Ако някой ви убеждава, че знае как започва творчеството, не му вярвайте.

Никой не знае.

За руския писател Бунин, например, всичко почнало на 5 годишна възраст, когато разлиствайки една медицинска книга видял профила на човек на фона на планина и надпис "Кретен в планината".

Мой колега хванал четките, защото като малък бил роб на голямо черно пиано и потърсил свободата, която обещавали боичките.

Данте е писал, когато е бил влюбен. А Пушкин - обратното - "отмина любовта, яви се Муза...".

И какво произтича от всичко това ?! Възторзите на творчеството?!

В действителност изпитвам предимно огорчения. Но радосните мигове са невъобразими.

Всяко творчество е творение от нищото. Родилата се нова идея, сторила се отначало блестяща,трябва да се защити или отхвърли, и преодолее съпротивата на материала. Творчеството е безкраен преход от един неуспех към друг, но е белязан и с редки победи от постиганетона целта. Чудесен е вкусът на Трофея - получен от битките със себе си. Но овладявайкипохватите в изобразяването, всеки момент ме грози и опасността от "началото на края",когато вече няма да съм творец, а ще повтарям ... себе си. Вероятно затова малцинаиздържат в състояние на творчество дълго време.

Нищо неподозирайки за предстоящите мъки и възторзи, едва на 4 години, след операцияна сливици, съм поискала лист и съм направила първи опит за отразяване на изстраданото.

Опит за потъване в тайната. В тайната на свободата, в тайната за духовното изхранване на другите.

Педесет и три години оттогава не спирам да искам листа, бои, платна и четки, и всичко свързано с тях - страха пред белия лист и възторга; будуването и съня; изолацията и амбицията; безлюбовието и любовта; миговете прекрасни, в които Музата се обляга на рамото и времето се изнизва с котешки стъпки ...

Всичко, което съм правила е осъществено в трудно осъществимите крайности на мига и вечността, на описуемото и неизразимото, на измислицата и реалността.