Мари - Луи фон Франц

http://www.academia.edu/9075416/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%91%D1%80%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%B5%D1%80_%D0%B8_%D0%B0%D0%BB%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

Философското яйце е едновременно място на зараждане и контейнер на новите нагласи, символизирани от алхимичната цел на сопiunctio, съю­за на противоположности (мъжко и женско, съзнавано и несъзнавано и т. н.). Тук целта е представена като хермафродит, триумфиращ над дра-кона и крилатия глобус на хаоса, застрашаващите лица на несъзнаваното. Седемте планети представят различни аспекти на личността и седем­те фази на трансформация. Jamsthaler,, Viatorium spagyricum (1625).

Съдържание

Лекция 1. Въведение 7

Лекция 2. Гръцка алхимия 37

Лекция 3. Гръцка алхимия 67

Лекция 4. Гръцко-арабска алхимия 99

Лекция 5. Арабска алхимия 135

Лекция 6. Арабска алхимия 171

Лекция 7. Aurora consurgens 197

Лекция 8. Aurora consurgens 231

Лекция 9. Aurora consurgens 271

Списък на илюстрациите 309



Ил. 1. Планина на посветени. Процесът на психологическо развитие е аналогичен на фазите на алхимичната трансформация на основната материя в злато - философския камък - тук той е представен като „храм на мъдрите", заровен в земята. Фениксът, символ на обновената лич­ност, е възседнал слънцето и луната (противоположностите като мъж­ко и женско). Зодиакът като фон символизира продължителността на процеса; четирите елемента (огън. въздух, вода, земя) означават цялост­ност. Човекът с превързани очи представлява погрешното търсене на истината: верният път е показан от изследователя, готов да следва сво­ите естествени инстинкти.


ЛЕКЦИЯ 1

Въведение

Дълго мислих как да ви въведа в символиката на алхимията и реших да правя кратка интерпретация на мно­го текстове вместо да се спирам подробно само на един текст. В деветте лекции, които ни предстоят, три ше бъ­дат посветени на старогръцката, три на арабската и три на европейската алхимия, така че да получите предста­ва за всяка фаза от развитието на тази наука.

Както знаете, д-р Юнг посвети много години на този проблем, той практически го изрови от миналото, защо­то алхимията беше забравено и съмнително поле на из­следване, което той внезапно съживи. Фактът, че сега дори и най-малкият памфлет се продава за 100 швейцар­ски франка, докато преди десет години една прекрасна книга за алхимията можеше да се купи за 2-3 франка, се дължи на

д-р Юнг, защото с изключение на интереса, проявявай от някои масонски кръгове и тайни окултистки секти, никой не знаеше нищо по този въпрос, когато той започна да го проучва.

Когато стигнем до текстовете, ще разберете до извест­на степен защо е забравена алхимията и защо все още дори в юнгианските кръгове много хора казват, че мо­гат да се справят с интерпретацията на митовете и всич­ко друго, което пише Юнг, но когато стигнат до алхи­мията, се отказват, или я четат с голямо затруднение. Това е така, защото самата алхимия е безкрайно неясна и сложна, текстовете са трудни за четене, необходими са огромни технически познания, за да се проникне в тази област. Аз изнасям този въвеждащ курс за специализанти с надеждата, че той ще им помогне да вникнат по-добре в материала, така че когато четат книгите на д-р Юнг, да имат основно познание, което да им помог­не да ги разбират по-добре.

В Психология и алхимия д-р Юнг въведе алхимията в психологията най-напред чрез серия сънища, съдържа­щи голям брой алхимични символи, а след това чрез ци­тиране на древни текстове, като се надяваше да покаже колко важен и актуален е този материал и колко много може да каже на съвременния човек. Той самият откри­ва алхимията абсолютно емпирично. Веднъж ми каза, че често се натъквал на някои мотиви в сънищата на пациентите си. които не можел да разбере и когато за­почнал да преглежда стари алхимични писания, наме­рил връзка с тях. Например една жена сънувала орел, който най-напред летял в небето, а после изведнъж за­почнал да яде собствените си криле и паднал на земята. Д-р Юнг успял да разбере символиката без исторически паралели - високо летящият дух или мисълта-птица, така да се каже. Сънят показвал един вид енантиодро-мия, обръщане на една психична ситуация. Д-р Юнг бил поразен от мотива, който разпознал като архетипов и който трябвало да има паралели; уж изглеждал общ, а не се откривал на друго място. Един ден му попаднал ръкописът на Рипли, в който имало картини на алхи­мичния процес и там се виждал орел с царска глава, кой­то изяждал собствените си криле.

Съвпадението много го впечатлило и той почувствал, че в алхимията има много повече и че трябва да навлезе в този проблем, но се колебаел да атакува тази най-слож­на област, разбирайки колко работа е необходима и че­тене, и връщане към познанията му по латински и гръц­ки. Накрая решил, че това трябва да се направи и че в този материал са заровени неща, важни за по-доброто разбиране на сънищата на съвременните хора.

За д-р Юнг това не беше теоретичен проблем, а пора­зителна аналогия с материала, с който той работеше. И сега можем да се запитаме защо алхимичната символика е по-близка от всеки друг материал до несъзнавания про­дукт на съвременните хора. Не е ли достатъчно да изучаваме сравнителна митология, вълшебни приказки и исто­рия на религиите? Защо трябва да е точно алхимия?




Ил. 2. Орел като символ на духа. с който според Юнг алхимиците обоз­начавали „всички висши душевни способности, като разум, прозрение и морална оценка".

За това има различни причини. Ако изследваме сим­воликата в сравнителната история на религията или в християнството - всички алегории на Дева Мария, например, или дървото на живота, или кръста, или сим­воликата на дракона в средновековния християнски ма­териал и т. н. - или ако изследваме митологията, напри­мер на северноамериканските индианци - вярванията на индианците хопи, песента на навахо и пр. - при всич­ки случаи ние работим с материал, формиран колектив­но и предаван чрез повече или по-малко организирана традиция. Сред индианците в Северна Америка същест­вуват традиции, чрез които племенните лечители пре­дават песни и ритуали на своите ученици, но някои неща се знаят от цялото племе и то участва в ритуалите. Съ­щото е валидно и за християнската символика, защото тя следва църковни традиции и цялата символика на литургията и обредите се предава чрез доктрината, тра­дицията и човешките организации. Съществуват и различни източни форми на йога и на медитация. Така фор­мираните символи със сигурност идват от несъзнавано-то, но след това се развиват от традицията. Постоянно се вижда как всеки, който има първично и непосредст­вено преживяване на несъзнавани символи, след това за­почва да работи върху тях.

Нека вземем за пример Св. Никлаус фон дер Флю, швейцарския светец, който имал видение на един скит­ник и божествена фигура, която се приближила към него, облечена в блестяща меча кожа и пееща песен от три думи. От първичното писание става ясно, че светецът бил убеден, че му се е явил Бог или Христос. Но то се загубило и чак преди 80 години един от най-ранните му биографи предал историята почти точно, като про­пуснал мечата кожа. Трите думи на песента се свързват с Троицата, божественият скитник - с Исус, посетил све­теца и т. н. Всичко използвал биографът, но не знаел какво да прави с мечата кожа - защо би я носил Христос? Така този факт бил изпуснат и само след случайното откриване на оригиналния ръкопис за видението той е включен допълнително. Така става с първичното пре­живяване, което се предава, защото се извършва под­бор и се приема това, което пасва или вече е познато, а други подробности се изпускат, защото изглеждат странни и не е ясно какво да се прави с тях.

Следователно изглежда, че предаваната по традиция символика е до известна степен рационализирана и из­чистена от грубия език на несъзнаваното, от смешните малки подробности, които то съчинява, понякога про­тиворечиви и мръсни. Това в по-малка степен става дори и в нас. Един млад доктор изведнъж стана много скеп­тичен относно начина, по който си записва сънищата, защото сметна, че много от тях се фалшифицират при записването им сутрин. Затова поставил записващо устройство до леглото си и ги разказвал, когато се съ­буждал през нощта, а сутрин записвал съня, както си го спомнял и сравнявал двете версии. Така открил, че скеп­тицизмът му е прекомерен. Разказите за сънищата, които имаме сутрин, са почти точни, но ние неосъзнато ги подреждаме до известна степен. Например той сънува, че в една къща става нещо, а после влиза в нея. При разказването на съня сутринта той поправя последова­телността във времето и казва, че влязъл в къщата и то­гава преживял това и това. Всъщност веднага записа­ните сънища са по-объркани във времето. Следовател­но дори когато един сън премине прага на съзнанието, то самото го поправя и го прави по-разбираем.

Сит grano salis *, можете да сравните горното с начина, по който се предават религиозните преживявания в една жива религиозна система, с факта, че личното непосред­ствено преживяване обикновено се очиства, избистря и ревизира. Например в историите за личния вътрешен живот на католическите светци повечето от тях непосред­ствено преживяват Божествената същност - това влиза в определението за святост - видения на Дева Мария, на Христос и т. н. Но църквата рядко публикува нещо, без предварително да премахне личния материал. Избира се само това, което отговаря на традицията.

Същото става дори и в свободните примитивни об­щества. И северноамериканските индианци пропускат някои подробности, смятайки че не са свързани с колек­тивните съзнавани идеи. Австралийските аборигени правят фестивал, наречен „Кунапипи", който се праз­нува на всеки трийсет години. В продължение на трий­сет години в определени моменти се изпълняват ритуа­ли - това е велик ритуал на прераждане, който обхваща цяло поколение - и когато изтекат трийсетте години, той започва отново. Етнологът, който пръв го описва, си е направил труда да събере сънища на племето, свър­зани с фестивала. Той открива, че членове на племето често го сънуват и че в тези сънища има вариации, кои­то не съвпадат напълно с това, което реално се е случи­ло. Аборигените казват, че ако един сън съдържа добра

* С известни уговорки (лат.). - Б. ред.

11

Лекция 1

идея, тя се предава на племето и се възприема като част от фестивала и така отчасти той се променя, но по прин­цип следва традицията.

Когато анализирах католици, аз се натъкнах на същия феномен: те сънуват литургия, но се случва нещо специ­ално, например свещеникът раздава гореща супа вместо причастие, или нещо подобно. Спомням си съня на една монахиня, в който в средата на Санктуса*. в най-светия момент, точно когато става трансформацията, старият свещеник внезапно спира и казва: „Сега е необходимо нещо по-важно" - и започва да проповядва за превъплъ­щението. После пак спира и казва, че ще продължат с традиционната литургия и възлага на двама млади све­щеници да я довършат. Очевидно тази монахиня, какъв­то е случаят с много други хора. няма истинско разбира­не за тайнството на богослужението - за нея то е меха­нично повтаряне на тайнството и затова сънят показва, точно преди да стане трансформацията, че на хората трябва да се обясни какво става, защото ако те не участ­ват с духа си, това не може да им помогне, те вярват, но без разбиране. Затова в нейния сън епископът дава дъл­го обяснение, след което богослужението продължава с двама млади свещеници, което означава обновление. То става съобразно начина, по който се разбира литургия­та, и тук старият свещеник възлага продължението на двама младежи. Това показва, че индивидуалното пре­живяване на религиозни символи винаги варира около официалната формула, която е само усреднен образ. Много малко непосредствен израз на несъзнаваното има както в историята, така и навсякъде другаде.

При наблюдение на сънища, видения, халюцинации и др. сега модерният човек за първи път може да раз­глежда по един непредубеден начин явленията на не­съзнаваното. Това, което идва от него, може да се на­блюдава и чрез индивидите. Но в миналото има редки

* Химнът, в който кулминира причастието. - Б. ред.

12

Въведение

съобщения за индивидуални преживявания, защото като цяло символите на несъзнаваното достигат до нас по традиционен начин, което се дължи на факта, че чо­вечеството не се е свързвало с несъзнаваното индиви­дуално, а индиректно чрез религиозните системи. И както виждаме, с изключение на най-стари и прими­тивни общности, това води до вече кодифицирани фор­ми на подход към несъзнаваното.

В някои ескимоски племена фактически липсват съдър­жания на колективно съзнание. Съществуват някои по­верия за духове и богове - Сила, бог на въздуха, Седна, богиня на морето и т. н. - които се предават устно от някои членове на племето, но личните преживявания се предават само от шамани и лечители, които са религиоз­ните личности на тези общества. Ескимосите водят тол­кова тежък живот поради условията, в които живеят, че нормално всеки се концентрира върху оцеляването с из­ключение на малко избрани индивиди, които имат връз­ка с духове, вътрешни преживявания и сънища, които хо­рата възприемат, но имат и свои собствени мисли за тях, също като съвременния човек в анализа. Избраните се учат при среща и обмяна на опит с други шамани, за да не бъдат сами във вътрешните си преживявания. По прин­цип по-младите разчитат на по-старите шамани, защото се страхуват, че сами може да си загубят ума. В такива случаи е налице минимална колективно осъзнавана тра­диция и максимално непосредствено лично преживяване на малък брой индивиди.

Аз мисля, че това вероятно е остатък от някакво пър­вично състояние, защото според антропологията чове­чеството е живяло в малки племенни групи от 20-30 души, сред които двама-трима талантливи интроверти, които са имали вътрешни преживявания и са били духовни во­дачи, докато силните ловци и бойци били земни водачи. В такъв случай е имало повече материал за непосред­ствено вътрешно преживяване и много малко традиция.

Съществуват и непосредствени срещи с несъзнаваното на индивиди, участващи в организирани преживявания на инициация. Например в много северноамерикански индиански племена част от посвещаването на младия шаман се състои в отиване на планински връх или в пусти­нята след постене и евентуално приемане на дрогиращи растения, където той търси видение, халюцинация или преживяване, което после споделя със своя учител, този, който го ръководи в инициацията. Ако например той каже, че е видял гущер, му се казва, че принадлежи към клана на Буревестника и ще стане такъв и такъв лечител. Но тук интерпретацията на индивидуалното преживява­не е свързано с колективно съзнавана традиция и всич­ко, което е чисто индивидуално и странно, шаманът ще го пропусне. Пол Радън описва сънища на индианци и показва, че те пропускат онова, което не разбират. Те вземат от съня това, което е свързано с колективно съз­навани идеи и пропускат странните подробност - също както правят начеващите в юнгианската анализа, кога­то започнат да тълкуват собствените си сънища.

Непосредствените преживявания на някои индивиди по-късно може да бъдат кодирани или интерпретирани, или включени в религиозна система. Във всички рели­гиозни системи има секти, които се стремят да съживят непосредственото преживяване. Когато една религия е твърде схематична, компенсаторно се формира секта за възраждане на личното преживяване и така се получа­ват много разцепления. Например в исляма има сунити и шиити и т. н.; или талмудистката школа и Кабала в средновековното еврейство, където се предават кодира­ни религиозни символи. Последната група придава по-голяма стойност на индивидуалните преживявания, като едната претендира, че е ортодоксална, а другата, че при­тежава живия дух, което е и илюстрация за екстравертния и интровертния типове. Но даже и в традицията на интроверта, който твърди, че има живия дух, е налице твърде малко лично преживяване на несъзнаваното. Само малко хора имат подобни преживявания, може би защото те са толкова опасни и застрашителни, че само изключително смели хора тръгват по този път, или глуп





Въведение

Ил. 3. Алхимик на работа със своята .soror mystica* (жена помощнич­ка), която представя сътрудничеството с неговата собствена женска страна.

ци, които не знаят колко е страшно това нещо и които се побъркват от него.

В ранните си лекции в техническия колеж в Цюрих, д-р Юнг, за да онагледи символиката в процеса на индиви-дуация, разглежда серия от образи в източни текстове за медитация и прочутите спиритуални упражнения, Еxercitia Spiritualia на Свети Игнасий Лойола, както и В на Хю дьо Сент Виктор. Той показва, че всички тези форми на кодирана медитация съдържат основни теории или символи, които нормално се появя­ват в процеса на индивидуация. Но тези подходи към несъзнаваното и повечето видове източна медитация, както и средновековните християнски форми, съдържат някаква програма. Например човек, който преминава през спиритуалните упражнения на Свети Лойола, пър­вата седмица трябва да се концентрира върху израза

Ното сreatus est, следващата седмица върху страдания­та на Христос и т. н. Ако в средата на съзерцанието си помисли, че се нуждае от малко кафе, това ще е дело на

* Буквално - мистична сестра (лат.). - Б. пр.

15

Лекция 1

дявола и той трябва да се въздържи. Но може да има и свети намеси. Може, докато съзерцава кръста, внезап­но да види синя светлина или венец от рози около себе си, но тази мисъл също трябва да бъде прогонена - това е дяволът, който фалшифицира процеса, тъй като човек трябва да вижда кръста, а не букет от рози или нещо от този вид. Следователно трябва да се отхвърлят спон­танните нахлувания на несъзнаваното и фанатично да се спазва програмата.

Той наистина се концентрира върху символите на не­съзнаваното, защото кръстът е такъв символ, но духът му е насочен в един определен канал, предаван чрез колек­тивна традиция. Ако човек каже на своя Directeur de

Conscience*, че е видял вана вместо кръст,ще му се отгово­ри, че не се е концентрирал както трябва и се е отклонил. Същото се отнася и за някои източни форми на съзерца­ние. Ако на един йога му се явят красиви деви и богини, които се опитват да го отклонят от целта, той трябва да прогони тези мисли като смущаващ фактор. Така в тези подходи към несъзнаваното трябва да се включи осъзнато ръководство и предписан път. а някои от мислите, които се появяват, да бъдат игнорирани. По тази причина сим­воликата, която се появява в тези форми, не е съвсем съ­щата като тази в сънищата или активното въображение, защото ние казваме на хората да наблюдават какво се появява и материалът е по-различен, така че можем да срав­няваме двата продукта само относително.

Алхимиците са в съвсем различна ситуация. Те вяр­ват, че изучават неизвестни явления на материята и само наблюдават и интерпретират по някакъв начин, но без определен план. Появява се парче от странна материя, но тъй като не знаят какво е, съчиняват нещо, което, разбира се, е несъзнавана проекция, но липсва опреде­лено намерение или традиция. Следователно може да се

* Духовен водач (фр.). - Б. ред.

16

Въведение

каже, че в алхимията проекцията се прави наивно, не програмирано и без никаква корекция.

Да си представим ситуацията на един алхимик. Човек в някакво село построява изолирана колиба и предизвик­ва там експлозия. Естествено всички ще го нарекат магьосник. Идва някой и казва, че е намерил парче стра­нен метал и пита алхимика дали иска да го купи. Алхи­микът не знае цената му, но дава на човека някаква сума. Тогава слага полученото на печката и го смесва със сяра или с нещо друго и ако металът е олово, той ще се инток-сикира зле от парите. Така заключава, че в оловото има демон, който разболява и може да убие човека. И когато пише рецепти, прибавя: „Пазете се от оловото, защото в него има демон, който трови хората и ги подлудява" -което е разумно обяснение за човек от онова време и на това ниво. Следователно оловото е чудесен обект за про­екция на деструктивни фактори, защото понякога него­вите въздействия са отровни. Киселините също са опасни, но, от друга страна, понеже са корозивни и разтварят субстанции, са много важни за алхимичните операции. Така че, ако искате да разтворите нещо или да го напра­вите в течна форма, то може да бъде стопено или разтво­рено в киселина и затова проекцията е, че киселината е опасно вещество, което обаче прави възможно открива­нето на някои субстанции. Или тя е средство за транс­формация - т. е. вземате даден метал, с който не може да направите нищо, но който е достъпен за трансформация чрез използване на някои течности.

Така че в алхимията има огромно количество матери­ал от несъзнаваното, произведено в ситуация, в която съзнаваният дух не следва определена програма. Д-р Юнг подхожда към несъзнаваното по подобен начин, а и в анализата ние се опитваме да накараме хората да се отнасят към несъзнаваното без определена програма. Ние само казваме, че ситуацията изглежда зле, че инди­видът е в незадоволително състояние и че ще разгледа­ме явлението на живота, което наричаме несъзнавано, и заедно ще обсъдим какво представлява и как да се стигне до него. Такава осъзната отправна точка с минимал­на програмираност отговаря на отправна точка на алхимика и затова алхимичните писания са толкова важни за разбиране на съвременния материал.

Въпрос: В един том с материал от древни сънища от Опен-хайм, озаглавен Тълкуване на сънища в древния Близък из­ток, човек остава с впечатление, че интерпретациите се правят на основата на колективното. Така ли е?

^ Д-р Фон Франц: Да, така те правят подбор от сънища­та, избират това, което е свързано с колективен мате­риал. Това важи и за Артемидор. Аз познавам само един документ от античността със серия сънища, които не са подбрани и това е текстът от серапейона в Мемфис. Един мъж, наречен Птоломей (неговите писания са публику­вани от Улрих Вилкен), трябвало да бъде затворен по­ради неплатени дългове, но той избрал да стане ново­покръстен, Каtochos, в серапейона в Мемфис - светили­щето на Серапис в Мемфис. Според правилата, той тряб­вало да си записва сънищата и ние разполагаме с папи­руса на Птоломей - уникален в елинизирания египетски гръцки - в който има невероятно „модерни" сънища. Например: „Аз срещнах този и този и казах..." - и след­ват ред баналности и пак името, което е типично и за нашите сънища. Такива сънища не могат да се тълку­ват, защото не са известни асоциациите. В серия от око­ло 27 съня има 2-3, в които се появява богинята Изида. Можем да разберем колективни сънища, в които се поя­вяват колективни фигури, но другите трябва да се из­пуснат, защото нямаме асоциации. Например Птоломей казва, че е срещнал своя племенник, но никой не знае какво означава той за него.

В този документ открих и нещо много важно за мен, а именно, че тези хора са сънували точно като нас. Ако четете вавилонски сънища, ще почувствате, че те не са сънували като нас, защото в тях материалът е подбран, за да отговаря на традиционната интерпретация.

Например даден човек сънува черен козел, носител на лош късмет. Пренебрегват се стотици други сънища на същия човек, но се запазва този, защото в колективна­та традиция черният козел носи лош късмет. Така е все още и в нашите села, където никой не обръща внимание на обикновените сънища. Но ако някой сънува ковчег или венчавка, или змия. това се обсъжда във връзка с въпроса, дали някой в семейството ще умре; запазва се само това, което пасва на традиционни мотиви, а дру­гото отива на боклука.

Но фрагменти от сънищата на Птоломей показват нещо съвсем различно от сънищата в античната лите­ратура и се вижда, че хората тогава са сънували като нас, защото тя подбира само сънища, които отговарят на нейните теории - ако сънувате запалена къща, значи сте влюбен и т. н. Винаги може да се разбере тяхното тълкуване, което не е много лошо. защото е много веро­ятно някой влюбен да сънува подпалена къща. Тези кни­ги почиват на едно средностатистическо преживяване, но целият средновековен и античен сънищен материал е конкретен. Т. е. ако някой ще умре, ще се появи посети­тел, който получава или губи пари и т. н. Сънят никога не се приема като нещо вътрешно, като вътрешен про­цес, а се проецира във външния свят.

Дори и днес някои хора тук в Швейцария често тълку­ват своите сънища, но само прогностично. Аз анализи­рах една домашна помощничка и онзи ден се обади брат й, за да ме пита защо побърквам още повече сестра му, като анализирам нейните сънища, тъй като според него те са чиста глупост, защото той самият три пъти съну­вал ковчези, но никой в семейството не умрял. Той все още мисли по класическия гръцко-египетско-вавилон-ски начин. Нека се върнем към оригиналните традиции на малки примитивни групи, в които някой човек има сънища или видения. Пред него има две възможности: да отиде при шамана и да приеме неговото тълкувание или да остане независим и да направи свое тълкуване и свои заключения и да построи цяла система.

Бележка: Значи зависи от нагласата и разбирането на съответно отговорната личност. Въпросът е кой авто­ритет трябва да се зачита повече, този на тълкувателя съобразно традицията, или този на човека, който е имал съня и преживяването.

 Д-р Фон Франц: Най-вече на човека с най-изразена мана, голямата личност, която води духовен живот и има най-голям авторитет. Например даже в примитивните об­щества понякога хората запазват преживяванията за себе си и развиват собствена система, но ако не сполу­чат в живота, ги смятат за глупци - така човекът, който е достатъчно дързък, за да иска да остане сам, рискува да се възприема като обсебен или глупак, вместо като велик лечител. Но той поема риска и само животът ще покаже кое е правилно.

Бележка: В християнската терминология се казва, че та­къв човек носи своя кръст, но всичко зависи от неговия мотив.

^ Д-р Фон Франц: Да, точно така. Или например в като­лическата вяра някой може да е имал индивидуално от­кровение за Бога, което го отклонява от църковната дог­ма. Нека си представим, че е имал видение на Христос, в което той му казва, че е наполовина животно или нещо подобно; тогава той ще каже, че знае, че Христос се пре-въплъщава не само в човек, но и в животно. Ако вярва в това, инквизицията, която го осъжда да бъде изгорен, казва също, че той може да е прав и да се спаси. И тряб­ва да бъде изгорен, защото така се защищава ортодок­салното верую, но вратата остава отворена; те казват, че еретикът може да е прав, но ако иска да се придържа към личната си вяра, трябва да приеме да бъде изгорен. Не казват, че е загубил душата си, защото Бог може да го приеме в рая, а че съдбата му е да бъде изгорен.

Това представлява нещо като духовна сдържаност, защото като го осъждат на изгаряне, те не проклинат душата му и не казват, че няма да бъде спасен. Такъв човек е горд или самотен, или достатъчно духовно не­зависим, за да държи на своите вярвания и лични пре­живявания и трябва да приеме последствията, но об­ществото няма да го приеме в католическите кръгове. Другаде нагласата може да е различна. Модерната ка­толическа доктрина също е леко променено, за което чух напоследък. Един йезуит казал на мой приятел, че човек вече може да вярва нещо. стига да не казва на никого за това, да не прави доктрина от това и да не се опитва да обръща другите в тази вяра. Ако го пази само за себе си, тогава католическата църква ще си за­твори очите.

Бележка: Мисля, че това се отнася не само за католи­ческата църква, но и за всяка група хора. Зависи от това, дали индивидът вярва, че може да каже на групата си за своето преживяване, или не.

^ Д-р Фон Франц: Да и затова аз често казвам на шизоидни хора, че тяхната лудост не се състои в това, което виждат и вярват, а в това, че го споделят с неподходящи хора. Ако си мълчат, всичко ще бъде наред. Например имам един случай на жена, която ходи при всички психиатри и ги обвинява, че са идиотски рационалисти, които не вярват в Бога и им разказва виденията си. Мисля, че единствена­та й грешка е, че ги разказва на тези хора, и това е просто липса на адаптация. Самите й видения може да са добри, както и това, че мисли за тях, но тя има чувство за мало­ценност и е социално неадаптирана. Не трябва да говори за тези неща на един рационалистичен психиатър, който г.росто се чуди дали да я затвори в болницата.

Бележка: Не, защото и неговата репутация е застрашена.

^ Д-р Фон Франц: Да, разбира се. Неговите колеги ще му се присмиват, ако започне да вярва на виденията на пациентката си. Колегите се държат винаги така и говорят за контрапренасяне и пр. Повече е въпрос на амбиция, престиж и колективна договореност - както е и при нас.

Има и един друг аспект на проблема за алхимията, защо е толкова важна за модерния човек. Алхимията е естествена наука, която се опитва да разбере материал­ните явления в природата; в онези ранни времена тя е смесица от физика и химия и отговаря на съзнаваната душевна нагласа на тези, които я изучават и които се концентрират върху тайните на природата. Тя е и на­чало на една емпирична наука. Ще се спра на специ­фичната история по-късно. Средният съвременен човек, особено в англосаксонските страни, е обучен да наблю­дава природните явления, докато човешкият род е пре­небрегван все повече и повече. Това е съвременна тен­денция, при която се поставя акцент върху „научния" подход. Ако анализирате днешни хора, ще откриете, че техният поглед за реалността е силно повлиян от основ­ните концепции на естествената наука, а също и от ком­пенсаторния материал от несъзнаваното. Това е повърх­ностна аналогия, но причината лежи много по-дълбоко.

Ако се запитаме защо естествените науки доминират до такава степен в нашия мироглед, ще се види, че това е краен резултат на едно дълго и специфично развитие. Както вероятно всички знаете, естествената наука се е зародила в VI век пр. Хр., по време на предсократовата философия. Но тя е предимно философска спекулация за природата, защото ранните мислители са правили твърде малко експериментални изследвания. Може да се каже обаче, че раждането на естествената наука като теория или обща концепция за реалността започва по това време. Тя, доколкото човек винаги е експеримен­тирал с животни, камъни, материали, огън и вода, е много по-широка и в минали времена е била част от тези магични практики, с които са свързани всички религии и които се занимават с материални вещества. Има мно­го малко изключения.

Следователно може да се каже. че в погледа към основните реалности на живота човекът е потънал в идеи и схващания отвътре, в символи и образи, но в същото време таботи с външни материали. Това изяснява защо в пове-чето ритуали винаги нещо конкретно представя символното значение, например купа с вода, поставена в центъ­ра и символизираща откровението или нещо подобно.

Така към материята и материалните явления се под­хожда по един „магичен" начин и затова в историята на религиите на различни народи има религиозни символи, които са персонификации или представи както на демони, така и на божества, т. е. мошни фактори, които имат материален аспект. Вие всички познавате схващането за маната ,която дори неюнгианските изследователите на религии сравняват с електричеството.Ако един австралиец търка своя свещен камък за повече мана, то е с идеята да захрани своя тотем, или същност­та на живота, което е като зареждане на електрическа батерия.

Цялото схващане за маната носи проекция на полуматериално, божествено електричество, на висша енергия или сила. Например дърво, ударено от гръм, ще представлява мана. И в повечето религии има свещени субстанции, като вода или огън, или някои растения, как­то и духове, демони и въплътени богове, които са персонифицирани и могат да говорят във видения или да се появяват и да се държат получовешки. Понякога уда­рението пада върху деперсонализирани природни символи на мощ, а понякога повече върху персонифицирани сили. В някои религии доминира един аспект, а в (други друг. Например религиозната система, която в сво-ята упадъчна форма е отразена в поемите на Омир, къде­то се явяват олимпийски и полуперсонифицирани човешки богове с човешки слабости, е една крайна форма на предимно персонифицирани божества. От друга страна, появява се и гръцката натурфилософия,където изведнъж пялото ударение пада върху символи като водата, за ко­ято се казва, че е начало на света, или огъня при Херакрението пада върху деперсонализирани природни символи на мощ, а понякога повече върху персонифицирани сили. В някои религии доминира един аспект, а в други друг. Например религиозната система, която в сво-ята упадъчна форма е отразена в поемите на Омир, къде­то се явяват олимпийски и полуперсонифицирани човешки богове с човешки слабости, е една крайна форма на предимно персонифицирани божества. От друга страна, В : явява се и гръцката натурфилософия, където изведнъж пялото ударение пада върху символи като водата, за ко­ято се казва, че е начало на света, или огъня при Херак




Ил. 4. Образът на Бога Отец на Уилям Блейк като стар мъдрец е брада, типична персонификация на цялостната личност, архетип на цялост­ност и на център наличността.

лит и т. н., което е възраждане на идеята за мана на по-високо ниво.

В християнството има смесване: Бог Отец и Бог Син обикновено се представят като човешки същества, а Све­тият Дух понякога се представя като стар човек с бра­да, абсолютно клише на Бога Отец, но често и като жи­вотно, което е друга форма на персонификация, а също и като огън, вятър или вода, или дъхът между Бог Отец и Бог Син. Така Светият Дух, дори и в Библията, се опис­ва или наподобява естествени явления, като огън или вода, или дъх. Така християнството има божествен об­раз, който представя и двата аспекта. Но в други рели­гии има и човешки, и други богове и затова можем да приемем хипотезата, че несъзнаваното предпочита да се появява в неговите основни, архетипови форми, по­някога символизирани в естествени явления, а поняко­га персонифицирани. Какво означава това?

Това е много труден въпрос. Защо например някой смя­та Бог за божествен, невидим, всепоглъщащ огън, а друг си го представя като човешко същество? Днес хората смя­тат, че едно дете ще си представя Бога Отец като дядо с бяла брада, а по-късно, когато придобие научно позна­ние, ако „изобщо си го представя - като значима сила в космоса или нещо от този род. Но всъщност ние само проецираме собствената си научна ситуация. Според мен не е вярно, че подобни персонифицирани прояви или идеи за богове или за божественото са инфантилни.

За да отговорим на този въпрос, трябва да проучим внимателно много сънища и тогава, извън пробле

Отговор: Второто има абстрактно значение.

^ Д-р Фон Франц: Да, единият е по-абстрактен - аbstra-here, - но аbstractus от какво?

Бележка: Повече от човешкото.

Д-р Фон Франц: Да, по дефиниция, но как бихме отгово­рили на пациента, ако ни зададе такъв въпрос? Никога не можем да дадем абсолютен отговор, но можем да ка­жем нещо за това. Аз ще го приема съвсем просто, ще питам пациента и ще се опитам да го водя. Може да говориш с един мъдър стар човек, да му задаваш въпро­си и да му представиш всичките си човешки проблеми, дали да се разведеш и как да похарчиш парите си, и ще приемеш, че щом се появява в тази форма, той ще знае, зъпреки че може да каже, че вече е далеч от подобни неща. Във всички случаи първичното чувство или усет, или нагласата, която извиква е, че можеш да разчиташ на тази фигура на човешко ниво. Но не можеш да раз­говаряш с огнена топка и да влезеш в контакт с нея ос­вен в някаква форма на естествената наука - може би да я уловиш в стъклена купа, ако е възможно, или да я наблюдаваш какво прави, да паднеш на колене и да я боготвориш, но достатъчно далеч, за да не се изгориш, или да се приближиш и да откриеш, че това е огън, кой­то не изгаря, но че не е възможно да се свържеш с него по човешки начин.

Така появата в човешка форма ще покаже възможност­та за съзнавана връзка, докато една нечовешка форма или природна форма на сила е само явление, което може да се свързва с нас като такова. Очевидно божествено­то има два аспекта и това се поддържа в повечето гео­логии. Какво е един бог, с когото не можеш да се свър­жеш? Каква полза от него. ако не можеш да му кажеш нещо за човешката си душа? От друга страна, какво е един бог, който е само вид човешко същество и не отива отвъд това? И той, изглежда, е тайнственият Друг, с когото не можеш да се свържеш, също както не можеш да се свържеш и с тайнствените явления на природата. И вероятно винаги е имало два аспекта на този осно­вен, вътрешен център на психиката, един напълно транс-цендентен, който се проявява с нещо толкова откъсна­то, като огън или вода. и друг, който се проявява в чо­вешка форма, с който човек може да се свързва.

Ако човек сънува божественото като човешко същест­во, тогава ще е налице богато емоционално и интуи­тивно преживяване на неговата близост. Свети Никла-ус сънува или има видение на Христос, който идва като див воин, който по-късно казва на хората истината за тях - разбрал е какви са наистина и те избягват от него. Веднага е разбрал какво искат да го питат и затова дава отговора, без да чака въпроса. Следователно свети Ник-лаус има същото свойство като Христос в неговото ви­дение и то е илюстрация за нещо, принадлежащо на ар-хетиповото несъзнавано, което влиза в човешкото съ­щество. Ако сънувате архетип в човешка форма, това означава, че можете до известна степен да го превъплъ­тите. Той ще се прояви и изрази чрез вас и това е цялата идея за вътрешния Христос. Ако сънувате мъдрия стар човек, можете да изпаднете в невъзможна ситуация, в която ви се задава един невъзможен въпрос, но внезап­но ви хрумва точният отговор. Ако сте честни, след това ще си признаете, че не сте отговорили вие. „То" е гово­рило чрез вас и вие не може да претендирате, че сте има­ли подобна мисъл. Това е мъдрият старец, който е про­явил във вас някой или нещо неидентично с Аза, но по­лезно в трудна ситуация.

Въпрос: Защо трябва да отричате идентификацията с Аза?

^ Д-р Фон Франц: Защото ако се идентифицирате, влиза­те в инфлация. Трябва да сте честни по отношение на това. Ако сте направили душевно усилие, може да ка­жете, че е била ваша мисъл, но понякога ми се случва да кажа нещо, което хората после цитират, твърдейки, че с това съм спасила техния живот. Ако съм честна, отго­варям, че не съм мислила, а съм казала това. което ми е хрумнало и се получава така, че то е много по-мъдро от онова, което бих измислила. Но даже ако направите усилие и субективно имате чувството, че сте го измисли­ли, то всъщност идва от несъзнаваното, защото без не­говото участие не можете нищо да произведете. Даже когато кажете, че в 12 часа трябва да си спомните да свършите нещо, ако несъзнаваното не помогне, вие ще го забравите.

Всяко душевно прозрение идва от несъзнаваното. но това е пресилен постулат за нещо, което понякога смята­те, че сте направили със собствени усилия, а друг път при­емате, че идеята ви идва без съзнателно усилие от ваша страна. Човек трябва да е наивен и честен, а не да влиза в инфлация и да твърди, че добрите идеи са само негови; говорили са мъдрия стар човек, или мъдрата стара жена, или Божествената същност - ако това се потвърждава от сънищата. Ако някой сънува мъдрия стар човек и има подобно преживяване, това е едно емпирично доказател­ство. Огненото кълбо не води до същото преживяване, макар че може да бъде още по-впечатляващо, защото съз­дава по-силна емоция - човек е сграбчен от мистерията, от абсолютната другост на Божественото.

Това преживяване често е завладяваща сила, която чо­век не разбира и която може да е опасна, но той трябва да се адаптира към нея, както трябва да се адаптира към проявления на природата, като взрив или вулкан. Това е красива гледка, но човек не бива да се прибли­жава много и не може да се свърже с нея. Може само да я гледа и това е нещо, което не се забравя никога. Само поет може да опише неговото емоционално въздействие. То отговаря на проявленията на архетипа като природ­ни явления. Природата има нуминозен и божествен ас­пект и това обяснява защо човешкият образ на Бога при­тежава и двата аспекта. В повечето религии има персо­нификации на Бога в двете форми.

В историята на развитието на европейския дух след гръцката ера се развива странен вид енантиодромия и опозиция. В омировската религия персонифицираният аспект е пресилен. В натурфилософията на философите преди Сократ е пресилен природният аспект. Докато в стоицизма се поставя по-силен акцент на природния ас­пект, в християнството има връщане към по-персони­фицирани аспекти. След XV и XVI век отново се под­чертава природният аспект. Изглежда че в развитието на европейския дух започва известно балансиране на противоположностите и по-специално на разликата или контраста между наука и религия, което става големи­ят псевдопроблем на по-късните модерни времена: нау­ка срещу религия.

Наричам го псевдопроблем, защото първоначално това не е проблем, а съществува само едно нещо - тър­сене на върховната истина. Ако се върнете към този въпрос и кажете, че ви интересува истината, а не в кой факултет на университета може да се намери, тогава проблемът отпада. Някои хора са хванати в проекция на проявите на природната сила на архетипа, а други в персонифицираните сили, и двете групи с в битка. Някои от вас може да попитат как учените естествоизпита­тели може да бъдат хванати в проекция. За аналитика това е очевидно, но аз ще се спра накратко на него за тези, които може би не са придали голямо значение на тези неща.

Ако четете историята на развитието на химията и фи­зиката, ще видите че дори такива точни природни нау­ки не са могли и все още не могат да избегнат основава­нето на мисловните си системи върху някои хипотези. В класическата физика до края на XVIII век една от ра­ботните хипотези, създадена неосъзнато или полуосъз-нато, беше, че пространството има три измерения и това не подлежеше на оспорване. Всички перспективни схе­ми на физически събития, диаграми или експерименти се правеха в съответствие с тази теория. Едва когато тя беше отхвърлена, започнахме да се чудим как е било въз­можно да се вярва такова нещо. Как се е стигнало до такава идея? Защо никой не се е съмнявал и дискутирал по този въпрос? А какво е стояло в основата на този възприет като факт феномен? Йоханес Кеплер. един от бащите на модерната или класическа физика казва, че пространството има три измерения поради Троицата! Така че нашата готовност да вярваме в това произхож­да от християнската идея за троичността.

И още, досега европейският научен дух беше владян:от идеята за причинността, също възприета безвъпросно: за всичко има рационална причина. Ако нещо изглеж­даше ирационално, смяташе се, че причината му все още ае е позната. Защо бяхме до такава степен доминирани : т тази идея? Един от основателите на естествените науки и велик протагонист на абсолютността на идеята за причинността е френският философ Декарт и той строи своите вярвания върху неизменността на Бога. Доктрината за неизменността на Бога е една от христи­янските опори: Божествената същност е непроменима, в Бога няма вътрешни противоречия, нито нови идеи или концепции. Това е основата на идеята за причин­ността. От времето на Декарт досега това е изглеждало толкова очевидно за всички физици, че не се е появило никакво съмнение. Науката трябва само да изследва причините - и ние още вярваме това. Ако нещо не се получи, трябва да се открие защо - вятърът го е сторил или нещо подобно - и всички си казваме, че причината още не е известна, но трябва да има такава! Нашите архетипови предразсъдъци са толкова силни, че не можем да се защитим от тях, те просто ни хващат.

Покойният физик професор Волфганг Паули често де­монстрираше до каква степен модерните физически на­уки са вкоренени в архетипови идеи. Например идеята за причинността, формулирана от Декарт, е основа на огромен прогрес в изследването на светлината, на био­логични феномени и пр., но това, което дава познание, става и негов затвор. Големите открития в естествените науки се дължат на появата на нов архетипов модел, чрез който може да се опише реалността; това предшест­ва важни развития, защото е има модел, който дава въз­можност за много по-пълно обяснение.

Така науката прогресира, но всеки модел става клет­ка, защото когато се стигне до трудно за обяснение яв­ление, вместо да сме пластични и да кажем, че то не от­говаря на модела и трябва да се намери нова хипотеза, ние се държим за старото с емоционална убеденост и не можем да бъдем обективни. Защо да не може да има по­вече от три измерения, защо не направим изследвания и да видим докъде ще стигнем? Но това хората не могат да го направят.

Спомням си много добър пример с един от учениците на Паули. Знаете, че теорията за етера играе важна роля през XVII и XVIII век - че в космоса има въздухообраз-на пневма, в която се поражда светлината и пр. Веднъж, когато на някакъв конгрес един физик доказал, че тео­рията за етера е ненужна, станал възрастен човек с бяла брада и с треперещ глас заявил: „Ако етерът не същест­вува, тогава не остава нищо!" Той несъзнавано проеци-рал идеята за Бога в етера. Етерът е неговият бог и ако той не съществува, значи не остава нищо. Той е бил наивен да говори за своите идеи. но всички естественици имат модели за реалността, в които вярват, също както е Светия Дух.

Това е въпрос на вяра, а не на наука и нещо, което не може да се дискутира, и хората стават гневни и фанатични, когато им представите факт, който не отговаря на рамката. Те казват, че експериментът е неточен, и нищо не може да ги накара да приемат факта. Познавах един физик, който сънуваше, че му предстои ново откритие. Ние решихме, че трябва да се откаже от идея­та си за симетрична връзка между материалните явления. Той казваше, че подобна идея ще го подлуди. Но три месеца по-късно бяха публикувани резултатите от точни експерименти, които доказаха, че неговите сънища са били правилни и че той трябва да се откаже от старите си идеи за космичния ред.

Архетипът е източникът на идеи и е отговорен за емо­ционалното ограничение, което не позволява отхвърля­не на старите теории. Това е само един детайл от специфичния аспект на онова, което става навсякъде в живота, защото ние не можем да познаваме нищо без проекция; но е и главна пречка за достигане до истината. Ако някой срещне непозната жена, контактът е невъзможен без някаква проекция; трябва да направите хипотеза,която , разбира се, е несъзнавана: жената е възрастна и може би нещо като майчина фигура, нормално човешко същество и пр. Правите допускания и тогава имате мост. Когато опознаете по-добре човека, много от предишни­те предположения отпадат и вие трябва да признаете, че вашите заключения не са били правилни.

В началото трябва да се проецира, иначе няма контакт. но след това проекцията трябва да се коригира и това е важно не само за хората, но и за всичко друго. .Апаратът за проекции по необходимост трябва да работи в нас, понеже нищо не става без несъзнавания проективен фактор. Затова според индийската философия цялата реалност е една проекция от субективна гледна точка. За нас действителността съществува само кога­то имаме проекции върху нея.

Въпрос: Можем ли да се свързваме без проекция⁹

Д-р ^ Фон Франц: Мисля, че не. От философска гледна точка не можете да се свързвате без проекция, но има едно субективно състояние, в което понякога усещате, че проекцията пасва и няма нужда да я променяте, но в други случаи се чувствате неспокойно и мислите, че тя трябва да се коригира. И никоя проекция не се поправя без такова чувство на безпокойство.

Нека си представим, че във вас има един несъзнаван лъжец и вие срещате някой, който лъже като каруцар. Можете да разпознаете лъжеца в другия, защото сам сте лъжец, иначе не бихте го разбрали. И тъй като другият наистина е лъжец, вие сте направили вярно заключение и не трябва да си поправяте проекцията. Тя е основа за връзка, защото вие си мислите: ако X е лъжец, каквото и да ми каже, аз няма да му вярвам напълно и ще се съмнявам. Това е много разумно, подходящо и правил­но. Погрешно е да се мисли, че има само една проекция и че трябва да се вярва на другия човек; глупаво е да се постъпва така. Но ако го приемете философски, тогава проекция ли е или установяването на един факт? Фило­софски вие не можете да стигнете до заключение, може­те само да кажете, че субективно изглежда правилно. За­това Юнг казва - и това е един много тънък момент, който рядко се разбира, когато се говори за проекция, че ние можем само да говорим за проекция в истинския смисъл на думата, когато вече е налице известно безпо­койство, когато е разстроен емоционалният идентитет; т. е. когато изпитваме чувство на безпокойство, дали това, което съм казала за X, е вярно, или не. Докато това не стане в мене автономно, няма проекция.

Същото се отнася и за естествените науки. Например теорията,че материята се състои от частици, се основа

1. 5. Освобождаване на .spiritus от загрята рrima mateia: проециран образ на това, което става психологически при осъзнато асимилиранe на неактивирани несъзнавани съдържания.

ва на проекция на един архетипов образ, защото части­цата е архетипов образ. Теорията за енергията също е интуитивно схващане с архетипова основа. Материята не може да се изследва без подобни хипотези.Но аз мога да се сблъскам с феномени, които ми създават чувство на безпокойство. Например има явле­ния, при които не мога да говоря за този електрон или за този мезон, намирайки се в даден момент на опреде­лено място, въпреки че ако съществува нещо като частица, то трябва да бъде на определено място в да­дено време - това изглежда е архетипово очевидно. Но сега модерните експерименти показват, че тази теория е неприемлива, защото не можете да определите къде се намират определени електрони в дадено време и така се сблъскваме с факт, който поставя под съмнение цялата ни идея за частицата. Сега се чувстваме неспо­койно и можем да признаем, че говорейки за частици, ние отчасти проецираме - това е проекция, която разстройва погледа ни към реалността. Но преди да се появи безпокойството от това, че нашата проекция не пасва в някои експерименти, се вижда, че частицата не :се държи според очакванията, и тогава нашето схва­щане става оправдано.


33
Така и в естествените науки, както и в междуличносто-зите контакти, съществува проблемът за проекцията и даже и най-научните и най-точни форми на модерните естествени науки се основават на проекции. Прогресът в науката се свежда до заместване на една примитивна проекция с по-точна, така че човек може да каже, че естествената наука работи с проекции на модели на ре­алността, в които явленията пасват повече или по-мал­ко. Ако явленията видимо пасват на моя модел, тогава всичко е добре, а ако не, ще трябва да го ревизирам. И защо тези зависимости са голям проблем?

Известен е спорът между Макс Планк и Айнщайн, в който Айнщайн заявява, че на хартия човешкият дух може да измисля математически модели на реалността. Така той обобщава собствения си опит. защото прави точно това. Той създава теориите си на хартия и експе­рименталното развитие на физиката доказва, че негови­те модели обясняват явленията много добре. Айнщайн казва, че фактът, че един модел, създаден от човешкия ум, в една интровертна ситуация съвпада с външните факти, е просто чудо и трябва да се приеме като такова. Планк не е съгласен и смята, че ние създаваме модел, кой­то проверяваме експериментално, след това го ревизира­ме, така че има един вид диалектически сблъсък между експеримента и модела, чрез който постепенно стигаме до един обяснителен факт, който се състои и от двете. Платон и Аристотел в нова форма! Но и двамата са заб­равили нещо - несъзнаваното. Ние знаем нещо повече от двамата и то е, че когато Айнщайн прави новия си модел за реалността, той е подпомогнат от своето несъзнава-но, без което не би стигнал до своите теории.

Но каква роля всъщност играе несъзнаваното? Изг­лежда, че то предоставя модели, до които може да се достигне директно отвътре, без да се гледат външните факти, и които впоследствие се оказва, че пасват на ре­алността. Чудо ли е това, или не? Има две възможни обяснения: или несъзнаваното знае за другите реалности, или това, което наричаме несъзнавано, е част от съща­та тази външна реалност, защото ние не знаем как то е свързано с материята. Ако една чудесна идея за обяснение на гравитацията ми идва отвътре, мога ли да кажа, че нематериалното несъзнавано ми дава чудесна идея за материалната действителност, или че несъзнаваното и дава такава чудесна идея за външната реалност, защото то самото е свързано с материята, то е явление на материята, а материята познава материята?

Тук стигаме до момента, как да процедираме и трябва да оставим въпроса отворен и да кажем, че големият X е. че ние не знаем как да процедираме. Можем да напра­вим две хипотези. Д-р Юнг е склонен да мисли - въпре-ки: че никога не е формулирал мисълта си, или само хипотетично, защото ние не можем да направим повече, можем само да спекулираме и да изработим хипотеза, че вероятно несъзнаваното има и материален аспект и то знае за материята, защото то е материя, а материята познава себе си. Ако това е така, тогава би трябвало да има някакво смътно и неясно проявление на съзнание дори и в неорганичната материя.

Тук се докосваме до великите мистерии, но аз говоря за тях, защото е много евтино да кажа, че старият алхимик. т. е. средновековният естественик на античността проецира несъзнавани образи в материята, и днес ние сме просветени и знаем какво е несъзнавано и какво е материя, но тези бедни хора не са ги различавали и това обяснява защо са толкова изостанали и творенията им са фантастични и ненаучни! Проблемът психика/мате­рия още не е решен и затова основната загадка на алхимията все още не е разрешена. Все още не сме открили и отговора на въпроса, който са преследвали. Може да имаме проекции на много неща, както те за материята,но предпочитаме да говорим за техните като за наивни проекции на несъзнаваното, защото сме надраснали тези модели. Ние ги разпознаваме като явления на несъзна-ваното или материал от сънища, но не ги приемаме за научни. Например, ако някой твърди, че оловото съдър-жа. демон, ние ще кажем, че той проецира сянката и де-монични човешки качества в оловото, но вече няма да твърдим, че оловото съдържа демон, защото сме преодолели проекцията и сме стигнали до различно заклю­чение относно вредността на оловото.

В основата си алхимията е все още един отворен про­блем за нас и затова, когато д-р Юнг се докосва да нея, разбира, че тя води напред, но все още не знае накъде. Мисля, че отчасти това е причината за съпротивата на хората към алхимията, защото тя ни сблъсква с нещо, което все още не можем да разберем. Но това е добро нещо, защото ни връща към нас самите и към скромна­та нагласа да описваме явленията в съответствие с насто­ящето ни познание.

Следващия път ще започна с първия гръцки текст.



Ил. 6. Алхимикът и неговият асистент, коленичили пред пещта, се молят за Божията благословия.



ЛЕКЦИЯ 2

Гръцка алхимия

Последния път се опитах да ви представя накратко зна­чението на алхимичната символика: на първо място, тя съдържа една колекция от архетипови символи с мини­мум персонификация; и, второ, има огромен символен материал от образите, складирани в несъзнаваното.

За човека образите на вода, огън и метал са символно толкова важни, колкото и всяка персонификация на не­съзнаваното. Още повече, че тук несъзнаваната психи­ка и материята още не са разделени; религия, магия и естествени науки все още не са разграничени. Ние се сблъскваме с първоначалната ситуация, където всички категории, с които наблюдаваме външния и вътрешния свят, все още не са диференцирани. Човекът като цяло гледа природата като цяло и създава някои работни хипотези в търсене на истината.

Вие си спомняте, че в края на миналата лекция аз ка­зах, че много от това, което се е казвало преди за различ­ните вещества и процеси на материята, сега. след над-растване на първите стадии на естествената наука, може да се разглежда като проекции на несъзнаваното - въпре­ки че не се стига да определени заключения и твърдения. Например в един средновековен текст, приписван на Ал­берт Велики, има теория за тежката вода, която изглеж­да напълно интуитивно предположение за тежката вода, която познаваме сега. Следователно тази символика също съдържа смътни прозрения, които предхождат открития на по-късни научни разработки, въпреки че все още не знаем какво е било предсказано, защото не знаем какви следващи открития ще направят естествениците.

Въпросът, дали и как несъзнаваното е свързано с мате­рията, все още е открит. Аз не искам да правя спекула­ции и ще се въздържа от заключения; само излагаме хи­потеза, че съществува психика, която се проявява в съ­нища и неволеви психологически форми, която можем да изследваме, също както физиците смятат, че в мате­рията и енергията има нещо и те го изследват. Но вече виждаме, че някои резултати са толкова сходни, като че ли копаем от двете страни към центъра на една и съща планина. Въпреки че все още не сме се срещнали, изглеж­да, че се движим към една и съща цел и има вероятност един ден да се срещнем.

Спомняте си, че подчертах че алхимиците, когато на­блюдават и изпитват своите символи, работят без вся­каква религиозна или научна програма, така че тех­ните заключения са спонтанни, неподправени впечат­ления от несъзнаваното, за разлика от други прерабо­тени символни материали. И е много полезно откри­тието, че този спонтанен материал е родствен с някои производни на несъзнаваното на съвременни хора, ко­ито с научен подход, без предразсъдъци и с вътрешна съсредоточеност, наблюдават, без да бързат да правят спекулативни заключения - и с много сходни резулта­ти. Непрограмираният подход е общ за алхимията и за аналитичната психология.

Този път искам да погледнем към един от най-старите известни текстове, където богинята Изида се обръща към своя син Хор, в който текст знакът на полумесеца се по­казва зад заглавието. Но първо ще поговорим за това, как сме стигнали до притежание на такива текстове въобще.




Кодекс Марцианус Уроборус. символ ка алхимичната работа като един кръгов самостоятелен процес.

Както знаете, произведенията от античността изчезват в средновековието и след това се преоткриват. Първи критическите науки ги откриват в големи томове. Напри­мер историята на философията и филологията са събра­ни от учени от късната античност в книги, които можем да наречем енциклопедии или учебници, които съдър­жат резюмета: Платон казва... Аристотел казва... философите на стоицизма казват... и т. н. За съжаление, срав­нени с нашите съвременни критици, тези хора са доста объркани. Техните теории са създадени небрежно и цяла­та работа прилича на поток от мътна вода. Най-древни и най-нови писания се объркват с коментари, които са преписвани многократно, коригирани и съкращавани и т.н., и ние сме наследници на всичко това. При липсата на критика в средните векове се прави подбор от тези текстове, от който отново се цитира.


Химията има сходна съдба. Например Олимпиодор от V век написва том, който съдържа събрани по-стари твърдения. Ние разполагаме с различни работи от този вид, както и с отделни произведения. Всичко това се събира в един голям гръцки ръкопис във Венеция и полу­чава названието „Кодекс Марцианус" понеже „Марциана” е библиотеката във Венеция. В него е събран цял конгломерат от стари и по-нови твърдения, гръцки ма­териал и т. н., и е публикуван от известния М. Бертло. Той го публикува без критика и заедно с М. Рюел при-бавя един повърхностен френски превод, за да може най-накрая да се започне дискусия. Оттогава са събрани още повече версии и ръкописи, но той си остава основно из-дание и основен текст.

Решенията за това кой кой е и кой е написал това, както времето, в което са били написани, са били чисти спеку­лации, защото някои говорят за I, а други за III век - разликата е само триста години - и в тази традиционна салата има много малко ред. Както при всички естест­вени науки, първи са преките гръцки традиции от Кон­стантинопол. Друг поток на научна традиция идва от Ориента и се връща в Европа през Испания и Южна Франция след X век, когато Европа се свързва с Ориен­та чрез кръстоносните походи. Историята на химията е напълно идентична с тази на математиката, астрологи­ята и други клонове, като геометрията: част отива във Византийската империя през Константинопол, а оста­налото - в Ориента, и се връща в Европа чрез арабите.

По принцип арабите са точни преводачи и прибавят много малко, те просто превеждат от гръцки на араб­ски. Има и много известни сирийски преводачи. Една част отива и в Персия и в Ориента има центрове, които превеждат текстовете. Ние имаме гръцки, арабски и по-късно латински текстове. Където гръцките текстове са загубени, ние разполагаме с арабски, но по имената раз­бираме, че оригиналът е гръцки. В тези арабски мюсюл­мански центрове е имало различни секти, които са кул­тивирали тези традиции; Например шиити, персийска секта, формирана през 644 г. пр. Хр. като опозиция на сунити или ортодоксални мюсюлмани; и друзи, сирий-ци, които са полухристияни и полумохамедани и гово­рят чист арабски език. В тези центрове някои араби са видели, че алхимичната символика съдържа повече ре­лигиозни, отколкото химични символи и са прибавили много малко от себе си, само са превеждали.

Един от най-известните араби е ар Раци, или Rasis на латински, който развива химическата наука. Той е въвел в химията необходимостта веществото да се из­мерва. Преди това се е казвало: „Сложи малко сяра в малко олово, и това е." Но Раци казва: „В количество­то е цялата разлика. Трябва да се вземат толкова части или унции от всяко вещество" - и така прави големият принос за точно измерване и разпределяне, което е го­лям напредък в естествената наука. Неговата заслуга е голяма, но не откъм символната страна. Той е бил чист техник.

Неговата противоположност в арабския свят е Моха­мед ибн Умаил, който фигурира в латинските текстове като Старши. Бил наричан Шейх, а на латински е преведено като Старши и едва по-късно се разбрало, че е Мохамед ибн Умаил. В Хидерабад са намерени около стотина про­изведения на този известен мистик, но все още не са пу­бликувани. Въпреки че това е много обещаващ материал, толкова малко хора се интересуват от алхимия. че никой не си прави труда да превежда и да публикува. Все още има златни мини, но никой не ги разработва.

Някои от тези хора са прибавили по нещо, но както зече казах, има връщане чрез кръстоносците. Един от ин­телектуалните мостове към Европа е чрез темплиерите. Те влизат в тясна връзка с друзите, една по-мистична и езическа секта в ислямския свят, които били подчинени на „Стария човек от планините", имама, т. е. водача на сектата. Те имали богата йерархия за инициация и тем-плиерите се заинтересували от символиката на тяхното учение. Тези друзи, вероятно в Иерусалим, влезли в близ­на връзка с някои висши темплиери и с техните езически практики, за което по-късно са били преследвани. Те се мразили от тези източници, както и от езическите тен-денции на Фредерик II, Щауфер, в чийто двор в Сицилия имало еврейски и ислямски астролози математици, за голямо неудоволствие на папата.

По този начин, както и чрез прочутия остров Родос,където рицарите на свети Йоан се свързали с Ориента,чрез такива места, като Испания и Южна Франция,станало възможно тези текстове да се превеждат и от

евреи. Те превеждали текстовете на латински и тогава започва активно нахлуване на тази естественонаучна традиция в Европа. Църквата, представена главно отАлберт Велики, Тома Аквински и някои други, решава да елиминира двойната традиция на църква и наука и да асимилира и интегрира всичко в църковната доктрина. но успява само отчасти.

Това е само кратък преглед на историческата ситуа­ция и на материала, с който се срещаме.

Сега ще започнем с древногръцкия текст по алхимия, който се намира в Кодекс Марцианус. Вероятно принад­лежи към най-старите писания и е озаглавен „Жрицата Изида до нейния син". Знаем, че синът е Хор, въпреки че в заглавието това не се казва. Зад заглавието е знакът на полумесеца, но никой не знае какво означава това. Ще ви представя материала без коментар, за да имате не­посредствен досег, без онова, което е било казано по този въпрос. Документът вероятно е от I век пр. Хр. Това е соттиnis орипiо* на учените, но може и да е по-стар. Ко­гато се чете написаното за тези книги, излиза, че са от този или от онзи век, но са базирани на по-стари тексто­ве, така че съществува известна несигурност. Да речем, че е епохата на елинизма. На тези, които може би имат оригиналния текст, искам да кажа, че не ползвам френ­ския, а мой собствен превод.

Може би си спомняте жестоката битка, в която Сет ослепява Хор, а той отрязва тестисите на Сет, и че после и двамата били излекувани от бога на луната Тот и даже помагали във възкресяването на техния баща Озирис. Спомняте си прочутата битка на Хор, бог на слънцето, който поддържа реда, със Сет, наречен Хот Първи (пред­ставящ хаотична страст, разрушение, бруталност и т. н.). който е враг и убиец на Озирис. Изида започва така:

О, сине мой, когато пожела да отидеш да се биеш с измамния Тифон [т. е. Сет] за царството на баща си [царството на Ози­рис], аз отидох до Хорманути, т. е. Хермополис, града на Хер-мес, града на свещената техника на Египет, и останах там из­вестно време.

След думите „града на Хермес" отстрани има малка бе­лежка, написана от оригиналния писар, а не по-късно, в която се казва: „Тя споменава това в мистичен сми-

* Общоприето мнение (лат.). - Б. пр.

42
















Ил. 8. Сучещият Хор.

съл", т. е. името на града трябва да се разбира в мисти­чен смисъл. „Свещената техника" hiera techne се от-нася до алхимията.

След прехвърляне на каiroi и необходимото движение на небесната сфера един от ангелите, който живее на първо­то небе, ме видя отгоре и дойде при мен, искайки да се :ъединим сексуално. Той много бързаше това да стане, но аз не му се подчиних. Възпротивих се, защото исках да го разпитам за правенето на злато и сребро.

Каiroi играе важна роля в друг много стар алхимичен текст, в който писателят Зосим, за когото знаете от ко­ментари на д-р Юнг, казва, че цялата алхимия зависи от кairoi и даже нарича алхимичната операция каiricai baphai, или кairos оцветяване. Неговата теза е, че алхимичните процеси не стават от само себе си, а само в един точен астрологически момент; ако работя със сребро, луната, която е планета на среброто, трябва да е в пра-вилна позиция, а ако работя с мед, Венера трябва да е в определена констелация, иначе операциите няма да ста­нат. Не може просто да се вземат двата метала и да се смесят, а трябва да се чака съответната астрологическа констелация и да се молим на боговете на тези планети, и ако всичко е наред, операцията ще е успешна. Съоб­разяването на астрологическите съзвездия е идеята за кairikai baphai. Кairos означава точното астрологическо време, когато нещата се движат успешно. Алхимикът е човекът, който трябва да по-знава не само техниката, но и съзвездията. И затова Изида казва, че според пре­минаването на тези моменти, един след друг (трябва да се избере правилният), и според движението на небесна­та сфера (което означава всички движения на планети­те), се случва (гръцката дума sunebe означава и синхро-нистично ставане на събития) един от ангелите от пър­вото небе да я види и да поиска да се съедини с нея сек­суално. Тя го отхвърля, защото иска да научи от него алхимичната тайна; уговаря се с него, че ще му се отда­де само ако най-напред й каже какво знае за това.

Когато му поставих въпроса си, той каза, че не желае да отговори, защото това е велика тайна [суперлативно ве­лика тайна - преведено свободно, - защото тази тайна е твърде поразителна], но че ще се върне на следващия ден и с него ще бъде по-старшият ангел, Амнаел, който ще отговори и ще разреши моя проблем. И ми посочи своя знак [за да разпознае тя ангела], който ще носи на главата си и ще ми го покаже: керамичен съд пълен с блестяща вода. Той [другият ангел] искаше да ми каже истината. Съдът е possoton и в него няма катран.

Предавам текста буквално и в полето е отбелязан знакът

. Ние знаем, че това е знакът на бог Хнуфис. Поня­кога същият знак се използва за бога на луната Хонсу.

На следващия ден. когато слънцето е в средата на своя ход [значи по обед], дойде ангелът, който беше по-голям от първия, и той беше обзет от същото желание към мен, и то много силно [той също иска да изнасили Изида]. Но аз исках само да му задам своя въпрос. Не му се отдадох. Съпротивлявах се и преодолях желанието му. докато не ми показа знака на главата си и ми каза всичко за тради­цията на мистериите, цялата истина. [Така тя спечелва бит­ката и той й казва всичко, което знае за техниката на алхимията.] Тогава той отново посочи знака на главата си, керамичния съд. и започна да ми говори за мистериите и за посланието. Тогава за първи път спомена великата клет­ва и каза: .,3аклевам те в името на огъня и водата, въздуха и земята [двойно quaternio], заклевам те в името на виси­ните на небето и дълбините на земята и подземния свят: заклевам те в името на Хермес и Анубис, воя на Церкорос и дракона пазач; заклевам те в името на тази лодка и лод­каря Ахаронтос; и те заклевам в името на трите необхо-димости и бичовете, и сабята". След като произнесе клет-зата, ме накара да обещая, че няма да разкажа тайната, която ще чуя, на никого освен на моя син, моето дете и най-близкия ми приятел, и сега ти си аз и аз съм ти.

Текстът е доста кратък. Не се разбира дали нейният син е нейният най-добър приятел, или това са двама души, граматически не е ясно също дали изразът „ти си аз и аз съм ти" означава „Ти, сине мой, си аз", или пък Ангелът и Изида, но може би и двете. Просто означава, че човекът, който предава тайната на другия, в същото време реализира мистичния съюз, свещения брак между майка и син, Изида и Хор, или между ангела и Изида, защото всеки път, когато се изрича тайната, двете ста­ват едно - може би това е смисълът.

Сега иди, гледай и попитай Ахерон, селянина. [Изписва се и като Ахаронтос. Няма преход в текста, но може би вече след­ва тайната. За съжаление, по това време не са имали знаци за цитати. Не се разбира къде трябва да са цитатите, но мисля, че започва тук.] Ела и гледай, и питай селянина Аха­ронтос и научи от него кой е сеячът и кой е жетварят, и на­учи, че който сее ечемик, ще пожъне ечемик и който сее пшеница, ще пожъне пшеница. Сега. мое дете, мой сине, ти чуваш това като въведение и разбираш, че това е цялото сътворение и целият процес на съществуването, и ще знаеш, че човекът може да сътвори само човек, лъвът лъв, ку­чето куче и ако се случи нещо противно на природата [може би значи противно на този закон], тогава това е чудо и не може да съществува, защото природа се радва на природа и природа преодолява природа. [Това е прочутото изказ­ване, което се среща и в други текстове, най-често като: „Природа обича природа, природа оплодява природа и природа преодолява природа".] Притежавайки част от бо­жествената сила и щастлива в нейното присъствие, сега ще отговоря на техните въпроси за пясъците, защото те не се приготвят от други вещества и човек трябва да се държи за съществуващата природа и за наличната материя, от коя­то да приготвя неща. Както казах преди, пшеница ражда пшеница, човек ражда човек и следователно златото ще жъне злато. Сега ти показах тайната.

В началото на следващата част има странно място, където се казва: „ние ще приготвим", говорейки в мно­ жествено число. Може би то означава, че Изида и Хор вече са заедно. После следва класическо начало на уст­ни и антични рецепти. На немски рецептата започва с: „Маn nehme", а на гръцки с „Labon", т. е. „вземам". Ето как започва следващият параграф:

Вземи живак, фиксирай го в парчета пръст или чрез маг­незий или сяра и го задръж така. [Това е фиксиране чрез топлина, смесване на видове.] Вземи една част олово и от препарата, фиксиран чрез топлина, и две части бял камък, и една част от същия камък, и една част от жълтия Реал-гар [означава сяра или арсеник] и една част от зеления камък [не се знае какво е това]. Смеси всичко с олово и когато се разпадне, го превърни в течност три пъти [да се разтопи три пъти].

Вземи живак, който с мед става бял, вземи от него друга част и магнезий с една част вода. и от което остане на дъното на съда и което се третира с лимонов сок, използ­вай една част, и от арсен, катализиран с урина на девстве­но момче, една част от Саdmeia [cadmia, каламин на ан­глийски, което означава минерал, пораждащ огън], една част пирит [също минерал, който ражда огън] и една част пясък, изпечен със сяра. и оловен моноксид с азбест две части, и една част прах от Коbathia [това вероятно също е арсенов сулфид], и залей всичко с много силна киселина, вяла киселина, изсуши го и тогава имаш великото бяло лекарство.

Текстът продължава още две страници, но аз си поз-волих да го съкратя. Искам да ви го представя, защото до сега ние не знаем какво означават тези думи. Разбира се, химиците са направили задълбочено проучване и до известна степен са успели да разберат кои гръцки думи каква субстанция означават, тъй като на места има кратки описания на резултатите, от които те могат да приключат, че е използвано определено вещество. Но дру­га думи, например Коbаthiа - която преведох като „зелен камък", - и думата, която не преведох, а оставих като "магнезий", което не е известният днес магнезий, наисти­на не знаем какво означават; ясно е, че се отнасят за някои химични съединения, но са така парадоксално описани в различни текстове, че не е съвсем сигурно.

Говори се и за съвсем различен материал, например урина от девствено момче. Урината наистина съдържа важни и корозивни вещества и се използва често, но фактът, че трябва да се вземе от невинно момче, което още не е стигнало пубертета, показва каква голяма роля имат магичните представи. Общ предразсъдък и древно суеверие, че урината на девствено момче е особено ефикасна не само в химически операции, но и в любовни магии, където помага повече от обикновената урина. В нея има нещо магично.Избрах това, защото знаем малко повече от други области. Например знаем, че в практиката на магиите често се използва урина от малко момче; това е африканска и най-вече египетска традиция. Преди пубертета момчетата са по-надарени медиуми, качество, което късно загубват. Магьосници, които използват хипноза използват други хора за медиуми, като ги приспи-ват за да разкрият истината. За такива магически екс­перименти се предпочитат деца преди пубертета, поня-





Лекция 2

Ил. 9. Алхимичният образ на „пикаещото човече" и използването на „урината на невинно момче" като разтворител се свързва и с психоло­гическата реалност, че несъзнаваното отговаря по-лесно на наивни и спонтанни нагласи, свързани с детството.

кога момичета, но по-често момчета, и невинните мом­чета се разглеждат като чисти съдове на несъзнавано­то, чрез което могат да говорят духове и божества. Съ­ществуват безброй магически рецепти, където например се казва, че ако искаш да намериш нещо откраднато, приспи едно невинно момче, приготви това и това, дай му да яде това и това и го питай, докато спи, къде е изгубеният предмет, и докато е в транс, то ще ти каже. Това е неговата роля и в други области и вероятно ури­ната на едно такова момче има същият контекст и тук, където също се разглежда като магична субстанция пред­вид асоциациите, които се правят.

Бележка: Може да се направи паралел с Изида, получа­ваща алхимичните тайни от ангела, с падналия ангел Азазел, който разкрива на евреите коваческото изкуство Професорът, който говори за алхимия на едно събиране в Еранос, каза, че идеята, че ковачът е свързан с алхимията, се е зародила в Тобалки.

^ Д-р Фон Франц: Да. В Книгата на Енох има пълно описание на всички техники, дадени на ангелите. Първона­чално изкуството на ковача и това на алхимика се разглеждат като едно и също и в една традиция, макар че мисля, че идеята от Тобалки е доста произволна. Но е традиция. В Стария завет се казва, че човешки дъщери са усвоили изкуството на наковалнята и алхимията или от ангели, или от паднали ангели, или чрез проститу­ция, или, както е в случая на Изида, чрез отблъскването им и научаване на това, което иска да знае. Има раз­лични версии. Понякога се казва, че човешките дъщери имали връзка с гиганти и ангелите се заместват с гиганти. Текстът продължава с тези рецепти и после се връща кьм операции. Ще цитирам една част, за да получите усещане за него:

Ако искаш да направиш нещо бяло от телата [т. е. материала], смеси живак с капки азбест, урина, козе мляко и натурален натриев карбонат и тогава всичко ще заработи, и ако искаш да знаеш как да удвоиш една субстанция или как да оцветиш материала, тогава знай че всичко има едно значение [това е важно], че всичко се стреми да има сьщия смисъл [т. е. че сякаш смисълът е един и същ при една и съща операция]. Сега реализирай тайната, сине мой, лекарството, еликсира на вдовицата.

В текста Изида често се нарича вдовица и затова още отначало в алхимията философският камък, тайната, се нарича тайната на вдовицата, камък на вдовицата или

камък на сирачето; тук има връзка между вдовица и сирак, но всичко сочи към Изида. Текстът свършва с една друга рецепта: Вземи арсеник, загрей го във вода, смеси го със зехтин, после го постави в шише и го загрей на въглища, докато почне да изпуска пара и същото нещо може да се направи с Realgar...

Тук текстът спира и се повтаря отново. Понякога фор­мулата варира. Например човекът може да не се нарича Ахаронтос, а Ахарос и т. н., но иначе е съвсем същият. Но Ахаронтос е проблем, на който ще се върнем по-късно.

Сега бих искала да обсъдим текста част по част, за да открием какво означава. Д-р Сас вече спомена една обща амплификация за първата част и даже за цялата струк­тура на разказа, а именно, че е подобен на историята в Книгата на Енох, където е казано, че всички изкуства и занаяти, както и козметичните трикове и пр., са отк­раднати от човешки дъщери или от ангели, или от ги­ганти. Т. е. най-напред ги владеят ангели или гиганти и после ги научават жените. Тук Изида ги приема от ан­гела и ги предава на Хор и така започва традицията.

Какво бихте казали психологически за този мит? Всичкото зло идва от жените, както знаем от Битие и историята за Ева, която е близко до проблема как да получим познание от Бога. В тази история Ева го по­лучава от змията и го предава на Адам - което също е кражба, защото Бог пази познанието за себе си в себе си - а след това човек започва да познава добро и зло като самия Бог.

В Битие кражбата се разглежда само като зло, както и в Книгата на Енох, т. е., че кражбата на тези тайни от жени играе известна роля за корупцията на нашият свят и за това, че неговата първоначална невинност е изгу­бена. Но в нашия текст чувството е променено и полу­чаването на тайната от Изида се смята за голямо пости­жение. Става обръщане на преценката, въпреки че са­мото събитие е същото: женският елемент, женският принцип взема тайната от по-дълбоки пластове, а посредникът го предава на човечеството.





^ Гръцка алхимия

Ил. 10. Съблазняването на Ева. "..Познанието е или отровно, или ле-чебно... Към него трябва да се отнасяме двойнствено, доктрината на ""felix culpa*" - Фон Франц.

Можем да разпознаем символиката на анима, защото историята на Ева е по-вярна за анимата. отколкото за жените, и тук същата идея е изразена символно от несьзнаваното. Богинята Изида има до себе си знака на луната. В по-късни времена Изида се идентифицира с Хатор, богинята с кравешки рога и богинята на луната, и с богинята на небето Нут. Тя вече присъства в късната фаза на историческото развитие. В египетска­та религия тя е един вид космическа женска богиня, която съчетава аспектите на всички други женски богини в древния Египет и е, така да се каже, великата носител-ка на тайната на природата. Както знаете, в молитвата на Апулей към Изида, в Златното магаре, обръщението към нея е Domina Rerum, владетелка на цялата космична природа, и по това време тя е била обожавана като ас-пект на космичната природа. Тук не се проявява директно като богиня, а по-скоро като пророчица. Това е ествено, понеже тя предвижда бъдещи развития: казва истината и после става известна; предава истината, която преди това е била скрита.

Жизнен порив (фр.). - Б. ред.

51

Лекция 2

Въпрос: Все още не ми е ясна връзката на това с целия мотив или цел на юнгианската психология. Вие израз­ходвахте усилия и енергия във връзка с този текст. Сега чух да казвате, че е свързан с интерпретацията на сим-воликата на човешките сънища. Така ли е?

^ Д-р Фон Франц: Да, наистина. Да кажем, че срещате мъж. който сънува, че тайнствена жена се приближава към него. Аз си спомням подобен сън, беше на мъж. който имаше сексуален проблем. Не знам точно какъв, понеже не беше мой пациент, но в съня му непозната жена, която му направила голямо впечатление, му ка­зала, че цялата тайна се състои в изсушаване на пуд­рата вътре в ябълката.

^ Въпрос: Така че основното тук е връзката, която това има с живота на човека?

Д-р Фон Франц: Да. Да предположим, че един мъж идва за анализа и казва, че е импотентен или Дон Жуан. Мо­жем да кажем, че ще видим какво ще говори несъзнава-ното за това. Колеги са му казали всичко, което може да се каже. но това не му помогнало и той чувства, че е изчерпал възможностите си. Твърди, че знае всичко по въпроса, дори за майчиния комплекс, но нищо не пома­га. Тогава се обръщаме към сънищата. И тогава се поя­вява тази чудесна жена и му казва, че проблемът е да се изсуши пудрата в ябълката. Той мисли, че това е глу­пост, но има какво да научи. Не прави никакви асоциа­ции, защото хората не правят асоциации с архетипови сънища. Бяла пудра в ябълка не му говори нищо: може да каже. че обича ябълки или нещо подобно, но нищо повече - затова трябва да познаваме асоциациите на човечеството.

Добре е. ако получите асоциации, но при подобни мо­тиви на сънища обикновено няма такива и трябва да кажете, например, че човечеството е вярвало, че ябъл­ката съдържа божествено познание, за добро и зло, да му напомните за Библията и че хората винаги казват, че ябълката подновява тайните. Разказвате му някои ми­тове, но той става нетърпелив и пита: „Да, но какво означава това за мен?" Митовете показват, че има и дру­га преценка, защото в библейския мит се преценява от гледна точка на чувството и той се определя като лош

късмет или инцидент. В по-късната католическа интер­претация вече има feliх culpa, където се казва: „Благодарим на Бога. че Адам и Ева съгрешиха, защото иначе Христос нямаше да ни спаси". Но първоначално емо­ционалният тон е, че Адам е развратен от Ева и всичко тръгнало зле. Даже църквата винаги казва, че Мария върши всичко правилно, а Ева погрешно. Ева се търпи, защото по-късно нещата се оправят, но тонът, поне в Стария завет, е че от греха на Ева произхожда целият лош късмет и че е голямо нещастие, че Адам и Ева са изяли тази ябълка. Но в нашия текст, това е постиже-ние защото Изида получава тайната от ангела и ще я предаде на сина си. Текстът ни казва, че лъвът ражда льв и това според Изида е тайната.

Както вече се каза, тази история е еднаква с библейска­та, но с различно емоционално звучене. В Библията е слу­чай на разврат, а тук е описана като чудесно постиже-ние. Не се казва, че светът се проваля, защото тайната е разкрита, а като нещо добро, че Изида ще каже за нея . то на сина си и на най-добрия си приятел. Какво озна­чава тази разлика психологически? Човечеството е доста тротиворечиво относно оценката на произхода на нау-

ката и техниката, на основата на химията и естествените науки, на познанието изобщо. Развращава ли познание-то или помага?

^ Бележка: Струва ми си. че Библията смята познанието -това, което представлява ябълката, за развращаващо само по себе си.

Д-р Фон Франц: Да, чрез него сме изхвърлени от рая.

Въпрос: Смятате ли, че познанието принадлежи на Бога?

^ Д-р Фон Франц: Да - от една гледна точка то е иденти­фикация с Бога, така че приемането на това познание представлява акт на инфлация. Азът взема нещо, което не му принадлежи, получава се инфлация, загубва се ба­лансът и всичко тръгва зле. Но в историята на Изида оценката е изцяло положителна и тук не се споменава инфлация или лош късмет.

В този текст има противопоставяне на религиозна тра­диция и природни науки in nuce*. Техниките, които постигнахме, както и естествените науки - донесоха ли ни лош късмет? Влошиха ли първичното състояние на човека, или са показатели за прогрес? То е нещо по-дъл­боко, защото нараства осъзнатостта, развива се човеш­кото съзнание. Полезно ли е това, или не? Ще ставаме ли по-зле, като ставаме все по-осъзнати, отчуждени от природата и загубили баланса, или това е нещото, кое­то трябва да правим? Ако се опитваме да ставаме осъз­нати, изпълняваме ли волята на Бога, или вървим сре­щу нея? Това е скритият въпрос.

Това е религиозна проекция и ако я разгледаме по-смирено, психологически, имаме дискусия по проблема, дали повишаването на съзнанието е прогрес, или не. Когато хората идват за анализа, мъже и жени, те често казват, че предпочитат да не дразнят кучето. Защо да се повдигат проблеми, за които колкото повече мислиш, по-объркан ставаш? Остави ги на природата и те ще се разрешат някак си. После идва момче с фиксация към майката и не иска да напусне дома и вие го анализира­те и му показвате чрез сънищата, че то очевидно трябва да се отдели от майка си. но тогава тя буреносно идва и пита зашо повдигате такива въпроси и разстройвате семейната хармония, защо казвате такива неща на сина й и разваляте добрата им връзка цялата фамилия е разстроена и момчето още повече.

*В главното (лат.). - Б. ред.

54

^ Гръцка алхимия

И така. лошо или добро нещо е нарастването на съз-нанието? Ние, терапевтите, трябва да си поставяме този въпрос всеки път. И винаги се срещаме с такива жи­тейски асоциации. Някой ви говори във влака и ви пита каква е професията ви и ако му кажете, че сте психоана­литик, ще каже, че е интересно и че е сънувал сън и ще ви го разкаже. Те смятат, че сънищата не означават нищо, но сънят разкрива проблема на човека и вие се чудите дали да го боднете с игла. или да пуснете капка отрова от знание и да му покажете какво означава на­истина, или просто да се измъкнете, като кажете, че това не е консултация.

Познанието е или отровно, или лекуващо и затова някои митове казват, че то носи провал на света, а други,че е лекуващо, а следва и библейската идея, че първоначално то е поквара, но после, слава богу, се превръща в оздравяване. В Стария завет то означава поквара, но Христос, който прави нещо с него, го превръща в оздравяване, така че човек има двойнствено отношение към него, доктрината на feliх сu1ра.

В една конкретна ситуация обаче не може да имате войнствено отношение. Всеки път стои ужасният проблем, да им кажа, или не? Пред вас е цялата морална отговорност и всеки път не знаете дали сте постъпили правилно или погрешно. Това е проблем на съзнание. Какво да прави човек със своето съзнание? Как да го ръководи ? Разбирате ли, ако аз съзнавам какво означава един сън. как да го използвам? Като отрова, или като лекуващ фактор? Съзнание, или познание, това е ужасен проблем, който още не сме разрешили.

Бележка: Никога няма да го разрешим, това е пробле­мът, с който живеем.

Д-р Фон Франц: Да, това е вярно, но е много общо. Трябва се навлезе по-дълбоко. Нуждаем се от по-специфична нагласа, защото иначе човек става небрежен и казва,че това е постоянен проблем за психотерапевта. но то е проблем и на отношенията. То е проблем и ние трябва да го приемем сериозно, а не просто да го отхвърляме.

Можем да кажем по-общо. че това е проблем на чове­чеството, защото човекът е онази странна приумица на природата, която носи нова форма на съзнание. Антро­пологията казва, че човек се отличава с феномена съз­нание и той самият не знае как да оцени това качество. Като проклятие или като благословия трябва да го пре­живяваме? Тук сме в началото на европейската тради­ция в естествените науки, а нашият текст идва от ези­чески източници без юдео-християнско влияние, а с еги­петско и гръцко влияние, и оценката е изцяло позитив­на. Когато анализирате съвременни хора, модерни фи­зици, ще се сблъскате със същата нагласа. Те вярват в науката и смятат, че с допълнителни открития ще по­могнат на света. Затова е интересно да изучаваме не-съзнавания символизъм на тази нагласа, защото тя при­съства и се дискутира активно и в нашето време.

Радвам се, че задавате такива въпроси, защото тези неща трябва да бъдат извадени на бял свят. Може да се питате защо ровим в тези трудни стари текстове с всич­ките усложнения, но не забравяйте, че това е коренът на добрите идеи и предразсъдъци на нашата цивилизация. Ако не обсъждаме тези основни предразсъдъци, никога няма да срещнем други цивилизации. Трябва да позна­ваме нашите предразсъдъци, дори и да ги пазим и да казваме, че ги харесваме, а други могат да мислят раз­лично, мненията не са еднакви. Подобна широта на духа е необходима, ако искаме да анализираме хората обек­тивно и да не сме привърженици само на една черта: аналитикът трябва да бъде широкомислещ и да разби­ра какво констелира вътрешната природа на пациента като оздравяващ процес, накъде води. Поне това е на­шето убеждение.

^ Въпрос: Как се съпоставя тази нагласа към познание с древната прометеева нагласа?

Д-р Фон Франц: Това е много добър въпрос. В гръцката митология съществува типичният гръцки мит, който от­разява гръцката нагласа и не я прави първично морален проблем като Библията - или добро, или зло. Пак има кражба от боговете, откраднато е нещо, което те искат запазят за себе си и според легендата има наказание .Прометей изпада в беда и има лош късмет, - но липсва моралната оценка. Гръцкият дух казва само, че за краж-ба на знание от несъзнаваното трябва да се плати, но пак може да си прав. Може да кажеш, няма значение, ще платя, но го искам. Митът не казва дали да го напра­виш, или не, но трябва да знаеш, че винаги трябва да се плати някаква цена.

Гръцката нагласа е съвсем различна от еврейската и юдео-християнската, защото те създават един морален проблем. Това е нещо, което знаем, и то е основна архе-типова истина. Познанието е част от развитието на съзнанието; има и други аспекти, но за този трябва да се плати. Скъпо е, но ти ще решиш дали искаш да платиш, или не. В юдео-християнската традиция ударението е

върху етичния аспект, а в гръцката имаме безстрастно съобщаване на факти, но и нюанс на оценка, която е високо положителна и означава божествен прогрес.

Бележка: Два пъти говорихте за желанието на ангела да има сексуална връзка с Изида и втория път употребихте думата „изнасилване", но тук ще има разлика в термина, когато е заплащане, защото едното е насилствено. а другото доброволно.

^ Д-р Фон Франц: В текста буквално се казва само, че той иска да се съедини сексуално, а тя не иска, а аз го сведох до думата „изнасилване". Тя просто прави сделка, което е типично за жената. Тя казва, че той не бива толкова да бърза и че първо трябва да й каже тайната, и по чисто женски начин не му казва дали след това ще си плати, или не. Изида е жена! Гръкът всъщност казва, че е получил това, което е искал: „Но, Изида, аз имах предвид това. което исках." Какво означава психологически сексуалната атака на ангела и нейното отлагане за да получи познание? Как може да се сравни това с психо­логическата ситуация, в която винаги се намираме?

Бележка: Това е нахлуване на колективни съдържания, за което тя иска обяснение.

^ Д-р Фон Франц: Да, ангелът представлява съдържание на колективно несъзнавано, което нахлува в психоло­гическата система с някакво искане, в случая сексуално. Какъв е паралелът с нашето преживяване? Алхимията се ражда чрез съпротивата на Изида и факта, че тя не се подава и отлага сексуалния процес, но не го спира на­пълно. Ние не знаем какво е направила накрая, тя не го казва даже и на сина си. Но какво означава това?

Ако тя беше човешка жена, атаката на ангела щеше да бъде инвазия на анимуса, но аз ще го формулирам по-общо, защото това се отнася само за един случай и не е материал за казус. Това означава, че много често съдър­жания на колективното несъзнавано нахлуват в инстин­ктивна форма, под формата на някакво инстинктивно влечение, власт или секс, или нещо подобно. Нахлуване­то на несъзнавано в либидото се представя първо на жи­вотинско или по-ниско ниво и това ние преживяваме от­ново и отново. Развитието на съзнанието се представя и в тази форма. Един от големите проблеми в психологи­ческата реалност е разпознаването на това. Може да ка­жете, че това е сексуален импулс, фантазии и дори физи­ческо сексуално влечение. Но винаги трябва да решим дали това е истински секс, или прикрит, несъзнаван им­пулс, който води до познание и прогрес в съзнанието, но се появява първо в такава форма.

Ако нямате предразсъдъци, може да го опитате, но е доказано, че забавянето е мъдро. Нека си представим че един мъж има страхотна проекция на анима в определе­на жена и желанието за секс е много силно. Тя се поддава а и после всичко изчезва. Това често става с Дон Жуан. след факта то не означава нищо за него. Той изоставя жената и мисли: "О, по дяволите, не беше това, което исках!" Затова може да се каже, че и в началото не е било така, а само е било маскирано по този начин, им­пулсът не достига своята цел и смисъл и не се постига прогрес в съзнанието. На импулса може да се устои и да се разбере към какво води той наистина, защото, както знаем, много често импулсите да направим нещо се появяват първо във физическа форма, ако не могат да достигнат директно до съзнанието.Например, намирате се в аналитична ситуация и не знаете; какво да правите, и както си седите на стола, внезапно получавате сексуална реакция, на която не се препоръчва да се отдадете - независимо от конвенциите – но ние не дискутираме конвенции и можем да говорим от-


ИНСТИНКТИ

преживяване

АРХЕТИПОВЕ




инфрачервено

(Физиологически:

телесни симптоми, инстинктивни въз-приятия и др.)

— ултравиолетово

(Психологически:

идеи.схващания,

сънища образи, фантазии и др.)

Ил. 11. Връзката между инстинкт и архетил, сравнени със спектъра.

крито. Опитът показва, че е най-добре да спрете и да се запитате защо това се случва в този конкретен момент от анализата. За какво се е говорило при появата на влечението, какъв сън се е обсъждал? Може да сте напълно сигурни, че сте достигнали до момент, в който и двамата с пациента трябва да осъзнаете нещо, нещо, което се стреми към съзнанието и е толкова далеч от вашето разбиране, че може да се прояви само по физически начин. Това е вид експлозия под стълбата, защото не може да се качи по стълбата; все едно се опитвате да изблъскате едно животно нагоре по стълбите, а то скача от прозореца. Нещо иска да излезе от несъзнаваното, но става късо съ­единение и то се появява като сексуален порив, понеже е трудно да се придвижва по-нататък.

Но понякога е истински сексуален порив. Не може да се твърди, че никога не е това, което изглежда, защото все пак ние сме топлокръвни животни и имаме нормал­ни физически реакции. Но може да се случи в такава ситуация да не знаем кое какво е и затова техниката на Изида е преди всичко мъдрост - да забавите, да раз­берете тайните на нещото, което напира, и след това да решите дали да имате това малко преживяване, или не. Изида не казва - тя е много дискретна. Това е едно свободно етично решение между човешки същества, а в този случай - между богове и то е на друго ниво. Но. докато влечението е толкова силно, вие не сте в състо­яние да решавате.

Първо трябва да го отложите и да видите какво има зад него. Сексуално влечение може да се появи и при среща с умиращ човек. Колко неадекватно изглежда това! В такъв случай е уместно да мислите, че това не е естествен сексуален инстинкт, такова нещо е невъзмож­но. Още от началото знаете, че то не означава това, не е типична ситуация и нещо, с което често се сблъскваме. Зад него лежи цял архетипов символен проблем. Защо сексуалното влечение е толкова важно в този момент, че се насочва към умиращия човек и тези от обкръжени­ето? Това е само един пример между много други. Тога­ва трябва да забавите ангела, да научите тайната и да осъзнаете какво стои зад порива, т. е. странната връзка между инстинкт и архетип.

Понякога Юнг пише за инстинкта като за архетип, а понякога като за нещо различно. Това означава, че акс разглеждаме архетипа като противоположен на инстин­кта, той е унаследен и инстинктивен начин за преживя-

60




Гръцка алхимия

Ил. 13. Даващата живот сила на женското, представено като море на обновлението,сътворено от млякото на девица.

лема и че другите тенденции, които откриваме в съни­щата на нашите пациенти, няма да имат успех. Но све­тът пак е уморен - така папата провъзгласи Успението то на Дева Мария и ние виждаме преоценка на женско­то начало в сънищата на сегашните хора.

Мога да ви дам един пример. Онзи ден един мъж. отв­ратен от кръвопролитията в Тибет, написа гневна ста­тия, в която се казва, че ние, швейцарците, също пла­нински народ, застрашен от великите сили наоколо, трябва да покажем повече симпатия и чувство към този малък планински народ, който се бори за свободата си. и че не е достатъчно да прочетем вестника и да изразим съчувствие, защото утре може да се случи същото и | нас при една руска инвазия. Трябва да направим нещо и да спрем да търгуваме с Китай. Но тогава сънува, че идва краят на света и че група хора са изровили от лед-ник в планината стар кораб, в който стои красива жена. Корабът прилича на Ноевия ковчег и се движи към мо­рето и само тези. които влязат в него, ще бъдат спасени.

Разбирате, че несъзнаваното казва, че онова, което вие

с вашия мъжки, политически, мислещ мозък, виждате, е само един малък аспект на ставащото. Сега сме запла-шени и от потопа. Нашият истински проблем днес е свръхнаселението, а не напрежението с араби или русна-ци. Намираме се пред безнадеждна ситуация. Спасителният принцип е женският принцип и този път в кораба няма да е Ной, а жена, една богиня. Какво означава това? Не може да оценявате тази жена като жена. Съну-ващият няма проблеми във връзките си с жените, на това ниво всичко е наред. Но какво представляват жената в кораба и хората, които са тръгнали с нея?

Не е лесно да се изтълкува, но в края на египетската цивилизация има подобна енантиодромия. Изведнъж Изида взема всичко в своите ръце и мъжките богове из­бледняват - и интересно, че това става в края на Водо­лея, а сега сме в края на Риби, астрологическия период на рибата, и пак жена събира жетвата, а мъжете са малко уморени.

Въпрос: Но ангелът не губи нищо, като предава тайна на богинята. Той си я знае, нали?

Л-р Фон Франц: Да, но ангелът не се възползва от нея, докато Изида създава алхимията; тя прави нещо с тай­ната, а ангелът я пази само за себе си.


65



Ил. 14. Одухотворяване на материята, представено като коронация на Дева Мария. Сцената представлява алхимичната четворност: Бащата. Синът и Светият Дух (гълъбът), и женският принцип (материята) като четвърто

ЛЕКЦИЯ 3

Гръцка алхимия

Последния път разгледахме предаването на тайната на алхимията от ангела Амнаел на богинята Изида. Из­возвахме амплификации от древни легенди, които казват че цялото научно познание за природата, от мате­матиката до правенето на женска козметика, е предаде­но на хората от ангели или гиганти. Обсъдихме и стран­ния факт. че много често в края на една патриархална .цивилизация се появява енантиодромия - властта се предава на женска фигура, както в Египет култът на Изида става доминиращ и Изида все повече поема фун-циите на други богове. Даже има една египетска мо-литва, в която се казва, че Изида представлява всички други богове в женска форма. Това е съпоставимо, сит grапо salis, с факта, че сега в християнската цивилиза-ция, поне в католическата й част, Дева Мария приема по-доминираща роля. отколкото преди.

Не бива да забравяме, че тези майки богини са свър-зани и с понятието материя, защото не само тази дума е свързана с думата „майка", но и цялата проекция на материя, както и архетиповата идея модел в съзнанието на естествоизпитателите произхожда от майчиния ар-хетип. Платон, например, казва, че пространството е като кърмачка на целия космически ред. т. е. простран­ството се разглежда като женски контейнер, хранител-на функция на майката.

Тъй като идеята за материята е винаги тайно свързана с архетипа на майката, когато папата поставя акцент върху Дева Мария в християнския култ, това, съзнавано или не е удар срещу комунистическия материализъм. То е опит да се постави акцент върху материята в една различна форма. Интересът към материята про­излиза от възкресяването на този архетип.

Когато млади естественици избират своята професия, те често сънуват майката природа като стара жена или подобна фигура, която им показва пътя. Често са ми разказвали подобни сънища млади хора, несигурни дали да изучават естествена наука, например медицина, или нещо друго. От сънищата на съвременни хора може да се докаже, че влечението към материалния аспект на вън­шната природа често произлиза от констелацията на този архетип, който е динамиката зад естествената на­ука. Ако библейската история оценява предаването на знанието на човека като катастрофа, това може да се сравни с факта, че естествената наука, включително ма­тематиката, още от началото се стреми да владее хора­та автономно, да обсебва техния интерес тоталитарно до такава степен, че го превръща в демонично влечение, като разстройва не само техния личен баланс, но и ба­ланса на цивилизацията.

Този краен стремеж на естествената наука и неговият разрушителен аспект днес е такава баналност, че няма да се спирам върху него, но той произлиза от факта, че един архетип излиза от общия инстинктивен ред. Може да се каже, че митът за произхода на естествената нау­ка е отчасти мит за дисоциацията на инстинкта; Ното faber е вече дисоцииран или опасно отчужден от естест­вените си корени. Това казва библейският мит, докато в мита за Изида същото събитие се смята за огромен прогрес. Ако има два мита, единият от които е проти­воположен на другия, или едно и също нещо получава различна оценка, можем да заключим, че е налице изна­чална несигурност в човека и даже в неговото съзнание; проблемът е реален, а не измислен и ние трябва да го разглеждаме от двата аспекта.

Ангелът носи на главата си съд със светеща вода. Тази абсолютно прозрачна или чиста вода, казва гръцкият





^ Гръцка алхимия




Ил. 15. Алхимикът и неговият асистент правят знака на тайната съ­гласно с опита, че много от онова, което става в една връзка между двама души, не може да се споделя с други.

текст, в алхимията е символ на тайнствената основна материя раr ехсllепсе. Идеята за вечната вода, както знаете от многобройни амплификации на Юнг и от асо­циации от други текстове, е един от най-великите алхи­мични символи. Това не е обикновена вода, а символ на основната материя на света, рrima таteriа. Така с този образ се внушава, че ангелът носи тайната на основния материал - на космоса, бихме казали - и това е, което алхимиците, също като модерните физици, имат пред­вид: че всички материални явления се свеждат до един основен материал, в търсенето на който е голямото им очарование, защото върви заедно с чувството, че ако той се открие, човек ще може да погледне в божествена­та тъкан на космоса.

Изида иска тайната, след това Хор се заклева да не я споделя с никого. Това е в духа на мистерията и религи­озните инициации по принцип. В елинистичния свят ак­центът показва, че сега великото нещо е предадено и Хор трябва да разбере, че тайната е само за него и че не трябва да говори никога за нея.

В този древен текст имаме нещо, с което ще се среща­ме през цялата история на алхимията, мотива за вели­ката тайна, която не може просто да се каже научно и да се предава от един индивид на друг. В историята на алхимията и химията това винаги се е разглеждало като трик, за да изглеждат нещата важни и мистериозни, да се прикриват тайни. В това има и известна истина, за­щото както знаете, по това време алхимията е била и химия и следователно изкуство да се правят сплави, ко­ето е било търговска тайна по тривиални финансови причини. Същото става и в нашите модерни индустрии; даже има система за шпиониране в металургията и уп­равлението на индустрията, защото това познание носи власт и пари, и така е било винаги. Например, ако се приготви смес, която прилича на злато, и благодарение на слабия полицейски контрол по онова време може да се правят фалшиви пари и да се придобие голямо богат­ство, естествено, тайната може да се предаде само на най-близки приятели.

Но този тривиален аспект не обяснява цялото явление. Да видим какво става в една аналитична ситуация. Може би всички сте видели, че някои неща може само да бъдат казани, обяснени или направени, но ако анализата се за­дълбочава, идва момент, в който аналитикът и анализи­раният споделят тайна, която знаят, че не трябва да се споделя с никой друг. и следователно установяват уни­кална връзка.

Това се преживява от хората точно по същия начин, както в алхимията: трябва да има нещо мръсно, свърза-но с тайната, иначе тя би могло да се каже направо. Но някои неща може да се споделят и направят само с един човек; това е уникалността и изключителността на вся­ка истинска човешка връзка и на всяка среща с несъзнаваното. Затова е толкова трудно и понякога заблужда­ващо разказването на материала от случаите, защото някои неща не могат да се казват не поради дискрет­ност или защото имат нещо общо със секс, развод или брак, или нещо с пари или нечиста сделка - както обик­новено мислят хората. - а защото са неизразими.

Понякога връзката или анализата протича с недоиз-казани думи. които се разбират по специфичен начин от другия човек, но които не можете да повторите, ко-




Ил. 16. Уроборус. змията, която яде опашката си. като дракон с ко­рона и криле, и змии без криле (сравни птици с крила и без крила, стр. 118.)

гато говорите за случая. Може да говорите за сънища и за тяхното значение, но много добре знаете, че това е само половината от историята. Има неща, които не може да се кажат, защото стават, без да знаете. Някой може по-късно да твърди: "Не си спомням какво казахте то­гава, но се засмяхте по начин, който ми подсказа нещо." Това може да се случи, без да се забележи и от двамата в момента, и за тези последици не може да се говори, въпреки че фактически те може да формират основата на аналитичния и терапевтичния процес.

Между двама души има и съчувствие, сутраthyа, което означава, че те страдат заедно, двамата са засегнати за­едно и това състояние на „заедност", което идва от спо­деляне на едно и също преживяване, не може да бъде обяснено - не защото човек иска да го превърне в тай­на, а защото е необяснимо, ирационално и много слож­но. Затова може да се каже. че във всеки аналитичен процес има тайна и за нея не може да се говори. Така че, когато докладвате един случай, то не става изчерпател­но; той е уникално нещо, но обикновено хората си оти­ват в къщи и си мислят, че вече познават процеса на индивидуация, а всъщност са много далеч, защото тех­ният процес на индивидуация със сигурност ще протече съвсем различно. По дефиниция това е индивидуация, което означава нещо уникално.

Заблуждаващо е да се разкаже дори и един случай, за­щото хората неволно генерализират, мислят, че разби­рат как се провежда терапията, но всъщност лаят по пог­решно дърво. Налице е истинско тайнство, защото щом се докоснете до уникалността на процеса или на инди­вида, за това вече не може да се говори. Често, когато ме карат да говоря за случаите, ми се струва неправил­но да ги разкривам. По принцип може да се говори само за леки случаи или за тези, които не вървят - което е притеснително за суетните, - но поне за такъв случай може да се говори.

Бележка: Изида няма предвид това, когато казва: „Ти си аз и аз съм ти" - след което няма какво повече да се каже.

Д-р Фон Франц: Да, точно към това се насочвах. Нали­це е елементът „аз съм ти и ти си аз" и той не може да се разказва. То е иnio mystiса, нещото, което става в дъно­то на това, което се опитваме да извадим с думата „пре­насяне", като го превърнем в нещо техническо. Но то е истинска мистерия, едно мистично преживяване, нещо, което никога не може да бъде предадено или споделено с друг човек.

Изида се заклева най-напред в името на Хермес, което може да е гръцки превод на Тот, бога на луната и майму­ната, после в името на Анубис, което не е преведено и може да се приеме за египетска форма, а също и в името на Церкорос - виенето на Церкорос, което се свързва с виенето на кучето Цербер. В паралелен текст името е Церкуроборус. Уроборус е змията, която яде собствената си опашка, и сигурно се отнася за един демон, подобен на куче, който се бърка с тази змия, и тук се описва като змията пазач на подземния свят. Налице е смесване на фигурата на Цербер - оттам и „Цер" в първата сричка с някои фигури на стражи на египетския подземен свят, сред които често намираме змията, захапала опашката си.

Сега ще прочета текста за змията уроборус, както е описана в някои египетски гробове. В гроба на Сети I е







Ил. 17. Rwti, египетският двоен лъв. представляващ Акер и момента, когато слънцето се появява отново след пътуването си в подземния свят, т. е. прераждане на съзнанието след „пътуване в нощното море".

нарисувана къща с два сфинкса отстрани, което е схе­матично представяне на подземния свят, където става зъзкресяването на бога-слънце. Точно преди това той е представен като един ихтифаличен човек, който лежи по гръб с възбуден фалос и около него е змията, която яде опашката си. Надписът гласи само: „Това е тяло­то." Виждате, че в подземния свят. когато богът-слънце стигне момента, когато се срещат смърт и възкресяване, когато е в гроба си в подземния свят, е представен с об­вита около него змия. Според египетския текст змията, която яде опашката си, се приема за пазач на подзем­ния свят и може би е змията, която се споменава тук.

Текстът продължава: „Заклевам те и в името на лодка­ря Ахерон." И по-късно: „Иди при селянина Ахаронтос и той ще ти каже цялата тайна." Най-напред се мисли за гръцката подземна река Ахерон, но тъй като преводът представя египетски образи, трябва да видим кой подзе­мен бог или фигура може да съответства на това име.

В тази връзка аз намерих много интересни амплифи-кации. Има един египетски бог, наречен Акер, а поня­кога и Акеру. Той е представен с два лъва, седящи гръб до гръб, понякога със слънчевия диск между гърбовете. Това се нарича Rwti или двоен лъв и така е представен богът, или думата Акер. Показан е като двоен лъв или двойно куче. или като Вчера и Утре. защото в египетската митология тази картина представя момента на възкресяване на бога-слънце. Вчера е бил мъртъв, утре отново ще бъде жив. Полунощ, когато слънцето е в най-ниската си точка и започва да се издига, е моментът на връщане от смъртта към живота, от вчерашния към след­ващия ден. Най-ниският миг на енантиодромия и въз­раждане е Акер, защото Акер означава „този момент'".

В примитивните древни езици Акер означава не само момент, но и място и ситуация, ситуацията на смърт и възкресяване, на вчера и утре, на възраждането на бога-слънце. Понякога Акер не се представя в тази най-дъл­бока точка на подземния свят, а като врата към Отвъд­ното, пред която двойните лъвове са пазачи и значи има смесване на две идеи; врата към отвъдното, Limen, или най-дълбоката точка на самия подземен свят. В гробо­вете на Тут-Мозис III и Аменофис II има същата сцена като тази в гроба на Сети I.

Сега ще ви прочета някои призиви. В Книгата на пе­щерите, една от книгите за мъртвите в много египетски вариации, когато богът-слънце в подземния свят казва: „О, Акер, аз тръгнах по твоя път, ти чийто форми са тайнствени, отвори ръцете си пред мен. Тук съм, тези, които са вътре в теб, ме викат." Акер е целият подземен свят, пространството на този свят и тези, които са в него, са духове на умрелите и богът на умрелите, и духовете викат бога-слънце, когато той потъва в подземния свят. Текстът продължава: „Аз видях мистериите, слънчевия диск и Геб, бога на земята, именно тях нося на гърба си. Чепера не е в тази обвивка". Чепера е възраждащата форма на бога-слънце, която е като яйце, той е в една обвивка и в следващия миг ще се появи на хоризонта. „Разтвори ръцете, приеми ме. Тук съм, аз ще прогоня твоята тъмнина."

В гроба на Рамзес VI Акер е представен от два лъва и отдолу пише: „Виж на какво прилича този бог. Геб, бо­гът на земята и Чепера, бръмбарът, виж образите, кои­то са в него." Така Акер е пространство, което съдържа





^ Гръцка алхимия




Ил. 18. Озирис с пшеница или царевица, поникваща от тялото му.

починалите или образите на всичко, което съществува. Той не е само двоен лъв или врата към отвъдното, а оно­ва тайнствено пространство в подземния свят, в което са мъртвите и образите. Той ги гледа и ги взема в ръце­те си. Великият бог стои долу в подземния свят и говори с великия образ, който носи неговия труп. Акер е вели­кият образ, който носи трупа или тялото на бога-слънце, както се разбира от рисунката. Богьт-слънце хвърля светлина върху всичко, което лежи в ръцете на Акер, който съединява костите на бога - той събира разхвър­ляните кости на трупа.

Един от големите мотиви в Книгата на мъртвите в Еги­пет е, че мъртвите са разчленени, както Озирис, и костите им трябва да се съберат преди възкресяването; трябва да се подредят отново, за да могат да се издигнат от подземния свят. Акер е този, който отговаря за събира­нето на костите и органите на бога.

Друга картина, намерена в гроба на Рамзес VI, е двоен лъв стоящ сред примордиалните води. Отдолу има над­пис ..Акер" и елипса, която символизира подземния свят, или света на мъртвите; и надписът казва, че Акер и Шу. богът на въздуха, са двамата създатели на све­та. Значи Акер е отговорен не само за възкресяването на бога-слънце. но участва и в създаването на света. Някъде двойният лъв е заместен с два от чакалите на Анубис, две подобни на кучета животни, а надписът отдолу гласи: „Това са отварящите пътя, действащите сили на възкресението."

И затова мисля, че можем да предположим, че Ахарон или Ахаронтос отговаря на този египетски бог, защото както знаете, главното съдържание на великата тайна, предадена от Изида на Хор, е, че лъвът ражда лъв, ече­микът ражда ечемик, пшеницата ражда пшеница и т. н.; и човек се ражда по същия начин, и, специално казано, куче от куче.

Така че това, което в началото изглежда един съвсем банален факт на природата, тайната на сексуалното въз­производство, и на зародишите, и на растителните по­коления, както се оказва, в античните Гърция и Египет има съвсем друга мрежа от асоциации. Всички тези об­рази са свързани с идеята за възкресяване на мъртвите, за оживяване на бога-слънце и за новосъздаване на све­та; това е тайната алюзия в текста.

Както знаете, възкресяването на Озирис често се срав­нява - макар че е повече от сравнение - с поникването на царевица. В по-новата античност, например в много египетски градове, е имало ритуали, при които се отси­чало и издълбавало борово дърво, което представлява­ло тялото на Изида. или ковчегът - ковчега на богиня­та майка. В него се слагала пшеница, царевица или ече­мик, поливала се, пониквала на слънцето и това пред­ставлявало пролетен ритуал на възкресението. В музея в Кайро все още може да се види тази царевична мумия. В плоска кутия, пълна с пясък, е посадена царевица във



Ил. 19. Анубис миропомазва мумията на Озирис, а Изида го ръководи.



Ил. 20. Съживяването на Озирис. извършено от Нефтис и Изида.

формата на мумията на Озирис. Полива се с вода, по­никва, а след това повяхва. Тези неща са известни като градините на Озирис и представят възкресяване на мър­твите. Този процес се повтаря при всяко класическо еги­петско погребение: поставя се царевица в ръцете на му­мията на трупа, полива се с вода и когато поникне, се смята, че мъртвият вече е възкръснал. В тази примитив­на и магическа форма всички ритуали се извършват вър­ху мумията на трупа. Така процесът на загиване на ца­ревицата в земята и нейното възраждане като ечемик или пшеница в ума на хората е тясно свързан с идеята за възкресение, първо на бог Озирис, а после на всяко човешко същество.

Но какво общо има това с алхимията? То явно е свър­зано с някои антични мистерии за мъртвите в елинистич­ния египетски свят и ние можем да видим връзката с из­вестната архетипова мистерия на смъртта и възкресява­нето на младия пролетен бог. Но защо това е основно обяснение на цялата алхимична тайна? И защо, за Бога. в текста, който прочетох накрая, след това обяснение има съвсем банални рецепти? Аз мисля, че за да разберем как­во са имали предвид тези хора, трябва да бъдем крайно наивни и да следваме един наивен ход на мислене.

Нека си представим, че мислите за собственото си въз­кресение, ако поне се надявате на такова, даже и да не вярвате. Първото нещо, което ви идва на ум, е трупът и какво става с него. Червеите го ядат, или става на прах в крематориума. Ако сме наивни и честни, ние можем да отклоним мислите си от непосредствената гледка на останките след смъртта и затова във всички човешки цивилизации към трупа се отнасят с много внимание и различни ритуали, защото той е една мистерия. Форма­та на човека, който е живял. е все още тук, но нещо липс­ва или се е променило. Наивното чувство все още прие­ма, че това, което лежи пред вас, е вашият баща или вашият приятел, или който и да било. а ако не. какво е това? Ако се надявате на възкресение, си мислите, че ако има такова нещо, тогава дезинтегрираното тяло трябва да се събере отново. Ако продължавате да следвате навно тази мисъл ще решите, че ако човек познава овната материя от която е направено тялото, то ще може да се пресъздаде.

Не мислете, че проповядвам това като истина! Искам само да ви покажа, че това е идея, която може да хрумне на един наивен дух, и когато обсъждам проблема за въз­кресението, виждам, че хората мислят в тази посока. Те говорят за възхваленото тяло - но тук трябва да има една основна материя или субстанция. Ние не знаем каква е материята и което не знаем, е тайна на Бога, и защо тогава Той да не направи тялото отново? Това е вярва­не, разпространено сред много християни, които не се задълбочават. но в желанието си да разберат имат една обща идея за възкресяване на тялото и аз смятам, че зад тези текстове има подобни наивни идеи. А именно, че проблемът за съживяването е някак свързан с проблема за материята и ако тя има една основна форма, би могло да се трансформира.

Но ако има основна материя, която може да се транс­формира в нещо друго, тогава тя е безсмъртна и не може да се разрушава. Такава е дори идеята за атома - че не може да се дели повече - т. е., че е основна частица или материал, каквото означава и думата. Означава също и индивидуалната, последна единица. Тя не може да се разцепи или разруши и следователно е безсмъртна, и ако човек се докосне до нещо вечно и стигне до дъното на тайна­та на възкръсването и безсмъртието, ще разбере и как Господ е създал света.

Такъв е бил ходът на мислите в този текст, което обясня­ва изследването на основния състав на космичната мате­рия. Това, че проблемът за възкръсването от смъртта за тези хора е свързан с такива мисли, показва, че надежда­та за безсмъртие, цялото огромно емоционално желание, което изпитва човек в копнежа си за безсмъртие, се изли­ва по това време в алхимията, което обяснява как образността на процеса на индивидуация се проецира в този проблем. Аз само показах и амплифицирах горното с няколко египетски текста, но по-късно ще ви прочета съ­всем различен текст от V век, в който ще видите, че таки­ва мисли наистина са съществували.

След алюзията в изказването, че лъвът ражда лъв и ку­чето куче, текстът продължава: „Имайки щастието да участваме в божествената сила, сега можем да се заемем с подготвянето на други неща. И така, вземете живак..." и т. н. Следват рецепти, които не мога да интерпретирам, защото не знам какво означават. Някои, като урината на непорочно момче, може да се амплифицират, защото зна­ем, че играят роля в античната магия. Други субстанции не са известни и въпреки споровете все още не са иденти­фицирани. Знаем, че са смеси от метали и че има някои процедури за стопяване и бавна корозия с киселини. Да­вайки подобни рецепти, Изида казва: „Сега, мое дете, ти знаеш тайната, която е еликсир на вдовицата." Това изре­чение показва, че някои от рецептите са за лекуващи елик­сири, за някои силни лекарства в африканския смисъл на думата, а не за производство на някакъв вид метал. Как бихте свързали това, ако мислите наивно?

В детството си имах едно преживяване, което може да помогне. Когато бях десетгодишна, често отсъствах от училище поради болест и ходех само сутрин на занятия. В следобедите бях сама и нямаше с кого да играя. В дъно­то на кокошарника си подредих това, което нарекох моя лаборатория. Веднъж бях прочела, че кехлибарът се об­разува от смола, паднала в морето, която става твърда след много години. Реших да направя кехлибар, във въ­ображението ми янтарът се преобрази в жълт бисер и си мислех, че мога да направя жълт бисер от кехлибар.

След безброй катерения и падания от елхови дървета, събрах малко количество смола, но трябваше да напра­вя и морска вода. От речника разбрах от какво се състои морската вода, откраднах сол и йод от банята и напра­вих смес, която нарекох морска вода. След това, мислейки, че кехлибарът трябва да се пречисти преди да стане жълт бисер, започнах да го разтопявам и варя. за да пре­махна умрелите мравки и други такива, и докато гле­дах кехлибара да се сгорещява и топи, в моята самотност ми стана жал за него и сметнах, че трябва да го предразположа благоприятно. Започнах да говоря на смолата, че не трябва да е нещастна, ако накрая я изго­ря, защото ще стане чудесен жълт бисер и че трябва само да понесе мъчението с огъня.

По този начин създадох цяла фантазия за правене на жълт бисер, което произлезе съвсем рационално от нещо, което бях прочела. Но в самотата на задачата нещото се амплифицира в пълен алхимичен опус с молитви за ус-пех. Молех се на кехлибара да не се сърди, обещавах му да го превърна в жълт бисер и т. н. Това е примитивна или детска душевност и ние можем да предположим, че тези хора са имали подобна нагласа. Нека си спомним, че по това време е било много опасно да се правят хи­мични експерименти, защото тогава човек би изглеждал като вещерски доктор - с всичките последици. Биха те уважавали, но и мразели, и биха се страхували от теб, и затова подобни неща се правели тайно и в самота, което зинаги води до несъзнаваното.

Вие може да опишете това детско занимание, което трая повече от година, като игра или нещо като активно въоб­ражение с химични субстанции - което до голяма степен е и алхимията. Активното въображение може да се използ­ва с цветове; днес го правим чрез рисуване или писане на приказки, но може да се направи и по друг начин - като се събират вещества и се смесват. Това са правили тези хора и като са се отклонили малко от химичния експеримент, са произвеждали нещо, в което доминира фантазният ма­териал, също като мен, когато започнах рационално да искам да направя кехлибар, а в процеса стигнах до фанта­зията за произвеждане на жълт бисер.

Синхронистични събития се случват както в тези, така и в други експерименти; те се преживяват като чудо и потвърждават такива фантазии. Че това продължава и в модерните химически лаборатории, се вижда в исто­рията, която чух за един учен, който се опитвал да про­изведе витамин в химическа форма. Имал всичко необ­ходимо и знаел, че продуктът трябва да се получи, но той не искал да се кристализира. Когато нещо криста­лизира, то зависи от много ирационални фактори. Раз­бира се теглото, топлината и формата на сместа играят роля, но все още има фактори в химическото производ­ство, за които не се знае от какво зависят. И проклето­то нещо, въпреки всички очаквания, не искало да криста­лизира. Наблюдавал го ден и нощ, казвал, че трябва да кристализира, но то оставало течно. Ученият се преу­морил и извикал помощник да подържа температурата, а самият той си отишъл у дома, за-спал и сънувал най-поразяващия алхимичен сън, в който един глас му ка­зал: „Сега иди и ще видиш, че е кристализирало." Той скочил и телефонирал, и наистина - сместа била криста­лизирала. Значи несъзнаваното на този човек е било свързано или информирано за процеса, който протича в ретортата.

Може да наречете това синхроничност, но не и да го обясните. Това е просто факт. И той показва, че не зна­ем как несъзнаваното е свързано с материята, а само, че съществува и има знание за подобни неща; не знаем как, защото нашите познания по този въпрос са стигнали до един край. поне засега. Очевидно химията, даже и в най-модерни времена, все още има връзка с несъзнава­ното на човека който провежда експеримента. Тук от­ново се докосваме до една тайна и този вид преживява­не, но на по-примитивна основа, обикновено стои зад опитите на алхимиците.

Ако обобщим, това което обсъждахме дотук, но не от психологическа, а от историческа гледна точка, ще ви­дим, че в алхимията има религиозни идеи и концепции, които водят назад до елинизирания Египет с неговата ранна смесица на гръцки и египетски религии. Не мога да ви прочета всички текстове, но в някои има следи от еврейски и гностически символизъм и много други религии от това време. Другият елемент е този на рецептите, очевидни остатъци от тайни традиции на умения и сръчност, които идват от африканските шамани и се свеждат до правене на любовни магии, еликсири за красота, разни сплави и пр. Всички подобни рецепти са били тайни на ковачи и лечители. По време на египетската цивилизация вероятно са предавани от свещеници, които са имали монопол за производство на тези неща. по­лучавали са ги от управляващия фараон и са ги държа­ли в тайни книги, скрити в храмовете.

Сега в музея в Кайро има изровен папирус, който съ­държа всички рецепти за балсамиране на трупове. Ин­струкциите за тази много сложна процедура са дадени по чисто технически и химически начин. Това е тайна­та на класата на свещениците на Анубис и представ­лява познание, което се предава само на посветени ду­ховни лица. То вероятно идва от традициите на най-древния вид примитивни африкански лечители и все още може да се открие там в по-проста форма, но пси­хологическата нагласа и тайната в основата на тези процедури не е променена.

Следващият гръцки текст въвежда един трети елемент з тези ранни химически писания, гръцката натурфилософия. Може би едно от най-великите исторически съ­бития от късната античност е че в гръцката натурфилософия, философията преди Сократ, хора като Демокрит, Хераклит, Талес от Милет, Анаксимен и Анаксимандър спекулират върху установени теории за природата и съз­дават такива технически термини, като време, прост­ранство, атом, материя и енергия.

Както знаете, всички основни концепции на модерна­та физика идват от гръцката философия, защото гърци­те са създатели на тези схващания в тяхното специфично естественонаучно значение, въпреки че не са експеримен­тирали много с материята. Не са имали лаборатории и повечето от теориите им за природата идват от спекула­тивна интуиция, макар че понякога използват практически примери за тяхното обяснение. Например Демокрит казва, че атомът има различни форми - да речем на малка пирамида с ъгли като куки, с които се свързва -това е вид материалистически модел на неговата идея за атома. Кръгли били атомите на душата, а имало и огне­ни атоми, които се въртят през пространствата на ато­ма, това е моделът на Хераклит за реалността.

Гърците никога не са мислили да доказват тези неща с експерименти, каквато е практиката днес; ако имате такъв спекулативен модел, вие се опитвате да го дока­жете с практически експеримент и да покажете дали той приляга или не на фактите. Гърците не са правили това. Но тогава гръцката мисъл - естествено и за съжаление в една много размита фаза - се среща с египетските тай­ни науки, които се състоят изцяло от древни практи­чески занаятчийски традиции относно поведението на материята. Египтяните са били добри практици. Те са знаели как да правят емайл и невидимо мастило и всич­ки видове сложни сплави, и когато тези два свята се сре­щат, в Птоломеевия Египет, е било много плодотворно и за двата, защото това, което в египетската традиция се състои от рецепти и религиозни мисли, сега се среща с точната научна мисъл на гърците.

Можем да наречем раждане на алхимията моментът, когато мисловните модели на гръцката философия се сре­щат с експерименталните практики на египетските тра­диции. За да хвърля повече светлина по този пункт, ще прочета кратък пасаж от един дълъг текст на алхимика Олимпиодорос, името на когото сигурно сте срещнали в работите на Юнг.

Олимпиодорос бил духовник и служител във визан­тийския двор през V век пр. Хр. Като член на делегация отишъл при Атила, вожд на хуните и написал доста про­чута история за своето време, която направил публич­но достояние през 425 г. Някои от биографите му каз­ват, че в същото време бил известен и като велик магьосник и лечител при византийския двор и, според текста, активно се занимавал с алхимични опити. В историята на алхимията се казва, че това не е вярно, защото той не е имал практически познания и даже да е правил експерименти, интересът му бил насочен повече към те­оретичните или символни аспекти на алхимията.

Той твърди, че целите на алхимията не може да се постигнат по рационален път, че може колкото си искаш да следваш рецептите, но няма да стигнеш доникъде без помощта на магия и магически сили. В него се поражда двойна нагласа към това, което може да се нарече сери­озни или практически науки, и магията, разцепление, което не сме срещали в предишните текстове. Причина­та за това е, че Олимпиодорос имал гръцко философско образование, което се опитвал да прилага към позна­нията си. Ще ви предам текста, както този за Изида, в неговата странна многословна бъркотия, така че да по­лучите лични впечатления. Ще взема една част от глава XXX за Свещеното или Божественото изкуство и от гла­ва ХLI, която дава същността на неговите писания.

В глава XXX Олимпиодорос говори за олово и цити­ра пророчица Мария, която била казала, че черното олово трябва да се разглежда като основа на работа­та. Той коментира това. Темата продължава в глава ХLI, където се казва:

Сега вижте как се приготвя черно олово. Както вече казах, обикновеното олово е черно от самото начало, но