическо ебру (древен способ за рисуване върху вода)

Една вечер, докато си отегчено мислех как и моето Аз и твоето Ти, вече с изтъркана позлата, все повече избледняват, дали светът е краен, или безкраен , вечни ли сме или напротив , как да действам още в огърлицата на съществуванията и иии… съм заспала. Сънувах , че птица с качулка,от дълги пера ме рисува с любов върху водна повърхност, така както се опитвах да рисувам отскоро.После се размаза и с тананикането уп-уп-уп изчезна .

Когато се събудих, усетих, че нещо става необичайно.Още сънена помислих, че всеки момент ще се превърна в папуняк, като персийския поет Атар, ще събера и поведа красно-селските птици, предимно гугутки, гарвани и врабчета към митичната планина Каф , за да търсим царят, който знае всички отговори…докато не осъзнах , че всъщност започвам да се превръщам в ебру. Eбру… ликът на водата. На персийски - Аб-ру.

Потекоха порой въпроси: ами сега, какво да очаквам,и какво бих правила като ебру, в София, в Европа, днес, в началото на двайсет и първият век, и като няма никакви други ебрута наоколо…

Така очаквано, се захванах вече сериозно с древното изкуство за рисуване върху вода - ебру , за да опитам да си сътворя подобия, с които да живея. Ебрута - петкановци. Първите опити бяха отчайващи.

Трябваха ми истински бои и напътствия. От Истанбул си купих натуралните оксидни пигменти и необходимите инструменти, а съдбата услужливо ме заведе и при учител в ателие за ебру, където нарисувах и първото си лале - символ на Аллах. Млада щедра, забрадена жена поведе ръката ми както в първи клас.

Върнах се въодушевена и се захванах да сгъстявам дестилирана вода с морски кадаиф, да приготвям с воняща волска жлъчка минерални пигменти с така нужното търпение, че всички те да се превърнат във вълшебните боички,които разпръснати с четки от конски косми да плуват любовно върху огледалната повърхност на водата.

А после с биз * и гребен, движени от ръката ми/сърцето ми, да затанцуват дивно в безгранични промени на цветовете, взаимните им волни прегръщания на сближаване и разделяне. И при това без да потъват и се смесват една с друга.

В тези изумяващи с капризите си форми, които плуват и се разполагат както си искат, виждаш как Абсолюта си играе и прави всичко единствено и неповторимо. Вече подозирах и как съм сътворена. С любов, както се прави ебру.EБРУ-самата любов, която открива и умножава себе си дори в стихията вода.

Може би скоро ще ме постигне съдбата на едно истинско ебру. Вече ще говоря и мисля само като ебру. Вече няма да знам коя съм и дали е ден или нощ. Няма и да помня коя е била Анжела Минкова. Вече няма да възприемам света, както досега. Да нарека това бъдеще ужасно, ще бъде лъжа, защото навярно то няма да оказва никакво въздействие върху новата ми същност.

За да се слеят с Бога суфите повтарят своето име или деветдесет и деветте божи имена докато те престанат да значат нещо. Може би жадувам да извървя този път.Може би ще успея да постигна съвършеното ебру. Непрестанно мисля за това и повтарям ли, повтарям;може би зад ебру стои Бог. Уп… уп… уп…

    * Биз - инструмент подобен на шило за рисуване върху вода

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 1995-2019 © Angela Minkova. All rights reserved.
The content of this web site is protected under the copyright laws. Using it without the permission of the author is forbidden!
If you wish to use any of this page content, please write to the author.